Irina’s Weblog

Трябва да хванем с Лъчо ранен рейс за Пловдив. Аз лично съм готова да жертвам известна доза от съня си за да избегна емоциите в такситата и да си ползвам градския транспорт. Но Лъчо настоява за такси. И така, една сутрин преди няколко дни се качваме от Плиска двамата в едно “Такси-с-експрес” в посока Централна автогара. Аз отново не съм там и съм за малко.

Тъкмо излизаме на Цариградско шосе от локалното, когато шофьорът започва следния разговор с Лъчо :

– 10 лв устройва ли ви?
– Моля?
– Питам дали 10 лв ви устройва за до гарата…
– Е нали си има касов апарат? Колкото покаже – толкова.
– Добре де, нека бъдат 8 лв!
– Това са 20% по-малко … Как стана така?
– Е, сега… До там ще ви излезе 6-7 лв, аз ви искам 8! Това са лев-два повече! Вдигнаха нафтата преди две седмици и…
– А аз какво да направя по случая? Колкото покаже апарата – толкова!

В крайна сметка шофьорът млъкна, откара ни до гарата без никакви коментари повече. Апаратът показа 5,10 лв. Платихме и си слязохме.

Продължавам да се чудя – що за просия?!

Преди време бях писала в темата “Такситата искат ли искат…” за абсурдните според мен искания на таксиметровите шофьори чрез Асоциацията на таксиметровите синдикати.

За тези, които се интересуват, предлагам връзка към статия на Светла Костадинова, изпълнителен директор на Института за пазарна икономика

“Защо е вредно да се ограничи броя на такситата в София”

Както вече обясних, не ползвам таксита. За мен да се кача в такси вече е равносилно на това да седна на зъболекарския стол – само чакам да ми кажат “Готово!” за да спра да треперя рџ�‰ Но темата продължава да ми е интересна – от чисто любопитство. И след като преди 2 дни писах за искането им за 20% увеличение на цените, днес попаднах на “ново 20” : “Такситата искат 150% поскъпване”. Нека искат! Така клиентите ще намалеят, но с по-малкото курсове пак уж ще вадят същите пари. Пожелавам им го – едва ли е приятно да въртиш из претоварена София. От друга страна това и за мен е плюс – ще се свие търсенето, някои таксита ще излязат от пазара, а по-малкото коли на пътя е плюс.

Реших обаче да проверя каква е тая “Асоциация на таксиметровите синдикати”, чийто председател е изказал тези предложения. Но и се зачудих : а колко нива са се обединили? Синдикати, асоциации на синдикати, може би има и обединения на асоциациите? Та ето го и сайта на “Асоциацията на таксиметровите синдикати”. Там в новините обаче не се казва нищо за това изявление на председателя Стефан Боснов. Но намерих друг интересен текст от месец май тази година с искания, зад които трябва да се обединят през текущия месец – септември. Заглавието е : “Готови ли сме да защитим исканията си и на цената на протестни действия?”. Основните точки, които ми правят впечатление, са:

1. “От първи септември 2007 год., трябва да сме готови да защитим исканата от нас минимална тарифа на километър.” – Комисията за защита на конкуренцията се е вдигала дори когато две фирми качат цените си в близък срок. Ако предложат това, комисията би трябвало веднага да се вдигне на крака, защото подобно браншово обединение и съгласуване на цените е напълно във вреда на свободната конкуренция и от там – на нас, потребителите. До колкото знам е и незаконно.
2. “Ако искаме да излезем от кризата първата стъпка е минималната тарифа да бъде не по-малко от 50% на цената на бензин А95, определена от цената на бензина към съответната общината.” – Каква криза? Ако бяха в криза, нямаше да си позволяват да вдигат така цените и да изнудват цяла България с незаконните си протести! За мен те са в позицията на силата. И да си питам – кое такси кара на бензин??
3. “Стойността на билета за градски транспорт да определя минималната тарифа на таксиметровата услуга за общината.” – май бъркат обществената услуга градски транспорт с таксиметровия автомобилен превоз! Да, такситата постоянно карат в бус-лентите, но нарушаването на Закона за движението по пътищата не им дава статут на средства за обществен транспорт на пътници.
4. “Разликата в тарифите спрямо конкуренцията между фирмите превозвачи към съответната община да бъде до 20-25% от определената минимална тарифа.” – може би това е за да покажат, че им пука и за нас, та за това слагат и горна граница. За да не кажем, че само за себе си мислят! Е, то така ще изчезнат и такситата-ментета, които силно вредят на имиджа на определени големи компании. Но това е страничен ефект, да не си помислите нещо друго?
5. И бисерът в програмата :
   

   Тарифите трябва да включват задължително:

   * такса багаж – еднократно, когато се ползва багажника на таксито;
   * такса амортизация – еднократно, когато таксито се наема за повече от един пътник;
   * такса – национални празници -13 дни в годината – (компютърна настройка на фискалните устройства за автоматично включване на двойна тарифа от 0 до 24 часа на съответния ден, съобразно чл. 264 от Кодекса на труда.)

   За багажа – няма проблем! Само не забравяйте да допълните и при какви условия ползването на багажник е задължително – например ако има чанта с размери над 60/40/40 см или с тегло над 10 кг. И не забравяйте да си носите линийка и кантар, да не се окаже, че някой пътник иска да си спести таксата багаж и лъже за размерите само и само да вкара чантата в купето! Ще имате право на една чанта ръчен багаж, без остри предмети в нея, да знаете! Или още по-добре – нека изискат да можеш в купето да си държиш само мляко за бебето, животоспасяващи лекарства и това е. Друго не ти трябва и отива в багажника, за да си платиш таксата. Като в самолетите! А дали ще раздават напитки и храна?

   За амортизацията – предлагам да се мисли в перспектива : България затлъстява! Даже не само България – това е световна тенденция. Вместо след няколко години да искат нова промяна в Закона за автомобилните превози, нека от сега си поискат тарифа на кило живо тегло. Че иначе ако им дойде някоя 150 килограмова лелка, ми тя ще им изхаби колата колкото три млади момичета! Че и за капак няма да е приятна гледка да си плакнеш окото вместо да гледаш пътя… Господа таксиджии, разочаровате ме. Мислех, че и сами ще се сетите колко ще ви е по-изгодно таксуването на кило!

   За двойната тарифа по време на празници съм напълно съгласна (без майтап!) – нормално е да получаваш повече пари ако работиш на националните празници вместо да си си със семейството.

   Иначе промяната е добре дошла за нас, програмистите. Защото ако въведат нов метод на изчисление на тарифите, ще се задейства нова верига – разработка на нови фискални апарати, тяхното стандартизиране, после услуга по поставяне и пломбиране. Само че като ги знам таксиджиите, след това ще се вдигнат на бунт колко много пари ще трябва да дадат за фискални апарати заради тази смяна, нищо че сами са я поискали. Те де да знаят, че след промените във фискалните апарати ще трябва и пари да се дават? И за това ще искат подмяната им да се заплати от държавния бюджет.

   Предлагам обаче и ние, потребителите (аз ще се пиша само за спорта), да се обединим и да искаме и добавяне на няколко тарифи с отрицателна стойност в такситата :

   • за слушане на чалга;
   • за отказ да се мине по посочен от нас маршрут;
   • за пушене;

   Можем да помислим и над други. То явно от закони и наредби не ги е страх, нека тогава една цигара в колата да му коства намаляне на сметката с 1 лв. да видим дали няма да си я запали навън след като ме закара. Ще има и възпитателен ефект!

6. “От месец май 2007 год. започна официално кампанията за внасяне на предложения за промени в ЗАП и аргументиране на изискванията по промените.” – за край ви връщам към встъпителните думи. Които заедно с финалните изграждат една композиционна рамка на речта : “За въпроси, касаещи ЗАП, моля пишете или се обадете на посочените в сайта телефони.”. Може би трябва да им пиша с един въпрос, а именно : Къде в “Закон за автомобилните превози” (ЗАП) видяхте да се говори каквото и да е за тарифи, та си бутате предложенията в законопроекта за изменението му?? Тарифите са регламентирани в “НАРЕДБА № 34 от 6.12.1999 г. за таксиметров превоз на пътници”. По тази логика можеха да внесат предложението си и малко по-рано тази година – по време на обсъждане на промените в Закона за движението по пътищата. Започвам да се питам : това цялото да не е някакъв майтап?

Оказва се, че такситата могат да са и много приятни, весели и разведряващи – не когато ги ползваш, а когато се радваш, че можеш и без тях, докато четеш поредните им искания рџ�‰ Благодаря ви, за дето ме развеселихте в иначе мрачния септемврийски ден!

P.S. На страницата “Синдикат.” има връзка “Етичен кодекс.” с обяснението : “Какви трябва да бъдат правилата и нормите на поведение на шофьора на обществения превоз на пътници”. Отиваш там и какво да видиш? Една тема, стартирана от администратора, със следния текст :

Етичен кодекс на таксиметровия шофьор:

В процес на разработка… B)

Че е в процес на разработка на всеки, който се е качвал в такси, му е ясно – щото са оперирани откъм етика повечето шофьори! Но прави впечатление как са имали време да измислят сума нови тарифи, но не и да си опишат етичните норми.

За да не решат таксиджиите от София, че само те са ми на мушка, ето и една прясна пловдивска случка, на няма и два месеца.

Хващам такси от позната фирма. Заговарям се с шофьора – пловдивските таксиджии за мен са много по-приятни защото все още не мислят, че от тях зависи икономиката на страната. Става дума, че тъкмо идвам от София при което той възкликва :

Еййй, аз трябва скоро да ходя до София. Да, налага се да ида до Министерството на транспорта. Че в Пловдив два пъти ме скъсаха на изпита за психическа годност, та да ида там да се явя дано го взема!

От тук нататък аз вече се оглеждах я за кървав крик, я за пистолет… Не питайте взех ли касова бележка – платих си и изчезнах яко дим!

Върви ми на новини за таксита – първо прочетох как Емуто се влачил 1 час до работа, а сега попаднах и на следната новина в ZaGrada.bg : “Големите таксиметрови фирми в София вдигат цените с 20%”. Очаквало се до края на месеца цените да са съответно 59 ст/км дневно и 70 ст/км нощно.

Веднага препратих новината на Лъчо – аз от година отказвам качване в такси. Рядко се случва да се съглася на упорстването му, че ще спестим време – защото за мен е важно да пестя нерви. По темата с такситата и нервите си имам цял раздел даже и много, ама предостатъчно много проблемни ситуации! За това и си ползвам градски транспорт с карта за цял месец за всички линии – срещу 37 лв. на месец сменям колкото си искам рейсове без притеснения. Както е казал народа : “Който го е страх от мечки, не ходи в гората”.

Иначе преди седмица склоних да се качим в такси – с абсолютната уговорка, че аз просто все едно не съм там. Ако има помпа – игнорирам. Ако минава по обиколен маршрут – наслаждавам се на пейзажа. Ако на друг му се спори – да спори. Емоцията е сравнима с дете на зъболекарски стол. Аз не искам да съм там и просто ме няма. Но дори и това не помогна. Качихме се в една кола на “1 Евро”, Лъчо каза дестинацията. Потеглихме. Тъкмо подминавахме предното такси на друга фирма, която изглеждаше съмнителна и за това бе прескочена от нас, когато Лъчо каза :

Извинете, само ако обичате цигарата…

Последваха резки спирачки, задна и докато се вмъкваше на старото си място таксиджията спокойно обясни :

Съжалявам, ама кутия цигари е 4 лв. вече…

Оказах се изгонена от такси защото съм непушач!

И за тази услуга да ми вдигат цени? Ще се кача, ама на кукуво лято рџ™‚ Та возете някой друг будала, не мен! Градският транспорт може да е доста тъпкан, да закъснява, но поне винаги минава по едни и същи маршрути, струва фиксирана цена, шофьора не ти натрапва съществуването си постоянно и не се налага да дишаш цигарен дим (поне не често…) или да слушаш яка чалга. За последното сигурно трябва да благодарим на ръководството рџ�‰

Председателят на управителния съвет на Българското общество за индивидуална свобода (БОИС) Калин Манолов внася съдебен иск срещу столичната община заради протеста на таксиметровите шофьори, който парализира столицата в началото на месеца. Самият иск можете да прочетете тук : “БОИС съди общината за нерегламентирания протест на таксиметровите шофьори”.

Интересна е и сумата, за която Манолов съди общината : 1,40 лв за имуществени и 0,55 лв за неимуществени вреди. За мен това е едно разумно решение – ако бе съдил общината за голяма сума, всеки разумен гражданин (който принципно ги застанал зад инициативата) би се ядосал на факта, че уж за добра кауза, но все пак бъркат в общия ни джоб. Така се надявам държавата ще осъзнае, че търпимостта ни към бездействието е изчерпана. И следващия път искът може и да не е символичен.

П.С. Не мога да пропусна да отбележа и фрапантната разлика между отношението на общината срещу таксиджиите и срещу протестиращите по повод Натура 2000 – в “Капитал” има интересна статия по темата : “За перцето и палката”.

Редакция : Благодаря на Гери за връзката към блога на Калин Манолов.

В Приложение № 2 към чл. 3 от “НАРЕДБА № 35 от 3.11.1999 г. за функционалните и техническите изисквания към електронните таксиметрови апарати с фискална памет” са изброени техническите изисквания към електронни таксиметрови апарати с фискална памет. Сред тях в моите очи изпъква едно изискване:

8. Електронният таксиметров апарат с фискална памет трябва да се блокира при изключено печатащо устройство и при липса на хартиена ролка.

Излиза, че ако шофьорът обясни, че не може да даде касова бележка, защото му е свършила хартията (както ми обясни любимият ми шофьор от ОК Супертранс), и все пак апаратът работи, то същият този апарат е незаконен, защото не отговаря на техническите изисквания в тази наредба! И не би трябвало да е сертифициран, защото не би трябвало този модел фискален апарат да е минал успешно тестовете на Държавната агенция по стандартизация и метрология.

Ако пак чуя думи като :

Не мога да ви дам касова бележка! Защото не съм заредил още лентата. Преди малко свърши.

вече знам къде да се обадя.

П.С. Добавям и този нов любим член в темата “Закони и таксита”.

Браво на гражданите! И под “граждани” нямам предвид тълпата, запушила София в петък, а хората, организиращи следните две кампании:

Без такси – 16 февруари – ден без таксита;

http://bezbakshish.hit.bg/ – в периода от 9-ти февруари, до 9-ти март нито стотинка бакшиш на такситата; (жалко, аз помислих, че наричат “бакшиш” таксиджиите и също агитират към неползване на услугите им ..)

Аз все по-често нарочно пропускам да се кача на такси – защото ми писна :

• да се притеснявам дали не е менте;
• да се моля едва ли не да приемат моята поръчка;
• да следя апарата да не ми навъртят космическа сметка с някоя “помпа” (както веднъж за малко да ми се случи ако не се бях усетила на време);
• да търпя цигарения дим, а на въпроса за какво е тази табелка “пушенето забранено” да чувам “А, тя е за шефовете…”;
• да слушам силна чалга;
• да бъда прекарвана всеки пък по различен маршрут;
• да бъда зарязана в дъжда защото “нема да си трошиме колата” по улицата пред блока ми с отказ за издаване на касова бележка (нямал хартия, нищо че това прави фискалния му апарат незаконен щом работи без ролка), да се оплача на фирмата, да се чувствам неприятно за дето са го уволнили, а после да попадна пак на същия шофьор в същата фирма!;
• да чакам такси един час и след като на 30тата минута са ми казали, че таксито е по път, на кръглия час да ми обявят, че нямат свободни коли;
• да ме возят на тарифа, различна от обявената с извинението, че новите стикери още не били готови – това не им е пречело да въведат новите тарифи във фискалните си апарати още в момента на влизането им в сила;
• да ги прескачам по пешеходните пътеки и дори за малко да бъда прегазена (със сигурност обаче бях напсувана стабилно и публично);
• да чувам : “И какво, ти ли ще ме глобиш?” или да виждам среден пръст след като помоля някой препречил пешеходната пътека таксиджия да се дръпне;
• … (категория Taxi в блога ми)
• и не на последно място – да изнудват цялото общество като блокират движението в цялата столица и саботират с нелегалния си протест един легален и дълго организиран – в подкрепа на медиците в Либия;

Вече предпочитам да чакам ако трябва и 40 минути на спирката за моя автобус, но да знам, че като се кача винаги цената ми е еднаква, маршрутът не се променя, времето за превоз е почти еднакво, няма досадното чувство на вина дали си оставил достатъчно бакшиш – има си договор с фиксирана цена.

Едно им пожелавам на таксиджиите : да им приемат всичките искания! Никой не може да закопае бранша така, както те сами могат да го направят!

В темата “Резултати от протеста на такситата” писах за удовлетворените искания на шофьорите на таксита.

Днес обаче Прегледах “Закона за движение по пътищата” на сайта на МВР и там прочетох следното:

Чл. 102. (1) Водачите на автомобили, комплектувани с обезопасителни колани, са длъжни да ги използват.
(2) Могат да не ползват обезопасителни колани:
1. бременните жени;
2. лица, чието физическо състояние не позволява употребата на колан;
3. (отм. – ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г.) водачите на таксиметрови
автомобили, когато са на работа и превозват пътници;
5. инструкторите – при управление на автомобила с учебна цел.

Излиза, че имат това право от 2002 година! Или медиите не са наясно, или таксиджиите не знаят законите и властите се възползват за да им “удовлетворят” едно искане в повече. рџ�‰

Също така прочетох, и за изстъплението в стил “Дивия Запад” не е приключило : в събота са подпалили апартамента на арестувания заподозрян в убийството на шофьора, в който апартамент живеели майка му и сестра му. Това вече е прекалено!!

Освен това не виждам как е възможно да се иска единна цена (ако наистина е поискана разбира се) при положение, че Комисията за защита на конкуренцията следи за спазване на Закона за защита на конкуренцията, в който се казва:

Чл. 9. (1) (Изм. – ДВ, бр. 9 от 2003 г.) Забранени са всякакъв вид споразумения между предприятия, решения на сдружения на предприятия, както и съгласувана практика на две или повече предприятия, които имат за цел или резултат предотвратяване, ограничаване или нарушаване на конкуренцията на съответния пазар, като например:
1. пряко или косвено определяне на цени или други търговски условия;
2. разпределяне на пазари или източници на снабдяване;
3. ограничаване или контролиране на производството, търговията, техническото развитие или инвестициите;
4. прилагане на различни условия за един и същи вид договори по отношение на определени партньори, при което те се поставят в неравноправно положение като конкуренти;
5. поставяне сключването на договори в зависимост от поемането от другата страна на допълнителни задължения или от сключването на допълнителни договори, които по своя характер или съгласно търговските обичаи не са свързани с предмета на основния договор или с неговото изпълнение.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 9 от 2003 г.) Споразуменията и решенията по ал. 1 са нищожни.

Излиза, че приемането на подобно уеднаквяване на цените би трябвало да доведе до сезиране на Комисията за защита на конкуренцията – че то си има за директна цел убиване на конкуренцията и е във вреда на всички нас, потребителите. (Или на тези от нас, които тъпо и упорито ще продължат да се молят да си платят за превод до дадено място, да дишат дима на шофьорите, да слушат силната чалга, да бъдат прекарвани по дълги маршрути… на мен ми стига!)

Аз съм без думи! Прочетох следната статия : “Убитият шофьор променя цели закони, че и още нещо”. Според информацията в нея излиза, че нямало да имат задължението да носят колани – чудя се кой печели от това? Таксиджиите (предполагам повече таксиджии катастрофират и имат нужда от колан, от колкото са нападнатите и наръгани) или управниците (които са им удовлетворили едно искане повече). Махали им корпоративния данък, от утре започвало изграждане на гореща връзка на всеки диспечерски пункт с МВР…. Че направо да поискат Правилника за движение по пътищата да не важи за тях, какво си играят с отделни членове!

Но най-много ме учуди обсъждането на идея за единна цена на таксиметровия превоз, квоти за броя таксита във всеки град и за приемане на статут на обществен транспорт (за да можели да се движи по трасетата на обществения – каквото и да значи това). Като ще са обществен транспорт, ще получават ли финансиране от общините и за какво? И ще продължат ли постоянно ще отказват неизгодни маршрути? Защото не мисля, че обществения транспорт може да каже : “Съжалявам, в тази посока не возя!”. Колкото за единните цени и квотите – аз на това му казвам изнудване над всички нас!! За себе си реших – никакви таксита повече! И без това съм ги свела до минимум, вече ще ги сведа до нула. Ако искат да образуват цени като в планова икономика, ще посрещнат удара на невидимата ръка на пазара – отлив на клиенти! Пък те нека си слагат квоти, контролирани цени и каквото там още искат.

П.С. Гилдията на таксиджиите все повече ми прилича на буре с барут – дори малка искра може да ги подпали. Няма да се учудя ако започнат (или ако вече са започнали) да ги използват за политически цели, възползвайки се от това им качество.

Сутринта с учудване забелязах, че не само на спирката ми има много хора, а и никакви рейсове не минават! Замислих се – сигурно е заради протеста със сестрите… Ех, що не дочетох новината за блокираните улици вчера?! Реших, че не ме засяга, понеже няма да ходя към центъра. Не беше чудно, че нямаше почти никакви таксита – като закъса градския транспорт, такситата гуляят! Все пак дойде рейс, макар и със закъснение, и успях да установя, че и Цариградско шосе в посока Центъра е задръстено, а в другата – пусто. Запитах се – как столична община се е съгласила на протест, който да парализира града?!

Е, като си седнах най-накрая на бюрото имах възможността да разбера, че не протеста срещу процеса в Либия е причината. А незаконен протест на таксиметровите шофьори по повод убийството на техен колега. Исканията (цитат от Dnes.bg):

Протестиращите поискаха и задължителна застраховка “Живот”, действащ свой синдикат, съставен от шофьори, а не от хора над тях, както и действащите закони да са за всички.

Напомнят ми искания на кандидатка за “мис България” – “Искам мир по света, храна за всички, игри за децата…” – не виждам никакви конструктивни предложения! Застраховка “Живот” може да си направи всеки. За синдиката все пак трябва те да се организират, не да се сърдят на държавата, че не ги организира. Колкото до законите – да не би аз и вие да не искаме също да са за всички?! И си позволяват да искат спазване на законите от всички при положение, че те с този си протест ги нарушават.

Не разбирам с какво тази насилствена смърт е по-различна от стотиците други, та трябва да блокираме цял град заради нея?! Не разбирам и защо полицията не се е намесила да разпръсне протестиращите – не може в една държава всеки да тръгне да запушва улици когато и където си иска! А протестът в подкрепа на медицинските сестри в Либия? Организират го от толкова време, а сега усилията им са саботирани от изникнал от нищото незаконен протест!

Колегите около мен също са недоволни – много закъснели и изнервени хора дойдоха днес на работа. Надявам се само скоро да се разпръснат.

Този месец движението из София е просто ужасно! Явно общината се възползва от отпускарския сезон за да затвори и ремонтира няколко ключови артерии. Ефектът е : задръствания, каквито дори и при оспорвани мачове трудно се виждат! Но днес беше уговореното с Лъчо ходене на IMAX. Та се наложи да се пренеса от нас до Sofia Mall. И понеже забравих, че тролей 5ца в момента е с променен маршрут и не ходи до Руския паметник, се оказах на спирката на Плиска с ограничено време и без идея какъв транспорт да ползвам до там.

И се качих на такси – кола на “Такси-С-Експрес”, телефон 1280. Отправихме се по Цариградско шосе – където отново имаше задръствания, така че се движехме с постоянна скорост, доста монотонно. Погледът ми мина през касовия апарат и забелязах сума, която интуитивно не ми хареса – 2 лв. до тук, а бяхме някъде около Орлов мост. Погледнах пак тарифата – да не съм се качила на такси-имитатор. Не, беше си стандартната тарифа от 0.49 лв/км. Погледнах пак апарата да видя да не ме таксува на нощна – не, същото пишеше и там. Тъкмо си казах, че съм станала направо параноична на тема таксита, и апарата пред мен, както си вървеше ритмично, скочи от 2.20 лв на 2.50 лв за секунда и отново продължи да нараства с нормални темпове!! Не можах да повярвам на очите си – реших, че съм се объркала, привидяло ми се е от жегата. Но продължих внимателно да гледам апарата. И само след минута видях отново как сметката се вдигна пак с около 30-40 стотинки ей така, от нищото.

Първо – при постоянна скорост това не е възможно. Второ, едва ли има кола, която може да ускори от 60 км/ч (с колкото се движехме) до 1800 км/ч за една секунда! И казвайки 1800 км/ч не се базикам – 0.30 лв за секунда при 0.49 лв/км тарифа показва, че сме изминали над половин километър за секунда, което си е 1800 км/ч!

Погледнах шофьора и казах :

– Извинете, смятате ли, че е нормално касовият апарат да прескача с по 20-30 стотинки за една секунда?

Шофьорът без да се замисли отговори :

– Ами да, нормално е. То си зависи от скоростта… – и повиши тон обидено – Какво намеквате, че ви лъжа!?

– Да, сигурна съм! Защото не е възможно при вашата тарифа да сме изминали толкова за секунда, че да ми струва 30 стотинки!

– Ама вие колко смятате, че ще ви излезе? Изобщо колко често ползвате таксита?! Ето, сега е под 4 лв, (бел. ав. от Плиска до паметника Левски…), до Мола ще ви е максимум 5.50! (бел. ав. – Паметника Левски е по средата м/у Плиска и Мола, да не говорим, че изобщо не е трябвало да завива натам!).

– Спрете тук, не желая да се возя повече с вас!

Още повече – честно хващам такси от Студентски град до Централна гара. И обикновено излиза 4, 4-50 лв от Студентски град до паметника Левски. А може да се каже, че Плиска е по средата м/у Студентски град и паметника. При неговото таксуване това пътуване би излязло сигурно над 10 лв!

И ми е чудно – как ще ме закара за само още лев и половина от паметника Левски до Мола? Или ще пусне помпата в обратна посока…
И най-глупавото, което не мога да си простя – не взех касова бележка! Точно този път, когато с очите си видях наглостта му, аз пропуснах рџ™Ѓ Но знам защо – бях толкова ядосана, обидена, чувствах се направо насилена! За какви ни имат не разбирам?!

Но аз вярвам, че всичко се връща. И макар аз да загубих самообладание и да не взех мерките, които трябваше, има хора, които ще го направят. А и следващия път ще запазя повече самообладание – защото психиката се тренира…

И от сега нататък аз ще избягвам “Такси-С-Експрес”. Защото после и Лъчо ми сподели как от същата фирма го “прекарали” веднъж по нормалния маршрут от фирмата до нас за 9 лв вместо 6 лв. Е, бележката още се пази – просто бях забравила, че са те. Втори инцидент от тази фирма е предостатъчен. То и един стига, но нали първия път не съм била в колата, забравих името. Сега ще помня!

П.С. И все пак за да имат помпи, някой им ги произвежда. Не знам производителят на касовия апарат ли дава възможността да се помпа, или външно устройство, което го лъже за километрите. Но и в двата случая – някой е взел пари за да модифицира таксуващо устройство, знаейки, че то ще служи единствено за лъгане на клиентите и фалшифициране на сметки. Е да е жив и здрав този някой! Чудя се, нямаме ли съвест, ние, българите??

Започвам наистина да вярвам, че в България законите не значат нищо. Например колко българи са наясно за отговорността, която носят към държавата по пазенето на документите си за самоличност? Пазим ги, защото ако ги загубим следват опашки и отсъствия от работа… А ако намерим?

Из “ЗАКОН ЗА БЪЛГАРСКИТЕ ДОКУМЕНТИ ЗА САМОЛИЧНОСТ” :

Чл. 2. Българските документи за самоличност са собственост на държавата.

Имам чувството, че горното го знаят по-малко хора, от колкото хора знаят факта, че дебитната им карта е собственост на банката.

Чл. 7. (2) Гражданин, намерил документ за самоличност, е длъжен да го предаде на органите на Министерството на вътрешните работи.

И стигам до статията от “Нощен труд”, която ме подсети да преровя и този закон. А именно статията от първа страница, бр. 97 от 18-19 май 2006 с гръмкото име “Вместо с пари клиентка плаща на такси с бикини”. Сюжетът се върти около история, в която клиентка след разхождане из София с такси на ОК Супертранс от адрес на адрес заявява, че не може да си плати сметката от 30 лв. И си тръгва, казвайки на шофьора да задържи багажа й. Интересното за мен обаче беше на последната страница на вестника, където статията продължава :

В офиса на таксиметровата компания пазят с години забравени лични карти, международни паспорти и автоключове от скъпи автомобили.

Над това каре има публикувана снимка на маса, върху която има торба ключове и 10 лични карти, 2 международни паспорта. Вижда се, че има още и извън кадъра.

Колко услужливо от тяхна страна : по-долу са дали телефон, на който да се обадиш. Добре де, а ако не знаеш, че личната ти карта е изпаднала в таксито, как ще се сетиш да им звъннеш?? Колко ли българи са можели да спестят време и разправии ако просто от МВР им се бяха обадили, че картата им е намерена и дадена при тях? С какво право ОК Супертранс ги държат при себе си? Май друг би трябвало да се интересува от тези факти…

Мислех си, че след като получих отговор на жалбата си до ОК Супертранс, то тази тема е благополучно приключена и е време да я забравя. Да, ама не! Одисеята продължава…

Господин Началник оперативен контрол,

притежавам документ с дата 07.03.2006 г, пратен от Вас, в който Вие твърдите, че сте глобили (фактура № *******) шофьора на такси със служебен номер 908 във връзка с подадената от мен жалба за грубо отношение. Също така ме уверихте, че шофьорът е уволнен. Дори повече – че няма никога вече да работи за Вашата фирма.

Интересно как тогава на 07 май 2006 г. към 22:40 ч. пред гара Подуяне ме посрещна кола от Вашата фирма, чийто шофьор ни прикани с думите “Аре рипайте!” с позната интонация. Уточнение – служебният номер на колата бе 908, а уволненият шофьор по магичен начин се е озовал пак при Вас въпреки уволнението и забраната за работа. Не ме разбирайте погрешно – нито съм имала, нито сега имам желанието този човек да загуби работата си. Дали заслужава уволнение е преценка, която е във Вашите ръце и във Вашата компетентност. Но аз загубих всякаква вяра във Вас и качеството на услугите Ви! Може би вероятността да попадна на този шофьор отново Ви се е сторила пренебрежимо малка? Не зная. А и не мисля, че ме интересува.

Жалко! Мислех, че поне Вашата фирма цени клиентите си и че може да Ви се има доверие!

П.С. Прикачвам Ви оригиналния документ и публикувам това писмо на следния адрес : http://blog.marudina.net/?p=184

С уважение,
Ирина Марудина

Радвам се, че на имения си ден, 5ти май, не проверих за нови коментари, чакащи одобрение, в блога си. Защото вместо веселото настроение, което имах благодарение на посещението на “Танцът на шампионите” в Зимния дворец, щях да съм ядосана за пореден път заради емблематичната вече за мен професия “таксиметров шофьор”.

Ето какво намерих в опашката от коментари за одобрение (естествено с малко цензура) :

Name: емо | IP: 87.126.13.116 | Date: 7/5/2006

Г-жо Марудина, що не си призна ТИ как се държа с колегата , а ревеш като вдовица за К*Р , е заради такива ПАЧАВРИ като тебе БАКШИШИТЕ от тая фирма остават без коли и доход , с нескрит ентусиазъм ще ти кажа следното : ДА УМРЕШ В ЛАИНА , к*рво смрадлива…шофъорите от цялата фирма ДА ТЕ Е**Т В УСТАТА та да не плямпаш повече простотий.

Запазих оригиналния правопис рџ�‰ Известно време се чудех дали просто да не затрия този коментар, но реших, че имам няколко неща да кажа на въпросния господин :

Господин емо,
искам да Ви питам : Вие присъствахте ли на случката? Ако не – кой Ви дава право да ме обиждате, твърдейки, че лъжа и не признавам истината за своето поведение? Защото ако Вие не сте присъствали, то аз бях там. И имам и свидетел, който ще потвърди версията ми – за момента друга версия всъщност изобщо не съществува. А защо не питате конкретния шофьор вярно ли е написаното по негов адрес, а се нахвърляте на клиента? До кога други ще са ви виновни за вашите проблеми? Не съм аз причината той да е уволнен, господине! Причината си е в самия него и явната липсата на възпитание и уважение към клиента.

Ако се съди по обръщението “колегата”, то и Вие също сте таксиметров шофьор. И кой смятате, че ще спечелите на ваша страна с неграмотното си писание и вулгарния си език?

Колкото до другите Ви два коментара – те няма да видят бял свят, не и в моя блог! Защото това е моето лично пространство, а не някой неконтролируем форум. И аз тук псувни към мен и другите коментиращи няма да допусна!!

Поиграх си да намеря малко полезна информация, която отсях от законовата уредба на таксиметровите превози. Лично аз ще си принтирам това текстче. Преди време носех в себе си извадка от Закона за защита на потребителя, сега явно се налага да нося това.

От “НАРЕДБА № 34 от 6.12.1999 г. за таксиметров превоз на пътници” научих, че цената на минута изчакване, цената за повикване и началната такса зависят от цената на километър пробег :

Чл. 21. (1) Лекият таксиметров автомобил трябва да отговаря на следните изисквания:
….
7. да има залепен на видимо отвън място вдясно на предното стъкло и в салона на арматурното табло, както и на стъклата на двете задни врати стикер за цените с размери 150 мм x 100 мм на бял фон с черни букви с височина на буквите не по-малка от 5 мм и височина на цифрите не по-малка от 10 мм (приложение № 9) с информация за:

а) наименованието на превозвача;

б) цената за един километър пробег по дневна тарифа;

в) цената за един километър пробег по нощна тарифа;

г) цената за повикване на адрес, която не може да надвишава цената за един километър пробег по съответната тарифа с повече от 50 %.;

д) първоначалната такса, която не може да надвишава цената за един километър пробег по съответната тарифа с повече от 50 %;

е) цената за една минута престой, която не може да надвишава 50 % от цената за един километър пробег по съответната тарифа;

Интересно защо в публикуваното на сайта на Рикарс такси копие от тази наредба липсва именно информацията за тази обвързаност в цените – т.е. точките г), д) и е) приключват там на мястото на запетайката! Ето за това чета закони само от сайтовете на официалните органи и институции!

Според приложение 9 този стикер трябва да включва тарифите, изредени в следния ред :

¦ ЦЕНА ЗА 1 км ПРОБЕГ (лв.)
¦ ЦЕНА ЗА ПОВИКВАНЕ (лв.)
¦ ПЪРВОНАЧАЛНА ТАКСА (лв.)
¦ ЦЕНА ЗА 1 мин. ПРЕСТОЙ (лв.)

Интересно това означава ли, че този ред трябва да е винаги същия? Според мен би трябвало да бъде така! Защото някои таксиджии разчитат именно на навика да виждаме тарифите изброени така, за да ни метнат като разменят местата на някои от редовете.

Според член 41 от същата наредба :

В периода от 6 до 22 ч. работи с дневна тарифа, а от 22 до 6 ч. – с нощна.

И нещо много интересно :

Чл. 44. Водачът може да откаже превоз, когато:

1. прецени,че е застрашена сигурността му;

2. пътникът е в явно нетрезво състояние или под въздействието на друго упойващо вещество;

3. пътникът е с облекло, багаж, животни, които биха могли да замърсят или повредят автомобила.

Според този член излиза, че водачът не може да ми откаже превоз защото смята дестинацията за прекалено близка например! Също така нищо не пише за отказ да мине по улица заради опасност за автомобила му – разбирам, не искат да си разбиват колите. Но по тези улици минават всички в крайна сметка! Особено по кварталните улички, стигащи до блокове и кооперации. До там втори вариант няма. А и съм чувала обяснението при въпрос “Защо тръгнахте по заобиколен път?”, че минава по по-дълъг маршрут, защото най-късия минавал по улица с лоша настилка. Така автоматично нарушава следния член :

Чл. 38. След наемане на автомобила водачът задължително включва таксиметровия апарат и превозва пътника по най-краткия маршрут, освен ако пътникът не пожелае друго.

Малко по-нататък става ясно към кого трябва да се обръщаме при проблеми с таксиметров превоз :

Чл. 48. Контролът по прилагането на тази наредба се осъществява от Изпълнителната агенция “Автомобилна администрация” и контролните органи на МВР.

От “НАРЕДБА № 35 от 3.11.1999 г. за функционалните и техническите изисквания към електронните таксиметрови апарати с фискална памет” научавам, че :

Чл. 21. (2) Клиентът е задължен да изисква от водача касова бележка и при поискване да я показва на контролните органи.

Това не е проблем за мен! Трябва да призная, че нямам навика да го правя – искам бележка само ако смятам да предявя някакво оплакване към шофьора. Но сега като се замисля – редно е да искам. Също както искам касови бележки за всяка стока – и с радост забелязвам, че някои еднолични търговци вече дори не отговарят с “Е, щом искате – разбира се, че ще ви дам! Ще се отчитате някъде ли?”, а просто си дават бележка без поискване! Както и е редно.

В Приложение № 2 към чл. 3 от същата наредба са изброени техническите изисквания към електронни таксиметрови апарати с фискална памет. Сред тях в моите очи изпъква едно изискване:

8. Електронният таксиметров апарат с фискална памет трябва да се блокира при изключено печатащо устройство и при липса на хартиена ролка.

Излиза, че ако шофьорът обясни, че не може да даде касова бележка, защото му е свършила хартията, и все пак апаратът работи, то същият този апарат е незаконен, защото не отговаря на техническите изисквания в тази наредба! И не би трябвало да е сертифициран, защото не би трябвало този модел фискален апарат да е минал тестовете на Държавната агенция по стандартизация и метрология.

И малко извадки от “Закона за автомобилните превози” :

Чл. 24. (2) Регистрираните превозвачи могат да осъществяват таксиметрови превози на пътници само с автомобили, от датата на първата регистрация на които не са изтекли повече от 10 години.

Също така се изброяват и правата на длъжностните лица към изпълнителна агенция “Автомобилна администрация” :

Чл. 91. (3) (Изм. – ДВ, бр. 11 от 2002 г.) Длъжностните лица от Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация” имат право:

1. да спират моторните превозни средства, извършващи превози на пътници и товари, за проверка;

2. на достъп до гаражите, сервизите, автогарите и всички помещения, свързани с дейността на превозвачите;

3. (доп. – ДВ, бр. 99 от 2003 г., в сила от 12.12.2003 г.) да изискват от водачите и превозвачите за проверка и при необходимост да задържат всички документи, свързани с превоза на пътници и товари;
….

Ето какво казва същия закон за нарушението на шофьора от ОК супертранс – а именно неиздаване на фискален бон :

Чл. 94. (1) Водач на моторно превозно средство, който не издаде документ за платена превозна цена, включително и за таксиметровите превози, се наказва с глоба от 100 до 200 лв.

А ето и какво казва закона за тези, които “модифицират” апаратите за таксуване с цел набиране на повече километри пробег например :

Чл. 95. (1) Водач на моторно превозно средство, който разпломбира не по установения ред, повреди или измени показанията или управлява превозното средство без или с неизправен таксиметров апарат или тахограф или неправилно ги използва, се наказва с глоба от 100 до 500 лв.

(2) За повторно нарушение по ал. 1 наказанието е глоба от 500 до 1000 лв.

Днес получих отговор от фирма ОК Супертранс по повод оплакването ми от отношението на конкретен техен шофьор (повече по темата : “Кога да НЕ се качите в едно такси”). Ето го и самия отговор (след премахване на някои данни) :

На вниманието на Г-жа Ирина Марудина

Относно: Ваша жалба срещу водач на таксиметров автомобил – служебен № 908, за грубо отношение към Вас на 02.03.2006 г.

Уважаема Г-жо Марудина,

Шофьора, с който сте имали неприятния инцидент, беше извикан в офиса на “ОКей Супертранс” и наказан по наш вътрешен правилник с глоба (фактура № *******) от 20.00 лв. Поради изключително грубото му отношение към клиент същия водач бе отстранен от работа и му бе наложена забрана да работи в бъдеще в “ОКей Супертранс” АД.

Г-жо Марудина, извиняваме се за причиненото Ви неудобство, но искрено се надяваме, че ще останете наш постоянен клиент.

С уважение! София, 07.03.2006 г.

Началник оперативен контрол

Спокойно мога да кажа, че си върнах вярата в тази фирма! И без това с ръка на сърце мога да призная, че с ОК Супертранс сумарно съм имала най-малко проблеми до момента. Именно за това и се свързах с тях – понеже желая и в бъдеще да ги ползвам. А ако няма обратна връзка, то няма и начин да се контролира качеството.

Редакция (11 април 2006):
За съжаление се оказа, че на вид “приключилия” казус има своето продължение, което можете да прочетете в темата “ОК Супертранс”. Подсказка : познайте на кого попаднах 2 месеца по-късно в тяхно такси?

Днес беше що годе спокоен работен ден, макар и леко помрачен от все още недоизлекуваните симптоми на вирусната инфекция, която се опитва да ме пребори напоследък. Така че след вечерното посещение на зъболекарския кабинет реших да не рискувам да се влоша като ходя в изненадващата (поне за мен) снежна виелица – все пак по обяд беше 18 градуса. И си викнах такси до адреса в Лозенец.

Обадих се на Рикарс (редовните читатели едва ли са забравили несгодите ми с ОК Супертранс…).
Диспечерката обясни :

“За Лозенец ще ни трябват поне 20 минути… Ще чакате ли?”

Прецених, че поради лошото време сигурно и другите таксита са претрупани със заявки и се съгласих. Зачаках първо в зъболекарския кабинет. Като минаха 20 минути, излязох за да чакам навън. Минаха още 10 минути – т.е. половин час от поръчката. Звъннах да видя какво става. След като чаках 20на секунди на телефона и най-накрая попитах какво става с колата за моя адрес, диспечерката отсече :

“Колата вече пътува към вашата дестинация!”

. Благодарих, затворих и зачаках. Минаха още 10 минути – да, разбираемо е, може би има задръствания. Минаха 20 минути – започнах да се изнервям. На 30тата минута от втория ни разговор се ядосах сериозно и премръзнала реших да проверя какво става. Звъннах пак на Рикарс и напомних, че е минал точно час от както си поръчах таксито. При което диспечерката просто отвърна :

“Съжалявам, още нямаме кола…”

Е това беше момента, в който едвам успях да промълвя :

“…Моля?!”

Въпросът ми се блъсна в стена от тишина. Не знам какво точно съм казала, но беше нещо от сорта :

“Как така НЯМА КОЛА? Та нали преди 30 минути ми казахте, че вече е на път към мен?”

… отговор нямаше, диспечерката мълчеше отсреща. Чуваха се само типичните прошумявания на радиостанции и говор на шофьори. Довърших със :

“Благодаря ви много!! Да ви е приятна вечерта!”

Затворих, отидох до близкото кръстовище и хванах първото такси.

Сега съм си вкъщи – премръзнала, със сняг в косите и яд, който ме изпълва цялата! Яд, че загубих цял час от малкото си вечерно време, което беше планирано за приготвяне на домашна вечеря. Яд, че чаках на студа, вярна на уговорката, вместо да се кача на някое от минаващите таксита – защото аз, виждате ли, съм си поръчала вече кола и не мога просто така да се откажа от поръчката. Защото за мен думата значи нещо. И защото знам, че колата е на път…. И всеки момент ще е при мен!

Е толкова излъгана не съм се чувствала от много време! И се надявам да не се чувствам повече така никога повече! А можеха просто да кажат още час по-рано :

“Съжалявам, претрупани сме, не можем да приемем повече поръчки в момента.”

Естествено това няма да се размине току така! Още сега тази фирма ще получи приятен имейл от мен. И тази тема ще краси името им в Интернета! И искрено се надявам диспечерката, която най-нагло ме излъга и ме остави да си чакам в снега, да бъде най-малкото глобена. Или уволнена! Защото си има правила! И в никое от тях не пише, че клиента може да бъде лъган!

Чудя се дали да не потърся и някоя организация, която се занимава с контролиране на дейността на такситата? Вече се сещам за поне една. Но това – утре….

Самото писмо можете да прочетете в темата “Писмо до Рикарс”.

Като продължение на темата с диспечерската лъжа от Рикарс, публикувам тук и писмото, което пратих до всичките адреси за контакт на сайта на Рикарс:

Здравейте!

В 20:18 часа тази вечер (06 март 2006 г), позвъних на вашия номер за повиквания за абонати на МТел. Исках да поръчам такси за ул. Крум Попов. Диспечерката ми обясни, че щом съм в Лозенец ще трябва да чакам поне 20 минути. Реших да изчакам и тя каза, че ще ми звънне.

Минаха 20 минути. И още 10. Нямаше позвъняване. Обадих се повторно. Напомних, че вече 30 минути чакам и попитах какво става. Диспечерката каза : “Колата вече пътува към дестинацията!”. Благодарих, затворих и зачаках.

Минаха 10 минути, минаха 20 минути. Започнах да се притеснявам какво става – все пак 20 минути би трябвало да са достатъчни за да стигне до мен колата. Минаха сума други свободни коли на ОК Супертранс и Радио СВ. Но аз чакам, понеже вече съм извикала кола и не мога току така да се откажа от поръчка. Особено като е на път.

30 минути след като ми казаха, че колата вече е на път, и 60 минути след първоначалната поръчка (която щеше да бъде изпълнена за “най-малко от 20 минути”), аз звъннах за трети път на номер 114. Изредих горните факти на диспечерката и получих следния отговор : “Съжалявам. Още нямаме кола….”

Естествено най-учудено попитах как е възможно това, при положение, че колата уж пътуваше към мен. Не получих отговор – диспечерката мълчеше. Пожелах приятна вечер и затворих, след което си хванах такси от първото кръстовище.

Искам да знам как вашата фирма ще ми компенсира загубения цял час, това, че премръзнах в снежна виелица в очакване на кола, която така и не дойде, телефонните разговори, които проведох с диспечерката ви? Да не говорим за нервите и развалената вечер!!

Крайно съм обидена от тази случка. Публикувала съм я на адрес http://blog.marudina.net/?p=159 като се надявам това да предпази евентуални бъдещи клиенти от некоректното ви отношение!

Ирина Марудина

Реших да споделя с общността следното писмо, което написах току що до адреса са контакти на фирма “ОК Супертранс” :

Здравейте!

Уважавам вашата фирма и я ползвам често, както и я препоръчвам на всеки, който ми поиска телефон за да си повика надеждно такси. Но днес бях сериозно разочарована от ваш шофьор – шофьор на автомобил със служебен номер 908.

Около 22:30 на 02 март 2006 г. спряхме ваша кола на спирката пред София Прес. Дестинация : квартал Витоша. След като учтиво попитахме дали ще ни закара до тази дестинация, шофьорът излезе от колата, провери нещо под капака, прибра се отново и чак след това благоволи да ни отговори : “Аре…”

Когато стигнахме до квартала и му посочихме в коя отбивка трябва да влезе, той отговори пренебрежително : “Е вие какво, колата ли искате да си строшиме??”. Аз му казах да спре веднага и че ще продължим пеша, защото не желая да пътувам с него при това отношение. Той спря. Поисках касовата бележка и му обясних, че ще се оплача от поведението му – в крайна сметка дори му дадохме шанс да откаже да ни приеме като клиенти, но той се съгласи, че ще ни закара. Шофьорът повиши тон : “На който щете се оплаквайте! Ако щете – на арменския поп … Не мога да ви дам касова бележка!”. На въпросът “Защо?”, отвърна : “Защото не съм заредил още лентата. Преди малко свърши. На мен по принцип не ми трябват така или иначе, ако имах лента щях да ви дам!”. После със заплашителен тон каза : “И сега какво ще правиме?! Какво мислите толкова там отзад?!”.

Платихме си, слязохме, и вървяхме по бул. “Г.М. Димитров” в кал 15 минути за да стигнем до желания адрес.

Не мога да не споделя с вас, че искрено съжалявам, че въобще се качих на това такси! И също така се надявам да направите забележка на шофьора на автомобил със служебен номер 908 – и да му напомните, че в крайна сметка мнението на клиентите за дадена фирма е именно това, което е от значение за нейното реноме! Предполагам знаете по-добре от мен колко трудно се гради едно добро име и колко лесно се руши.

Това писмо е публикувано на адрес : http://blog.marudina.net/?p=158

С уважение,
Ирина Марудина

Вече започвам да вярвам повече в интуицията си – и само при една дума накриво ще си слизам от колата! Пък те нека вгорчават нечий друг живот…

Редакция (7 март 2006):
Получих отговор от ОК Супертранс, който можете да прочетете в темата “ОК Супертранс : развръзка”.