Irina’s Weblog

16/2/2007

Такси без хартия на фискалния апарат

Filed under: Daily,Taxi,The desert of the real,Права на потребителите — Izida @ 3:53 pm

В Приложение № 2 към чл. 3 от “НАРЕДБА № 35 от 3.11.1999 г. за функционалните и техническите изисквания към електронните таксиметрови апарати с фискална памет” са изброени техническите изисквания към електронни таксиметрови апарати с фискална памет. Сред тях в моите очи изпъква едно изискване:

8. Електронният таксиметров апарат с фискална памет трябва да се блокира при изключено печатащо устройство и при липса на хартиена ролка.

Излиза, че ако шофьорът обясни, че не може да даде касова бележка, защото му е свършила хартията (както ми обясни любимият ми шофьор от ОК Супертранс), и все пак апаратът работи, то същият този апарат е незаконен, защото не отговаря на техническите изисквания в тази наредба! И не би трябвало да е сертифициран, защото не би трябвало този модел фискален апарат да е минал успешно тестовете на Държавната агенция по стандартизация и метрология.

Ако пак чуя думи като :

Не мога да ви дам касова бележка! Защото не съм заредил още лентата. Преди малко свърши.

вече знам къде да се обадя.

П.С. Добавям и този нов любим член в темата “Закони и таксита”.

Comments (10)

10 Comments »

В деня без таксита рџ™‚

Comment by dzver — 17/2/2007 @ 12:50 am
Аз от митинга им насам едно такси не съм ползвала и продължавам да упорствам, че ще оцелея и без тях! рџ‰

И се чувствам доволна – хем не се нервирам с глупости, хем си купувам някое и друго кило плод след като сляза от рейса с идеята, че това са пари, които иначе щях да дам на някой (в 98% от случаите) късащ здравето ми таксиджия!

Comment by Izida — 17/2/2007 @ 12:55 am
@Izida: А забелязала ли си, че колкото повече си мислиш какви идиоти са бакшишите, толкова повече налиташ на проблемни такива — сякаш ги предизвикваш на тебе да ти се случват. Препоръчвам ти филма The Secret за едно обяснение на подобни феномени :-))

cheers,

Comment by wqw — 17/2/2007 @ 8:25 pm
Абе аз не можах да се откажа от това удоволствие и продължавам да “бакшишя”.

За това изискване разбрах, когато спирам едно такси и шофьора ми вика: “Ще изчакате ли 1-2 минути, че лентата свърши и апарата блокира”. Явно някои апарати наистина са така, но съм виждал и доста, които си бачкат без лента. Може и да са “хакнати”. Колко му е да се излъже един датчик за хартия?

Между другото, има и адски свестни шофьори на таксита. Дори един път бях решил да избложа за един такъв, ама пуст му мързел.

Поздрави Ему

Comment by Emu — 20/2/2007 @ 12:02 pm
Да, Ему, напълно си прав – и аз съм попадала на няколко наистина свестни шофьори, бих казала – истински професионалисти в работата си! В Пловдив всъщност си имах един шофьор, чиято визитка поисках и после виках неговия номер като звънях на диспечерите просто понеже с него бе приятно да се пътува. Но са рядкост, наистина рядкост! И обикновено предпочитам да им благодаря лично – например с оставяне на по-висок бакшиш, което си е директно демонстриране на задоволство и нещо от сорта на “Продължавай в същия дух!”

Comment by Izida — 20/2/2007 @ 12:11 pm
А пък аз пътувам само с таксита (или ходя пеш, но на градски транспорт не се качвам) и твърдя, че около 90% от шофьорите са били нормални хора, с които съм се разбирала чудесно. И с другите 10%, дето са пълни откаченяци, се разбирам, макар и по-трудно рџ™‚ Учила съм детска психология и установявам, че много ми помага в комуникациите с по-първични хора.

Основните правила, които спазвам, и благодарение на които нямам проблеми, са:

1. Винаги поръчвам такси! Обикновено Рикарс (защото нямам стационарен телефон, а те имат разкошен мобилен номер 114 и много добро обслужване по ICQ), понякога 1263, рядко 2121. Дори да съм в заведение, на пазар някъде, да се мотая по улиците — пак си поръчвам такси. Да, плащам 40-50 стотинки поръчка, обаче знам при кого се качвам. Никога, ама никога не ползвам no name таксита и 1280.

2. Държа се дружелюбно. Не ми е трудно, по принцип съм много усмихнат човек. Освен задължителното “Добър ден” винаги намирам и друга добра дума, която да подхвърля на шофьора. Да, знам, че не съм длъжна да ги забавлявам и т.н. Ама това също е човешко същество, въобще не ми пречи да се държа приятелски с него, напротив — и аз се зареждам с позитивизъм така.

3. Знам точния маршрут, по който искам да мина и настоявам за неговото спазване. Естествено, ако не съм сигурна — искам съвет от шофьора, но не е задължително да се съглася с него. Понякога ползвам женското си право на каприз и заявявам нещо от сорта на “Неее, мразя булевард България, не искам да минаваме по него, нещо не ми е симпатичен”.

4. Ако при влизане в колата установя, че шофьорът по принцип е пушач — веднага споделям, че “нещо съм настинала и ме драска гърлото и от цигарен дим направо ми се драйфа, ах, даже вече ми призлява”. Не казвам “Загасете цигарата!” с повелителен тон, въпреки че имам това право. Защото с рогата напред нещата се постигат много по-трудно и резултатът не винаги е такъв, какъвто би ми харесал. Същото е отношението ми към чалгата. “Какво ще кажете да спрем за малко музиката, че нещо не си чувам мислите” е много по-вероятна моя фраза, отколкото “Не харесвам тази музика, моля сменете радиостанцията”.

И т.н. Резултатът от това мое поведение е, че аз практически не съм била лъгана със сметка, шофьорът не ме прекарва през Бусманци за по-кратко и в таксито винаги ми е комфортно. Плюс това запазвам настроението си добро рџ™‚ Карала съм се свирепо само с един таксиметърджия, който при молбата ми да загаси цигарата си изхвърли фаса през прозореца. Аз му казах, че не бива така, а той ме контрира с “А политиците, дето окрадоха България, ааа?” и се скандалосахме дали това, че някой не се държи сполучливо ни дава право да погазваме законите и правилата или не рџЂ След това съм пътувала сигурно десетина пъти все със същия шофьор, помежду ни цари някакъв love/hate. Приятно ми е да пътувам с него, защото е добър в професията си, но ВИНАГИ спорим за нещо. Което си е забавно даже рџ™‚

Bottom line: нямам проблеми с таксиметровите шофьори, и въобще не разбирам как все на гадове попадате, честно.

Comment by Антония — 20/2/2007 @ 1:11 pm
Ех, “Рикарс”… Принципно не се отдавам на едно несполучливо преживяване за да зачеркна фирма от списъка с фирмите, на които вярвам, но Рикарс водят класацията по най-голям гаф пред моите очи след като ме уведомиха, че колата е на път, а 30 минути по-късно като пак настоях да знам какво става ми обясниха, че нямали свободна кола… Писах писмо до всички контакти на сайта им в момента, в който измръзнала се прибрах у нас. Никой не благоволи да ми отговори!

Колкото до “ОК Супертранс” – другите “големи”, попаднах на неприятен шофьор и ги информирах, защото вярвах, че фирма като тях държи на реномето си. Уведомиха ме, че шофьорът е глобен и уволнен, което ми коства загризане на съвестта дали пък за една случка човекът заслужава да загуби работата си. Терзанията ми изчезнаха, когато попаднах на същия шофьор няколко месеца по-късно! От фирмата този път обясниха, че той бил отрекъл да се е случвало описаното от мен и за това трябвало говорят с мен. На исканото обяснение защо бях излъгана от конкретен техен служител не получих никакъв отговор. Как да ползвам фирма, която ме лъже?! Да беше един шофьор – айде, случва се мърша във всяко стадо. Но в случая е замирисало от към главата.

Иначе и аз гледам да се държа добре и не обичам да правя забележки за цигари – лошо начало на взаимното ни пътуване. За това гледам просто да се кача в кола, в която човека не пуши поне на стоянката. По пътя разговарям с шофьора, опитвам се да намеря обща тема, изслушвам ги (Дори и понякога да не съм съвсем съгласна – всеки има право на мнение). Но … това не ме спасява от злоупотреби, а и не всеки път съм в кондиция да водя разговор. Понякога отивам на някакъв притеснителен ангажимент и просто не ми е до мохабет с непознат…

Съветите са добри – много от тях съм ги изпитала и аз рџ‰ Но не бих ги систематизирала, просто понеже съм ги откривала интуитивно. Благодаря за систематизираната информация рџ™‚

Comment by Izida — 20/2/2007 @ 2:04 pm
Понякога си мечатя бъдещето най-после да стане факт и спокойно да си се рея с таксито в небето над града, без в колата да има шофьор,

Comment by asktisho — 21/2/2007 @ 3:19 am
@Антония, много от триковете ти ги прилагам и аз. За съжаление аз не мога да кажа “Мрън, тая чалга не ми е симпатична”. Аз казвам “Извинявай(те) може ли да сменим станцията”. Винаги може ;).

Също не винаги си поръчвам такси, защото сутрин след 8 и 30 ги хваща тоталната липса и ми се е налагало да чакам по 40 минути, затова директно на улицата и каквото хвана. Е, на по-съмнителните, но все пак в нормата, таксита им оглеждам всичко и давам за се разбере, че той може да е професионален таксиметърджия, ама аз съм професионален пътник ;).

И днес отидох на работа с един много културен шофьор, с който пообсъдихме това онова. Той беше някакъв университетски преподавател май, защото споменаваше “студентите ми”. Та, то като му дадох 5 лева и тръгна да търси стотинки да ми върне. Отказах му, разбира се. И другото, което направи е веднага като оправихме сметката да ми подаде бележката и да каже “Заповядайте касовата бележка”. Е, пушеше и на вас нямаше да ви е симпатичен, но и аз пуша и пуших :).

А тоя, за който исках да пиша, ме уби. Махам аз и той тръгна да спира при мен. В това време аз чувам, че от вътре се дъни чалга. “Ооо, ще сменяме станции, май”, си викам аз. Но чудесата започнаха. Както спря, докато отворя вратата, той намали радиото и веднага започна да търси станция, която ще ми хареса. Имаше и други чудеса от него, но вече съм ги забравил.

А още един весел случай от миналата седмица. Возих се в такси с шофьор кришнар :). Те такова нещо не ми се беше случвало. Дори съм твърдо решен да избложа за това “Кришна Такси” :).

Поздрави Ему

Comment by Emu — 21/2/2007 @ 5:18 pm
Ползвам само при крайна необходимост по добре с трамвая , не ми пречи.
В повечето случаи оставам недоволен от всичко свързано с тях.
Чакам момента когато такситата ще са автоматични и без шофьор (засега част от фантастиката) , но току виж станало в близките 10-15г. тогава ще е най добре : ) . но засега твърдо НЕ.

Comment by slideworld — 24/2/2007 @ 5:30 pm