Irina’s Weblog

28/9/2007

Имало едно време една зебра

Filed under: The desert of the real,Zebra,Шофьорски — Izida @ 1:27 pm

Вървя си аз в сряда по бул. “Васил Левски” за да си хвана тролей от близката до НДК спирка. Стигам до кръстовището с ул. “Раковски”. Тъкмо да тръгна да пресичам и ми светна червено, така че чинно си зачаках, застанала на тротоара така, че като светне зелено да закрача уверено по самата среда на пътеката. И както си седя и гледам колите, някои от които продължават напред по “Раковски”, други, завиващи надясно по “Васил Левски”, изведнъж вниманието ми е приковано от автомобил, който завива наляво – обратно на движението на еднопосочния булевард! Заглеждам се учудено. Колата, както казах, свива леко в ляво, спира насред кръстовището пред спрелите на булеварда автомобили, после включва задна, започва да се движи назад в кръстовище, и също така назад минава по пешеходната пътека, пред която аз изумено стоя. И понеже няма място преди пътеката (да не говорим за онези заветни забранени 5 метра преди нея), спира така, че аз се падам до страничното стъкло на водача. Все пак той продължава да е обърнат назад за да се опита максимално да се прибере от кръстовището.

Аз съм втрещена! Зачудих се за момент, след което нервно зачуках по страничното му стъкло. Той се сепна и се извъртя рязко да види какво става, погледна ме изумено, и взе да ми прави всевъзможни знаци в стил : “Абе ти к’во правиш тук и що ме стряскаш така, аз реших, че беля стана…”. В това време светна зелено за мен. Аз заобиколих колата, минах пред нея за да пресека, което бе съпроводено с бипкания по мой адрес, мигания с фарове и викове. След като вече пресякох (не бих стояла на пешеходна пътека без причина), се обърнах. Той се подаде през срещуположната му врата и взе да ми показва жестове тип “круше” в челюстта! Бях шашната! Млад човек, облечен стилно, в нова, малка, градски тип кола, а подобно поведение, подобно неуважение и заплахи за физическа саморазправа с пешеходец, при това жена! Направих му за пореден път знак с ръце в стил “Ей по тази линия е пешеходната пътека”, махнах му отегчено с ръка и си продължих по пътя. Покрай мен профуча и тролея ми … Докато чаках следващия имах шанса да се уверя, че човека наистина си паркира там като остави от пешеходната пътека няма и 50 см и напусна колата. Пожелавам му да му се наложи да походи пеша из София! Искрено му го желая!

А следващия път ще намеря табелата на паяците, ще звънна на телефона и лично ще изчакам паяка да дойде! Пък ако ме удари – ще си извадя медицинско.

П.С. Оказва се, че това не е достатъчно – в статията “Полицай отказа да глоби нагъл шофьор на ламборгини” се говори как при аналогична случка, на същото място, паяка за 30 минути не се появил, колата тръгнала, а полицая не я глобил щото нямало свидетели! Е ще се оправим!

3/7/2007

Варненци, варненци

Filed under: The desert of the real,Zebra — Izida @ 7:55 pm

Много ядосах с острия си хумор варненци днес! Проклинали са ме, проклинали са ме, та думи нямам! Ето, пресичам си аз пак на прословутото локално платно на Цариградско шосе срещу Плиска, или поне се мъча да пресека. Не видиш ли – днес и там не щат да ми дадат предимство! Ама аз съм си нахален пешеходец, от онези, дето шофьорите все ги псуват. И давам смело. Една кола мина – този беше така категоричен, че хич не се пробвах да мина пред него. Следващата обаче караше по-бавно, та реших, че е дошъл и моят ред. И тъкмо тръгнах да пресичам, когато забелязах, че жената, която караше автомобила, изобщо не гледа към пешеходната пътека (и следователно към мен)! А си блееше или по-точно беше съсредоточена някъде надясно, сякаш търсеше някой в тълпата или бройкаше магазините. Аз се спрях, а тя мина на косъм от мен. Така се вбесих, че заблъсках с юмрук по предното й стъкло, по страничното й предно стъкло (без да пропусна да извикам на отворения й прозорец “Простак!” – така е, свикнала съм мъже все да ме газят), както и по ламарината на задната й врата. Тя продължи да гледа все така съсредоточено някъде зад мен и изобщо не спря – все едно ме няма! Надявам се факта, че се шашна така да означава, че вече би се замисляла повече (поне за известно време) като наближи пешеходна пътека!

Ей, следващия път ще съм с ключове в ръката – просто така, профилактично…

Иначе видях и нещо невероятно – шофьор на рейс 280 слезе за да спусне рампата и една госпожа в инвалидна количка да слезе от рейса. Но не това беше невероятното – а факта, че шофьорът го направи с усмивка, пожела приятна вечер и се качи пак в рейса. Направо не повярвах на очите и ушите си! Най-малкото очаквах да го направи, но псувайки.

И тогава млад мъж помогна на жената да слезе от островчето за да се изправи тя на свой ред пред локалното платно. Където 2 коли я заобиколиха, но не й направиха път да мине! Горката жена! Изобщо горките инвалиди в България!

И за капак – във Фантастико нямаха връзка с банките, та се наложи да платя в брой – пфу вместо с кредитната си карта! Няма вече да говоря лошо срещу варненци, общавам рџ™‚

Пешеходната пътека във Варна

Filed under: Daily,Zebra — Izida @ 9:18 am

Продължавам темата с пешеходната пътека в Ямбол с ново попълнение – пешеходна пътека отново от центъра на град, този път – Варна :
червена зебра във Варна
Ако питате мен, оцветените в червено пешеходни пътеки символизират кръвта на загиналите по тях в пешеходци. И явно трябва да има възпитателен ефект. За пешеходците, не за шофьорите разбира се. Да се пазят!

Както описах и в темата “Впечатления от Варна”, за малко и да ни набият при опит да си минем на зелено пред завиващ от дясно на нас автомобил, който пресече пътеката ни без изобщо да намали. Така че – червените пътеки в този град са точно на място! А дори и КАТ-аджията на едно кръстовище не успя да внуши у един камион и един автомобил необходимостта да ни пуснат да минем по пътеката.

28/6/2007

Пешеходната пътека в Ямбол

Filed under: Daily,Zebra — Izida @ 6:45 pm

Уважавам Ямбол!

Защо ли? Ето защо – на следната пешеходна пътека попаднах в центъра на този град :
пешеходна пътека
пешеходна пътека

19/1/2006

Смях през сълзи

Filed under: Daily,Humor,Zebra — Izida @ 4:47 pm

Из vicove.com :

Уважаеми пешеходци!
Пресичайки улицата, не гледайте светофара, а колите.
Досега няма нито един случай пешеходец да попадне под светофара!

9/1/2006

Проектозакон “Пресичаме и без пешеходна пътека”

Filed under: Daily,Zebra — Izida @ 1:40 pm

Според вестник Стандарт социалното министерство готви промени в Закона за движението по пътищата. Според закона в момента на пешеходец, пресичащ не на пешеходна пътека, се налага глоба. В статията “Пресичаме и без пешеходна пътека” се твърди, че на база европейските практики трябва и в България да се даде право на пешеходците да пресичат навсякъде (освен на изрично забранените места – магистрали и извънградски пътища).

Не си представям някой натоварен булевард в центъра на София и пешеходци, изникващи пред всеки автомобил. Нито си спомням да съм виждала такава практика в Европа! Напротив – имаше си пешеходни пътеки, стъпиш ли на тях – веднага ти дават предимство и спират на момента. Но ако се каниш да пресичаш не на пътека, то никой автомобил не реагира с типичното при приближаването ти към пътека намаляване на скоростта.

Толкова ли е трудно да се научат хората да ходят до пътека? Постоянно чувам оправдания – “Ама ти знаеш ли на един_коя_си_улица къде чак има пешеходна пътека?! Как не съм тръгнал да ходя до нея чак!”. Аз си ходя! Знам, че това не ми гарантира, че няма да ме блъснат – белите могат винаги да станат. Но категорично намаля риска. И не нарушава Закона за движение по пътищата.

Оказва се, че държавата не е в състояние да накара поданиците да спазват закона и за това се отказват от него…

29/10/2005

Потъпкана “зебра”

Filed under: Daily,The desert of the real,Zebra — Izida @ 10:29 pm

Потъпкана 'зебра'

Добре дошли на спирката пред хотел “Плиска”!

Нямах време да изчакам да мине пълен рейс, за да видите нагледно как тълпата обгражда спрялата на пътеката кола – бързах за OpenFest. Но и това си мисля ще ви даде поне малка представа за картинката, която ежедневно ме посреща на отиване към работа.

21/10/2005

Зебри и крокодили

Filed under: Daily,The desert of the real,Zebra — Izida @ 4:49 pm

Пресичайки локалното платно срещу Плиска днес, осъзнах на какво ми напомня потока хора, мъчещ се да стигне до рейса без да бъде сгазен от профучаващите по тясното платно коли. На ежегодната миграция на зебрите, при която стадата минават през тясна река, пълна с крокодили. Може би целта на Общината е налагането на естествения подбор над пешеходците?

20/10/2005

Такси N

Filed under: Daily,Taxi,The desert of the real,Zebra — Izida @ 5:32 pm

Ех, любима моя спирка “Плиска”! За пореден път имам цяла ода за тебе!

Днес излязох пак от подлеза и протегнах крак да стъпя върху същата онази пешеходна пътека на локалното платно, на която за малко да ме прегазят преди време. И, о, чудо! В същия момент минаващо такси реши, че пътеката е идеалното място да отбие рязко и да спре! Като се има предвид, че естествено останалите вече паркирани коли не бяха оставили законното място от 5 метра преди пътеката свободно, то таксито се мушна в тясната и без това пътека под ъгъл – нямаше как да се побере колата на дължина. Добре, че не се качи на тротоара да ме прегази при тази рязка маневра… И тъй като беше буквално под носа ми, не се сдържах да не почукам по стъклото и да му посоча многозначително с жест пътеката. Последва вдигане на рамене. Тогава се провикнах за да ме чуе зад затворените си прозорци:

“На пешеходната пътека сте, господине!”

Отговорът беше много познат на българския пешеходец жест – среден пръст!

Да съм жива и здрава, пък дано и ми поникнат крилца та да мога да прелитам над спрелите по пътеките автомобили! Бас държа, че такситата могат много лесно да уредят въпроса с липсващите ми крилца :-/

14/9/2005

Колко струва гражданската съвест в България

Filed under: Daily,Taxi,The desert of the real,Zebra — Izida @ 2:08 pm

Ако чуете по новините за пешеходец, пребит от шофьор на такси, то това може да съм аз рџ™Ѓ Защото ми писна да мълча и да заобикалям колите им, които най-безцеремонно изчакват клиенти върху пешеходната пътека. Особено след вече споменатия наскоро инцидент. И правя забележки специално на таксиметровите шофьори, защото ако там е спряла друга кола, то шофьорът и не е в нея и така или иначе няма към кой да отправя критика.

Днес за трети пореден път се разправях с шофьор, който беше настъпал пътеката. Преди инцидента бих си казала – “Е, поне само две педи е заел, можеше да е на цялата. Така има от къде да се минава, не е толкова опасно”. Вече обаче знам, че не съм била права! Не случайно законът казва, че и пътеката, и 5 метра преди нея е забранено спирането. Не е забранено само за да могат да вървят по нея пешеходците, а и именно за да не тръгне някой заблян шофьор като изобщо не гледа кой е пред него и да няма време да натисне спирачки.

За това и се намесих – спрях до сваления му прозорец и протече горе-долу следния разговор:

Аз: Извинете, спрял сте върху пешеходната пътека и пречите на пешеходците да минават спокойно. Бихте ли се преместили?

{няколко секундно мълчание}

Х: Къде е тая пешеходна пътека?!

{посочвам знака на стълба на отсрещния тротоар}

Аз: Точно тук, където съм аз, както виждате.

Х: И защо да се премествам?! Има достатъчно място за да се минава!

Аз: А вие не знаете ли, че по закон спирането на пешеходна пътека и на 5 метра преди нея е забранено и има глоба от 40 лв. при нарушение?

{няколко секундно мълчание и презрителен поглед}

Х: И какво, ти ли ще ме глобиш?!

Аз: Трябва да извикам КАТ за да се преместите от пътеката ли?!

Х: Ами айде, викнете ги да видим! … Абе я ми се махай от главата!

Това, което направих, е да спра да говоря с този човек (погледът му беше като на все още не дотам цивилизования ломбардец от 10 век, учуден как така във Византия може да има някакви си закони за максимално разрешено количетво износ от дадени стоки, дето му забраняват да изнесе всичките 5 пурпурни мантии, купени в страната). И да набера номера, изписан на колата му. За да приканя диспечерката да накара конкретната кола да се махне от там. Е, никой не вдигна. А таксиджията продължи да ме гледа нагло и самодоволно, с присмехулна усмивка до момента, в който не дойде клиент и той щастливо потегли. Едни думи ми се впиха в главата от сутринта : “И какво, ти ли ще ме глобиш?!“. Чувството за безнаказаност е просто потресаващо! Време е такива изказвания да престанат!

Мисля си каква ли акция може да се организира и кой може да я подкрепи – и говоря за по-глобална акция! Защото заслужаваме като пешеходци – и то не само на Плиска, а и на коя да е пешеходна пътека, да пресичаме спокойно, да не бъдем заобикаляни с бясна скорост и бипкания, да не бъдем навиквани заради желанието ни да минем от един тротоар на друг и то по правилния начин! Поразгледах страницата на “Господари на ефира” – те имат вече акции за неработещи светофари, за паркираните по тротоарите и дори в подлезите автомобили, за пресичащите неправилно пешеходци. Защо да няма и една за пешеходните пътеки? Мисля си да се свържа с тях – дано проявят интерес.

1/9/2005

Огорчение

Filed under: Daily,Taxi,The desert of the real,Zebra — Izida @ 11:16 am

Днес бе денят, в който огорчението ми от родната действителност придоби небивали мащаби. А денят обещаваше да е добър – приятно слънчице в ранния септември, планирани работни задачки, които просто чакат да си изпълня.

Ситуацията се разви на Плиска, на спирката срещу хотела. Там като излезеш от подлеза веднага можеш да пресечеш на обозначена пешеходна пътека и да отидеш да се качиш на рейса. Добре, но пешеходната пътека в 90% от случаите е неизползваема, понеже върху нея има спряло такси, което чака клиент. Този конкретен път таксито беше спряло само на около 20% от пътеката, така че аз тръгнах да пресичам. В този момент обаче таксито също тръгна и за малко да ме прегази – наистина за малко! Естествено той ме пита какво си мисля, че правя или нещо от сорта. Тогава аз отидох до сваления му прозорец и му напомних (не псувам ако това сте си помислили), че съм на пешеходна пътека, като му посочих и знака. Той най-нагло с усмивка започна : “Къде е викаш пешеходната пътека? А, тука ли била? И какво от това? Ааа, ми хубаво…” . И с усмивка даде газ и ме подмина, като не пропусна да викне на заминаване : “Пикла!”.

Е, това е началото на един прекрасен ден! Като изключим шока от това, че за малко не бях прегазена, последва яда към самата мен, че не му взех поне номера и не записах към коя фирма е. Въпреки, че като помисля сега по-трезво, това едва ли би ми свършило някаква работа. И целият ми ден беше съсипан заради “наглостта” ми да пресека на пешеходна пътека пред спряло такси.

Закона за движението по пътищата регламентира в чл. 98, ал. 1 следното:

(1) Престоят и паркирането са забранени:

5. на пешеходни или велосипедни пътеки и на разстояние, по-малко от 5 метра преди тях;

По-долу в закона (чл. 183, ал. 4) е фиксирана и глобата при нарушение на горното правило:

(4) Наказва се с глоба 40 лв. водач,който:
1. неправилно преминава през пешеходна пътека;

8. неправилно престоява или паркира в зоната на пешеходна пътека,спирка за обществен превоз на пътници или кръстовище;

Остава и някой да вземе да контролира спиращите и престояващите на това конкретно място! Тъй като там е важен транспортен възел – място за смяна на рейсове, такситата там са наистина много. И нужни – и на мен ми се е налагало да се възползвам от услугите им. Но трябва да се регулира поведението им! Не може да спрат там 10 таксита, като първия в колоната е спрял изцяло върху пешеходната пътека, защото аз имам право да я ползвам тази пътека, тя е за мен и другите пешеходци! Случвало ми се е да съм почти на края на пешеходната пътека, вече преминала почти до рейса, а да ми свирне кола, профучаваща до мен – до кога?! Вече веднъж накарах едно такси да се махне от пешеходната пътека като седях до прозореца му докато не се мръдна назад – е, не на 5 м, но поне можеше да се минава. Но докога ще трябва аз сама да се боря с това?

Мисля утре да напиша едно отворено писмо – до КАТ и Софийска Община, в което да поискам съдействие за точно това конкретно място. Защото има нужда не само от закони, а и от съблюдаването им.

п»ї