Имало едно време една зебра
Вървя си аз в сряда по бул. “Васил Левски” за да си хвана тролей от близката до НДК спирка. Стигам до кръстовището с ул. “Раковски”. Тъкмо да тръгна да пресичам и ми светна червено, така че чинно си зачаках, застанала на тротоара така, че като светне зелено да закрача уверено по самата среда на пътеката. И както си седя и гледам колите, някои от които продължават напред по “Раковски”, други, завиващи надясно по “Васил Левски”, изведнъж вниманието ми е приковано от автомобил, който завива наляво – обратно на движението на еднопосочния булевард! Заглеждам се учудено. Колата, както казах, свива леко в ляво, спира насред кръстовището пред спрелите на булеварда автомобили, после включва задна, започва да се движи назад в кръстовище, и също така назад минава по пешеходната пътека, пред която аз изумено стоя. И понеже няма място преди пътеката (да не говорим за онези заветни забранени 5 метра преди нея), спира така, че аз се падам до страничното стъкло на водача. Все пак той продължава да е обърнат назад за да се опита максимално да се прибере от кръстовището.
Аз съм втрещена! Зачудих се за момент, след което нервно зачуках по страничното му стъкло. Той се сепна и се извъртя рязко да види какво става, погледна ме изумено, и взе да ми прави всевъзможни знаци в стил : “Абе ти к’во правиш тук и що ме стряскаш така, аз реших, че беля стана…”. В това време светна зелено за мен. Аз заобиколих колата, минах пред нея за да пресека, което бе съпроводено с бипкания по мой адрес, мигания с фарове и викове. След като вече пресякох (не бих стояла на пешеходна пътека без причина), се обърнах. Той се подаде през срещуположната му врата и взе да ми показва жестове тип “круше” в челюстта! Бях шашната! Млад човек, облечен стилно, в нова, малка, градски тип кола, а подобно поведение, подобно неуважение и заплахи за физическа саморазправа с пешеходец, при това жена! Направих му за пореден път знак с ръце в стил “Ей по тази линия е пешеходната пътека”, махнах му отегчено с ръка и си продължих по пътя. Покрай мен профуча и тролея ми … Докато чаках следващия имах шанса да се уверя, че човека наистина си паркира там като остави от пешеходната пътека няма и 50 см и напусна колата. Пожелавам му да му се наложи да походи пеша из София! Искрено му го желая!
А следващия път ще намеря табелата на паяците, ще звънна на телефона и лично ще изчакам паяка да дойде! Пък ако ме удари – ще си извадя медицинско.
П.С. Оказва се, че това не е достатъчно – в статията “Полицай отказа да глоби нагъл шофьор на ламборгини” се говори как при аналогична случка, на същото място, паяка за 30 минути не се появил, колата тръгнала, а полицая не я глобил щото нямало свидетели! Е ще се оправим!