Irina’s Weblog

Миналата седмица освен, че се сдобих с билет за Depeche mode (още в понеделник, разбира се), посетих два концерта – този на Ричард Клайдерман в сряда и на Descendance в петък.

Клайдерман, естествено, напълни зала 1 на НДК до пръсване. Известен е, няма съмнение, а и лично аз научих за него от рекламите по телевизиите. Чух, че продавали и билети за правостоящи. С типичния френски акцент обясни как ще идва “Аназър тайм, енд аназър тайм, енд аназър тайм…” рџ�‰ Нямаше превод на никое от изказванията му за съжаление, нито на представянето на “Симфония Титаник”. Чувствах се обаче особено когато чух звука на електронна китара, на обой, арфа, а около рояла виждах само струнни инструменти. По-голямо удоволствие ми достави втората част на концерта, в която изпълненията звучаха не толкова поп. Някак обаче не можах да усетя онова чувство, което те обзема като чуваш автентичния звук на класически инструмент – в един момент се замислих, че дори и той да е на запис, пак нямаше да усетя разлика. Той самият правеше “шоу” – говори на японски, раздаваше нотите си на предните редове. Чух и двете си любими произведения от неговия репертоар – “Балада за Аделина” и “Носталгия”. За съжаление, аранжиментът на “Носталгия” бе много по-различен от това, което бях свикнала да чувам и дори не успях да я позная.

Пълна противоположност беше концерта с аборигенски танци и песни в петък. Първо, зала 1 на НДК беше … празна! След като се видя, че така или иначе предните сектори остават празни, бяха приканени и по-задните да минат напред. Така се оказа, че пълни са само оркестрината и двата предни сектора. Всичко назад бе пусто. Стана ми някак обидно от името на изпълнителите – трябва да е много неприятно да се изправиш пред подобна празна зала! Превод този път имаше. Той и си беше нужен – танците бяха сравнително кратки, а всеки от тях беше предшестван от обяснения за културата и обичаите, с които е свързан. Въпреки, че беше нужен, трябва да призная, че съжалявах, че изобщо има превод! Разбирах отлично английския на австралийците. Както и по-голямата част от присъстващите. Всъщност присъстваха много чужденци – чух основно английски и френски. Обаче да чуеш как човекът обяснява : “Този танц е ритуален и обикновено се повтаря през цялата нощ, което няма да се случи сега разбира се”, а преводачът да обясни : “През тази вечер ще видите този танц повторен няколко пъти. Ще има изненади!” – наистина си беше изненада! Надявам се аборигените да не са се сдобили с микрофона на преводача по начина, по който обясниха, че са се сдобили с китари : “Преди 400 години дошли испанците, нашите предци ги изяли и запазили китарите…” Купих си и диск с аборигенска музика, който в момента слушам. Интересно е как в края на вечерта изведнъж се сетих, че за цяла вечер не чух нито една песен, чието обяснение да говори за любовни тревоги, крадене на булки или изобщо дуели за жена. Песните се отнасяха за религията – кръщене, сътворение; за правосъдие; и за храна – колко са благодарни на кенгуруто за даровете, как един ден не успели да хванат кенгуру заради дъжда и всички заспали гладни, за богатия изненадващ улов на миди, за брането на плодове, за събирането на мед. Което трябваше да очаквам, имайки предвид в колко по-сурова действителност живеят аборигените, докато ние в Европа имаме благосклонна към нас природа и климат.

Представлението беше много интересно – разказът бе увлекателен и по едно време усетих как виждам аборигените с техните оскъдни препаски и мистични шарки по кожата, танцуващи около високите пламъци на ритуален огън, как чувам пукането на съчките, как усещам вкуса на червеният прахоляк, забулващ бурните им танци.

Какво ли е било усещането на първият европеец, стъпил сред тях!

Една нощ докато сменях каналите на телевизора случайно попаднах на концерта в Пловдив на “Балкански коне” – веднага разпознах Теодосий Спасов. Една песен ми се впи в главата – “Gipsy song”. Оказа се, че китаристът Влатко Стефановски, предлага за свободно сваляне освен текстове на някои от песните си (между които и циганската песен), и 20 към момента mp3-ки.

Ето и връзка към циганската песен : “Gipsy song”.

В менюто “Mp3’s” на сайта му можете да свалите и останалите 29 песни.

П.С. Виждам, че имат издадено и DVD с концерт под името “Дете се роди” – може би него съм гледала.

Няколко месеца се чудех дали ми се ходи на концерта на Whitesnake & Def Leppard. Така и не се навих – последния ми концерт – този на Foreigner, много ме издразни! Беше в зала Фестивална, звукът изобщо не ми хареса. За капак – пушеше се толкова много, че някакво момиче до мен дишаше през шала си. Още на третото парче с Лъчо се изнесохме в най-задната част на залата, където бяхме до края. А от самите Whitesnake имам също неприятни спомени – бяхме на някакъв стадион (не помня кой), и закъсняха с няколко часа… Умряхме от скука след като “Ахат” ни подгряха – дето се вика, напълно “изстинахме” докато Whitesnake ни удостоят с честта да се появят. Да не говорим, че охранителите се отнасяха с нас като с говеда на паша (или към кланница…) – в един момент се питах аз ли им плащам за посещението на концерта или те на мен?!

Е, добре че не отидох на този! Като чета статията в dnes.bg как са закъснели с 3 часа след подгряващата група, плюс проблеми със звука, дъжд (айде, за това си носех дъждобран преди за всеки случай, вина нямат), после още час до появата на Def Leppard. Не знам дали бих чакала до 1 през нощта за да излязат да пеят…

За това и много стисках палци като отивах на концерта на Depeche Mode – бях почти убедена, че пак никой няма да те упътва откъде да влезеш в сектора си, нито ще дава информация. Е, бях приятно изненадана – конна полиция, точна информация, липса на стадни опашки. Значи можело! Не съм просто прекалено взискателна! Но… това беше единичен случай в текущия ми концертен опит.

И все пак – явно съм разглезена от концертите класическа музика – друго си е да имаш място, да си ограден от отзивчиви и усмихнати служители, концертът да почне на секундата и да не се чувстваш като че ли трябва да им се молиш да си изпеят парчетата…

Утре (06.02.2008) от 19:00 часа в Голямата зала в комплекс България в София ще има новогодишен концерт, организиран от Унгарския културен институт.

Солисти : Ласло Фашанг [орган], Балаж Соколаи-Донго, Унгария [гайда, кавал, саксофон] · В програмата: Антонио де Кабезон, Бах, Фашанг, Соколаи

В новогодишния концерт ще прозвучат Прелюд в ла минор и Фуга BWV 543 на Йохан Себастиан Бах, както и популярните мелодии за гайда по 15 унгарски селски песни на Барток.

Източник : Programata.bg

Вход свободен.

Днес всичко протече по план – станахме към 9, в 10 излязохме от нас, в 11 без 10 бяхме в Концертен комплекс “България” в очакване да отворят Голямата зала и да хванем възможно най-добрите места за концерта “Органова музика за душата” на Нева Кръстева (за който писах преди няколко дни). След 10 минутки вече бяхме в залата на избрани места – напливът сякаш не бе голям, защото до началото на концерта залата си беше доста празна.

Първото произведение бе “Прелюд, фуга и вариации” на Цезар Франк. Трябва да призная, че основната тема (чуйте я в MIDI формат, или вижте клипче с изпълнение в YouTube) и сега е в главата ми! Преди малко си намерих и нотите на прелюда, и се пробвах (с лека преработка) да го свиря на Yamaha-та. Но звучи много по-добре ако просто пусна MIDI-то като ползвам електронното пиано за MIDI-out рџ�‰ Чак не мога да повярвам, че композиторът е творил толкова скоро – починал е през 1890 г. Очаквах произведението да е на поне 300 години.

След първото произведение в залата нахълтаха закъснелите. Може би и за това въведението към изпълненията бе направено точно в тази пауза, а не преди първото. За десетина минути Нева Кръстева даде разяснения за всяко едно от произведенията и неговия автор.

Другото, което много ми допадна, бе “Токата, адажио и фуга в до мажор” на Бах. Като всеки лаик, и аз свързвам органа основно с произведенията на Бах, така че сега усещах най-познато звученето на този инструмент.

Мога да кажа – беше наистина внушително и въздействащо изживяване! Смятам да не е последното ми посещение на концерт на орган.

На снимката горе – Нева Кръстева изпълнява второ произведение на Месиен след края на обявената програма.

Тъй като трафика в София е причина не всеки път да можеш да идеш на някое мероприятие в последния момент, както доказа вчерашния ми неуспех да посетя рецитала на орган, днес се разрових в programata.bg за да видя на време какво се задава и да си запиша в джобния компютър.

И така – втори опит! На 22 декември, събота, от 11:30 ч. в Голямата зала на Концертен комплекс България ще има рецитал “Органова музика за душата” на Нева Кръстева.

Вход свободен.

В началото основно се цупех на електронното си пиано – не е масивно, дървено, лакирано, понякога си гоня педала по пода защото не е достатъчно тежък да седи на едно място. Но няма вечер, в която да свиря и да не се сетя колко е удобно! Обикновено се сещам за пианото късно – дето се вика, тогава ми идва музата. И ако беше акустично пиано, ще трябваше да отложа ентусиазма си за почивните дни – едва ли през седмицата ще се сетя преди 22:00 да свиря. Но … с електронното пиано нещата са различни – слагам слушалките, усилвам си звука колкото си искам и свиря ако ща до 2 сутринта!

Иначе в момента си изучавам един валс на Шопен, който бях свирила като малка и съм забравила. Оказа се обаче, че нотите ми не са пълни – просто свършват в нищото. За щастие, в интернет има много ресурси на тема класици. Така че, ето го и валса :

Chopin Waltz op.69.2 (pdf, midi)

Миналата седмица попаднах на информация за издаването на първия DVD самоучител за български народни танци. Лъчо ми го купи днес от книжарницата в Orange center на Граф Игнатиев. Това е първото от поредицата DVD-та и, трябва да призная, вече очаквам другите с нетърпение! За всеки от петте танца (право хоро, дунавско хоро, ширто, ръка, шопска ръченица) има текстова информация за областта и танца, уроци такт по такт с гласово обяснение и изпълнение на хорото с музикален съпровод и подходящи костюми. От главното меню можете да изберете език – български или английски.

Цената, обявена на сайта, е 9,90 лв без доставката, Лъчо го е купил за 12.99 лв.

Само една забележка : чия е брилянтната идея през цялото време на уроците и демонстрационното хоро в средата на екрана по почти цялата дължина и с височина 1/4 от екрана да има полупрозрачна сянка “HORO.BG”?? Това ще попречи ли изображения или клипове да бъдат крадени ми обяснете? Или просто ще накара хора като мен, които са си купили диска, да се чувстват като че ли гледат поредния краден презапис, свален от някой торент… Усещането е като да очакваш всеки момент да излезе съобщение, че демо-версията е изтекла, купете си сега цялото DVD!

Днес бяхме в “Mall of Sofia” за да гледаме “Семейство Симпсън”. Залата беше направо празна! Което се оказа голям плюс – понеже дори и 20те зрители стигахме за да изпълним с почти непрестанния си смях киносалона! И все не малка част от зрителите бяха деца, което водеше до моменти на чисто “възрастен смях” на тънките шеги, явно предназначени не за деца. Това е комедия, която ще си купя още в момента, в който излезе на DVD.

След това похапнахме и рано рано се запътихме с Лъчо към последния концерт от дните на Херберт фон Караян, за който ме подсети публикацията на Васил Колев. Минахме през Orange center – и по-точно книжарницата. Купих си една книжка за математика на руски, както и “Alice in Wonderland” в оригинал. Заедно с книгата на Орхан Памук “Името ми е червен”, която носех от вкъщи, вече имах три книги всяка на различен език рџ™‚ Така имах доста занимания, които и ми потрябваха – отидохме за да си запазим места около час и половина предварително. И за това хванахме отлични места – пети ред, по средата, точно до пътеката. Освен това се оказа нужно да попрочета някоя и друга страница само и само да притъпя настроението, оставено от невероятната комедия рџ™‚ Днес слушахме (и гледахме) Девета симфония на Бетовен. Първа и трета част не ме трогнаха особено, но втората и четвъртата (“Ода на радостта”) ми допаднаха много! И изпълнението с хор бе завладяващо – не бях чувала цялата “Ода на радостта” до момента. Но трябва да призная, че все пак не успя да ме грабне така, както например концертът на открито с братята Ешкенази или изобщо – както един концерт на живо може да те трогне. Няма го интимното усещане, че изпълнителите са там за теб, че музиката е сътворена специално за твоите уши. И звукът не е като в една добра зала. Но усещането да си под небето, което се опита и да прокапе по едно време, усещането за всичките тези хора, дошли също като теб, все пак е приятно. Ако и догодина има издание на цикъла Караян, пак ще ида! В уводната реч стана дума за това – следващото, осмо издание, ще е юбилейно и за това се очаква да включва най-доброто, показвано до момента. Дано успеят да го организират.

П.С. Щеше да е още по-добре ако пушенето бе забранено рџ™Ѓ

От както имам джобния компютър, слушам много повече музика – рипвам си дисковете, качвам ги на картата и готово, имам си mp3 плейър за чакането по спирките и пропускането на типичните словесни битки в рейсовете. При това разширих и музикалния си кръгозор – от време на време купувам по някой брой на италианското списание Амадеус, с което върви някой и друг диск. Любимият ми до момента е “The Rosary Sonatas” на Biber, предшественик на Пахелбел и Йохан Себастиан Бах.

Вчера Лъчо донесе вкъщи “Вечните песни на България”, които купил от ОМV (от тук и припяването на “Когато бях овчарче…” вчера вечерта). Днес си ги слушах по път към работа, но установих, че родопските песни са по-малко от колкото ми се иска. За това и потърсих какви дискове има само с родопски песни. Така стигнах до “Магията на Родопската Песен, 40 златни шлагера – 2 CD”. За цената от 15.99 лв бе направо задължително да си ги купя. Та и аз се отбих до местното OMV, където с много ровичкане намерих дисковете зад албум на White Snake.

Довечера пак ще има рипване рџ�‰

Покрай търсенето на дисковете с родопски песни се сетих да проверя има ли тази година Рожен (ако не е минал вече…). Така и не намерих информация за това, но пък намерих списък със съборите в България на сайта на Министерството на културата. Избирате си регион и ви се дава информация какво има там през годината. Така попаднах на събора в Гела през идващите събора и неделя. Както разбрах и от Антония, квартирите са резервирани още от преди месец – не е неочаквано за мен. Но си отбелязах в календара на PDA-то задача в началото на идното лято да проверя какви събори ще има в Смолянско и на кои дати.

П.С. Ама как ги обичам родолюбци като тини, писала следния коментар под “Вечните песни на България” :

Прекрасна музика! Гордея се, че съм българка! Издирвам текста на “Омиле ми, Ягодо” на Гюрга Пинджирова. Ако го знаете, моля, пишете ми.

Като се гордееш, че си българка, що не си купиш диска? Текстовете на всяка песен плюс коментар за историята й са дадени в книжката, която върви с всеки от двата диска.

При това на някои песни като “Излел е Дельо Хайдутин” има и превод на доста от думите!

Днес бях една от около 1000дата души, които успяхме да се насладим на известни концертни произведения на открито пред Народния театър. Въпреки дъжда!

Бях решила, че ще ходя още като прочетох за събитието в понеделник. Но понеже времето беше толкова приятно сутринта, изобщо не ми хрумна да проверя прогнозата – така си останах по къс ръкав и без чадър. Когато следобеда взе да превалява се зачудих дали концерта ще се състои – но след като не видях никъде новина по отлагането му, реших, че един дъжд няма да ме спре. Хванах си рейса, от Университета поех пеша към Народния театър. Бях там в 19:40, а седящите места вече бяха напълно заети! Но дори и не потърсих дали няма някое единично място – защото заплашителните облаци ми напомняха, че нямам чадър. За това се притаих под една от големите акации в ляво от сцената, точно зад прожекторите. И зачаках.

За мое учудване, градинката пред концерта се изпълни с хора въпреки времето! Самата тълпа бе шарена и разнородна – възрастни, млади, дами с вечерни тоалети, метъли в черни фланелки.

Концертът започна като по часовник в 20:30 ч. Чуваше се отлично! Само от време на време вятърът се намесваше, но за щастие за кратко. Диригентът Максим Ешкенази се обръщаше периодично към публиката за да обясни какво произведение следва и да разкаже с няколко думи темата и историята му. По време на Рондо на Сен-Санс дъждът заваля, десетки чадъри образуваха почти плътен подслон над публиката. За съжаление вече не виждах сцената, но все пак важа бе самата музика. След като изсвириха произведението, Ешкенази се обърна към публиката с думите :

Вие сте още тук? А аз очаквах, че като се обърна няма да е останал никой …

След бурния смях от страна на публиката, диригентът благодари на всички ни за това, че въпреки дъжда сме там и осмисляме работата им. Веско Ешкенази изпълни част от Годишните времена на Вивалди, до колкото помня – “Зима”. Програмата бе попроменена, защото се оказа, че не можело да отлагат топовните гърмежи за след 21:30 ч. А това трябваше да е кулминацията на вечерта, придружаваща “Увертюра 1812 г.” на Чайковски. Така че концертът бе съкратен на един час – до 21:30, като след увертюрата Васко изсвири на бис своите вариации на “Очи чьорние” пред вече значително намалялата публика. Самите топовни гърмежи в края на Чайковски стреснаха много от хората около мен (включвам и себе си в бройката). Просто когато слушаш класика, някак не очакваш да чуеш гръм рџ�‰ Но беше внушително! И придружено от заря, която бе посрещната с бурни аплодисменти от тълпата. Максим Ешкенази обясни :

Ще имате шанса да чуете изпълнение на “Увертюра 1812 г.” на Чайковски така, както Чайковски винаги е искал да звучи, но никога не я е чувал. С автентични топовни гърмежи!

Иначе имаше и внушително природно присъствие – светкавици, гръмотевици. Но те сякаш бяха поръчани. Самата публика бе отзивчива и отговаряше на въпросите на диригента като :

“Ще си ходим ли вече? Или искате още?”

Преживяване беше много приятно и впечатляващо. Една госпожа подслони под чадъра си мен и още една жена – макар и под акацията, не бяхме скрити от все по-засилващия се дъжд. А и освен дъжда от водни капки, бяхме постоянно подложени на дъжд от акациеви цветчета. Музиката има способността да сближава хората.

Радвам се, че не накарах Лъчо да ме придружи – опитах се да го запаля с филмовата музика, която бе обявена в програмата. И точно която бе пропусната рџ�‰ Трябваше да звучат теми от Междузвездни войни, Хари Потър и др., но така или иначе съм слушала част от тях на един концерт на Класик ФМ през пролетта. И тогава обаче Междузвездни войни остана само на плаката.

Прибрах се мокра – наложи се да ходя пеша в дъжда по къс ръкав, без чадър и по чехли от Народния театър до СУ. Добре поне, че хванах с леко затичване рейс, та не ми се наложи и там да кисна и да мръзна от вятъра. Но мога да кажа едно – вечер, по време на дъжд, жълтите павета са наистина красиви, отразявайки светлините на околните сгради.

За нещастие у нас нямаше ток. Това обаче не можа да ме спре да се сгрея с един топъл душ – на свещ. Като по закон на Мърфи, щом излязох от банята токът дойде.

Надявам се да има все повече подобни мероприятия! Мисля, че могат част от нашите данъци да отиват за това да има повече културни прояви, да могат повече хора да се докоснат до класиката, която за много хора е твърде далечна. В такива моменти още повече съжалявам, че България е изпуснала подобни важни периоди в развитието на Западната цивилизация.

Съвсем по случайност вчера се оказах с билет за концерта на Ванеса Мей – концерт, който бях отписала, защото смятах, че билетите отдавна са продадени. И така аз с един колега на Лъчо се срещнахме към 19:30 пред Зимния дворец. Там вече имаше тълпа, но това, което липсваше, беше движение. Всички стояхме прави и чакахме. Чакахме от 19:30 до около 20:30, нищо, че концертът бе обявен за 20:00. А когато влязохме изненадите не свършиха – никой от охраната не можеше да ни каже къде е нашият сектор А8. Един казва – “От тук наляво”, друг – “Надясно и нагоре”, а един по-искрен си каза : “Нямам си идея, до последно променяха местата …”

Станах свидетел и как една жена се спря при групичка от 3-4 охранители с червени фланелки и ги пита къде е нейния сектор. Единият каза : “Вижте, аз не знам къде е. Но ще ви посоча човек, който със сигурност знае – виждате ли онзи колега с червената фланелка ей там, питайте него, той знае”. Жената се запъти на там, а услужливият охранител побутна колегата си : “Така му се пада, той да се оправя…”

Най-накрая намерихме сектора – оказа се, че “големите табели”, които показват имената на секторите, са обикновени листове А4, залепени на разни седалки.

Вече можех да огледам публиката – аз се намирах на трибуната на дългата страна на пързалката, сцената беше на късата й страна, т.е. аз се падах странично на сцената. Самата пързалка беше пълна със столове, облечени в плат по ресторантски – явно по-луксозни места. Които останаха доста рехаво населени. Колкото до хората по трибуните – носеха разни снаксове, сандвичи тип хот-дог и Кока кола. Е, това не можеш да го видиш в камерна зала България! Чак изпитах моментно учудване как Ванеса Мей е решила да премине в поп музиката, вместо да получи подобаващото й се уважение на класически музикант. Там музикантите и диригента са непоклатими и си искат своето – не почват концерта, докато залата не е кристално тиха, понякога се е случвало да видя диригента да даде знак на публиката, че аплодира на неподходящо място. А Ванеса Мей свири пред тълпа със сандвичи в ръка! Но… поне пренася част от класиката до масите.

Концертът започна с бурни аплодисменти – първо на сцената излязоха бенда и музикантите от Оркестъра на Класик ФМ Радио, след малко се появи и Ванеса, облечена в елегантна синя рокля, с акустична цигулка в ръка. Още със загасянето на лампите залата се изпълни със светлината на десетки екрани на GSM-и и фотоапарати. Някои оптимисти щракаха от трибуните със светкавица и после разочаровано гледаха резултата на екранчето си. През няколко седалки един снимаше с ръчна камера.

Първата част от концерта беше с по-класическо звучене и ми допадна повече сигурно заради тази причина. После тя представи втората част, която беше по-джазова, по-рокаджийска, по-“dance”. Имаше и солови изпълнения на други от групата й – китариста например. Особено ми допадна един дует – известно време търсих втората цигулка с очи, докато не се усетих, че това е всъщност китарата. Чух две произведения на Бах, звученето беше интересно. Имаше и едно парче, като при него перкусионистът използва цял арсенал от “играчки”, както се изрази Ванеса, за да разнообрази парчето и да му предаде уникален звук за турнето. Човекът направи шоу за публиката като извлече звук не само с инструментите си, а и тропане по сцената. И по главата си … Естествено имаше много аплодисменти, а в мен изникна асоциацията за цирково изпълнение. Но, признавам си, и аз се посмях! Иначе изпълненията с електронната цигулка не ми харесаха – звукът беше съвсем различен (което предполагаме било целта), но просто не по моя вкус. Иначе нямаше вокални изпълнения – всичките бяха само инструментални.

Трябва да отбележа, че залата изобщо не ми хареса! Това не е зала за концерти и нямаше никаква акустика! Чувах “моно” през цялото време – само с ухото, което се падаше по посока на сцената (нали бях седнала странично). И самата зала изглеждаше доста мизерно – не бях ходила на концерт там и не знам дали бих отишла пак. Напомняше ми онези шатри, където хората седят директно на прашната земя и едвам виждат някакъв блед филм защото тентата прозира – индийските “мобилни” кина (май и “кина” трябва да е в кавички). Чудя се – защо не беше в някоя добра зала, толкова ли щеше да се оскъпи билета?? Едва ли единствената друга зала е заетата от Майкъл Болтън.

Явно и други не бяха доволни от звука, защото от средата на концерта нататък виждах доста изнасящи се хора. Може и да са до барчето за нови сандвичи, но сякаш не се връщаха. И когато Ванеса напусна сцената, множеството започна да излиза още по-масово нищо, че осветлението още беше загасено. Естествено Ванеса се върна за бис – изпълни отново парчето, с което откри концерта. Но хората продължиха да се изнасят масово. Така беше и на втория бис. А когато най-накрая лампите светнала кум 22:30, можах да си тръгна без никакво изчакване и блъскане по вратите – така или иначе залата почти се беше изпразнила.

Иначе имаше подаряване на букети цветя, които Ванеса прие с поклони. А едно детенце не само й подари букет и получи целувка, но се върна с нов подарък – мека играчка. Тя вече свиреше, но детето упорито държеше с вдигната ръчичка играчката към нея. Тя спря, взе я, поклони се отново, после я остави при другата си цигулка и продължи да свири.

Като заключение, останах с усещането, че явно скоро не съм ходила на класически концерт – последния беше през пролетта. А имам желание. Също така реших да си купя някой сборен албум на Ванеса Мей, защото ми допадна звученето й. Но организаторите на концерта трябва много да се замислят над свършената от тях работа!

P.S. Нека сега някой ми каже, че е все тая дали живееш в София или Пловдив – нали са на една магистрала разстояние. Ако си бях в Пловдив, просто нямаше как в последния момент да се включа, и то след работа. Нито пък можех да ходя на толкова концерти на известни изпълнители – именно защото трябваше да си взема свободен ден само и само да стигна до концерта вечерта.

Сутринта попаднах на статия “Влизаме в световния шоубизнес с уникален музикален сайт”, посветена на току що стартиралия български сайт за продажба на mp3-ки : mp3.bg

Веднага отидох да видя какво има там – срещу регистрация можеш да гледаш клипове на песни онлайн, както и да слушаш откъси от парчетата, включени в каталога. Цените са от 0.49 до 0.99 лв. (по мои наблюдения). Грешка : има и на цена 0.00 лв. Можеш и да купиш цял албум, което излиза по-изгодно от закупуване на отделните парчета разбира се рџ�‰ За момента минус е сравнително ограничената музикална колекция, но като се има предвид, че сайта сега прохожда, това според мен е напълно в реда на нещата. Освен това на сайта пише, че се очакват ежедневни увеличения на бройката mp3ки.

Вече си имам сметка там с прилежно преведени 5 лв. чрез ePay, които смятам да похарча за народна музика!

П.С. Само някой да вземе пак да ми се оплаква, че нямал как да се сдобие легално с дадено българско парче!

Покрай Yamaha-та започнах да си записвам разни парчета, който съм изсвирила . С електронното пиано е лесно – включваш “Phones/Output” на инструмента към “Line in” на звуковата карта на компютъра и свириш.

Но се сблъсках с малък проблем – програмката, която имам, а именно Microsoft Sound Recorder, има ограничение за продължителността на записа. При това недостатъчно за мен – 60 секунди.

Решението : тъй като запис върху вече съществуващ файл разрешава запис по цялата му продължителност, създавате си едно WAV файлче с продължителност, колкото ви трябва. При запис отваряте това файлче и записвате върху него. След това режете частта от файла след края на записа и записвате под ново име за да може и в бъдеще да ползвате празния wave.

Как се създава такъв файл? Лесно! Правите един празен запис, който Sound Recorder-а ограничава на 60 секунди. Записвате до като wave файл. След това отваряте нов файл и от менюто Edit избирате “Insert File…” като избирате записания 60 секунден wave – и така няколко пъти до получаване на нужния брой минути.

Преди няколко дни получих примамливо писмо от Yamaha Music Interactive – промоционален код, с който мога да си сваля нотите на кои да е три произведения от техния магазин безплатно. Реших да се възползвам! Стартирах Digital Music Notebook, отидох в онлайн магазина и след дълго избиране и прослушване се спрях на следните произведения (естествено в опростен аранжимент, оригиналите мога да си сваля свободно от Интернет):

• “Brandenburg Concerto No. 3 in G” – J. S. Bach
• “Dance Of The Sugar Plum Fairy” – P.I. Tchaikovsky
• “O Tannenbaum” – нали промоцията е празнична рџ�‰

И тръгнах да принтвам. Обаче при опит да принтна “O Tannenbaum” разбрах, че Лъчо не е share-нал принтера. След поправяне на проблема опитах да принтна отново – тц, не ще! Праща ме на страницата за покупка, където пък получавам предупреждение, че вече съм го купила това произведение – сигурна ли съм, че искам да го купя пак. Странно! Реших, че може да е бъг в софтуера и принтнах Бранденбургския концерт – на втората страница принтера захапа два листа. Оказа се, че пак не мога да принтна втори път! Много странно! Вече отидох на FAQs чрез вградения в Music Downloader браузър – супер, забранен е десния клик, няма “Find” за да потърся за “print”. В главата за принтване намерих само обяснение къде е в менюто – което ми е ясно. Е, отказах се, явно има някакъв проблем. Принтнах третото произведение без проблем – този път към файл за да съм сигурна, че ако принтера пак покаже характер, ще мога да принтна повторно.

След като се поуспокоих пак отидох във FAQ страницата – този път намерих краткото редче, скрито сред страниците, а именно : предупреждение внимателно да проверите дали ви работи принтера, защото едно заплащане (принципно $3.99) дава право само за едно принтиране на нотите, всяко следващо принтване изисква нова покупка!

Не разбирам, какъв им е проблема? Ако искат да ме спрат да го разпространявам, то как ще ми забранят физически фотокопирането? Или това да го принтна към файл и после да принтвам стотици пъти? Никак! Защо тогава ми създават неудобството да стискам палци да не се обърка нещо с принтера, да не спре тока или и аз не знам какво още само и само да ползвам нотите, които съм платила? Намирам това условие за еднократно принтване за безсмислено! Ако ми остане време ще им напиша писмо с гледната си точка. И ще обясня, че смятам да не съм им клиент – демото ми стигна за да ме разубеди.

Май няма да ползвам услугите на Yamaha за продажба на ноти. Още диска на самия инструмент ме ядоса – има директория с ноти. Но изглежда странно да видиш произведение със заглавие “Symphonie N9” без автор, като на дъното на листа пише “(C) 2004 YAMAHA CORPORATION” – добре де, поопростили сте го, но “Ода на радостта” си е на Бетовен все пак!

За това ще посещавам International Music Score Library Project (IMSLP) – разполагат с внушителна колекция от ноти на произведения, които вече са public domain. Идеално ако се интересувате от класици. Лично аз си харесах втората от двете тетрадки на Анна Магдалена Бах – колекцията съдържа произведения както на Бах, така и на други композитори от неговата ера.

Depeche Mode се оказаха не просто една от номинациите за най-добра група на Mtv Europe Music Awards, а самата “най-добра група”! рџ™‚ Статуетката прие Анди Флечър. Да им е честита наградата!

П.С. Новината бе незабавно отразена във форума на depeche-mode.org …

Току що изгледах концертното DVD от комплекта дискове Touring the Angel на Depeche Mode. Мога да кажа само едно : 100% удоволствие! Концертът е един спектакъл, изтъкан от синтезиран звук и светлина, движение и замразени във времето кадри. Гледах го и си мислех, че и аз съм била част от подобна тълпа хора, наслаждаващи се на музиката, която обичат. Част от гората ръце, покорно изпълняваща показаното от Дейв. И се чувствам щастлива! А само като си помисля една не толкова далечна все още година – 1995-96, не помня коя точно, когато въртях вечер след вечер N-тия презапис на един техен концерт. Тогава не си и помислях, че може да присъствам на подобно събитие. Ще си купя този запис – по символиката на екраните зад групата, както и по стила на Дейв, си мисля, че трябва да е било “Depeche Mode: Devotional”. Така или иначе обичам да гледам и старите им коцерти и съм сериозно решена да си събера всичките, излезли на DVD.

П.С. Явно трябва да призная най-накрая пред себе си – фен съм на Depeche Mode! рџ™‚ Не че бих колекционирала потни концертни фанелки – но смятам да си купя едно по едно всичките им колекционерски издания на албумите им до тук. Така или иначе повечето в момента ги имам само на mp3-ки, някои на стари сергийни аудио CD-та. Искам качество, искам оригинал. И съм решена да си го купя!

От сайта на Depeche mode научих, че групата е номинирана в категорията “Най-добра група” на таз годишните Mtv Europe Music Awards. Другите номинирани са The black eyed peas, Red hot chilli peppers, The pussycat dolls и Keane. Аз вече дадох своя глас тук.

На 16ти септември направих предварителна поръчка на концертното DVD “Touring the Angel” на Depeche Mode от Amazon.co.uk. Поръчката бе пратена наистина на 25ти, в понеделник, както си и пишеше на сайта. Очакваната дата на получаване бе между 2 и 9ти октомври. Но за мое учудване вчера вечерта в пощенската ми кутия ме чакаше известие за колета! Сутринта минах през пощата и дисковете вече са у мен.

Колекцията включва 2те DVDта със запис на концерта в Милано, както и аудио CD пак от същия концерт. Опаковката е отлична, има и книжка със снимки. И вече нямам търпение да си припомня концерта като изгледам най-накрая записа!

Днес видях, че Amazon вече предлагат за предварителна продажба DVD-то по повод турнето на Depeche Mode “Touring the Angel”. На официалния си сайт Depeche твърдят, че това ще е комплект 2 DVD + CD. Но на сайта на Amazon попаднах само на варианти от едно DVD или 2 DVD-та. Поръчах второто : “Depeche Mode – Touring The Angel Live In Milan (2006)”. Така или иначе CDто е запис на живо на концерта в Милано, а аз вече имам запис от нашия концерт в София. И все пак ще проверявам да видя дали ще излезе някакъв друг вариант – до момента на пращането на стоките отказването от поръчката е въпрос на 2 кликания с мишката (все пак парите се теглят от кредитната ми карта в момента на пращане на стоките). Общата цена с доставката е ?17.61, което е приблизително 50 лв.

Обявената дата за излизането на DVDто остава 25ти този месец, така че се надявам до средата на следващия месец да го получа.

Редакция: Ако се чудите защо точно това, като има и други варианти, ето малко разяснение :

• 2 DVD/1CD special edition, регион 2 (Европа)
• 2 DVD/1CD special edition, регион 1 (САЩ/Канада)
• 1 DVD, регион 2 (Европа)
• 1 DVD, регион 1 (САЩ/Канада)

Аз самата до последно се чудех дали съм поръчала верните дискове. Объркването идва от факта, че европейското специално издание е в DVD правоъгълна кутия, докато Американското е в квадратна кутия тип CD. Според информацията на сайта на DVDто, и магазините за музика в САЩ са се объркали – DVDто с 1 диск е в секция DVDта заради стандартната си правоъгълна опаковка, а специалното издание от 2 DVD/1CD съветват да се търси при музикалните дискове.