Irina’s Weblog

Аз реших да се включа в отбелязването на деня, като направя един бърз преглед на Закона за защита на потребителите и за правилата за търговия.

Според чл.4 търговецът е длъжен да постави в близост до входа информация за фирмата и седалището, работното време и името на МОЛ-а. Аз лично не виждам това на всеки търговски обект все още! Също така до работното време е длъжен да обяви ако е затворено.

В Глава 2, Раздел II “Етикиране на стоките”, се радвам на следния текст :

Чл. 5. (1) Всеки търговец е длъжен да предлага на потребителя стоки с етикети на български език.

Трябва да отбележа, че все по-рядко попадам на стоки без етикеция на български, но все още се случва. Изводът : сигнализирайте! Много от нас нямат проблем с английския, но представете си стока с етикет на китайски (да, знам, че има и българи, владеещи този език, но едва ли са колкото владеещите английския)! Също така тук се казва и, че търговецът няма право да променя етикетите от производителя/вносителя.

В Глава 2, Раздел III “Обявяване на цените” освен задължението на търговеца предварително да постави цената на стоката на видно място в близост до стоката и че цената трябва да бъде лесно разпознаваема и видимо четлива, се казва още :

(3) За стоките, които се предлагат в потребителска опаковка, се поставя цената за количеството в опаковката и цената за мерна единица съответно за тегло, обем, дължина или площ (килограм, литър, метър и други или съответно техните подразделения).

Аз лично си спомням как в МЕТРО си смятах цената на опаковката с охладено пилешко филе - защото етикета съдържаше само цена на килограм и теглото на опаковката. Намирам това за крайно неудобно! Не случайно се оказа незаконно…

В Глава 3, Раздел I “Безопасност на стоките” се казва, че производителите са длъжни да предоставят информация за опастности при ползването на стоката. А ако е вносна - тази отговорност носят вносителите. При откриване на опасна стока, същата следва да се изтегли от пазара, а потребителите - да бъдат информирани “незабавно по подходящ начин”. Списък с опасни стоки се поддържа на страницата на Комисията по търговия и защита на конкуренцията.

В същата глава са изброени и отговорностите на търговеца при причинени от стока вреди - тази отговорност е в сила само ако производителя, респективно вносителя не могат да бъдат установени. Общият размер на отговорността на производителя за вреди, причинени от един и същи дефект на идентични стоки, в резултат на който са настъпили смърт или телесна повреда на няколко увредени лица, е до 100 млн. лв. Отговорност за имуществени вреди може да се търси, когато размерът на тези вреди е над две минимални работни заплати. И нещо много важно : обезщетението, получено от сдружение на потребители, може да бъде изразходвано само за защита на интересите на потребителите. Предполагам тук става дума за това, че след предявяване на иска в съда ищецът има право да разпространи информацията за иска по определен от съда ред. И в едномесечен срок други потребители или организации на потребителите могат да се включат в делото. И естествено, ако в договор пише, че производителят не носи отговорност, то тази клауза е нищожна. В случай, че се чудите дали да предявите иск, знайте, че имате 5 години от настъпване на увреждането (но не повече от 10 години от пускане на стоката на пазара)!

Следват моите любими глави за гаранционна отговорност и право на рекламация

Според раздела “Гаранционна отговорност” производителят не е длъжен да предостави гаранционен срок за стоката си. Но ако го направи, то е длъжен да посочи при какви условия важи. Защото това е срока, през който ако настъпи повреда той ще поеме ремонта й. За хранителните стоки гаранционния срок е срока на годност. И все пак има стоки, за които Министерски съвет може да задължи предоставянето на гаранция (тук си слагам едно TODO да видя има ли такива стоки и евентуално - кои са те). Търговецът може да ни поглези, като предостави по-благоприятни от дадените му от производителя (или вносителя) гаранции.

Раздел “Право на рекламация” е напоследък най-препрочитания от мен законов текст.

Чл. 25. (1) Потребителят има право на рекламация, независимо от това дали производителят е предоставил гаранция, при:

1. констатирани липси;

2. дефекти на стоката;

3. несъответствие с обявения размер;

4. несъответствие с обявената търговска марка.
(2) Рекламацията при констатирани липси и явни дефекти се предявява до три работни дни след закупуването на стоката.

(3) Рекламацията при скрити дефекти на стоката се предявява при откриването им, но не по-късно от срока на гаранцията, ако такава е предоставена.

(4) Рекламацията при несъответствие с обявения размер или търговска марка се предявява при установяване на несъответствието, но не по-късно от срока на гаранцията, ако такава е предоставена.

До скоро живеех с убеждението, че докато съм в магазина трябва да огледам за всички възможни явни дефекти на стоката. Това много ме затрудняваше, понеже все си казвах : “Огледай още малко, може пък да изкочи някой проблем…” и ме забавяше. Сега имам известна доза спокойствие - знам, че дори да съм пропуснала нещо, то имам 3 дни да предявя рекламация и да изисквам :

1. възстановяване на заплатената сума;

2. заменяне на стоката с нова;

3. отбив от цената;

4. безплатно извършване на ремонт.

Според разговора, който проведох с лице от Комисията по търговия и защита на потребителите, кой начин ще се избере зависи от взаимното ни съглашение с продавача. Не знам за вас, но аз си мисля, че във всички случаи бих искала замяна. Защото за какво ми е отбивка от цената, ако трябва да гледам дефектен телевизор например? А защо трябва да ползвам ремонтирана стока, ако съм си платила за чисто нова? Но ако не се съгласят със замяна, то бих се съгласила да си ми върнат парите… Като се има предвид, че ми предстои предявяване на рекламация (именно за телевизор), то стискайте ми палци.
И все пак ми прави впечатление, че търговците сякаш спекулират с тази клауза. В неделя избирахме TFT монитор. След като отказахме една бройка заради два лоши пиксела и започнахме да тестваме втори, консултантът ни напомни, че имаме 3 дни да върнем монитора ако видим дефект. Тук аз се намесих с думите, че това важи в случай, че лошите пиксели се броят за дефект. Последва леко мрънкане : “Е, да, според Сони са допустими и не са дефект до 5 лоши пиксела на монитор…” Но някой потребител може да се подведе и да си тръгне с нетестван монитор с идеята, че после ако види лош пиксел ще го върне. И ще бъде неприятно изненадан. Явно търговците се опитват да внушат прекалено спокойствие у потребителите именно чрез тези прословути 3 дни! Така че внимавайте дали наистина потенциалния проблем, който според вас може да се прояви, е наистина дефект.

В чл.27 се казва :

(2) Транспортирането на едрогабаритни стоки за ремонт или замяна в гаранционния срок, както и връщането им на потребителя, се извършва за сметка на търговеца. За извършването на отбив от цената стоката може да бъде транспортирана или преоценена на място за сметка на търговеца.

Тук може да има тълкувание на тема какво е едрогабаритна стока. Но предполагам това означава, че телевизорът ще си го носим ние до сервиза Също така е добре да знаете, че времето за ремонт се добавя в гаранционния срок.

И в случай, че не сте се досетили до момента :

Чл. 28. При нарушаване на задълженията по предоставената гаранция или при неприемане на рекламация потребителят може да се обърне за съдействие към сдруженията на потребителите, органите за защита на потребителите или към помирителните комисии или да предяви иск в съда.