Irina’s Weblog

6/7/2007

Инцидентно на концерта на Ванеса Мей

Filed under: Daily,Music — Izida @ 9:37 am

Съвсем по случайност вчера се оказах с билет за концерта на Ванеса Мей – концерт, който бях отписала, защото смятах, че билетите отдавна са продадени. И така аз с един колега на Лъчо се срещнахме към 19:30 пред Зимния дворец. Там вече имаше тълпа, но това, което липсваше, беше движение. Всички стояхме прави и чакахме. Чакахме от 19:30 до около 20:30, нищо, че концертът бе обявен за 20:00. А когато влязохме изненадите не свършиха – никой от охраната не можеше да ни каже къде е нашият сектор А8. Един казва – “От тук наляво”, друг – “Надясно и нагоре”, а един по-искрен си каза : “Нямам си идея, до последно променяха местата …”

Станах свидетел и как една жена се спря при групичка от 3-4 охранители с червени фланелки и ги пита къде е нейния сектор. Единият каза : “Вижте, аз не знам къде е. Но ще ви посоча човек, който със сигурност знае – виждате ли онзи колега с червената фланелка ей там, питайте него, той знае”. Жената се запъти на там, а услужливият охранител побутна колегата си : “Така му се пада, той да се оправя…”

Най-накрая намерихме сектора – оказа се, че “големите табели”, които показват имената на секторите, са обикновени листове А4, залепени на разни седалки.

Вече можех да огледам публиката – аз се намирах на трибуната на дългата страна на пързалката, сцената беше на късата й страна, т.е. аз се падах странично на сцената. Самата пързалка беше пълна със столове, облечени в плат по ресторантски – явно по-луксозни места. Които останаха доста рехаво населени. Колкото до хората по трибуните – носеха разни снаксове, сандвичи тип хот-дог и Кока кола. Е, това не можеш да го видиш в камерна зала България! Чак изпитах моментно учудване как Ванеса Мей е решила да премине в поп музиката, вместо да получи подобаващото й се уважение на класически музикант. Там музикантите и диригента са непоклатими и си искат своето – не почват концерта, докато залата не е кристално тиха, понякога се е случвало да видя диригента да даде знак на публиката, че аплодира на неподходящо място. А Ванеса Мей свири пред тълпа със сандвичи в ръка! Но… поне пренася част от класиката до масите.

Концертът започна с бурни аплодисменти – първо на сцената излязоха бенда и музикантите от Оркестъра на Класик ФМ Радио, след малко се появи и Ванеса, облечена в елегантна синя рокля, с акустична цигулка в ръка. Още със загасянето на лампите залата се изпълни със светлината на десетки екрани на GSM-и и фотоапарати. Някои оптимисти щракаха от трибуните със светкавица и после разочаровано гледаха резултата на екранчето си. През няколко седалки един снимаше с ръчна камера.

Първата част от концерта беше с по-класическо звучене и ми допадна повече сигурно заради тази причина. После тя представи втората част, която беше по-джазова, по-рокаджийска, по-“dance”. Имаше и солови изпълнения на други от групата й – китариста например. Особено ми допадна един дует – известно време търсих втората цигулка с очи, докато не се усетих, че това е всъщност китарата. Чух две произведения на Бах, звученето беше интересно. Имаше и едно парче, като при него перкусионистът използва цял арсенал от “играчки”, както се изрази Ванеса, за да разнообрази парчето и да му предаде уникален звук за турнето. Човекът направи шоу за публиката като извлече звук не само с инструментите си, а и тропане по сцената. И по главата си … Естествено имаше много аплодисменти, а в мен изникна асоциацията за цирково изпълнение. Но, признавам си, и аз се посмях! Иначе изпълненията с електронната цигулка не ми харесаха – звукът беше съвсем различен (което предполагаме било целта), но просто не по моя вкус. Иначе нямаше вокални изпълнения – всичките бяха само инструментални.

Трябва да отбележа, че залата изобщо не ми хареса! Това не е зала за концерти и нямаше никаква акустика! Чувах “моно” през цялото време – само с ухото, което се падаше по посока на сцената (нали бях седнала странично). И самата зала изглеждаше доста мизерно – не бях ходила на концерт там и не знам дали бих отишла пак. Напомняше ми онези шатри, където хората седят директно на прашната земя и едвам виждат някакъв блед филм защото тентата прозира – индийските “мобилни” кина (май и “кина” трябва да е в кавички). Чудя се – защо не беше в някоя добра зала, толкова ли щеше да се оскъпи билета?? Едва ли единствената друга зала е заетата от Майкъл Болтън.

Явно и други не бяха доволни от звука, защото от средата на концерта нататък виждах доста изнасящи се хора. Може и да са до барчето за нови сандвичи, но сякаш не се връщаха. И когато Ванеса напусна сцената, множеството започна да излиза още по-масово нищо, че осветлението още беше загасено. Естествено Ванеса се върна за бис – изпълни отново парчето, с което откри концерта. Но хората продължиха да се изнасят масово. Така беше и на втория бис. А когато най-накрая лампите светнала кум 22:30, можах да си тръгна без никакво изчакване и блъскане по вратите – така или иначе залата почти се беше изпразнила.

Иначе имаше подаряване на букети цветя, които Ванеса прие с поклони. А едно детенце не само й подари букет и получи целувка, но се върна с нов подарък – мека играчка. Тя вече свиреше, но детето упорито държеше с вдигната ръчичка играчката към нея. Тя спря, взе я, поклони се отново, после я остави при другата си цигулка и продължи да свири.

Като заключение, останах с усещането, че явно скоро не съм ходила на класически концерт – последния беше през пролетта. А имам желание. Също така реших да си купя някой сборен албум на Ванеса Мей, защото ми допадна звученето й. Но организаторите на концерта трябва много да се замислят над свършената от тях работа!

P.S. Нека сега някой ми каже, че е все тая дали живееш в София или Пловдив – нали са на една магистрала разстояние. Ако си бях в Пловдив, просто нямаше как в последния момент да се включа, и то след работа. Нито пък можех да ходя на толкова концерти на известни изпълнители – именно защото трябваше да си взема свободен ден само и само да стигна до концерта вечерта.

Comments (4)

4 Comments »

Хе, аз не съм ли ти казвал, че на концерт в зала повече няма да стъпя? Още по-малко в “Зимния дворец”. Има акустика на наритана тухла. Но не е само “Зимния”. И “Христо Ботев” е с отвратителна акустика, а и другите зали. Може би в Зала 1 на НДК има акустика, но пък не си представям концерт, на който да седя на столче ;).

Поздрави Ему

Comment by Ему — 6/7/2007 @ 12:09 pm
Права до момента съм била само на един концерт – на Depeche Mode! Но там жертвата си заслужаваше рџ‰ Въпреки, че искрено се надявам да се появи и някоя друга група, дето да ме трогне толкова, че да предпочета терена пред седалките. Но не се сещам да има такава…

Comment by Izida — 6/7/2007 @ 12:32 pm
Нека сега някой ми каже, че е все тая дали живееш в София или Пловдив – нали са на една магистрала разстояние. Ако си бях в Пловдив, просто нямаше как

Абе ти май не си взе поука от плюенето на Варна, та сега и на Пловдив посягаш :). Ша си навлечеш някоя беля, да знаеш, а с тия стачки в Пирогов може и да не могат ти помогна навреме :)…

Comment by Дончо — 6/7/2007 @ 3:21 pm
Аз посягам на всичко с критиките си – включително и себе си рџ‰

Comment by Izida — 6/7/2007 @ 3:31 pm

RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

6/7/2007

Инцидентно на концерта на Ванеса Мей

4 Comments »

Leave a comment

Важни теми

Връзки (Links)

Да помогнем

еКнижарници (eBookstores)

Чета още (Other blogs)