Irina’s Weblog

Днес беше що годе спокоен работен ден, макар и леко помрачен от все още недоизлекуваните симптоми на вирусната инфекция, която се опитва да ме пребори напоследък. Така че след вечерното посещение на зъболекарския кабинет реших да не рискувам да се влоша като ходя в изненадващата (поне за мен) снежна виелица – все пак по обяд беше 18 градуса. И си викнах такси до адреса в Лозенец.

Обадих се на Рикарс (редовните читатели едва ли са забравили несгодите ми с ОК Супертранс…).
Диспечерката обясни :

“За Лозенец ще ни трябват поне 20 минути… Ще чакате ли?”

Прецених, че поради лошото време сигурно и другите таксита са претрупани със заявки и се съгласих. Зачаках първо в зъболекарския кабинет. Като минаха 20 минути, излязох за да чакам навън. Минаха още 10 минути – т.е. половин час от поръчката. Звъннах да видя какво става. След като чаках 20на секунди на телефона и най-накрая попитах какво става с колата за моя адрес, диспечерката отсече :

“Колата вече пътува към вашата дестинация!”

. Благодарих, затворих и зачаках. Минаха още 10 минути – да, разбираемо е, може би има задръствания. Минаха 20 минути – започнах да се изнервям. На 30тата минута от втория ни разговор се ядосах сериозно и премръзнала реших да проверя какво става. Звъннах пак на Рикарс и напомних, че е минал точно час от както си поръчах таксито. При което диспечерката просто отвърна :

“Съжалявам, още нямаме кола…”

Е това беше момента, в който едвам успях да промълвя :

“…Моля?!”

Въпросът ми се блъсна в стена от тишина. Не знам какво точно съм казала, но беше нещо от сорта :

“Как така НЯМА КОЛА? Та нали преди 30 минути ми казахте, че вече е на път към мен?”

… отговор нямаше, диспечерката мълчеше отсреща. Чуваха се само типичните прошумявания на радиостанции и говор на шофьори. Довърших със :

“Благодаря ви много!! Да ви е приятна вечерта!”

Затворих, отидох до близкото кръстовище и хванах първото такси.

Сега съм си вкъщи – премръзнала, със сняг в косите и яд, който ме изпълва цялата! Яд, че загубих цял час от малкото си вечерно време, което беше планирано за приготвяне на домашна вечеря. Яд, че чаках на студа, вярна на уговорката, вместо да се кача на някое от минаващите таксита – защото аз, виждате ли, съм си поръчала вече кола и не мога просто така да се откажа от поръчката. Защото за мен думата значи нещо. И защото знам, че колата е на път…. И всеки момент ще е при мен!

Е толкова излъгана не съм се чувствала от много време! И се надявам да не се чувствам повече така никога повече! А можеха просто да кажат още час по-рано :

“Съжалявам, претрупани сме, не можем да приемем повече поръчки в момента.”

Естествено това няма да се размине току така! Още сега тази фирма ще получи приятен имейл от мен. И тази тема ще краси името им в Интернета! И искрено се надявам диспечерката, която най-нагло ме излъга и ме остави да си чакам в снега, да бъде най-малкото глобена. Или уволнена! Защото си има правила! И в никое от тях не пише, че клиента може да бъде лъган!

Чудя се дали да не потърся и някоя организация, която се занимава с контролиране на дейността на такситата? Вече се сещам за поне една. Но това – утре….

Самото писмо можете да прочетете в темата “Писмо до Рикарс”.