Irina’s Weblog

29/10/2008

ПИБ с обновено електронно банкиране

Filed under: Computers — Izida @ 12:48 pm

От пост в блога на Първа инвестиционна банка научих, че от 31ви този месец ще е достъпна осъвременената версия на електронното им банкиране. Наистина ми е любопитно да видя как са развили системата след множеството препоръките и забележките на клиенти.

Comments (6)

24/10/2008

Старание

Filed under: Books,Computers — Izida @ 10:46 am

I could list all of the qualities that I notice in clean code, but there is one overarching quality that leads to all of them. Clean code always looks like it was written by someone who cares. There is nothing obvious that you can do to make it better. All of those things were thought about by the code’s author, and if you try to imagine improvements, you’re led back to where you are, sitting in appreciation of the code someone left for you—code left by someone who cares deeply about the craft.

Michael Feathers, автор на Working Effectively with Legacy Code

Да, приятно е да видиш парче код, за което да си кажеш : “Тук наистина няма какво да се подобри!”. И да си представиш как човекът не просто е написал нещо, което работи, а и е вложил грижа и старание да го подобри до степента, която е пред теб. Това у мен събужда чувство на уважение към автора. И въпроса : Дали и аз бих го довела до този вид?

Мнения на други специалисти (Stroustrup, Booch и др.) : “InformIT > What Is Clean Code? By Robert C. Martin”

Comments (0)

22/10/2008

Аборигенски страсти

Filed under: Daily,Music — Izida @ 7:41 pm

Миналата седмица освен, че се сдобих с билет за Depeche mode (още в понеделник, разбира се), посетих два концерта – този на Ричард Клайдерман в сряда и на Descendance в петък.

Клайдерман, естествено, напълни зала 1 на НДК до пръсване. Известен е, няма съмнение, а и лично аз научих за него от рекламите по телевизиите. Чух, че продавали и билети за правостоящи. С типичния френски акцент обясни как ще идва “Аназър тайм, енд аназър тайм, енд аназър тайм…” рџ‰ Нямаше превод на никое от изказванията му за съжаление, нито на представянето на “Симфония Титаник”. Чувствах се обаче особено когато чух звука на електронна китара, на обой, арфа, а около рояла виждах само струнни инструменти. По-голямо удоволствие ми достави втората част на концерта, в която изпълненията звучаха не толкова поп. Някак обаче не можах да усетя онова чувство, което те обзема като чуваш автентичния звук на класически инструмент – в един момент се замислих, че дори и той да е на запис, пак нямаше да усетя разлика. Той самият правеше “шоу” – говори на японски, раздаваше нотите си на предните редове. Чух и двете си любими произведения от неговия репертоар – “Балада за Аделина” и “Носталгия”. За съжаление, аранжиментът на “Носталгия” бе много по-различен от това, което бях свикнала да чувам и дори не успях да я позная.

Пълна противоположност беше концерта с аборигенски танци и песни в петък. Първо, зала 1 на НДК беше … празна! След като се видя, че така или иначе предните сектори остават празни, бяха приканени и по-задните да минат напред. Така се оказа, че пълни са само оркестрината и двата предни сектора. Всичко назад бе пусто. Стана ми някак обидно от името на изпълнителите – трябва да е много неприятно да се изправиш пред подобна празна зала! Превод този път имаше. Той и си беше нужен – танците бяха сравнително кратки, а всеки от тях беше предшестван от обяснения за културата и обичаите, с които е свързан. Въпреки, че беше нужен, трябва да призная, че съжалявах, че изобщо има превод! Разбирах отлично английския на австралийците. Както и по-голямата част от присъстващите. Всъщност присъстваха много чужденци – чух основно английски и френски. Обаче да чуеш как човекът обяснява : “Този танц е ритуален и обикновено се повтаря през цялата нощ, което няма да се случи сега разбира се”, а преводачът да обясни : “През тази вечер ще видите този танц повторен няколко пъти. Ще има изненади!” – наистина си беше изненада! Надявам се аборигените да не са се сдобили с микрофона на преводача по начина, по който обясниха, че са се сдобили с китари : “Преди 400 години дошли испанците, нашите предци ги изяли и запазили китарите…” Купих си и диск с аборигенска музика, който в момента слушам. Интересно е как в края на вечерта изведнъж се сетих, че за цяла вечер не чух нито една песен, чието обяснение да говори за любовни тревоги, крадене на булки или изобщо дуели за жена. Песните се отнасяха за религията – кръщене, сътворение; за правосъдие; и за храна – колко са благодарни на кенгуруто за даровете, как един ден не успели да хванат кенгуру заради дъжда и всички заспали гладни, за богатия изненадващ улов на миди, за брането на плодове, за събирането на мед. Което трябваше да очаквам, имайки предвид в колко по-сурова действителност живеят аборигените, докато ние в Европа имаме благосклонна към нас природа и климат.

Представлението беше много интересно – разказът бе увлекателен и по едно време усетих как виждам аборигените с техните оскъдни препаски и мистични шарки по кожата, танцуващи около високите пламъци на ритуален огън, как чувам пукането на съчките, как усещам вкуса на червеният прахоляк, забулващ бурните им танци.

Какво ли е било усещането на първият европеец, стъпил сред тях!

Comments (1)

6/10/2008

Шаблоните и детайлите

Filed under: Computers — Izida @ 10:08 pm

The architect Christopher Alexander – father of patterns and pattern language … views the craftsmanship of fine structure to be the sole purview of the architect; the larger forms can be left to patterns and their application by the inhabitants.

James O. Coplien

Казано иначе – архитектът Кристофър Александър, бащата на шаблоните за дизайн, смята, че ролята на архитекта е да “изпипа” детайлите. Самите шаблони може и клиента да си ги подбере!

Източник : Clean Code Foreword.

Comments (5)

1/10/2008

Internet Explorer ограничава броя CSSи за една страница

Filed under: Computers — Izida @ 2:35 pm

Сблъсках се със следния проблем : връзката към външен файл с каскадни стилове присъства в главата на HTML документа в IE, само дето компонента на страницата, за който се отнасяше, си седеше без никакъв стил. Във Firefox страницата изглежда нормално.

Така научих, че Internet Explorer налага ограничение за максималния брой връзки към външни стилове, също така и към вградени стилове за всяка страница. Статията в MSDN : “All style tags after the first 30 style tags on an HTML page are not applied in Internet Explorer”, полезна дискусия на сайта на Drupal : “Drupal >> Issues >>IE: Stylesheets ignored after 30 link/style tags”.

Сега обаче установих, че и MSDN не казва истината – всъщност стиловете, които се прилагат, не са 30, а 31! Проблемът се проявява ако се опиташ да включиш 32-ри по ред стил.

В примера на MSDN се добавят стилове със следния JavaScript код :
for (i=0 ; i < 31; i++) { document.createStyleSheet() StyleSheetCount.innerText = "Total Style Sheets = " + i }

Вижда се, че започват цикъла от 0, и за бройка отпечатват не бройката, а индекса на последния елемент.

Лъчо предположи, че числото 31 идва от факта, че най-вероятно стиловете са 32 (едно вече много кръгло и красиво от програмистка гледна точка число), но единият е запазен за "вградения" в IE базов HTML стил. И все пак не разбирам - защо ако добавяш стил с JavaScript ти дава грешка (нищо, че е напълно неинформативна - "Error: Invalid argument."), а ако просто имаш декларирани връзки към външни стилове тези над 31вата просто се игнорират без предупреждение?!

Сега ме гони параноята и периодично подскачам с въпроса : "А дали Internet Explorer не налага и ограничение за. ...?"

Comments (8)

23/9/2008

Делото на Максим пред ВКС

Filed under: Граждански,Шофьорски — Izida @ 11:15 pm

Вече мина полунощ, което дава ново значение на текущия ден – днес Максим ще се изправи пред Върховния касационен съд. Спомням си една статия в Капитал : “Присъда за шампиони, Темида прилага двоен стандарт”. Статията сравнява присъдите в няколко печално известни ПТП-та – от 14 години ефективна присъда за Живка Илиева до 2,5 години условна присъда за Максим. Да видим дали ВКС ще се намеси и ще уеднакви разминаването :

Според конституцията това е задача на Върховния касационен съд (ВКС). Именно най-висшите съдии би трябвало да гарантират еднаквото прилагане на закона при сходни или идентични казуси и с решенията си да показват на по-долните инстанции как би трябвало да се прилага законът.

Мисля си : да шофираш пиян е много рисковано. Да, има група хора, които мислят, че не им влияе, но за мен притеснителното е, че и интелигентни и отговорни хора признават, че им се е случвало да карат след употреба на алкохол. От една страна ако пиеш трябва да вземеш решение да не шофираш. От друга страна алкохолът изкривява преценката ти и те кара да мислиш, че можеш да се справиш и рискът е минимален. Т.е. хем си виновен, че си пил, хем това, че си пил обяснява защо си се блъснал. И защо си решил, че можеш да караш. Ей радвам се, че не пия! И все пак продължавам отстоявам позицията си, изразена в темата “Ако си пил – слез, искам да стигна жив”

П.С. Според в-к Сега 2 години и половина са равни на 2,6 години!

Comments (1)

15/9/2008

4etene

Filed under: Daily — Izida @ 9:14 pm

По БНТ попаднах на реклама на “Голямото четене”. Ето какво намерих на посочения адрес 4etene.bnt.bg :

4etene

Предлагам им след това да направят и инициатива pisane.bnt.bg! Макар че компромисът да използват 4-ки за ч-та може да си струва ако това привлече някой и друг тийнейджър за каузата.

На сайта на БНТ има малко повече по темата : Кампанията “Голямото четене” започва. Вярно започва на 5ти октомври, но все пак си мисля, че публичното обявяване на инициативата – и още повече, на самият уеб адрес, е добре да съвпада с пускането на сайта към нея.

До колкото разбирам от материала, това ще е поредното гласуване (надявам се не с платени SMS-и) – или поне сравнението с “Великите българи” ми навява такива мисли. Не разбирам как шест месечно избиране на книгата на всички времена ще мотивира хората да нападнат библиотеките, но … дано скоро сайтът им ми обясни!

Comments (7)

StackOverflow

Filed under: Computers — Izida @ 3:04 pm

От днешния бюлетин на Joel Spolsky научих за нов проект, който сега стартира в своя бета публичен вариант :

Stack Оverflow

Както казва колонката на главната страница, това е сайт за въпроси от и за програмисти. Позволява даване на оценки на добрите/лошите отговори и по точи начин ги издига/сваля в класацията, както и да се дават оценки на интересните въпроси. Дори не е нужна регистрация, ползва се OpenID.

Т.е. нещо като Experts-exchange.com, но безплатно.

Ще видим как ще потръгне! Аз за сега смятам да следя RSS-а на новите теми.

Comments (0)

Европейската здравноосигурителна карта си има собствен сайт

Filed under: Граждански — Izida @ 10:37 am

Току що научих, че вече можем да получим информация за европейска здравноосигурителна карта на един централизиран сайт – ezok.bg.

Веднага добавям и нея в списъка с полезни връзки в темата Европейска здравноосигурителна карта.

Comments (0)

12/9/2008

Математическа почерпка

Filed under: Computers,Daily,Humor — Izida @ 10:52 am

So if a mathematician says, “You may have cake or your may have ice cream”, then you could have both.

Казано иначе, внимавайте при построяването на математически твърдения от твърдения на естествен език.

Ако искате да си припомните дискретната математика, тук има някои интересни глави от нея : MIT > Mathematics for Computer Science. Изобщо проекта MIT OpenCourseWare е място, което си струва да посетиш. Освен лекции, записки и задачи с решенията им, някои от курсовете са представени и в аудио и/или видео формат. Пример : “Introduction to Algorithms”.

Comments (0)

11/9/2008

Продажба на очила извън оптики

Filed under: Daily,Граждански,Позитивно,Права на потребителите — Izida @ 10:19 am

Научих много приятна новина – приета е Наредба N19 от 27 август 2008 г. за устройството и дейността на оптиките, здравните изисквания към тях и реда за водене на регистър на оптиките. Това, което най-много ме зарадва, бе следното:

Чл. 3 (2) Не се допуска продажбата на очила за корекция на зрението извън оптика.

Преди време бях писала публикацията “Къде да си купим очила с диоптър? В Kaufland разбира се!”. Това, което мисля пропуснах да пиша тогава е, че пратих жалба по случая до Комисията за защита на потребителите. Основният ми аргумент бе, че Законът за здравето изискваше наличие на продавач “техник по очна оптика” или “оптик – оптометрист” – нещо, което не съм убедена, че магазин от типа на Кауфланд осигурява. КЗП от своя страна прехвърли жалбата ми към Министерството на здравеопазването, от които получих следния отговор:

отговор от МЗ

В Министерството са си свършили работата и вече продажбата на очила с диоптър на кило става незаконна. Това ми напомня и настоящата реклама на слухов апарат, с който върви подарък очила за четене. Трябва да проверя кога влиза в сила наредбата – видях, че е обнародвана в Държавен вестник, брой: 79, от дата 09.09.2008 г.

Трябва да призная, че чувството е приятно!

Макар че още се питам не трябваше ли жалбата ми да породи проверка дали в Кауфланд наистина има продавач “техник по очна оптика” или “оптик – оптометрист” както изискваше Законът за здравето… Но важното е, че вече няма да си позволяват да продават съмнителни очила!

Comments (14)

7/9/2008

Собствен плаж

Filed under: Daily,The desert of the real — Izida @ 8:30 pm

Коментар по миналогодишната тема за достъпа до плажната ивица ме подсети за един израз, който срещах редовно тази година по време на издирването ми на място за почивка по българското черноморие. А именно : “Хотелът разполага със собствен плаж”. Едно търсене в Google за “разполага “собствен плаж” черно море” показва доста хотели и комплекси, рекламиращи се с този плюс.

И все пак, какво означава “разполага със собствен плаж” при положение, че Конституцията обявява плажната ивица за изключителна държавна собственост, а концесионните договори имат клауза за задължителен безплатен достъп до плажната ивица?

Имуществени задължения на концесионера:
…
2. задължение да не събира каквото и да е или под каквато и да е форма плащане за вход на морския плаж – обект на концесия по този ДОГОВОР;
3. задължение да осигурява постоянен свободен достъп на всички физически лица до крайбрежната плажна ивица и ползването й от тях като курортно-възстановителен ресурс;

Източник : “Решение за откриване на пороцедура за предоставяне на концесия №516 от 03.07.2001 – ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА КОНЦЕСИЯ ВЪРХУ ЧАСТ ОТ КРАЙБРЕЖНАТА ПЛАЖНА ИВИЦА – МОРСКИ ПЛАЖ “СЛЪНЧЕВ БРЯГ – ЮГ”, ОБЩИНА НЕСЕБЪР, ОБЛАСТ БУРГАС”

Comments (6)

София-Пловдив-София

Filed under: Daily — Izida @ 7:57 pm

Автобус София-Пловдив, горещ юлски ден. До мен седи жена на средна възраст, зад нас – още две жени, явно нейни познати.

– Добра е тая моята ферма! Друго си е да береш грозде – къде къде по-лесно е от ягодите. Преди по цял ден клечах по тия лехи, кръста ми се скапваше. А сега – докато си побъбрим с другите българки, те кошовете се напълнили и денят е приключил. Е, случва се да намине чорбаджията и да се развика на испански “По-бързо! По-бързо”, ама това се понася.
– То ще взема и аз да се откажа от тия ягоди – вече колко години ходя в Испания. Отида – садя, връщам се, след месец-два пак в Испания – тоя път да ги бера. То ако беше със самолет как да е, ама с рейс е много. Иначе лошото на нашата ферма е, че е на 7 км от близкия град. Докато купи едно рейсче да ни вози до града, беше една работа като свършат провизиите, не е за разправяне… Айде как да е, ние, жените, можем да изкараме и само на портокали известно време – а портокали поне винаги има. Ама мъжете как ще карат само с плодове?!
– Абе по-добре да си далеч от града! Че иначе само се охарчваш! Веднъж седмично стига да ходиш да пазаруваш. А да не отиваме в Испания да харчим я?!

Няколко дни по-късно, обратния маршрут – Пловдив-София. До шофьора седи едър мъжага с дебел ланец, черна тениска без ръкав и оглася поне четири реда назад.

– Друго си е да си имаш собствен джип – да ходиш спокойно на лов. Е, сега ползвам джипа на един приятел, ама не е същото! Та решил съм да си купя. Иначе едно време, в началото на 90-те имах едно Ферари. Та чакам си аз на червено на Орлов мост. И една черна Волга, братле, да не успее да вземе завоя! И челно в мен, както съм си спрял! Направо побеснях! И ченгетата идват, и се хилят. Аз нямаше и да ги извикам, ама те бяха наблизо и видяха катастрофата. Оказа се, че онзи пък няма гражданска. И сега какво, питам аз ченгетата? Ами ние ще си го глобим, викат, пък ти си го съди в гражданския съд. Как ли не съм тръгнал по съдилища! А той обяснява как никакви пари няма… Хванах няколко приятели, научих му адреса, и право в неговата къща в едно селце до София. Влизаме – то какво има мислиш?! Един хладилник, микровълнова и телевизор! Нищо не мога да си изплатя с тях…

Comments (5)

2/9/2008

Кино на открито

Filed under: Daily — Izida @ 3:43 pm

Днес започва “Киноклуб на открито” – безплатни прожекции на български филми от 21 ч. в градинката пред НДК. Първият филм в програмата е “Проблемът с комарите и други истории” на Андрей Паунов.

Програмата можете да видите тук.

Comments (0)

1/9/2008

Електронно таксуване в СКГТ

Filed under: Daily,Граждански — Izida @ 9:22 am

Вчера вечерта се запознах с новата наредба за превоз на пътници в София (лично аз четох версията на сайта на СКГТ: “Наредба за превоз на пътници и условия за пътуване с масовия градски транспорт на територията на Столична община”).

Вече официално са въведени електронните билети и карти. До колкото разбирам те не променят начина на заплащане на транспортната услуга – пак купуваш същите по цена билети и плащаш същите абонаментни цени. Единствената разлика е, че сега при даване на 7,50 лв. не получаваш хартиени билети, а в електронния ти билет се зареждат тези 10 бройки пътувания. А, да, и пускаш искане за издаване на електронния носител на цена 3 лв за нормална тарифа и 2 лв за преференциална (източник : приложение 2 към наредбата от сайта на СКГТ).

И все пак какъв е смисъла от това да зареждаш електронни карти като в автобусите няма валидатори? Ако си с електронни билети ти няма как да ги таксуваш. Същото е и при електронните карти – длъжен си да ги валидираш при влизане в превозното средство иначе не си редовен пътник. Излиза, че в най-добрия случай можеш да си купиш електронна карта само за една или две линии в случай, че ползваш само тролейбуси и трамваи. А за всичко останало да си ползваш хартиени билети.

А до колко ли са защитени от измами тези електронни носители? Само да не се окаже, че фалшифицирането на електронните карти е по-лесно от това на хартиените.

Ето и някои точки от наредбата, които ми направиха впечатление:

Чл. 12. При пътуване с МГТ пътниците са длъжни:

3. Да се качват от първа врата когато закупуват билет за еднократно пътуване от водача или от билетния автомат.

Защо си мисля, че до скоро бе позволено возенето на домашни любимци ако са с намордник, редовни документи и билет за превоз? Все пак ме радва, че най-накрая кучетата-водачи на слепи имат някакъв по-специален статут:

Чл. 13. В превозните средства на МГТ не се допускат за превоз:

8. Живи животни и птици. Изключение се прави за полицейски кучета и кучета-водачи на слепи граждани, снабдени с намордник и къс повод и знак “червен кръст”.

Интересно защо само броя карти за спасители е ограничен – че да ограничат по бройка и тези на депутатите! Така или иначе техният брой е ясен:

Чл. 21. (1) Право на пътуване с преференциална именна карта по образец, утвърден от СО на хартиен или електронен носител имат:
СО.

7. Спасители на Планинската контролно-спасителна служба – до 120 души;

Ето и вариант да смениш карта за една или две конкретни линии с друга линия срещу малка сума :

Чл. 46. (1) Превозен документ издаден/зареден за една линия може да се замени за друга маршрутна линия за същия валидностен период при промяна на маршрута или по друга обективна причина. Подмяната се извършва в съответната служба на издателя.

(2) Когато промяната е поискана без да е изменен маршрутът, за който е издадена / заредена картата, и без да е налице друга обективна причина, лицето заплаща за услугата 5,00 лв.

Билетът като застраховка:

Чл. 48. Пътник с редовен превозен документ е застрахован по застраховка “Злополука” на пътниците в МГТ.

Чл. 49. В случай на застрахователно събитие пътникът уведомява превозвача или застрахователното дружество, с което превозвача има сключен застрахователен договор.

Comments (10)

27/8/2008

Диференцирано ДДС

Filed under: Humor — Izida @ 2:36 pm

Реших да видя какво предлагат Албена като промоции към края на сезона. И попаднах на следния интересен надпис:

ДДС

Сещам се за следните възможни варианти:

в България незабелязано за мен са определили диферентицани ДДС ставки за различните стоки; при това не книгите, лекарствата или ежедневните стоки са с намалено ДДС, а хотелиерските услуги. Е, в България това не звучи странно – все пак хотелиерският бранш е по-силен и разполага с повече средства от книгоиздателския, може и да успеят те да се преборят макар че книгоиздателите не успяват за момента;
цената включва само 7% от дължимите 20% ДДС – които ще бъдат начислени върху тази цена и ще оскъпят продукта.

Интересна работа!

Редакция:
Излиза, че наистина хотелиерските услуги са облагодетелствани с по-ниска ДДС ставка според Закона за ДДС, както ми бе посочено от gregory в коментар под темата:

Чл. 66. (1) Ставката на данъка е 20 на сто за:
1. облагаемите доставки, освен изрично посочените като облагаеми с нулева ставка;
2. вноса на стоки на територията на страната;
3. облагаемите вътреобщностни придобивания.
(2) Данъчната ставка за настаняване, предоставено от хотелиер, когато е част от организирано пътуване, е в размер 7 на сто.

Comments (7)

Gipsy song

Filed under: Music — Izida @ 1:27 pm

Една нощ докато сменях каналите на телевизора случайно попаднах на концерта в Пловдив на “Балкански коне” – веднага разпознах Теодосий Спасов. Една песен ми се впи в главата – “Gipsy song”. Оказа се, че китаристът Влатко Стефановски, предлага за свободно сваляне освен текстове на някои от песните си (между които и циганската песен), и 20 към момента mp3-ки.

Ето и връзка към циганската песен : “Gipsy song”.

В менюто “Mp3’s” на сайта му можете да свалите и останалите 29 песни.

П.С. Виждам, че имат издадено и DVD с концерт под името “Дете се роди” – може би него съм гледала.

Comments (5)

25/8/2008

Манатарки

Filed under: Humor — Izida @ 6:36 pm

Заведение на плажа на Албена. С Лъчо ще хапваме пици. След злополучния опит с пицария “Ти Амо” – а именно манатарките с червеи на пицата, Лъчо решава, че ще изясни съдържанието на текущата си пица:

– Извинете, пица “Неаполитана” с какви гъби е?

След известно чудене сервитьорката вдига рамене и отива да пита готвача.

Връща се победоносно:

– С мариновани!

П.С. И второто й връщане до готвача не помогна – след като въртяха сума време един голян буркан с гъби, не успяха да разберат какви са всъщност… Пицата бе заменена с друга без гъби.

Comments (1)

21/8/2008

Малка игра

Filed under: Daily,The desert of the real,Шофьорски — Izida @ 5:48 pm

С Лъчо си играехме на една игричка в курорт Албена – при пресичане на улица трябваше да познаем дали идващата кола е българска или румънска. За съжаление бързо ни писна, защото не беше никак трудно : ако намали и спре, значи е румънска; ако мине пред краката ти върху пешеходната пътека със стърчащ от прозореца лакът, значи е нашенец.

Само веднъж обърках – един софиянец най-изненадващо ни направи път, да е жив и здрав!

При екскурзията ни до Румъния по Великден, екскурзоводът ни забавляваше с обяснения за румънските нрави и традиции. Когато влязохме в Румъния наред с любопитните факти за националния им празник, за прословутия граф Цепеш (по-известен като Дракула), за липсата на кафенета на открито в Букурещ, изтъкна и това как сега вече се налага рейса да намали скоростта, защото тук глобите са тежки, а и се налагат наистина. Да, това наистина звучи чуждоземно за нас! И си е атракция!

Comments (2)

19/8/2008

Карадере – Албена

Filed under: Daily — Izida @ 11:17 pm

Контраст! Тази една думичка най-добре описва тазгодишната ми лятна почивка.

Първите няколко дни бяхме в едно закътано райско кътче – село Горица, и посещавахме плажовете Карадере и този на близкия град Бяла. Естествено Карадере се е опазило от талазите благодарение на няколко километровия черен път, криволичещ през баири и храсталаци, който дели плажа от село Горица. Половината плажна ивица бе осеяна от разноцветни палатки, в другата част компания ни правеха само гларусите.

След това изкарахме седмица в комплекс Албена – най-северното ми летуване до момента. Отдавна исках да посетя този комплекс, а една промоция на достъпна нощувка със закуска в тризвезден хотел ме убеди окончателно. Бих казала, че Албена е всичко, което искам от своя жилищен квартал:

изобилна зеленина – от нашия хотел не се виждаше никой съседен хотел, а пътят към плажа минаваше през горичка с ухание на смола, в която няколко пъти видях кафяви катерички;
учтив обслужващ персонал – пощальоните бяха в спретнати униформи на велосипеди, който и да питаш в комплекса винаги бе отзивчив и готов да помогне; продавачите и сервитьорите са усмихнати и учтиви;
много добра поддръжка – жена в униформа почистваше от прецъфтели цветчета една цветна градинка, градинар обираше от тревата пред хотела опадалите листа. Някак лесно се свиква със спретнатия и поддържан вид, чак спира да ти прави впечатление колко постоянство в поддръжката всъщност се изисква;
голям плаж – при това за разлика от плажа на Слънчев бряг тук нямаше опънати с колчета въжета до самата вода, указващи границата на зоните с платени чадъри; самите зони с чадъри бяха само до половината широчина на плажа, не до самия край на пясъка;
не попаднах на двойни цени за българи и чужденци, нито на незаконния процент сервиз в менютата на ресторантите;
транспорт – в комплекса имаше безплатни автобуси на всеки 20 минути. Вървят по два маршрута, от 9:00 до 17:00, което се оказва плюс ако не ви се разхожда точно сега до плажа. Нищо, че е близко и че се минава през сенчести горички.
по продължение на целия плаж с лице към уличката имаше набучени в пясъка табели с националния телефон за защита на потребителите 0700 111 22. За съжаление надписът беше само на български.

И все пак си има своите минуси:

предполагам поради факта, че почти всички хотели предлагат “All inclusive” настаняване (включена в цената закуска, обяд и вечеря на шведска маса), имаше мизерно малко заведения за бърза закуска от типа дюнери, хот-дог, палачинки, тостери за обяд. На цялата главна пешеходна улица нямаше нищо различно от сладолед и ресторанти! Чак на втория ден намерихме два павилиона за дюнер, два за палачинки и няколко места за пица – бяха разположени по улицата, която се простира по протежение на плажната ивица. Цените са като за чужденци. Това може би обяснява липсата на различни цени за българи/чужденци – просто и двете са си високи. Сядането в пицария “Ти Амо” на централната пешеходна улица в първия ни ден в Албена, където хапнах пица фунги за 13 лв, завърши с това, че при преполовяване на пицата си във втората половина открих три сготвени бели червейчета в манатарките. След няколко дни се престраших да седна на мексиканско – Текс-Мекс. Като се изключи, че ми объркаха поръчката (поправиха се обаче бързо), храната беше вкусна и на вид прясна. Но в плажното заведение на една от Лагуните ми сервираха хот-дог от хляб, едни кремвирш и малко кетчуп – такова “постно” нещо не бях виждала! А на снимката имаше поне зелена салата и горчица. С една дума – хем скъпо, хем гадно! Добре, че бяха дюнерите. Любимият ми в момента Дарко с цена от 1,50 лв в София, вървеше от 2,00 до 3,50 лв в Албена.
Още във вторник при първото ходене на плажа, бяхме нападнати от хапещи ситни летящи мушички. В общи линии ако не си във водата, прекарваш времето като се пошляпваш и подскачаш като спящо безпризорно куче, ухапано от бълха. За щастие, поне се убиват лесно. Принудих се да се върна в хотела и да се пека на шезлонг там (макар че успях и да си донеса няколко гадинки с мен). На следващия ден сякаш понамаляха, но пак беше неприятно – май им липсваше анестетика, с който разполагат комарите. В четвъртък група българи си поискаха обратно парите от продаващия билети за чадъри на плажа с обяснението, че отиват на някой друг плаж заради насекомите. Чух, че множенето им се дължало на прекомерния цъфтеж на водораслите в началото на седмицата, което пък е следствие от жегите. Все пак комари нямаше въпреки горите наоколо, така че си мисля, че едно пръскане би помогнало.
такситата – на идване в комплекса предпочетох да дойдем без такси като си потъркаляхме куфара до хотела само и само да не попадна пак на някой, който да ме изнерви излишно в началото на почивката ми. В края вече ми беше все тая. От хотела ни извикаха такси, като рецепционистката обясни, че струвало 10 лв до гарата – за киломерът-два. Съгласихме се. Като пристигна обаче шофьорът обясни, че ще ни струва обаче 13 лв, защото трябвало да си плати обаждането на хотела. И изчезна някъде към рецепцията. Стиснах Лъчо да не се заяжда – има ли смисъл? Дори не забелязах дали пусна апарата.
хотела – три звезди явно не са достатъчно в България за да попаднеш на добра стая; първоначално бяхме настанени на първия етаж, без прозорец, на чиято врата на терасата имаше предупреждение да затваряш и заключваш преди излизане с цел избягване на кражби. Това нямаше да ме безпокои ако стаята не миришеше на мухал, най-силно в гардероба, който граничеше с банята. Представете си какво става като затвориш и излезеш някъде за през целия ден! Като бонус мазилката в банята капеше на фин прах от тавана. С багажа на рецепцията настояхме за смяна на стаята или да ни върнат парите. За щастие управителката уреди бързичко преместването ни в нова стая – този път на третия етаж и без забележки.
камериерките бяха доста шумни – крещяха си служебна информация тип “Пенке, оправи ли 139та?”, “Да знаеш как се изкъпах като чистех банята – бил оставен на душ и като го пуснах, цялата се залях със студена вода”… и т.н от едното крило на хотела до другото. Поне ме развеселяваха на моменти. Чудя се какво ли си мислеха всичките германци в хотела като не разбираха езика… Един път приказлива камериерка успя да нахълта в стаята след като няколко пъти отговорих на почукването на вратата да не влиза понеже тъкмо се преобличах за плаж. Разбираемо е да не ни чуе – говореше си с колежка явно. На вече сериозно раздразнената реплика на Лъчо : “Извинете, бихте ли излезли?!” отговори “Да…” и продължи да стърчи пред мен усмихната и неподвижна до втората реплика на Лъчо : “Ами излезте тогава!”. От този случай нататък всеки ден слагахме табелата “Моля не безпокойте” освен ако не искаме изрично да почистят.
На изпращане никоя от трите служителки, които ни пожела лек път, не ни попита как сме изкарали, нито ни покани отново догодина. Предполагам следствие от горните две точки.
Има Wi-fi, но се заплаща като се купуват карти за достъп. Цените не ми допаднаха, но вече не помня какви бяха. При нужда ползвах интернета от МТел. (допълнение: 7 лв на час, отстъпки за количества – максимум 20 лв за 5 часа)

Като цяло, в Албена ми залипсваха домашните домати, които купувахме в горица от дядо Петко ежедневно – различни по форма и размери, но невероятно ароматни и вкусни.

Ето и няколко снимки:

Карадере