Irina’s Weblog

7/9/2008

София-Пловдив-София

Filed under: Daily — Izida @ 7:57 pm

Автобус София-Пловдив, горещ юлски ден. До мен седи жена на средна възраст, зад нас – още две жени, явно нейни познати.

– Добра е тая моята ферма! Друго си е да береш грозде – къде къде по-лесно е от ягодите. Преди по цял ден клечах по тия лехи, кръста ми се скапваше. А сега – докато си побъбрим с другите българки, те кошовете се напълнили и денят е приключил. Е, случва се да намине чорбаджията и да се развика на испански “По-бързо! По-бързо”, ама това се понася.
– То ще взема и аз да се откажа от тия ягоди – вече колко години ходя в Испания. Отида – садя, връщам се, след месец-два пак в Испания – тоя път да ги бера. То ако беше със самолет как да е, ама с рейс е много. Иначе лошото на нашата ферма е, че е на 7 км от близкия град. Докато купи едно рейсче да ни вози до града, беше една работа като свършат провизиите, не е за разправяне… Айде как да е, ние, жените, можем да изкараме и само на портокали известно време – а портокали поне винаги има. Ама мъжете как ще карат само с плодове?!
– Абе по-добре да си далеч от града! Че иначе само се охарчваш! Веднъж седмично стига да ходиш да пазаруваш. А да не отиваме в Испания да харчим я?!

Няколко дни по-късно, обратния маршрут – Пловдив-София. До шофьора седи едър мъжага с дебел ланец, черна тениска без ръкав и оглася поне четири реда назад.

– Друго си е да си имаш собствен джип – да ходиш спокойно на лов. Е, сега ползвам джипа на един приятел, ама не е същото! Та решил съм да си купя. Иначе едно време, в началото на 90-те имах едно Ферари. Та чакам си аз на червено на Орлов мост. И една черна Волга, братле, да не успее да вземе завоя! И челно в мен, както съм си спрял! Направо побеснях! И ченгетата идват, и се хилят. Аз нямаше и да ги извикам, ама те бяха наблизо и видяха катастрофата. Оказа се, че онзи пък няма гражданска. И сега какво, питам аз ченгетата? Ами ние ще си го глобим, викат, пък ти си го съди в гражданския съд. Как ли не съм тръгнал по съдилища! А той обяснява как никакви пари няма… Хванах няколко приятели, научих му адреса, и право в неговата къща в едно селце до София. Влизаме – то какво има мислиш?! Един хладилник, микровълнова и телевизор! Нищо не мога да си изплатя с тях…

5 Comments »

  1. Не разбирам каква е идеята?

    Тоя с ланеца е бил вероятно някой фукльо, обикновено ако имаш големите кинти, рядко вземаш автобус до София :). Другите са просто сезонни гастербайтери, нещо съвсем нормално и често срещано.

    Comment by Дончо — 8/9/2008 @ 2:23 pm

  2. Аз на това му викам предразсъдъци… Щом е карал фирари (ако го е карал) и щом ще си взима джип и щом носи ланци – значи е мутра.

    Нали знаеш защо българския казан в ада не го пазят – щото ако някой се измъкне, останалите го дърпат обратно! Как така някой ще вземе да успее? Я обратно в лайната!

    Comment by Илия Горанов — 8/9/2008 @ 10:04 pm

  3. @Илия,
    някой да е споменал думата “мутра” преди теб? Всъщност не е дразнещо неговото материално положение – нека има, човека! Виж, ланецът ме дразни лично мен, но това е въпрос на вкус рџ™‚ Но категорично ми се струва универсално дразнещо това да огласяваш цял автобус с личните си истории.

    Според мен човек е това, което иска да бъде. Има си определени стереотипи – като българската мутра, чалга-дивата, зубъра, рокера… Някак ми е странно да се носиш по някой от тези начини и да се чудиш що ти лепят етикет! Ако не искаш етикет – отбягваш вече изградения стереотип и това е. Иначе – носиш си и етикета, заедно със стила.

    Comment by Izida — 9/9/2008 @ 10:40 am

  4. Е то не е необходимо да се изпише буква по буква думата – и така става ясен намекът.

    Иначе, именно в това е проблемът, защото като се лепят етикети с лека ръка, те придават качества, на които лицето може да не е носител. Примерно по нашите земи се счита по презумпция, че щом някой е успял, значи е прецакал някого другиго (най-общо казано). Сиреч или е откраднал, или е измамил, или баща му бил не знам си какъв. Просто не съществува сценарий, че някой просто е успял!

    Comment by Илия Горанов — 13/9/2008 @ 1:58 am

  5. В случая говорим не за това, че човекът е успял – ланец можеш и на кредит да купиш, и аз мога да разправям, че карам Ферари. Така че дори не знаем “успял” ли е. Говорим обаче за някакъв, дето си позволява публично да се хвали как нахълтва с група “приятели” в чужд дом. И това ако не е борческо…

    Comment by Izida — 13/9/2008 @ 12:28 pm

RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Leave a comment

п»ї