Irina’s Weblog

Контраст! Тази една думичка най-добре описва тазгодишната ми лятна почивка.

Първите няколко дни бяхме в едно закътано райско кътче – село Горица, и посещавахме плажовете Карадере и този на близкия град Бяла. Естествено Карадере се е опазило от талазите благодарение на няколко километровия черен път, криволичещ през баири и храсталаци, който дели плажа от село Горица. Половината плажна ивица бе осеяна от разноцветни палатки, в другата част компания ни правеха само гларусите.

След това изкарахме седмица в комплекс Албена – най-северното ми летуване до момента. Отдавна исках да посетя този комплекс, а една промоция на достъпна нощувка със закуска в тризвезден хотел ме убеди окончателно. Бих казала, че Албена е всичко, което искам от своя жилищен квартал:

• изобилна зеленина – от нашия хотел не се виждаше никой съседен хотел, а пътят към плажа минаваше през горичка с ухание на смола, в която няколко пъти видях кафяви катерички;
• учтив обслужващ персонал – пощальоните бяха в спретнати униформи на велосипеди, който и да питаш в комплекса винаги бе отзивчив и готов да помогне; продавачите и сервитьорите са усмихнати и учтиви;
• много добра поддръжка – жена в униформа почистваше от прецъфтели цветчета една цветна градинка, градинар обираше от тревата пред хотела опадалите листа. Някак лесно се свиква със спретнатия и поддържан вид, чак спира да ти прави впечатление колко постоянство в поддръжката всъщност се изисква;
• голям плаж – при това за разлика от плажа на Слънчев бряг тук нямаше опънати с колчета въжета до самата вода, указващи границата на зоните с платени чадъри; самите зони с чадъри бяха само до половината широчина на плажа, не до самия край на пясъка;
• не попаднах на двойни цени за българи и чужденци, нито на незаконния процент сервиз в менютата на ресторантите;
• транспорт – в комплекса имаше безплатни автобуси на всеки 20 минути. Вървят по два маршрута, от 9:00 до 17:00, което се оказва плюс ако не ви се разхожда точно сега до плажа. Нищо, че е близко и че се минава през сенчести горички.
• по продължение на целия плаж с лице към уличката имаше набучени в пясъка табели с националния телефон за защита на потребителите 0700 111 22. За съжаление надписът беше само на български.

И все пак си има своите минуси:

• предполагам поради факта, че почти всички хотели предлагат “All inclusive” настаняване (включена в цената закуска, обяд и вечеря на шведска маса), имаше мизерно малко заведения за бърза закуска от типа дюнери, хот-дог, палачинки, тостери за обяд. На цялата главна пешеходна улица нямаше нищо различно от сладолед и ресторанти! Чак на втория ден намерихме два павилиона за дюнер, два за палачинки и няколко места за пица – бяха разположени по улицата, която се простира по протежение на плажната ивица. Цените са като за чужденци. Това може би обяснява липсата на различни цени за българи/чужденци – просто и двете са си високи. Сядането в пицария “Ти Амо” на централната пешеходна улица в първия ни ден в Албена, където хапнах пица фунги за 13 лв, завърши с това, че при преполовяване на пицата си във втората половина открих три сготвени бели червейчета в манатарките. След няколко дни се престраших да седна на мексиканско – Текс-Мекс. Като се изключи, че ми объркаха поръчката (поправиха се обаче бързо), храната беше вкусна и на вид прясна. Но в плажното заведение на една от Лагуните ми сервираха хот-дог от хляб, едни кремвирш и малко кетчуп – такова “постно” нещо не бях виждала! А на снимката имаше поне зелена салата и горчица. С една дума – хем скъпо, хем гадно! Добре, че бяха дюнерите. Любимият ми в момента Дарко с цена от 1,50 лв в София, вървеше от 2,00 до 3,50 лв в Албена.
• Още във вторник при първото ходене на плажа, бяхме нападнати от хапещи ситни летящи мушички. В общи линии ако не си във водата, прекарваш времето като се пошляпваш и подскачаш като спящо безпризорно куче, ухапано от бълха. За щастие, поне се убиват лесно. Принудих се да се върна в хотела и да се пека на шезлонг там (макар че успях и да си донеса няколко гадинки с мен). На следващия ден сякаш понамаляха, но пак беше неприятно – май им липсваше анестетика, с който разполагат комарите. В четвъртък група българи си поискаха обратно парите от продаващия билети за чадъри на плажа с обяснението, че отиват на някой друг плаж заради насекомите. Чух, че множенето им се дължало на прекомерния цъфтеж на водораслите в началото на седмицата, което пък е следствие от жегите. Все пак комари нямаше въпреки горите наоколо, така че си мисля, че едно пръскане би помогнало.
• такситата – на идване в комплекса предпочетох да дойдем без такси като си потъркаляхме куфара до хотела само и само да не попадна пак на някой, който да ме изнерви излишно в началото на почивката ми. В края вече ми беше все тая. От хотела ни извикаха такси, като рецепционистката обясни, че струвало 10 лв до гарата – за киломерът-два. Съгласихме се. Като пристигна обаче шофьорът обясни, че ще ни струва обаче 13 лв, защото трябвало да си плати обаждането на хотела. И изчезна някъде към рецепцията. Стиснах Лъчо да не се заяжда – има ли смисъл? Дори не забелязах дали пусна апарата.
• хотела – три звезди явно не са достатъчно в България за да попаднеш на добра стая; първоначално бяхме настанени на първия етаж, без прозорец, на чиято врата на терасата имаше предупреждение да затваряш и заключваш преди излизане с цел избягване на кражби. Това нямаше да ме безпокои ако стаята не миришеше на мухал, най-силно в гардероба, който граничеше с банята. Представете си какво става като затвориш и излезеш някъде за през целия ден! Като бонус мазилката в банята капеше на фин прах от тавана. С багажа на рецепцията настояхме за смяна на стаята или да ни върнат парите. За щастие управителката уреди бързичко преместването ни в нова стая – този път на третия етаж и без забележки.
• камериерките бяха доста шумни – крещяха си служебна информация тип “Пенке, оправи ли 139та?”, “Да знаеш как се изкъпах като чистех банята – бил оставен на душ и като го пуснах, цялата се залях със студена вода”… и т.н от едното крило на хотела до другото. Поне ме развеселяваха на моменти. Чудя се какво ли си мислеха всичките германци в хотела като не разбираха езика… Един път приказлива камериерка успя да нахълта в стаята след като няколко пъти отговорих на почукването на вратата да не влиза понеже тъкмо се преобличах за плаж. Разбираемо е да не ни чуе – говореше си с колежка явно. На вече сериозно раздразнената реплика на Лъчо : “Извинете, бихте ли излезли?!” отговори “Да…” и продължи да стърчи пред мен усмихната и неподвижна до втората реплика на Лъчо : “Ами излезте тогава!”. От този случай нататък всеки ден слагахме табелата “Моля не безпокойте” освен ако не искаме изрично да почистят.
• На изпращане никоя от трите служителки, които ни пожела лек път, не ни попита как сме изкарали, нито ни покани отново догодина. Предполагам следствие от горните две точки.
• Има Wi-fi, но се заплаща като се купуват карти за достъп. Цените не ми допаднаха, но вече не помня какви бяха. При нужда ползвах интернета от МТел. (допълнение: 7 лв на час, отстъпки за количества – максимум 20 лв за 5 часа)

Като цяло, в Албена ми залипсваха домашните домати, които купувахме в горица от дядо Петко ежедневно – различни по форма и размери, но невероятно ароматни и вкусни.

Ето и няколко снимки:

Плажа на Карадере

Щъркели над Бяла

Свечеряване в Албена

На плажа на Албена

До табелата на Националния телефон за защита на потребителите, отново на плажа на Албена.

Лунното затъмнение, наблюдавано от терасата ни в хотела в Албена