Irina’s Weblog

import java.text.DateFormat;
import java.text.SimpleDateFormat;
import java.util.Calendar;
import java.util.Date;
public class ProgrammersDay {
public static int PROGRAMMERS_DAY_OF_YEAR = 256;
public static void main(String[] args) {
Calendar calendar = Calendar.getInstance();
calendar.set(Calendar.YEAR, calendar.get(Calendar.YEAR));
calendar.set(Calendar.DAY_OF_YEAR, PROGRAMMERS_DAY_OF_YEAR);
Date programmersDay = calendar.getTime();
DateFormat formatter = new SimpleDateFormat("dd/MM/yyyy");
System.out.println("Programmer's Day this in the current year is at : " + formatter.format(programmersDay));
}
}

Интересното е, че вече няма статия във Wikipedia по темата – изтрита е след дебат. Но успях да намеря из блоговете какво е пишело там :

“Programmer’s day is a “holiday” on the 256th day of the year celebrated mostly by computer programmers (reason: 256 = 2 to the power of 8 = the number of values representable in a byte of data).
Traditions include drinking, behaving silly, coding silly programs, mini computer games, playing with old computers, etc. That, of course, includes the condition that the developer who chooses to celebrate, needs to have done decent coding on all the other days and had tried the best not to behave silly on the other days. For those programmers who are used to the ‘celebrations’ in their every day lives, this ‘holiday’ becomes unjustified!
Programmer’s day usually falls on September 13th; on leap years, it is September 12th.”

Останах втрещена пред рекламно табло на Цариградско, на което пишеше не “Екобулпак”, а “Булекопак”! Едно търсене показа, че и такава фирма имало и то не отскоро. За разликите и приликите, целите и т.н. – нямам сили, ще се радвам ако някой ми разясни коя фирма с какво се занимава.

Очаквам скоро и “Екопакбул”, “Пакбулеко” и всички други пермутации на множеството {“бул”, “еко”, “пак”}…

Вчера попаднах на следната новина в Dnes.bg : “ЕС иска да блокира интернет търсенията за инструкции за бомби”. Оказа се, че това притеснително съобщение вече бе описано и в статията в англоезичната Wikipedia, посветена на Фратини, еврокомисар по правосъдието и сигурността :

Interviewed by Reuters he declared his intention to promote online communications monitoring and censorship of “dangerous words” like “bomb, kill, genocide or terrorism” and is expected make a proposal to member states in November 2007.

Като източник е посочена следната статия на Reuters : “Web search for bomb recipes should be blocked: EU”. На въпроса това блокиране на сайтове няма ли да окаже влияние върху свободата на словото и правото на свободен достъп до информация, Фратини отговаря:

“Frankly speaking, instructing people to make a bomb has nothing to do with the freedom of expression, or the freedom of informing people. The right balance, in my view, is to give priority to the protection of absolute rights and, first of all, right to life.”

Груб превод :

“Честно казано инструктирането на хора за това как да направят бомба няма нищо общо със свободата на словото или правото на информация. Според мен правилният баланс е да се даде приоритет на опазването на абсолютните права и, преди всичко, правото на живот”

Успокоението, според Фратини, идва и от факта, че нямало да се блокират исторически данни и лични мнения, а само оперативни инструкции. Но се намесва и цензура над търсенията – посочват се опасни думи като “бомба”, “убийство”, “геноцид”, “тероризъм”.

Не знам за вас, но аз не искам ЕС да се превърне във втори Китай! При това ми се струва абсурдно доставчиците да отсяват коя страница става за показване и коя – не. Да не кажа – невъзможно. И как точно от ЕС ще подготвят инструкции към държавите-членки, как те ще ги конкретизират, как доставчиците на Интернет услуги ще се справят с изпълнението им?

Обичам го този FireBug! Днес исках да разпечатам една интернет страница. Естествено имаше доста банери и излишни за печатната версия елементи като “Свържи се с нас” и разни други форми. Така че хванах инструмента “Inspect”, щраках на всеки излишен елемент, и редактирах стила му като в секцията “Style” давах десен клик > “Edit element style” и го скривах с добавяне на “display:none”. Скоро страницата стана не по-различна от обикновен off-line документ!

Из Flash теста по география на GeoBee Challenge на National Geographic :

Втората страна е трябвало да бъде C?te d’Ivoire.

Една от новостите в JDK 1.5 е, че вече се поддържа доста по-широк набор от символи чрез приемане на стандарта Unicode 4.0

Естествено оказва се, че кодовете на всички тези символи не могат да се поберат в типа char, който е 16 битов. За това новите символи се кодират чрез заместваща двойка или code point – два поредни char-а, всеки от които се нарича code unit. Методът String.length продължава да връща броя char-ове в стринга. Но тъй като някои символи се кодират с 2 char-а, то String.length може би не е методът, който ви трябва ако търсите дължината стринга като брой символи. За това има въведен нов метод :

int codePointCount(int beginIndex, int endIndex)

Този метод връща броя code points или същински unicode символи като брои двойките за кодиране на новите символи като един.

Също така ако искате да вземете n-тия символ, String.charAt() няма да ви свърши работа – тъй като той би върнал n-тия char. За това има и нови методи :

int offset = str.offsetByCodePoints(0, 3);
int codePnt = str.codePointAt(offset);

Тук взимаме индекса на първия от единия или двата char-а, представящи 3-тия символ. И след това взимаме символа (един или два char-а) на дадената позиция.

И един пример за стринг, съдържащ един символ, който се кодира като двойка от char-ове :

String str = "\uD800\uDF30";
System.out.println("str: " + str);
System.out.println("str.length(): " + str.length());
System.out.println("str.codePointCount(0, str.length()): " + str.codePointCount(0, str.length()));
System.out.println("str.charAt(0): " + (int)str.charAt(0));
System.out.println("str.charAt(1): " + (int)str.charAt(1));
System.out.println("str.codePointAt(0): " + str.codePointAt(0));
System.out.println("str.codePointAt(1): " + str.codePointAt(1));


Извод : Ако работим с новите за Unicode 4.0 символи, трябва да сме много внимателни кои функции ползваме – досегашните, за които всеки символ е точно един char, или въведените от JDK 1.5 функции специално за работа с новите дву-char-ови символи. Излиза, че предимството на Java над C++, което дават изрично указаните в спецификацията на езика размери на всеки примитивен тип, вече става и недостатък.

Как това ще се отрази на интернационализацията, и как се съчетава евентуално с енкодинга на базите данни, ще видим тепърва.

Полезни ресурси:

• Спецификацията на класа String в JDK 1.5 API
• Strings – Core Java Technologies Technical Tips By John O’Conner

При четене на спецификацията на ECMAScript 2.0 и на книгата “JavaScript: The Definitive Guide /5th edition/” на O’Reilly попаднах на някои забавни дреболии :

• Мислите ли, че има разлика между следните две парчета код?
  function myFunc() {
return 5;
}
alert(myFunc());
function myFunc() {
return
5;
}
alert(myFunc());
  Предлагам ви преди да кажете “Не!” да тествате. Оказа се, че според спецификацията JavaScript, явявайки език за програмиране насочен и към професионални програмисти, и към аматьори, се опитва да “мисли” вместо програмиста. И да слага ‘;’ там, където прецени, че липсва. Е, ако между return/throw и следващия ги израз, или между break/continue и етикета, или между променлива и постинкремент/постдекремент имате нов ред, то JavaScript вмъква точка и запетая преди новия ред. Така че пишете тези изрази на един ред ако не искате сума време да се чудите какво не е наред в иначе кристално ясния ви код.
• В описанието на типа Number срещнах следния текст:
  

  Note that these two infinite number values are produced by the program expressions +Infinity (or simply Infinity) and
  -Infinity, assuming that the globally defined variable Infinity has not been altered by program
  execution.

  Това провокира у мен следния тест:

  alert(5 == +Infinity); // резултат : false
Infinity=5;
alert(5 == +Infinity); // резултат : true

• оператор === : сравнява не само стойностите, но и типовете; Например :
  var a = 5;
alert(a == "5"); // вярно
alert(a === "5") // лъжа - различни типове;
• Трябва да се внимава когато искаме да разберем дали една променлива е изрично установена на null и кога просто не е инициализирана, т.е. има стойност undefined. Простото сравнение :
  unknownVar == null;
  където unknownVar е локална променлива, спомената за първи път, връща истина! За това ако искаме да сме убедени, че стойността е наистина undefined, а не null, трябва да сравняваме променливата с null чрез оператор===:
  unknownVar === null;
• Булевият оператор ИЛИ (||) работи доста сходно на същия оператор в C/C++/Java – ако десния операнд е true или може да се конвертира до тази стойност, то изобщо не се изчислява левия, защото така или иначе логическото условие е удовлетворено (една от стойностите е true). До тук нищо ново. Само че се оказва, че JavaScript не присвоява за стойност на оператора ИЛИ булева стойност – true или false, а стойността на самия операнд! Т.е. стойност на израза е първия от двата операнда (от ляво на дясно), който не може да се преобразува до false – не е undefined, не е null и т.н. Така че може да се използва по следния начин :
  var width = minWidth || averageWidth || 50;
  Ако никоя от първите стойности не е зададена, то на width ще се присвои стойност 50;
• Можем да изтрием последните N елемента на масив по следния начин:
  var a = [1, 2, 3, 4, 5, 6];
var n = 2;
a.length = a.length - n;
alert(a.join(", "));
• Функцията Array.slice() връща подмасив, започвайки от посочения първи индекс до втория индекс. Какво става обаче ако подадем отрицателно число като индекс?
  var a = [1, 2, 3, 4, 5, 6];
var n = 2;
var b = a.slice(1, -1);
alert(b.join(", "));
  Връща подмасив, започващ от елемента с индекс 1 (т.е. втория елемент), като спира без да включва на последния елемент.
• Ако искате да пропуснете досадния атрибут type=”text/javascript” в HTML документа, то включете следното в head секцията:
  <meta http-equiv="Content-Script-Type" content="text/javascript"></meta>
  Това важи и за другите езици разбира се и задава типа по подразбиране на скриптовете в документа.

Лято е! И моите мисли са вече на морето. Но днес получих интересно питане, което ме провокира да проверя къде са регламентирани задълженията на фирмите, стопанисващи плажове. Всеки знае, че в България плажовете са държавна собственост и достъпът на гражданите до тях е свободен. Но всеки е виждал как целите плажове са в чадъри и шезлонги, трябва да платиш за да ги ползваш, а няма отделена зона за ползване на лични кърпи и чадъри. Лично аз последните години на море винаги си нося лични принадлежности – не харесвам шезлонгите, а и си купих чадър. За целта в Несебър се налагаше да ходя сума време за да стигна на края на плажа, където имаше такава зона за щастие. Приех това като плюс – малко ходене не е излишно! Но не всички фирми стопанисващи плажове предоставят такива зони. А до колкото знам – са длъжни! Да, но къде го пише?

Поразрових се из Интернет. В Конституцията на Република България пише следното :

Чл. 18.
(1) Подземните богатства, крайбрежната плажна ивица, републиканските пътища, както и водите, горите и парковете с национално значение, природните и археологическите резервати, определени със закон, са изключителна държавна собственост.

Държавата от своя страна предоставя правата за ползване на морските плажове на фирми чрез сключване на договор за концесия. Всички концесии могат да бъдат прегледани в Националния концесионен регистър. Да вземем за пример плажа Несебър-юг. В полето за търсене в страницата “Държавни концесии” въвеждаме “несебър”, намираме тази за плаж Юг, и ето я самата концесия : Партида № D – 00189 В НАЦИОНАЛНИЯ КОНЦЕСИОНЕН РЕГИСТЪР за концесия, предоставена от държавата. (по-удобна за разглеждане е версията за печат). Наименованието на концесионера е “ИРИДА-71” ООД, гр. София. Ето и някои интересни извадки от договора :

5.2. Основни задължения на концесионера:
…
5.2.2. да не събира входни такси за морския плаж – обект на концесията;
….
….

7. Определя следните условия, които концесионерът е длъжен да спазва при осъществяване на концесията:
…
7.5. Да не изгражда сгради и трайни съоръжения върху плажната ивица.
..
7.10. Да осигурява предоставянето на плажни принадлежности – чадъри, шезлонги и други, определени с концесионния договор, като оставя най-малко 20 на сто от концесионната територия по т. 1, съгласно изготвена от концесионера и утвърдена от концедента схема, свободна за разполагане от посетителите на собствени принадлежности.

Така че ако имате проблеми – проверете в този регистър за концесионния договор на плажа. Лично аз смятам да се запозная с целия договор когато ми остане време. И да си го запиша на джобния компютър. Дано обаче не се налага да го ползвам!

Не се сдържах – и реших да пробвам пържените картофи, които Heston Blumenthal приготвяше по Discovery Science с изражението на преподавател по физика или химия. Отне ми доста време – не знам дали е от липсата на рутина или просто понеже процедурите са доста, но резултатът си заслужаваше. И Лъчо, който принципно не е фен на пържените картофи, ги оцени подобаващо. Ефекта бе – дебелите пръчици, на които нарязах картофите, бяха станали хрупкави на повърхността като чипс, а вътре – меки като картофено пюре! Обикновено ако направя хрупкави картофи, то го постигам с пържене на висока температура, което обаче води до загуба на каквато и да е мека сърцевина. Та как го постигнах този път – следвах следната рецепта за пържени картофи :

1. Картофите се обелват и нарязват на пръчици, дебели по около сантиметър. Ако са по-тънки няма да има приятната мека сърцевина след пърженето;
2. Пръчиците се оставят в купа под студена течаща вода за около 10 минутки – за да се премахне излишното нишесте от тях, след което се подсушават;
3. Кипва се вода, картофите се варят в нея до омекване; След това се изваждат внимателно за да не се натрошат, оставят се да изстинат и се слагат в хладилник да се стегнат;
4. Картофите се пържат на слаб огън (около 130 градуса) докато придобият по-сух вид – но не трябва да се зачервяват; Изваждат се, подсушават се, оставят се да изстинат и след това отново се слагат в хладилник за да се стегнат;
5. Последното пържене е на силен огън – около 180 градуса. Тук вече придобиват характерната хрупкава коричка. След като ги извадите от олиото ги поръсете със сол.

Ако трябва да съм искрена, вчера сварих и прибрах в хладилника картофите, а днес ги изпържих. Това е вторият плюс (освен вкуса) : могат да се съхраняват в полуготов вид – между варенето и пърженето или между първото и второто пържене, така че да са готови за бързо довършване.

Оригинал : “Chips by Heston Blumenthal”

Както писах наскоро в публикацията “Без отговор”, времето, за което КЗП трябваше да обработи жалбата ми за рекламата на водка на автовлакчето, изтече преди седмица. Все пак дадох още 7 дни, защото според Закона за защита на потребителите (ЗЗП) толкова време се дава над единия месец за уведомяване на заинтересованите страни. Бях решена в понеделник да звънна за да разбера какво са решили – все пак щом до 7 дни от подаване на жалбата ми не ме уведомиха, че ще я прехвърлят на друг, значи са поели разглеждането й. Имах съмнения дали не трябва да я пратя до РИОКОЗ-Варна – може да се счете за нарушение на Закона за здравето. Но от националния телефон на КЗП ме посъветваха да пратя жалбата до КЗП-Варна, а те ако решат, че няма да могат да третират случая като непочтена реклама, само ще я прехвърлят към РИОКОЗ-Варна.

Сутринта още докато се разсънвах, на GSM-а ми се изписа обаждане от непознат, но очевидно варненски стационарен номер. Вече ми беше ясно – явно са видели повторната ми жалба относно липсата на отговор по първата, която повторна жалба пуснах миналия понеделник. Вдигнах с надежда, жената попита за г-жа Марудина, след което обясни причината за обаждането :

– Обаждам се във връзка с Вашата жалба за рекламата на водка на автовлакче. Извинявам се, но снимките към жалбата са се загубили. Ще можете ли да ги пратите отново за да можем да прехвърлим жалбата Ви към РИОКОЗ-Варна?

Е това е! Чаках 5 седмици за да чуя, че тепърва я прехвърлят към РИОКОЗ! Защо е това забавяне от близо месец – още не знам. Но смятам да науча. Има си закони, има си срокове. В случая с КЗП всичко – от структура, до управление и приемане и обработка на жалби, е регламентирано в ЗЗП. Ако аз изостана с 4 седмици, нито клиентите ни, нито шефовете ми ще бъдат доволни. Така че и аз като клиент на КЗП не съм доволна. А и като данъкоплатец – още по-малко!

П.С. За да не забавим още повече нещата, пратих отново снимките. Интересно как са се загубили, като формата им за подаване на жалби и сигнали няма начин за прикачване на файлове, за това в самата жалба сложих адресите към снимките в блога ми…

Днес бяхме в “Mall of Sofia” за да гледаме “Семейство Симпсън”. Залата беше направо празна! Което се оказа голям плюс – понеже дори и 20те зрители стигахме за да изпълним с почти непрестанния си смях киносалона! И все не малка част от зрителите бяха деца, което водеше до моменти на чисто “възрастен смях” на тънките шеги, явно предназначени не за деца. Това е комедия, която ще си купя още в момента, в който излезе на DVD.

След това похапнахме и рано рано се запътихме с Лъчо към последния концерт от дните на Херберт фон Караян, за който ме подсети публикацията на Васил Колев. Минахме през Orange center – и по-точно книжарницата. Купих си една книжка за математика на руски, както и “Alice in Wonderland” в оригинал. Заедно с книгата на Орхан Памук “Името ми е червен”, която носех от вкъщи, вече имах три книги всяка на различен език рџ™‚ Така имах доста занимания, които и ми потрябваха – отидохме за да си запазим места около час и половина предварително. И за това хванахме отлични места – пети ред, по средата, точно до пътеката. Освен това се оказа нужно да попрочета някоя и друга страница само и само да притъпя настроението, оставено от невероятната комедия рџ™‚ Днес слушахме (и гледахме) Девета симфония на Бетовен. Първа и трета част не ме трогнаха особено, но втората и четвъртата (“Ода на радостта”) ми допаднаха много! И изпълнението с хор бе завладяващо – не бях чувала цялата “Ода на радостта” до момента. Но трябва да призная, че все пак не успя да ме грабне така, както например концертът на открито с братята Ешкенази или изобщо – както един концерт на живо може да те трогне. Няма го интимното усещане, че изпълнителите са там за теб, че музиката е сътворена специално за твоите уши. И звукът не е като в една добра зала. Но усещането да си под небето, което се опита и да прокапе по едно време, усещането за всичките тези хора, дошли също като теб, все пак е приятно. Ако и догодина има издание на цикъла Караян, пак ще ида! В уводната реч стана дума за това – следващото, осмо издание, ще е юбилейно и за това се очаква да включва най-доброто, показвано до момента. Дано успеят да го организират.

П.С. Щеше да е още по-добре ако пушенето бе забранено рџ™Ѓ

Ако и вие като мен сте фенове на предаването “Kitchen Chemistry with Heston Blumenthal” по Discovery Science channel, сигурно ще ви хареса тази подборка от рецепти на готвача:

Heston Blumenthal recipes

Моят фаворит е картофеното му пюре. Най-важното според него е да накиснем предварително картофите във вода за да може излишното нишесте да бъде премахнато. В същото предаване, посветено на картофите, ставаше дума и за пържените картофи. Неговият съвет беше и преди пържене картофите да се киснат във вода. Имаше и обяснение за натрупването на нишестето по повърхността на резените, и как при пържене това нишесте образува стъкловидно вещество. Резултат : резените стават хрупкави, но вътре остават меки и задушени. Съветва и да се пържат на два пъти – веднъж при по-ниска, втори път при по-висока температура. Това вече не знам дали бих пробвала рџ�‰

Рецептата за картофеното пюре (на български) я има в Тхе журнал.

Каква ирония! Максим, любимец на публиката, наш световен шампион, да бъде разследван за причиняване на катастрофа, при която е загинал човек, и в която той е имал алкохол в кръвта! Може би е това е най-силната “реклама” на кампанията “Ако си пил – слез, искам да стигна жив”. Дано покрай шума повече хора се замислят какво рискуват ако пият и се качат зад волана.

Много се изписа по форумите и под електронните статии по темата (Dnes.bg – 1, 2, 3, 4, 5; ТопСпорт). Много хора се страхуват от това, че понеже е известен ще му се размине – напомнят се случки като тази с Маричков и с Калоянчев. Други се нахвърлят в защита с какви ли не доводи. Събрах някои от най-често повтаряните тук заедно с моя коментар :

• плюете го защото е известен, от завист – дали? Защото тогава също толкова масирана реакция получиха и статиите за пияната жена, която уби трима млади на пътя до Перник? (За припомняне от Dnes.bg : “Пияна шофьорка уби младежи в зверска нощна каскада”, “Шофьорката-убиец за пръв път карала пияна”) Освен това силния интерес на публиката е факт. Това е което прави звездите – звезди. Така че се налага да носиш и по-голямата отговорност, че ако объркаш също толкова очи ще са насочени към теб, колкото и като вървиш победоносно напред. Славата носи много облаги, но и още повече отговорности.
• помислете си какво бихте писали ако и той беше загинал – какво ли? Същото! Убил е човек. Какво се е случило с него – случило се е. Той сам си го е изпросил. Но каквото причиниш на околните не се забравя.
• нека който се счита за безгрешен, той пръв да хвърли камък – да, знаем тази притча от Библията. Но ако се осланяме на нея, то не трябва да съдим никой, защото безгрешен е само Господ и само той има право да ни съди. Да разпуснем съдилищата направо, така ли? Или да се опитаме да се предпазим от бъдещи престъпления, като осъдим виновниците за текущите, и като се опитаме да дадем поне някакъв мир на жертвите и близките им; При това моето мнение е, че никак, ама никак не е лесно да съдиш! Защото като изразиш осъдителната позиция ти поемеш един ангажимент пред себе си и околните, че ти няма да допуснеш същата грешка. По-лесно е да си повтаряш : “И на мен може да се случи, дай да си мълча…”, по-лесно е да не даваш дума , да не обещаваш.
• това на всеки може да се случи, никой не е застрахован – да кажеш, че на всеки може да се случи да пие и после да реши да шофира, е (както се изрази един човек под статията) като да кажеш, че на всеки може да се случи да вземе да размахва пистолет и да стреля. Ти сам избираш – съзнателно! Щом си поел отговорността да шофираш, трябва да знаеш какви задължения имаш. И ако не мислиш за себе си – помисли за другите! Или както каза друг – “Да, прав си! На всеки може да се случи да му налети пиян шофьор! За другото обаче извинение няма.” Според мен може да каже, че на всеки може да се случи само човек, който сам кара пиян!
• не забравяйте колко е направил за България – не можем да си позволим да разрешаваме на някой да се отърве от справедлива присъда само защото е направил нещо за държавата. В крайна сметка славата не е продажна валута за разрешителни за убиване, нали?
• колко сме злобни, българите, видим, че някой сбърка и искаме да го обесят пред НДК – грешиш! Радвам се от реакцията на обществото! Най-накрая хората започват да демонстрират нетърпимост към ненужните смърти на пътя, към факта, че много хора пият и карат, към беззаконието като цяло. Повече щях да се притесня ако нямаше коментари – това би доказало пълна апатия, в която живее българина.
• какъв е смисълът да лежи в затвора? помислете колко по-полезен би бил на България ако продължи да се състезава – новината за случилото се отдавна обиколи световните медии. Мислите ли, че някои от конкуренти на нашата двойка, и изобщо – някой фигурист, не е чул за станалото? Да не забравяме популярността на двойката и на Изток. Така че много очи гледат към нашата държава. И с какво впечатление ще останат ако Максим не получи наказание? Че сме поредната бананова република… При това една от целите на затвора в случая е да бъде вразумен преди да убие още хора – пак по случайност. Защото да ти се размине понякога дава още по-големи криле. Пример : думите му пред Космополитън малко по-долу в статията.
• и да не беше пил, пак можеше да се случи на този път в това време – дали? Алкохолът влошава трезвата преценка и кара хората да поемат необмислени рискове. Ако не беше пил може би нямаше да превиши скоростта, или щеше да реагира по-бързо и да избегне удара. Пак “ако..”, но все пак да се качиш в кола след употреба на алкохол си е както опасно, така и незаконно! Не можеш да търсиш съчувствие като си предизвикал смърт и си в нарушение. Особено ако смъртта е следствие точно от това нарушение.

Имаше разбира се и много упреци. Повечето от тях без мярка :

• какво си мисли – купил си безбожно скъпа кола и има право да гази нас, дето не можем да си позволим такива – не, не си я е купил сам. Беше подарена на тях с Албена когато се завърнаха от Световното през 2006 като шампиони по време на спектакъла “Танцът на шампионите” в Зимния дворец. Бях там, спомням си как им се радвах на първото кръгче с Хамъра с голямата жълта панделка на покрива. Този спектакъл беше подаръкът, който аз направих на двете с баба ми Ирина за общия ни имен ден – за късмет бе точно на нашата дата, 5ти май!
• подаряват им този танк, купен с нашите пари, за да газят после нас, хората от народа – всъщност подаръкът не беше от държавата, а от “София Ауто”, които са вносители на колата. Жалко, сега асоциацията, която ще предизвиква Хамър, няма да е приятна.
• колкото до коментарите тип “руска пияна свиня” – тях няма какво да ги коментирам! Не разбирам въобще какво общо има тук руското му потекло, което нямаше никакво значение, когато стана Българския световен шампион! Това вече ще го нарека безпочвен изблик на ярост и гняв.

Яд ме е. Много ме е яд! Те двамата станаха причина телевизорът ми за пръв път да покаже канал Eurosport. Следях изявите им, беше ми приятно да ги гледам на леда. А сега … не мога да си представя да продължат кариерата си като двойка след тази трагедия. Винаги съм ги уважавала заради професионализма им – работят ежедневно, от години, за да постигнат тези титли. И ме е яд, че една глупава преценка помрачи славата им. Дори не мога да си представя как се чувства Максим сега. Но не мога и да си представя какво е на семейството на загиналия, което вместо на сватба, ще се събира на погребение.

Никъде в изявлението му не присъстват думи като “съжалявам”, “извинявам се” – но приемам, че това е в следствие от съгласуването с адвокатите му.

Освен това съм много озадачена какво ще се случи с полицаите, които са го спряли минути преди да катастрофира, но само са го предупредили да шофира по-внимателно без да му направят проба за алкохол. Ако си бяха свършили работата, вместо да го пуснат между капките защото са го разпознали и/или защото кара скъпа кола, един човек можеше да е още сред нас! За капак се носят слухове, че пробата на място е била 1,8, не 1,2. Дано случаят се изясни.

Като за капак, Максим е лице и на корицата на таз месечния Космополитън. В интервюто споделя :

Всичко, свързано с риск ме привлича. … Иначе съм се качвал на катамаран, на джет, шофирам много бързо. Полицаите знаят това, защото честичко ме спират. Най-много съм вдигал 250км/ч.

На фона на катастрофата, тази статия звучи много тревожно! Ако наистина честичко са го спирали, и ако са си спазвали задълженията, той или нямаше да има точки в талона, или щеше да има толкова малко, че да не иска да рискува да го спират отново. Още един начин трагедиите по пътищата да са с една по-малко! И идеален пример за израза “мечешка услуга” – спестяваш му глоби и разправии, но не му и помагаш да си изгради култура на движение по пътищата.

Информацията вече е въведена и в страницата на Максим в българската Уикипедия, както и в английската.

Днес прочетох интересната новина, че “доблестен” катаджия сви и източи картата на пенсионер (всъщност в статията на няколко пъти си пише дебитна, но все тая). Според потърпевшия, проверения, полицаят му е взел картата по време на провeрка. А самият полицай твърди, че я е намерил около мястото на проверката. Обаче не може да даде обяснение защо през идните два дни след намирането вместо да я върне е изтеглил 800 лв с нея! Било е възможно заради написания върху самата нея ПИН код.

Ако питате мен – това си е чисто недоразумение! Явно шофьорът и катаджията не са се разбрали – шофьорът просто си е изпуснал картата, а катаджията е решил, че това му е традиционния подкуп…

Покрай големите задръствания днес нямаше как да не поседя доста време на поредната спирка. И нямаше как да пропусна, че на гишето за билети са изложени лична карта, дебитна карта и карта за транспорт на някакво момиче. Записах си имената с идеята, че ще се опитам да й помогна да си ги намери – едва ли ако човек си загуби документите тръгва пеша из града да си ги търси по спирките!

Първо ми хрумна да звънна на ПИБ (картата беше тяхна) и да ги помоля да се свържат с клиентката си за да й кажат от къде да си вземе документите. Но си спомних как вече бях разучила покрай друг случай, че според “ЗАКОН ЗА БЪЛГАРСКИТЕ ДОКУМЕНТИ ЗА САМОЛИЧНОСТ” :

Чл. 2. Българските документи за самоличност са собственост на държавата.
…
Чл. 7. (2) Гражданин, намерил документ за самоличност, е длъжен да го предаде на органите на Министерството на вътрешните работи.

Осъзнах, че нямам право на избор – единственото правилно решение бе да подам сигнал на полицията. Така че звъннах на 166, любезна жена записа спирката, на която са изложени документите, благодари ми и затворихме.

Надявам се момичето скоро да си върне документите! Но знам, че поне съм свършила каквото мога за да помогна. И се надявам все повече хора да се поставят на мястото на човека, загубил документи, и да изпълнят задължението си при намиране на документи – а именно да ги дадат в полицията, където ще ги предадат на човека. Който иначе ще се бръкне доста пари да си ги поднови, плюс доста загубено време. Да не говорим, че някой може да се възползва от личните данни на намерения документ за някоя фалшификация!

А аз смятам утре да намина през същата спирка за да видя дали документите случайно не са още там…

Вече съвсем се обърках! Възпитавана съм да не оставям стари, немощни, сакати хора да висят прави в рейсовете и да се клатушкат докато шофьорът заобикаля дупките по пътя. Да, и бременните имат право – опасно е за тях. Като нищо може да падне или да се удари при някое рязко потегляне. Но вчера ме объркаха! Една госпожа влезе с дете на около 5-7 години и демонстративно се провикна :

Ела, баба, някой добър човек ще ни отстъпи едно място…

Един господин отзивчиво стана, госпожата благодари и посочи на внучето да седне.

Добре де, малки деца – ясно, също може да залитне, да се удари. Но дете, което вече ходи на училище… ?? Е не трябва ли в момента точно то вече да бъде възпитавано в идеята за отстъпване на по-възрастните, а не да му се отстъпва на него?

Източник : Cay Horstmann’s Home Page, единият от авторите на Core Java.

The March of Progress

1980: C printf("%10.2f", x); 1988: C++ cout < < setw(10) << setprecision(2) << showpoint << x; 1996: Java java.text.NumberFormat formatter = java.text.NumberFormat.getNumberInstance(); formatter.setMinimumFractionDigits(2); formatter.setMaximumFractionDigits(2); String s = formatter.format(x); for (int i = s.length(); i < 10; i++) System.out.print(' '); System.out.print(s); 2004: Java System.out.printf("%10.2f", x);

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14

1980: C     printf("%10.2f", x);   1988: C++     cout < < setw(10) << setprecision(2) << showpoint << x;   1996: Java     java.text.NumberFormat formatter = java.text.NumberFormat.getNumberInstance();     formatter.setMinimumFractionDigits(2); formatter.setMaximumFractionDigits(2);     String s = formatter.format(x); for (int i = s.length(); i < 10; i++) System.out.print(' ');     System.out.print(s);   2004: Java     System.out.printf("%10.2f", x);

И така… Вчера джобния компютър ми напомни, че е минал месец от както пуснах жалбата до КЗП по повод рекламата на водка на детското автовлакче. И тъй като отговор за момента няма, утре ще им звънна за да им напомня за законовите срокове за обработка на жалби!

—-

Редакция:

Оказа се, че според Закона за защита на потребителите, след изтичане на едномесечния срок за разглеждане на жалба, започва да тече 7 дневен срок за уведомяване на заинтересованите лица. Така че да видим дали до 11ти ще има нещо! Ако ли не – на 13ти, понеделник, ще си говорим с КЗП-Варна по телефона.

Вчера попаднах на следния козметичен салон на “Дондуков”, който може да ви е полезен в случай, че искате трансплантиране на коса, фото терапия на акне, химически пилинг, или … премахване на заек!

От една страна – добре, че нямат и трансплантация на зайци! Поне на първия ред са написали правилно “hair” (коса), вместо “hare” (заек).

Вчера с три колежки отидохме в обедната почивка на пазар за книжки. Целта на едното момиче бе да си купи книгата “Дизайн, предпечат и печат – официално ръководство”. За мое учудване, продавачът й предложи още една книга, която може също да й бъде интересна : “Шаблони за дизайн” рџ�‰

Някак бих го извинила, ако не беше факта, че всички книги за графичен дизайн са пълни с цветни илюстрации, а тази за шаблоните за дизайн в програмирането има само семпли UML диаграми. Но много интересно си кротуваше на рафта за дизайн и цифрова фотография!

Ако не бях останала без думи, можеше и да осведомя човека къде би била по на място тази книжка.