Irina’s Weblog

Просто не мога да се примиря с липсата на начин да накараш Java-та да счита състоянието на един обект за непроменяемо! Можеш да направиш референцията към него final, при което никой няма да може да промени към кой обект сочи тя. Но самият обект е гол-голеничък по отношение на константност – можеш да го модифицираш стига да имаш под ръка подобни методи разбира се.

Пресен пример за борбата ми с липсата на const обект е един клас, който съдържа референция към обикновен масив. Този масив трябва да не се променя след създаването на обекта. Съответно референцията е final. Но getter методът за този масив трябва да е по-особен – не стига просто да върнеш тази референция, понеже тогава човек може отвън да промени същия този масив, към който сочи и вътрешната за обекта референция. Какво да направим? Просто е : т.нар. defensive copy – т.е. връщаме не референцията директно, а правим копие на масива и връщаме референция към копието. Същото се прави и “на входа” – т.е. ако трябва да създадем конструктор, приемащ масив – копираме масива в конструктора. Понеже един “лош” потребител на класа може след като създаде инстанция и я инициализира с даден масив, да промени същия тоя масив.

Супер! Такава борба, такова писане на код, викане на конструктори, подмятане на временни обекти, и то защо? Само и само за да се застраховам, че никой няма да ми промени обекта, че класа е immutable. А колко по-лесно можеше да бъде само.

Вчера един приятел ми напомни за фото форум, който отдавна не бях посещавала, а именно Фото Форум. Регистрирах се там, за да му дам оценка на снимка, която ми хареса. И реших днес да кача и някои мои за оценка.
Скоро получих коментари и оценки. Разгледах ги. Но не мога да не разкрия разочарованието си. Защо? Просто е! Заради същата причина, която ме отказа преди месеци да качвам снимки в този фото форум – прекалено малко правила, наложени над коментиращите.
За пример ще дам друг фото форум, където преди качвах мои снимки – PhotoSig. Там правилата за участниците са доста. За това и реших да послушам съветита да погледам известно време как вървят коментиранията на снимките преди да взема и аз да добавям мои коментари и мнения по чужди снимки. Скоро научих основните правила – начинът да дадеш оценка е като направиш коментар, като всеки коментар има асоциирана към себе си оценка от -3 до +3 (показани със свалени или съответно вдигнати палци). Самите коментари също могат да бъдат оценявани, като оценката, дадена за коментарите на даден автор, повишава рейтинга му както го повишават и оценките на личните му снимки. Също така всеки коментар трябва да има определена минимална дължина – иначе няма да може да даде точки на снимката, която оценява, нито пък самия той може да бъде оценяван и да носи точки на автора си. Това изключва така често срещаните в българския фото форум коментари от сорта на “Супер!!”, “Ей това ми хареса!”, “!!!“, “Гадно !!” и други от този тип.
А така ми се искаше да знам защо някои са дали по-ниска оценка на снимката ми в сравнение с други – за да знам какво съм пропуснала и как да подобря личната си практика в бъдеще. Но … В българския можеш да видиш само оценките, които са ти дали и нищо не задължава оценяващите да обосноват тези свои оценки.

Иначе за да можеш да качваш снимка във PhotoSig с безплатната регистрация, трябва да натрупаш определен брой точки за качествени коментари (т.е. оценени като полезни от другите форумци) за последните 3 денонощия. Мисля си да си платя таксата за пълно членство – коментарите наистина могат да ти посочат недостатъците ти. Могат да те научат и на това да вникваш зад тривиалното в една снимка, да разбираш какъв е смисъла зад очевидните неща и да откриеш не до там очевидните.

Преди време споменах на Лъчо, че генераторът на парсери Bison не може да се използва в програми, които не са свободни. Причината е, че изходният файл, който програмата генерира (т.е. генерирания парсер), съдържа значително количество от кода на самия Bison. Това е кода на функцията yyparse().

Днес Лъчо ме помоли да му пратя връзка към секцията в документацията на Bison, където е упоменато това. Естествено отидох на сайта, намерих документацията и в нея открих секцията “Conditions for Using Bison”. За мое учудване обаче секцията вече е променена! Описано е, че предния вариант е бил прекалено рестриктивен, така че са отменили изискването ползващите Bison програми да са също свободни!

След кратко издирване успях да намеря стар вариант на тази секция за версия 1.20 на програмата (текущата версия е 1.35). Явно промяната не е от скоро, но не ми беше попаднала пред очите до сега. Още се чудя това за добро ли е или за лошо – дали е редно някой да затвори генерирания файл като собствен, като се има предвид, че той наистина съдържа много “свободен” код.

Изминалите два дни категорично бяха изпълнени с емоции и впечатления – бяха дните на ОпънФест 2004. И като пловдивчанка реших да уважа феста в Пловдив в събота (така или иначе е само един ден там), а в неделя да посетя и софийското мероприятие. В петък вечер реших, че предпочитам да си остана в София при Лъчо. Така че се наложи в събота да стана още в 7:30 сутринта за да мога да хвана ранен рейс и да пристигна за втората лекция на ОпънФеста в Пловдив – лекцията на Серго за Python. Първата лекция (Zope Application Server – Здравко Здравков) вече я бях слушала на друг семинар. Успях да хвана рейса в 9.00 и да стигна навреме в Пловдив, където ме чакаше Вероника за да отидем заедно в Баня Старинна, където се проведе Феста.

С чисто сърце заявявам, че обстановката беше особено внушителна – нямаше го лъскавия вид на съвременните сгради от метал и стъкло. Напротив, бяхме в реконструирана стара постройка, мрачна, хладна и внушаваща мисли за многото исторически събития, които явно е изтърпяла с годините. И на фона на олющените и обгорени стени – компютри, проектор, усилвател и много ентусиасти рџ™‚ Нещо като сблъсък на епохите! И същевременно внушаваше някаква тайнственост на събитието.

Ицо ми “открадна” думите от “устата” – и аз смятах да кажа, че публиката беше предимно от заинтересувани хора, но явно без задълбочени познания. А темите в Пловдив бяха доста технически. Така че въпросите бяха кът. В София сякаш преобладаваха темите, насочени към хора, за които софтуера е част от бизнеса. За хора, които търсят в свободния софтуер вариант за използване в своята работа. Имаше и иделогочески лекции на тема софтуерна свобода разбира се. Аз лично присъствах на лекцията “Икономика на свободния софтуер” на Григор Гачев. Яд ме е, че нямаше подобен тип лекция в Пловдив – щеше да бъде полезно пловдивчани да се запознаят с някои основни идеи.
Естествено сдобих се с подложка за мишка “ОпънФест 2004”, закупих си и блузка със същото лого. Видях на живо хора, които “познавах” само от блоговете им. Два дена изкарах в свят някак далечен от ежедневието.

Искам да поздравя всички, вложили усилия в осъществяването на фестивала – хората в София, Пловдив и не на последно място в Пазарджик. Предполагам не ви е било никак леко да организирате събитие с подобен мащаб. Знам, че не моето “Браво!” е нещото, което ще ви даде сили за следващия подобен фест, но все пак използвам блога си за да ви поздравя за добре свършената работа.

Е това се казва спам! Нямаше ме два дена и заварвам около 60 писма за нови коментари в блога, познайте какъв процент от тях са от този покер! Благодаря ти, Дончо, че си ми посочил полезния плъгин WPBlacklist 2.6.1. Веднага очистих досадния спамер!

П.С. Какви изкривявания само – когато написах по-горе “този покер” по навик щях да сложа и връзка към сайта му … рџ™‚

Дойде време и за следващия семинар на Българската асоциация на разработчиците на софтуер (БАРС) и Лаборатория за информационно обслужване към Факултет по математика и информатика на СУ „Св. Климент Охридски” (ЛИО). На мен лично предния семинар, на който бях, ми хареса, така че смятам да посетя и това събитие.

От известно време все не намирам време да кача някоя моя снимка в галерията, но най-накрая се хванах по-сериозно и подбрах. За момента има само природни снимки, но скоро ще кача и разни снимки от празници, събирания и морета рџ�‰

Така че ако имате време и желание, посетете галерията, разгледайте, дайте оценката си.

Редовно чета за това как върви организирането на Open Fest 2004. Трябва да си призная, че до сега не съм посещавала този фест и горя от любопитство. Реших да посетя феста в Пловдив, който ще се проведе в събота в Баня Старинна, а в неделя може да се отбия и до Интер Експо Центъра в София, където е Софийския Open Fest. Дано ми останат сили рџ�‰

Специално искам да поздравя Ицо за включването му в инициативата. рџ™‚

Въпреки проблемите ми със зарядното за батериите на фотоапарата, се надявам да успея да направя достатъчно снимки от събитието.

Покрай актуалната в последно време тема с учениците реших да публикувам следния виц, на който попаднах тук:

Идва млада нова учителка по география в клас, а там викове, тропаница, бой…
– Здравейте, деца.
В отговор:
– Изчезвай от тука, мръснице…
Учителката отишла при директора… Той я съветва:
– С тях трябва по друг начин, отначало трябва да ги удивите и заинтересувате. Ще ви покажа…
Отворил вратата с крак:
– Здравейте, пичове…
– Мараба, директор.
– Можете ли да сложите презерватив на глобуса?
– А к`во е това глобус?
– За това ще ви разкаже новата учителка…

Това ме подсеща и за филма “Съседка за секс” (“The girl next door”) . В крайна сметка и там се стигна до сблъсък между разбиранията на учителите и учениците по повод новия филм за сексуално възпитание. Според учителите филмът е скандален, според учениците – интересен. Но може би е напълно нормално всяко поколение да се възмущава от следващото. Като се замисля, май съм попадала и на древноегипетски текстове, описващи пропадналото идно (по онова време..) поколение. А светът е оцелял доста време след това “пропаднало” поколение рџ�‰

В четвъртък попаднах на интересна online книжарница. В нея доставката е безплатна, а има и доста добри отстъпки от цените на книгите. Лъчо се противопостави на правилото, гласящо : “Една жена е готова да купи нещо за 2 лева ако струва 4 лв. дори и да не и трябва – защото е с намаление. А един мъж е готов да даде и 20 лв. за нещо, което струва 2 лв. защото му трябва на секундата.” Той си хареса книгата “Java за мрежови приложения / Професионално” на Дик Стефлик и Прашант Сридхаран, ИнфоДАР, 2001 г. (ISBN 954-761-018-X, ISBN на английското издание 0-13-084466-7). Книгата има корична цена (с включено СД) 19 лв., а в тази книжарница беше на промоция – 4.94 лв.! И така в петък книгата пристигна – масивно томче, разглеждащо JDBC, RMI, IDL, Java Beans, Jini, JMX/JMAP, JNDI и др. Вечерта се излегнах и реших да попрочета някоя и друга страница преди заспиване (и без това бях в Пловдив, където компютър нямам).

Книгата започваше доста обещаващо – първата глава носи името “Java за напреднали”. На читателите е обяснено, че ако не познават Java то е добре да вземат някоя по-подходяща за тях книга. На лицето ми изгря краткотрайна усмивка. Казвам краткотрайна, понеже като започна главата, първото четиво за “напреднали” беше какво е това клас и какви членове може да има той – променливи, методи, що е то конструктор. Казах си : “Ако това е advanced Java, то не искам да знам какво е basic Java според критериите на този преподавател!”. Естествено не минава и без отричане на C++ – нямало нужда от толкова дебъгване както в C++. Щом казват… I/O-то на Java-та просто блика от суперлативи. И все пак това не го разбрах :

“Ако внесете вашите C++ I/O процедури в Java ще загубите толкова функционалност, колкото ако пренесете обектно-ориентираните техники за проектиране в Java от C++.”

Тук си припомних, че Дик Стефлик (преподаващ вече 25 години в Университета Бингамтън – Държавния университет на Ню Йорк) е написал второто издание на тази книга след като се обадил да пита в издателството кога ще излиза и те му обяснили – авторът на първото издание вече не работел в Sun, а в Microsoft, и нямало да пише повече по тази тема. Та се чудя от него ли са тези красоти, от първото издание ли, или от превода? Със сигурност от превода обаче идва израз като :

“Създаването на нови обекти става чрез използването на новата операция.”

Явно някой така е разбрал що е то “the new operator”. рџ�‰ Между другото навсякъде е преведено по този начин!

В един момент започна да ми се набива на очи и смесването на термините клас и обект като например тук:

“Базовият клас е особен тип обект, който формира основата на други класове.”

По-нататък авторите ни убеждават, че AWT е възникнала понеже Netscape не били съгласни с различния “вид и усещане” на графичните компоненти – а това единствено предлагала съществуващата до момента библиотека Swing. До колкото знам Swing е по-новата библиотека, така че няма ка да е причина за възникването на AWT!

Стигнах и до нишките. Въвеждат се двата начина за създаване на нишки – чрез наследяване на Thread; чрез имплементиране на интерфейса Runnable и използване на конструктора Thread(Runnable). Според автора наследяването на Thread е метод, който ни

“връща обратно в дните на структурното програмиране”

– е това искам да ми го обясни по-подробно! Да каже подобно нещо точно за един от трите пилона, на който се гради идеята на обектно-ориентираното програмиране!

Освен това установих, че грешките в кода се увеличават с броя на страниците и след проверка на коментарите за книгата в Amazon установих, че и в английското издание си присъстват – кодът е ужасно грозно табулиран (трудно четим), с “;” след дефиницията на класа както и след дефиницията на последния метод в класа (?!).

Не мога да не цитирам обяснението за това що е интерпретация на кода :

“Спомнете си, че Java е интерпретиран език. Това означава, че кодът, който разработвате, се компилира в байтов код само наполовина. Байтовият код се транслира след това от локалната виртуална машина в местен код. Накрая, този местен код се стартира на вашата машина.”

Реших все пак да погледна и нататък – от любопитство. Така или иначе бях минала вече в състоянието “Откриване на бисери” рџ™‚ Та отгърнах глава трета, озаглавена “Java сокети и URL” – и бисерите наистина не секнаха рџ™‚ Цитирам :

“В сърцевината на всички TCP и UDP комуникации е виртуалното устройство, наречено сокет или порт…. в TCP/IP определени сокети са посветени на специфичните договорени услуги. Ако трябва да погледнем на пакетно ниво, ще видим, че сокетът се идентифицира от 16-битово число, от където излиза, че разполагаме с около 65,000 възможни сокета. Първите 1024 сокета са посветени на специфични договорени услуги и се наричат добре познати портове.”

Е, явно за авторите няма разлика между сокет и порт. Пък и защо да си усложняваме живота и да включваме и IP адреса в сокета, като порта е достатъчен? рџ™‚ Коя ли е тая машина, на която на един порт се вързват едновременно няколко различни отдалечени машини, че да ни трябва и IP-то да разграничим сокетите един от друг? рџ�‰

Честно казано не смятам да хабя повече време да разглеждам тази книга и съветвам и вас дори и за тези пари да не си я купувате! Освен ако не искате да се сдобиете с колекция бисери разбира се – за това е много подходяща. Аз лично обаче не смятам (въпреки, че сред идните теми има интересни такива) да рискувам да бъда излъгана за елементарни неща – което забелязвам е практика в първите глави. Сега се сетих и за нещо друго : авторът (явно преподавателят) обяснява, че DNS е един от термините, който всеки чува още при първата си “среща” с Интернет. Но е също така един от термините, който разбира доста късно. Самият той признава, че си е поставил за цел да разбере какво е DNS когато започнал да води лекции за Мрежово програмиране и един студент го питал как се прави връзката между “десетичната версия с точки” с “IP думата с точки” … Може би това обяснява много неща!

Днес покрай две статии в електронното издание на СЕГА (“Общественото мнение: И децата убиват за пари и власт” и “Децата вече не играят, те воюват помежду си”) попаднах на едно много актуално стихотворение на Ъндърграунд. Ето го и него :

ГОВЕДА

Не зная кой такива ги отгледа,
но ръгнали да си пробиват път,
бодат и ритат младите говеда
и даже поназнайват да мучат.

Да, гледали го Арни* – много готин!
А в бичите им, бръснати глави
ни ред от Вазов, нито стих от Ботев
и се гордеят със това, уви!

Налегнала ги е, да кажем, скука
или не стига сухото за бар –
проблеми няма. Влиза в ход юмрука
на някой ъгъл или в някой парк.

Понякога дори и труп остава.
А там, във баровия полумрак,
те, както му е ред, се забавляват
с поредния си героичен акт.

И после пак към подвига пореден,
от злост и лакомия вдъхновен.
Но Оня там от висините гледа
и все ще им го върне някой ден.

Ще им го върне той и на ония
жреци на правовата парлама,
довели ни до тази орисия –
юмрукът да господства над ума!

—————————————– ———–
*”Терминаторът” Арнолд Шварценегер

Какво ли още ще видим в идните години? рџ™Ѓ

А вчера случайно попаднах по Канал1 на един така любим филм – “Войната на таралежите”. И двамата с Лъчо се загледахме и поотложихме натрупаната си пловдивска програма само и само да го догледаме с типичното умиление на хора, осъзнали неизбежното отминаване на детството. Гледах го и си мислех – кога ли за пръв път осъзнах това отминаване? Мисля, че този момент беше когато се готвех за държавния си изпит в Търговската гимназия. Беше началото на лятото през 2000та година, аз седях на терасата на баба ми под лозата, слушах гукането на гургулиците, по дивана имаше пръснати теми по Счетоводство и Вътрешна търговия. Слънцето грееше съблазнително и приканваше за разходки. А аз имах работа – трябваше да прочета тези теми. Тогава чух глъчка от веселите гласчета на малки деца, които караха колела и се закачаха помежду си – и осъзнах простата истина : без да се усетя е дошло времето когато вече не мога да се веселя така простичко, така наивно, така чисто – вече мога да изпитам тези емоции единствено като гледам веселбата на деца.

Спомням си как им завидях тогава – за това колко светло изглежда всичко наоколо, за това как дори ръждясалите катерушки са прекрасни. Е, мога да завидя и на себе си за нещо в текущия момент – че вече осъзнавам колко дребни и леснопоправими са били проблемите ми на онези години. И все пак при възникването им те изглеждаха огромни!
Сега намирам недостатъци във всичко и нищо не е достатъчно добро – постоянен стремеж към съвършенство. Както казваше моята класна в Търговската :

Хората сме едни незадоволими свине. Именно нашето постоянно желание за още и още ни тика напред и ни носи прогреса!

Явно е права! Иначе щяхме да сме си още в кротките родово-общинни племена и да си живеем мирно и кротко.

Днес по път към срещата с хазяйката за ежемесечното разплащане, отново имах удоволствието да се поблъскам в софийските трамваи. Пред мен имаше две сладки момичета на по 15-16 години (е, може и да се лъжа – като нищо може и на 12 да са). Седяха си кротко до вратата и си чуруликаха весело. Една жена слезе от трамвая, те я проследиха с поглед и започнаха коментари:

– Ей, виж я тая каква е гаднярка! Хвърли си билетчето вместо да го даде на някой!!
– Е че какво? И аз ги хвърлям! Батко казва, че отстъпва билетче само на готини мадами рџ�‰

Идеше ми да се намеся, но реших, че е некултурно. И нямаше и да се обадя. Ако в момента, в който не се наредих до вратата (и до тях) за да слизам, същото момиче, което обясняваше каква “гаднярка” е слизащата, не ме бе попитало с нежно гласче :

– Извинете, ще слизате ли?
– Да.
– А може ли билетчето?
– Не, съжалявам. Не плащам транспорт на непознати!
– Еее, добре де, добре де…

Мога само да си представя какви коментари е имало по мой адрес – но не ми пука! Надявам се само някой ден да осъзнаят колко е жалко да просиш билетче!

Инсталирах си плъгин за лесно записване на връзки, понеже забелязах, че някои връзки просто нямат нужда от подробни обяснения – достатъчно е да се посетят.
Така че вече можете да следите и връзките, които са ми направили впечатление по един или друг начин тук рџ™‚

Благодарности на Markku Seguerra

При почти ежедневната вече рутинна проверка на любимата ми електронна книжарница Българска книга попаднах на нова преводна книга, която ще имам на всяка цена : “По-ефективен C++. 35 нови начина да подобрите своите програми и проекти” на Скот Майерс, ИК “ЗестПрес”.

Тъкмо реших да си поръчам тази книга, заедно с предната от поредицата : “Ефективен С++. 50 нови начина да подобрите своите програми и проекти”, когато разбрах, че тя в момента не е в наличност рџ™Ѓ Така е който много чака! Сега ще се наложи да си я търся от другаде – може би направо в складовете зад София Прес.

Днес Майстора ми насочи вниманието върху сайта на Пенчо Маркишки, където попаднах на наистина интересни кадри – природни, макро, микро, астро, нощни фотографии.

Особено силно ме впечатли четивото “Фотографирането – основни теоретични постановки” .

Приятно разглеждане!

Днес попаднах на следната статия на блога на Георги Чорбаджийски.
Разбира се изчетох материалите, които е посочил, и реших да изгледам тези две предавания на “Господари на ефира”, в които се разиграва драмата с “хакера”. Не мога да не споделя, че записа, който видях, приличаше на саморазправа в стил “Дивия запад”! Като му разкриха, че е записван и че това е инсценировка, човекът започна да се крие и да се опитва да избяга, при което хора от потърпевшите фирми го догонваха, хващаха, дърпаха за ръцете, якето и се опитваха да го натикат в една от стаите да “поговорят разумно”. Що за отношение?! Има си полиция, има си съд. Какво е това публично линчуване! Не кзвам, че защитавам този човек – крал е, така че е редно да си плати за това. Но не мисля, че заслужава подобно отношение! Още по-интересно ми изглеждаше всичкия този филмов материал на фона на писанията по форумите по отношение на една от потърпевшите фирми (за повече – в тази статия). Категорично предаването ми падна в очите с това предаване!

Лъчо ме изненада с нов подарък – втория том на Теодор Леков за древен Египет, който представлява превод от оригинални йероглифни текстове на една от древните заупокойни книги – “Литанията на Ре”.

Благодаря ти, Лъчко рџ™‚

Прибавям и нея в колекцията си от книги на тема Египтология – но ако трябва да съм искрена, в последно време излизат толкова много книги по темата (и доста от тях са не преводни, а български авторови книги), че не мога да насмогна да ги изчитам рџ�‰ Започвам да си мисля, че Нов Български университет някак раздвижват сферата на Египтологията в България, за което съм много щастлива.

Дойде студеното време, а с него и времето да се разболея. В петък си тръгнах преди обяд от работа с температура и прекарах така целия следобед. Съботата и неделята не бяха по-различни – с изключение единствено на прекрасното време в неделя, в което се разходих на вън и наистина се почувствах по-добре. Но започна и новата седмица. Аз отново си останах вкъщи, но реших вече да потърся лекар. Зачудих се къде да ида – от както съм в София ходя в клиника Вита. Но вече реших, че е време да пробрам доброто старо здравеопазване в бивша поликлиника. Така че хванах тролей петица и отидох на Окръжна болница, където се намира ДКЦ “Света Анна”. Като чуя за клиника с име на светец и все се сещам за коментар на един от форумците в СЕГА. Човекът споделяше, че идеята сигурно е името на светец да ти напомня за чудодейно изцеление, но на него му навява мисли за смърт – е, и при мен е така рџ�‰

Наредих се аз на опашката на регистратурата и си записах час за УНГ. Последва 40 минутно чакане права пред кабинета в обкръжението основно на баби. Категорично имаше разлика и в посрещането на пациентите, и в обстановката. Нямаше ги прясно боядисаните стени на Вита, алуминиевата й дограма, новите леки радиатори до стените. Вместо това – олющена мазилка, “вееща” дограма, ръждясали чугунени радиатори – и може би най-натрапващо се : медицински лица с навъсени физиономии и раздърпани манти. За това предпочитах да ходя във Вита – все си казвах, че усмивката на доктора е незаменима и е част от лечението. Но понякога се замислям не е ли тя абсолютния безчувствен еквивалент на МакДоналдското машинално “Здравейте, какво ще поръчате? :)”. Да, плащам си за усмивка и я получавам. Но дали получавам и по-качествена услуга като си бъркам в джоба за втори път – веднъж като здравноосигурено лице и втори път като частен пациент? Може би по-доволният служител в една фирма (в случая – лекар) изпълнява по-качествено задълженията си. Но по-добрата му заплата не го прави задължително с повече опит и/или знания!

Не мога да се оплача обаче от самия доктор, който ме преглеждаше – изслуша ме, прегледа ме,описа състоянието и отговори на възникналите у мен въпроси (последното ме прави не особено обичан пациент предполагам).

На прибиране се отбих през пощата да платя тока и попаднах и там на стълпотворение от баби и дядовци – дават пенсии. Този и без това мрачен ден (при това леко ръмеше) стана още по-подтискащ. Гледах цялата тази маса възрастни хора – един с шушони и с чехли вместо обувки, друг вързва портфейла си с канапче да не се изсипе някоя стотинка, трети брои за втори път парите, които му дават да не би да не са точно. И си мисля : така ли ще изглеждаме и аз, Лъчо, Вероника, Ина и всички други мои колеги и приятели след години? Нима е естествено живота на човек да завършва с такова жалко съществуване? Не мисля, че който и да е човек заслужава това – и ми е обидно да гледам как цяло едно предишно поколение живее в подобна мизерия. Да си призная, просещите пенсионери са тези, на които давам по някой лев – не младите. Защото младите имат на своя страна годините и здравето, което един пенсионер вече няма. Така почти всеки път като минавам през Главната в Пловдив купувам по една хризантема от бабата, седнала до витрината на книжарница Хеликон и й давам пари за две цветя – защото ми става жал, понеже усещам безпомощността й. И само мога да се надявам моят живот да се развие по друг път.

Тази вечер реших и аз да си сложа статистики, та да гледам какво става.
Можете да ги видите тук.
Благодарности на DElyMyth.

Дойде момента, в който реших, че една карта за Градския транспорт в София ще ми дойде много добре – няма вече да мисля постоянно за това подновила ли съм си запасите от билетчета в портфейла и няма да се мъча да се добера до перфоратор. Така че си купих една карта за един месец (да тествам…) и сега се возя щастлива из София рџ™‚

Не знам защо повечето пътници смятат за свое задължение да минат по някакъв начин Градски транспорт – може би е някакъв вид спорт или някакъв сплотяващ общността ритуал. Не веднъж разни непознати са ми подавали билетчета когато се качвам в рейс. Е, аз смятам, че щом искам да ползвам услугата “превоз на пътници”, то е редно да си я заплатя. И си перфорирам билетчето. Интересно ми е осъзнават ли тези хора, които предават билетчетата си за повторна употреба, че всъщност заплащат от джоба си транспорта на някой непознат? Трябва да пуснат социални реклами по тази тема – да попревъзпитат малко обществото (ако има такова въобще де) . Един сполучлив по мое мнение плакат би бил плакат, подобен на този за кредитите за жилище (не помня на коя банка) – ухилен самодоволен закръглен дядка с пура в устата и чаша вино в ръка. И надпис : “Не правете хазяина си богат!”. И понеже българинът традиционно мрази да се чувства “минат”, то смятам , че много повече би се трогнал от този тип намек, от колкото от табелите : “Не преотстъпвайте билета си! Той е вашата застраховка!”.
На учудения ми поглед една колежка, която на слизане от рейса подаде билетчето си на някакъв мъж, ми каза : “Това беше едно от първите неща, на които ме научиха като дойдох да живея в София.”. А моите думи (сходни на горните ми мисли) доведоха до думите : “Ама прекалено много се замисляш…”.

Но повече ме вбесява постоянното просене на билетчета : “Извинете, ще може ли да ми дадете билетчето си като слизате?”… Какво, нямат пари да платят един билет? Че аз и да нямах пари не бих се срамила да прося – понеже за мен това си е чисто просене! И на всичкото отгоре ако откажеш направо ще те убият с поглед.

Продължавам да си мисля, че начина на таксуване в Пловдив – всеки рейс си има кондуктор, който продава билетчета, е по-ефективен. Но може би това е така понеже рейсовете са по-малко. Като слушам обаче какви чудесии смятат да внедряват Градски Транспорт-София, само мога да цъкам с език и да чакам да ги видя рџ™‚