Irina’s Weblog

През онези “тъмни” времена, простиращи се между Античността и Новите времена (известни като Средни векове), животът е концентриран около стените на манастирите. Монасите тръгват да покоряват нови територии от дивите гори, символ на езичеството и демоните, обезлесяват определена територия и започват да строят своя нов манастир. Скоро се разчува кипящата там дейност, присъединяват се селяни, които търсят нови земи и подкрепата на Господа. Така малките островчета цивилизация живеят разпокъсано. А простият селянин едва ли е знаел в границата на кое царство живее – за него е важно в кое абатство е (и без това царствата променят постоянно границите си – градове и села дори се дават като брачни подаръци между кралски особи).

Всяко абатство си има свои особености и специфика. Една от тях е коя дата смята за началото на новата година. Естествено за средновековния човек най-подходящи са били датите, свързани с живота на Спасителя – Исус Христос. Така че за някои абатства първия ден е Рождество Христово, за други – Благовещение, за трети – Възкресение. И все пак датата, която се е наложила с времето над целокупния християнски свят не е сред изброените. Защото 1ви януари е и стар християнски празник, чието значение вече е позабравено, отстъпвайки на светския характер на началото на Новата година.

Първи януари е денят, в който Христос пролива първата си капка кръв за човечеството, което е дошъл да спаси, и така потвърждава обещанието дадено от християнския бог. Това е деня на неговото обрязване по еврейските обичаи. В католическия календар това е “Празника на обрязването на нашия Господ Бог”. Още повече ме учуди, че Светият препуциум (т.е. отрязаната от Исус кожичка при тази манипулация) се счита за единствената част от физическото тяло на Исус, останала на земята след неговото възкръсване – и следователно дълги години е била силно желана реликва. Така поне три църкви през Средновековието твърдят, че притежават Свещения препициум – на който се приписват и чудеса. Има и идеи, че се е възнесъл заедно със Спасителя и така се е превърнал в пръстена на Сатурн (който бил наблюдаван за пръв път по това време). Намерих споменаване на английският крал Хенри V, който поискал реликвата да бъде донесена в кралския двор за жена му, защото се смятало, че сладкия аромат, който излъчвала, помагала на родилките при раждането. Също така според едно видение на Света Катерина, Исус се е оженил за нея, дарявайки и препуциума като брачна халка.

Продължавам да се учудвам на средновековното въображение! И още повече на това, как се е вплело християнството в съвременния Западен свят. Но не мога да не кажа, че ми е трудно да разбера как хора, почитащи един препуциум, са могли да наричат хора, почитащи животни, езичници.

Още в петък Лъчо каза да не правя планове за съботата – намислил бил нещо. Събитието се оказа Петия Национален Празник на Биологичното Земеделие. Проведе се в Южен парк, София – организирано от фондация БиоСелена, Министерството на земеделието и горите и генерален спонсор – Швейцарската агенция по развитие и сътрудничество. Още с пристигането си (а то не съвпадаше с началото на събитието – събота бе все пак) станахме свидетели на избора на “Най-красива крава” по гласуване от публиката. Виждате я на снимката – тази с трикольора, която гледа лошо и си придава важност рџ�‰ Последва най-красива опаковка на био-продукт.
Имаше народна музика разбира с, кебапчета ухаеха приятно, лееше се вино в пластмасови чашки – безплатно, за реклама. Имаше и конкурс – разпознаване на 5 различни видя ракия. рџ™‚ Не ме бройте тук! Аз веднага се присламчих към биологичното кисело мляко. Купих си една опаковка, поседнахме на една пейка и само като го опитах реших, че ще купя още рџ™‚
Гледахме как майстор-грънчар помага на една гостенка на фестивала да направи глинено съдче, как жена тъче старовремска черга на стан. Имаше и различни породи овце, кози и овчарски кучета – най-стария и най-ефективен (според рекламата) метод за опазване на стадата. Разбира се имаше и “аромат” на село.
Не седяхме много, но категорично се забавлявахме. И смятам да видя къде в София се продава от същото това биологично мляко. Само се чудя що “биологично” – като чуя това не си представям нещо натурално (каквато явно е целта), а си представям нещо, постигнато с напредването на биологичните технологии. А до колкото прочетох от сайта на БиоСелена става дума за земеделие с използване само на естествени торове, без тъпкане на животните с антибиотици. Звучи добре! Явно дойде време и в България да се замислим над това с какво се храним.

При едно търсеке в Google за книжарница, която да продава една книга, попаднах на връзка към детайлите на същата книга в книжарнижа Хеликон.

Bulgarian books Helikon bookstores
… е на ваша страна с книгата на Кай Хорстман “Принципи
на програмирането със С++”.Тя е …
www.helikon.bg/book.php?book_id=60752 – 30k – Supplemental Result – Cached – Similar pages

Като проследих обаче връзката бях приятно изненадана! Предполагам неописуемият резултат означава, че тази книга вече не е налична? Предупредих ги за “красивата” реакция на сайта им към невалидни id-та на книги, но не виждам да са взели мерки. При това не съм го написала на ръка в GET заявката това невалидно id, а съм проследила връзка от търсачка като най-обикновен потребител. Явно не на всеки му пука какво ще си кажат клиентите за сайта му!

Също така след завръщането си от екскурзията във Виена реших да се образовам на тема Средновековие. Харесах си книгата “История на Запада” на Жан Дюше, ИК “Лик”. В раздела “Книжарница” имаше посочен адрес на тяхната нова книжарница, която се намира близо до Орлов мост (София). Намерих адреса на картата, хванахме в една обедна почивка рейса с Вероника и се отправихме да видя и евентуално купя тази книга. За голямо наше учудване не намерихме книжарница там!

Върнах се в офиса доста ядосана – разкарала съм се напразно. И директно написах едно писмо до издателската къща с въпрос относно местоположението на книжарницата. Получих отговор – в момента книгите им се разпространявали чрез големите книжарници в България или на щанд на борса “Полиграфически комбинат”. А сайта – е, той бил в процес на обновение и не се поддържал… Поне да бяха сложили едно “Under construction”! А на вид изглежда като онлайн магазин за книги – което се оказа също подвеждащо, защото в момента през него не можели да се извършват поръчки. Още повече писмото показва, че и тази книжарницата че вече не съществува! Но на сайта им този адрес стои и аз бях една от подведените!

Нищо! Смятам, че и без това направих по-добър избор като си купих книгата “Цивилизацията на Средновековния Запад” на Жак Льо Гоф, издателство Атата-А. Стигаше ми това вървене по следите на ЛиК!

Ако си мислите, че една йерархия от класове *Writer-и няма как да включва *Reader клас, то вижте тази диаграма от ръководството на Sun “Essential Java Classes”, глава “Overview of I/O Streams”. Според нея абстрактният клас Writer има наследник OutputStreamReader, който на свой ред има наследник FileWriter.

Радвам се, че това не е истинския дизайн на модула рџ�‰

Ако чуете по новините за пешеходец, пребит от шофьор на такси, то това може да съм аз рџ™Ѓ Защото ми писна да мълча и да заобикалям колите им, които най-безцеремонно изчакват клиенти върху пешеходната пътека. Особено след вече споменатия наскоро инцидент. И правя забележки специално на таксиметровите шофьори, защото ако там е спряла друга кола, то шофьорът и не е в нея и така или иначе няма към кой да отправя критика.

Днес за трети пореден път се разправях с шофьор, който беше настъпал пътеката. Преди инцидента бих си казала – “Е, поне само две педи е заел, можеше да е на цялата. Така има от къде да се минава, не е толкова опасно”. Вече обаче знам, че не съм била права! Не случайно законът казва, че и пътеката, и 5 метра преди нея е забранено спирането. Не е забранено само за да могат да вървят по нея пешеходците, а и именно за да не тръгне някой заблян шофьор като изобщо не гледа кой е пред него и да няма време да натисне спирачки.

За това и се намесих – спрях до сваления му прозорец и протече горе-долу следния разговор:

Аз: Извинете, спрял сте върху пешеходната пътека и пречите на пешеходците да минават спокойно. Бихте ли се преместили?

{няколко секундно мълчание}

Х: Къде е тая пешеходна пътека?!

{посочвам знака на стълба на отсрещния тротоар}

Аз: Точно тук, където съм аз, както виждате.

Х: И защо да се премествам?! Има достатъчно място за да се минава!

Аз: А вие не знаете ли, че по закон спирането на пешеходна пътека и на 5 метра преди нея е забранено и има глоба от 40 лв. при нарушение?

{няколко секундно мълчание и презрителен поглед}

Х: И какво, ти ли ще ме глобиш?!

Аз: Трябва да извикам КАТ за да се преместите от пътеката ли?!

Х: Ами айде, викнете ги да видим! … Абе я ми се махай от главата!

Това, което направих, е да спра да говоря с този човек (погледът му беше като на все още не дотам цивилизования ломбардец от 10 век, учуден как така във Византия може да има някакви си закони за максимално разрешено количетво износ от дадени стоки, дето му забраняват да изнесе всичките 5 пурпурни мантии, купени в страната). И да набера номера, изписан на колата му. За да приканя диспечерката да накара конкретната кола да се махне от там. Е, никой не вдигна. А таксиджията продължи да ме гледа нагло и самодоволно, с присмехулна усмивка до момента, в който не дойде клиент и той щастливо потегли. Едни думи ми се впиха в главата от сутринта : “И какво, ти ли ще ме глобиш?!“. Чувството за безнаказаност е просто потресаващо! Време е такива изказвания да престанат!

Мисля си каква ли акция може да се организира и кой може да я подкрепи – и говоря за по-глобална акция! Защото заслужаваме като пешеходци – и то не само на Плиска, а и на коя да е пешеходна пътека, да пресичаме спокойно, да не бъдем заобикаляни с бясна скорост и бипкания, да не бъдем навиквани заради желанието ни да минем от един тротоар на друг и то по правилния начин! Поразгледах страницата на “Господари на ефира” – те имат вече акции за неработещи светофари, за паркираните по тротоарите и дори в подлезите автомобили, за пресичащите неправилно пешеходци. Защо да няма и една за пешеходните пътеки? Мисля си да се свържа с тях – дано проявят интерес.

Вчера регистрирах любимото си Око на Хор, което от доста време ползвам по форумите, а и нося като медальон от още по-дълго, за свой глобален аватар в Gravatar. И добавих поддръжка на gravatar-ите в блога си. Вече ще виждате граватарите до коментарите, или ако човекът не е регистрирал граватар за този e-mail, с който се е подписал – ще виждате главата на Витрувианския човек на Леонардо.

Докато преглеждам за пореден път книгата си “50 класици. Археология”, се замислих : какво всъщност е археологията? Всички знаем – наука, изследваща развитието на човешката култура, служеща си с артефакти, които добива чрез разкопки. Музеите са пълни с експозиции на различни теми от историята на човечеството, илюстровани с реконструкции и с текст за въвеждане в епохата. Голяма част от артефактите са погребални дарове – красиви предмети, оставени на любимите хора от техните близки за да им служат в Отвъдното. А в кой ли музей няма поне един човешки скелет, парче от челюст или пищяли. Сложени в стъклените си кутии, те ни показват нагледно как нашите предци са гледали на смъртта.

Днес по някой от научно-популярните телевизионни канали попаднах на предаване за територията на племето Навахо и рейнджърите (обикновено индианци, или както ги наричат native americans), които пазят древните местообитания от грабители. Похвална дейност наистина! Старините трябва да се пазят, за да можем не само ние, но и тези след нас да се наслаждават на построеното от общите ни предци. Но един закон ме накара да приема съвсем друго отношение по темата.

Става дума за закона Native American Graves Protection and Repatriation Act (NAGPRA). Научих за него от същото това предаване. С този акт през 1990 г. правителството на САЩ задължава всички археолози да върнат останките на индианците на техните живи наследници (роднини), като им се разрешава единствено да ги изследват за възможно най-кратко време преди да ги върнат. Това важи и за погребалните предмети, като най-силно се отнася за религиозните реликви, заровени с тялото. Последиците са : масово каталогизиране в музеите и издирване на живи представители на същото племе; спорове между племената за древни останки (Kennewick Man). Самите съвременни археолози заклеймяват своите колеги от близкото минало, категоризирайки ги като нищо повече от “осквернители на гробове”. А според индианците – такива са и съвременните археолози.

Но щом изравянето и излагането на показ на останките на индианците е неуважение към техните религия и традиции, с какво е по-различно излагането на тяло от Варненския некропол в Националния Исторически музей например? А какво ще стане ако някой ден египтяните си поискат предците чрез прокарване на някой нов закон и Тутанкамон и цялото му безценно съковище се върне в гробницата и бъде зазидано там? Все пак когато през 1881 г. откриват Царското скривалище (гробница, в която древните египтяни са скрили общо 40 мумии за да ги спасят от бушуващото още по тяхно време грабителство) и натоварват мумиите на кораб по Нил, съвременните египтяни изпратили фараоните с плач и вопли от бреговете на великата река, посипвайки се с пръст, както са правели предците им при погребването на фараона преди повече от 3000 години! Традициите не са мъртви, наследниците са живи и все още почитат мъртвите си царе!

Ако това стане ако се върнат погребалните дарове на тъй наречените “наследници”- губим всички ние! Понеже няма да можем да се докосваме вече до красотата и майсторските умения на античността. А какво ще правят музеите? Ще излагат само камъни, и то не погребални плочи или релефи от гробници (каквито имаше в музея във Виена – не искам да знам как са ги изкъртили от самата гробница за да ги пренаредят в музея си…).

А защо щом Америка смята, че археологическите проучвания за оскверняване на гробове, продължава да прави разкопки в Египет например? Не съм запозната с Американската история – никога не е била сред интересите ми. Но явно се опитват да компенсират на индианците нещо – може би завземането на техния свят от Западната цивилизация по времето на Великите географски открития. А може би така ще се създаде и нов пазар – пазар на гробове. Нови отношения, при които за да запази един музей експозицията си, посветена на индианската култура, ще трябва да откупи от живите представители на племето гробовете, които е изложила в залите.

Днес бе денят, в който огорчението ми от родната действителност придоби небивали мащаби. А денят обещаваше да е добър – приятно слънчице в ранния септември, планирани работни задачки, които просто чакат да си изпълня.

Ситуацията се разви на Плиска, на спирката срещу хотела. Там като излезеш от подлеза веднага можеш да пресечеш на обозначена пешеходна пътека и да отидеш да се качиш на рейса. Добре, но пешеходната пътека в 90% от случаите е неизползваема, понеже върху нея има спряло такси, което чака клиент. Този конкретен път таксито беше спряло само на около 20% от пътеката, така че аз тръгнах да пресичам. В този момент обаче таксито също тръгна и за малко да ме прегази – наистина за малко! Естествено той ме пита какво си мисля, че правя или нещо от сорта. Тогава аз отидох до сваления му прозорец и му напомних (не псувам ако това сте си помислили), че съм на пешеходна пътека, като му посочих и знака. Той най-нагло с усмивка започна : “Къде е викаш пешеходната пътека? А, тука ли била? И какво от това? Ааа, ми хубаво…” . И с усмивка даде газ и ме подмина, като не пропусна да викне на заминаване : “Пикла!”.

Е, това е началото на един прекрасен ден! Като изключим шока от това, че за малко не бях прегазена, последва яда към самата мен, че не му взех поне номера и не записах към коя фирма е. Въпреки, че като помисля сега по-трезво, това едва ли би ми свършило някаква работа. И целият ми ден беше съсипан заради “наглостта” ми да пресека на пешеходна пътека пред спряло такси.

Закона за движението по пътищата регламентира в чл. 98, ал. 1 следното:

(1) Престоят и паркирането са забранени:
…
5. на пешеходни или велосипедни пътеки и на разстояние, по-малко от 5 метра преди тях;

По-долу в закона (чл. 183, ал. 4) е фиксирана и глобата при нарушение на горното правило:

(4) Наказва се с глоба 40 лв. водач,който:
1. неправилно преминава през пешеходна пътека;
…
8. неправилно престоява или паркира в зоната на пешеходна пътека,спирка за обществен превоз на пътници или кръстовище;

Остава и някой да вземе да контролира спиращите и престояващите на това конкретно място! Тъй като там е важен транспортен възел – място за смяна на рейсове, такситата там са наистина много. И нужни – и на мен ми се е налагало да се възползвам от услугите им. Но трябва да се регулира поведението им! Не може да спрат там 10 таксита, като първия в колоната е спрял изцяло върху пешеходната пътека, защото аз имам право да я ползвам тази пътека, тя е за мен и другите пешеходци! Случвало ми се е да съм почти на края на пешеходната пътека, вече преминала почти до рейса, а да ми свирне кола, профучаваща до мен – до кога?! Вече веднъж накарах едно такси да се махне от пешеходната пътека като седях до прозореца му докато не се мръдна назад – е, не на 5 м, но поне можеше да се минава. Но докога ще трябва аз сама да се боря с това?

Мисля утре да напиша едно отворено писмо – до КАТ и Софийска Община, в което да поискам съдействие за точно това конкретно място. Защото има нужда не само от закони, а и от съблюдаването им.