Кучето от крайния квартал
Днес на път към работа позитивното ми настроение бе помрачено от жалката гледка на видимо прегазено куче. Горкото седеше на паркинга пред съседния завод право, с втренчен в земята поглед и със смъкната кожа на гърдите… меко казано гледка, от която очите на всеки състрадателен човек биха се изпълнили със сълзи от съпричастие към болката на съществото.
Зачудих се какво мога да направя за него – нямам кола да го закарам, а и не познавам ветеринарните клиники в София. Тогава направих това, което мога : разрових се из Интернет за организации, които малко или много са свързани с помощ за животните. Попаднах на тези две организации :
Сдружение “На ти с Природата”
“Четири лапи”
Написах по едно писмо и на двете организации, в които търся съдействие – да окажем помощ на животното. А и честно казано имах нужда да знам, че не само аз се трогвам от подобни гледки, както и за вбъдеще ад имам готов контакт ако присъствам на поредната подобна жестокост.
Чудех се дали и да не се обадя директно в тези организации, но не съм сигурна дали случая е в тяхната компетентност въобще. За това реших да чакам отговор от тях.
