Irina’s Weblog

Използвах съботния ден за да се разходя по Главната с Вероника и майка ми – избирахме подарък за брат ми, който сега навърши кръгли двадесет години. Да си жив и здрав, Ники, много любов и щастие ти пожелавам и от тук. рџ™‚
Главната улица беше оживена което е обичайно за почивен ден – много пъстра и весела обстановка. И за разлика от София, климатът в Пловдив позволява и по това време на годината момичетата да са почти в лятно облекло рџ�‰

Но не мога да не спомена и неприятното усещане, което оставиха у мен множеството гледки на бездомни хора (най-вече малки деца и баби), които протягаха ръце от всеки ъгъл. Умът не ми го побира как държавата може да оставя толкова от своите хора да мизерстват по този начин. А да не говорим за многото хора, които минават по заведенията кой с лекарска рецепта, кой със снимка на дете и събират пари за закупуване на лекарства, за животоспасяваща операция и т.н. Самият факт, че толкова много измамници злоупотребяват с милосърдието ни показва, че обществото е готово да помага. Остава и държавата да се намеси и да регламентира начин, по който тази помощ наистина да стига до нуждаещите се. Преди половин година положението с гарите беше същото. Докато чаках автобусът за Пловдив да отпътува от гарата в София минаваха по един-двама да събират пари за операции. Носеха и документи, но от къде мога да знам какви всъщност документи се изискват за да бъде легално и за да не е измама едно събиране на средства? Научих, че е нужно разрешение от Министерството на здравеопазването за публично събиране на средства, но за други документи не знам. А и дали това изтъркано ксерокопие, което разнасят събирачите, не е просто един евтин фалшификат? рџ™Ѓ