Здравна помощ
Дълъг боядисан в бяло коридор, дивани от типичната кафява изкуствена кожа, глъчката на поликлиниката. Тук таме се чува някое старческо възклицание :
А по Тошово време парното бе 10 лв на месец! 10! Не като сега 100!
Извинете, кой е последен за д-р Георгиева?
Неее, съжалявам! Тук съм от преди вас и няма да ви отстъпя – тук всички сме болни, другарю! Какво като сте само за лекарства?! И аз съм така!
И отново глъчка – уж всички са болни, а постоянно някой гълчи друг за нещо.
Изведнъж от общия шум изпъква диалог. Едра жена в зелена престилка говори на дребна старица. Диалогът е като при разговор по GSM – единия крещи, другия хич не се чува. Но все пак цялата тълпа наоколо добиват представа за всичко.
– А мъжът ви къде е? Как така в болница… Е като е в болница, защо идвате тук да му изписваме лекарства? Нямам право, госпожо, и да искам не мога… Ето, елате задно да прочетем заповедта…. Видяхте ли? Не мога да ви помогна, лекарствата там трябва да ги изпишат …
Дребната старица се запътва безмълвно към изхода. Жената в зелено се провиква след нея :
Не се отчайвате! Ще оцелее!
Боже! За човек в болница ли говорим или за загубил се в джунглата? Ще оцелее! Най-нелепия опит за утеха в здравно заведение, който някога съм чувала …
Ти къде си живяла последните 15 години? Отдавна е въпрос на оцеляване…
Comment by Георги — 2/2/2008 @ 3:53 pm
“помощ”?! Всичко държавно “здравно” в България отдавна не е помощ. По-скоро е по Дарвин – въпрос на оцеляване, точно както го е казала “здравната” работничка.
Comment by Дончо — 4/2/2008 @ 9:47 am
Колко стана рекора по “не ходене на лекар” и защо не изадържа още малко, за да регистрираш още по добро време? рџ™‚
Comment by jivkoto — 4/2/2008 @ 12:11 pm