Изненадваща доставка
Петък сутрин. GSM-ът ми звъни.
– Добър ден!
– Добър ден!
– Аз съм от фирма Еди-кой-си Куриер. Ако може да слезете да си получите пратката, на адреса съм.
А сега де! Каква пратка, какъв адрес! Викам си, сигурно са объркали телефонния номер. За това смело питам на кой адрес са, за да чуя, че е някакъв несвързан изобщо с мен адрес в другия край на страната. Да, ама не – човекът е на домашния ми адрес. Следва отчаяното :
– Извинете, а за каква пратка говорим? Не помня да чакам нещо…
Естествено, човекът си нямаше представа каква е пратката. Само можа да каже, че е от Икономедия. Хм, абонат съм на Капитал, тяхно издание, но какво от това?
Уговорихме нова среща за понеделник и така.
Няколко часа по-късно изведнъж се сетих! През празниците се включих в играта на Капитал : “Играта 22.12. – Спестена лихва”. Не ми беше хрумнало да опресня тази статия, защото някак очаквах да се появи нова за победителите. Е, оказа се, че съм една от наградените рџ™‚
Днес ще чета : “Подвеждащата реклама” с автор Милен Иванов, издание на Ciela. Добро попадение!
Благодаря на Икономедия за подаръка!
Това реклама на Икономедия ли е? Сигурно са знаели, че ще го отбележиш в уеб пространството.
Comment by benihil — 7/1/2008 @ 1:34 pm
Може и реклама да е, но какво от това? рџ™‚ Аз отдавна съм фен на в-к Капитал – тъкмо днес ще си подновя електронния абонамент за още една година. И освен, че пиша за негативни емоции като клиент, също така и хваля нещата, които харесвам.
Comment by Izida — 7/1/2008 @ 1:48 pm
Едната мие другата.
Comment by benihil — 7/1/2008 @ 1:50 pm
Ми дори и да е реклама на Економедия, не виждам нищо лошо.
На фона на нашенската преса, Капитал и Дневник са сравнително сериозни вестници, а от сблъсъка ми с служители на Економедия, по повод липсващия ми абанамент, също попаднах на любезни и експедитивни служителки.
Comment by Димитър — 7/1/2008 @ 3:06 pm
И каква е наградата, ако не е тайна?
Поздрави Ему
Comment by Emu — 7/1/2008 @ 5:22 pm
Учудващо че чак сега тази книга се споменава тук. :-))
Майка ми я купи почти веднага след като излезе (имаше статия на dnevnik.bg); аз не бях в Б/я тогава. Успях да я прочета за ден след като се прибрах. Разочероваща е! Може би съм очаквал твърде много — още бях свикнал с различен тип книги от колежа :-)), пък и вече бях прочел “Frogs into Princes” (Bandler et al.). Картинката с лицето за accessing cues (стр. 58) е базирана на подобна във Frogs into Princes и NLP (разбираемо) е засегнато доста бегло.
Comment by Georgi Smilyanov — 9/1/2008 @ 4:47 pm