След филма за Могилино по bTV
Изгледах отново филма за Могилино, за втори път, този път преведен на български и излъчен по bTV. Мислех си, че този път ще съм до някъде привикнала с гледките, че този път ще е по-леко. Е, не бе… А дори не беше целия, защото оригиналния филм е час и половина, а bTV излъчиха 2/3 от него – малко под час. За съжаление не бяха сложили субтитри и за думите на децата, а думите им трудно се разбираха. Аз лично много от казаното от Диди не го разбрах, но помнех какво съм прочела в английската версия.
Липсваха доста сцени :
- насочване на вниманието ни към псевдо-диагнозата “олигофрения” (буквално “малък мозък”), измислена през социалистическо време за да даде оправдание за натикване на деца в подобни места;
- как скъсаха единствената лична вещ на Диди – нейната козметична чантичка;
- сравнението на снимката на Васка сега и по време на приемането й в дома – тогава не изглежда по-различно от кое да е дете;
- не знам дали аз изпуснах, или го нямаше и удивлението на Кейт, когато на въпроса от какво най-много имат нужда, директорката на дома отговорила : “Компютър”;
- как на телевизорите, с които така се хвалеше директорката, че са осигурени за всяка стая, пускаха само сериали за персонала, не и детски филмчета и обучителни програми;
- как подкарват голи и момичетата към банята всяка сутрин, при това ги води мъж; а кърпи след баня им давали за пръв път, споделило едното дете по-късно;
- и най-вече – оригиналният филм завършва с кадри от дом за мъже и дом за жени с увреждания – съдба, която чака тези деца, които оцелеят в Могилино;
Не се учудвам, че г-жа Масларова пак пропусна да се включи в дискусията – вместо нея Министерството на труда и социалната политика бе представено от г-жа Иванка Христова, заместник-министър. По нейни думи – Могилино е единствения дом от всичките 27 домове за деца с увреждания, който е в такова лошо състояние. Това обаче бе отхвърлено от г-жа Кукова от Българския Хелзински Комитет. На въпроса на водещата как се осъществява контрола, заместник-министъра обясняваше какви пари се превеждали за всеки дом. Парите стигали, но къде отивали не се знаело. Точен отговор на въпроса за контрола аз поне не чух.
Сред коментарите, прочетени от водещата, познах и коментар от блога на г-жа Грънчарова от Ирена :
aз нямам какво да добавя, само едно, оношението на правителството към децата в могилино си има термин. пасивна евтаназия. практикувала се е в третия райх по отношение на психически болни и хора с увреждания. пасивната евтаназия е криминално престъпление.
Точно колко е наболяла темата можете да добиете представа и по броя коментари в блога на г-жа Грънчарова, Министър по европейските въпроси от 2007-ма – при средно 18 коментара на статия, статията й за Могилино вече има над 300 коментара!!
Опитах се да издиря и думите на г-жа Масларова, които също бяха цитирани по bTV. Министъра каза нещо от сорта на “децата толкова си могат, това е” – искам да я питам :
Вие лично ли ги оценихте, г-жо Масларова, че си позволявате да поставяте такива крайни етикети?! Индивидуално ли е оценено всяко дете? Или това показва само колко вие си можете!
Бг мамите вече са го казали :
Масларова за децата: Те толкова си могат.
Ние за Масларова: Тя толкова си може! Вън!
Аз мога само да се присъединя към тях! Не може един министър да се крие и да не говори по такава наболяла тема като Могилино! Не може вечно да праща подчинените си! Защото носи отговорност пред всички нас! Защото щом уж децата в Могилино дори по име я познавали, явно е била там, виждала е какво става и е приела, че толкова може и това е. И е продължила агонията им. С нашите пари, от наше име като наш избраник във властта. Сега е време да й поискаме точна сметка за стореното.
Радвам се, че филмът беше излъчен публично. И съм крайно благодарна на bTV, че дадоха гласност на проблема и той излезе от блоговете и форумите. Сигурна съм, че гражданското общество в България ще се надигне и няма да позволи подобен филм някога отново да бъде заснет с участието на нашите деца!
И, моля ви, забравете за безкрайните петиции – ако света можеше да се промени с един подпис, щеше да е много лесно и приятно. Но не става така! Убедена съм, че лозунгите от типа : “Подпишете тази петиция за да …” са само начин да си изчистим съвестта, да се успокоим, че нещо сме направили. Не, не мисля, че това е достатъчно. Не и в случая!
Благодаря ти за поста, от него разбрах доста неща за излъчването на филма, които както сам разбрах, не бяха споменати в дискусионното студио на bTV след излъчването на филма. А това, което написах, е просто начин да изразя болката си и това, което наистина почувствах..
Comment by tanny — 10/12/2007 @ 9:35 am
И 2/3 от филма, който излъчиха БТВ бяха достатъчно ужасяващи и красноречиви. Ужасяваща беше и разликата между нещастните дечица, които приличаха на живи скелети и дебелите “тетки”, които се грижеха за тях, като за предмети. Също така и разликата между бедните, беззащитни деца и министърката Масларова. Наистина трябва да си ходи и ако иска да стане министърка на фризьорството и бижутерията, което най й отива.
Comment by tetzi — 10/12/2007 @ 10:37 pm
[…] може и да се престраша да го гледам. Първо прочетох поста на Изида за този филм, а след това този на Григор. Първоначално […]
Pingback by Няма филм, няма проблем — K.I.S.S. — 11/12/2007 @ 1:04 pm
За мен ужасяваща бе и гледката на празните лавици за книги зад директорката на дома – само 3 папки се мъдреха там… Като всичко в дома – оборудвано, ама няма кой да го ползва! Няма рехабилитатори за стаите с оборудване, няма книги за лавиците, няма детски програми за телевизорите.
Comment by Izida — 11/12/2007 @ 2:08 pm
Изгледах филма с много болка и сълзи. Аз съм на 13 години. Когато бях малка хранех куклите си
с любов, а децата от дома се хранеха или по-точно им даваха храна, която те гълтаха като на баба прасетата.
Дебелите лели се грижеха за тях като предмети. А тези деца са толкова слабички като пръчици.
Те не знаят какво е Дядо Коледа, какво е усмивка, какво е любов. Те просто не им говорят.
Попитах мама кой е виновен за това, а тя ми отговори “Държавата”. А и че г-жа Масларова трябва да си подаде оставката.
Comment by ТОНИ — 11/12/2007 @ 3:30 pm
Изгледах филма още веднъж. Без звук, само картината. При повторното гледане (вече без чак толкова емоции) ето какво видях:
– децата умеят доста неща. Видяхме няколко, които умеят да пишат, да се решат, да се обличат, да седят на гърне…
– облечени са добре.
– имат хубави завивки, чаршафчета, колички за неподвижните, климатици, парно. Абсолютно убедена съм, че в цяло Могилино и околността това е единственото място с климатици.
– в дома има някакъв установен ред и децата го знаят.
– слабичките деца не са слаби от недохранване, а защото са болни. Ако има недохранване, всички деца щяха да са слаби, но всъщност не всички са. Някои даже са пълнички. Не вярвам тях да ги хранят отделно и с различна храна.
– гледайки филма, ние сме наранени заради злата участ на децата да се родят с недъг и да бъдат изоставени от родителите си. Ние всъщност НЕ сме наранени от грижите, които се полагат за децата, нито от лошите условия на живот в дома, нито от лелите. Лелите са врагът, който ни се иска да намерим в момента. Всъщност именно лелите се грижат за децата. Именно те са научили децата да ходят, да говорят, да седят на гърне, да си мият устата след ядене. Лелите им сменят памперсите и ги преобличат и ги къпят и не се гнусят да ги вдигнат на ръце, докато хуманистичната журналистка пипаше онова болното детенце, ама не с разтворена ръка, а с опакото на ръката си – както се пипа нещо съмнително на пипане или нещо гнусно.
– гледайки пак филма, видях да се редуват кадър с мерцедес и кадър с кон и каруца и кадър с москвич, който минава край патки. Е, и какво, се запитах? Нередна гледка ли е в селото да има овчар с овце? И какво беше внушението на тоя кадър с овчаря и овцете?
– ние просто се уплашихме от гледката на деца с безумни и празни погледи, клатещи се неуморно на столчетата и пъхащи цялата си ръка в устата и удрящи главата си в преградката на креватчето. Уплашихме се от безвремието, което тече във филма. Уплашихме се от липсата на надежда, че някой ден онова дете със синдрома на даун ще стане нормален и пълноценен човек. Уплашихме се, че, това може и да се случи на нас… на децата ни…
Сега, втори път гледайки филма, всъщност ми се иска да поздравя лелите в оня дом, че поне по 8 часа на ден от живота си посвещават на тези деца. Малко или повече – но те са там, сред клатещите се болни деца. А ние не сме.
Comment by торба от дир бг — 11/12/2007 @ 11:49 pm
Comment by Izida — 12/12/2007 @ 12:25 am
Мен пък ми направи впечетление, че на зададеният въпрос от водещата на студиото – защо като има достатъчно пари, от този месец кмета на Могилино задели допълнително по 6000лв от бюджета за храна в дома, г-жа. заместник министъра се разсея и почна да си говори по друга тема.
Жалко, че нито наще журналисти нито авторката на филма не са си направили труда да извадят официални данни за това колко пари се отпускат за дома от бюджета, и колко са реалните разходи на месец, не е невъзможно.
Comment by Косьо — 14/12/2007 @ 5:26 pm
http://www.bgpetition.com/EP_film_za_Mogilino/index.html
С всичкото ми уважение, Могилино е страхотна кауза, по която да събереш симпатия и дарения, но трябва да се работи широко..Затова смятам, че хората като теб трябва да подкрепят писмото.Иначе, без вашата намеса медиите само hijacked темата.
Comment by лука — 23/2/2008 @ 1:54 pm
Това което мога да изразя е само болка и тъга. Вдигна се шум и като всичко останало шумът отекна във времето. Лично аз не вярвам в доброто бъдеще не само за тези деца, но и за бъдещето на цяла България,…. но дано несъм прав
Comment by Климатици София — 26/10/2011 @ 8:02 pm