Irina’s Weblog

4/10/2007

В служба на обществото

Filed under: Позитивно — Izida @ 8:56 am

Автобусът по линия 280 зави на колелото на 4ти километър, качи се на Цариградско шосе и спря на спирката на студентските общежития. Загледах се към двойка слепи родители с дете на около 5-6 годинки, които слязоха от първа врата на рейса и се спряха на острова между шосето и локалното платно. Не смееха да минат, нямаше други хора до тях да ги насочат. И тогава, един полицай излезе на локалното, спря с ръка колите, каза на хората да преминат и дори преведе с другата си ръка детето докато минаваше покрай него. След като хората пресякоха безопасно се върна на островчето и стана отново поредния полицай, строен в очакване преминаването на френския президент.

Не го познавам, няма и да го позная ако отново го видя. Но му благодаря горещо за дето реагира така човешки и доказа, че и в България полицаят може да служи на обществото.

П.С. Още на момента си спомних за една публикация на Владо Георгиев, в която той споделяше задоволството си от полицай, който спрял за да премахне нещо захвърлено от пътя преди да продължи по пътя си. Ще съм благодарна, ако някой ми даде линк.

Редакция :
Благодаря на Владо за предоставената връзка : “…to protect and to serve”

Comments (11)

11 Comments »

Хм, дали вече са го наказали за напускане на отговорния пост и служене на простолюдието рџ™‚ ?

Дано да се радваме на повече такива хора. Не само сред полицаите.

Comment by Дончо — 4/10/2007 @ 9:40 am
Радвам се, че има и такива полицаи!

Comment by dzver — 4/10/2007 @ 9:43 am
@Дончо, не случайно има поговорка, според която никое добро не остава ненаказано рџ‰ И на мен това ми хрумна между другото след като осъзнах защо е там полицая. Първо реших, че просто е минавал от там, после видях, че през няколко метра са наредени още полицаи и се сетих за посещението на Саркози.

@dzver, дано стават все повече! Честно казано много ме е яд за създадения в момента имидж на полицаите в България – те не са някой, на когото да разчиташ, а някой, от който трябва да се пазиш и на който евентуално ще бутнеш подкуп. Май това е масовото мнение рџ™Ѓ Все пак се надявам, че подобен род изяви ще помогнат за подобряване на имиджа и от там – на доверието към полицаите.

Comment by Izida — 4/10/2007 @ 10:09 am
Аз писах веднъж как мислехме, че е станала катастрофа на Околовръстното, а се оказа, че един полицай е спрял движението, за да мине една патица с патенцата си. Беше много мило:))))

Comment by verdji — 4/10/2007 @ 1:20 pm
На мен ми е странен изразът “слепи родители с дете”.

Да, знам, всеки има право да търси щастието си, включително и семейното такова… но за мен остава непонятно как двама слепи решават, че могат да се грижат за дете, след като имат проблеми дори да пресекат улицата. Този път полицаят е бил там и е бил съвестен – ами следващия път ако не е?

Comment by Longanlon — 4/10/2007 @ 1:28 pm
Longanlon, остава само да предложиш насилствена кастрация на слепите … Е че и те са хора, имат право на щастие! И да не могат сами да се грижат, сигурно имат близки, които да помагат. Има си и организации, които също помагат.

Между другото през лятото редовно виждах около Националната следствена служба да разхождат едно куче с обозначителни знаци за куче-придружител на сляп. Бяха един човек с бял бастун и, предполагам, дресьора на кучето.

Comment by Izida — 4/10/2007 @ 1:37 pm
Заповядай рџ™‚

Comment by Владо Георгиев — 4/10/2007 @ 1:53 pm
Благодаря рџ™‚

Comment by Izida — 4/10/2007 @ 2:13 pm
И аз съм доволен днес от един полицай. Преминавахме на мостчето над канала до военна академия, където седяха трима полицаи. На мостчето бяхме към 5 човека и чакахме колите да преминат, за да преминем и ние. Изведнъж единия полицай застана на средата на платното, вдигна ръка срещу колата и се развика “А спри, бе! Не виждаш ли, че хората искат да преминат, бе??? На платното са стъпили чак, ще ги сгазиш, ама не спираш, бе! Спри, бе!”.

А тъкмо преди това ги обсъждахме, че нищо не вършели. Този полицай може да знае, че днес със сигурност е свършил поне едно добро дело, за което и аз му благодаря.

Comment by Илиян Бетовски — 4/10/2007 @ 7:03 pm
Преди няколко седмици в натоварен сутрешен час се опитвам да изляза (с колата) от малка уличка в квартала на голям булевард. Разбира се, бързам, детето закъснява за градина, аз за работа и пр, но движението е много натоварено, а аз трябва да направя ляв завой (демек и от двете посоки трябва да изчакам колите да намалеят) Да, ама не – лудница – спрат едните, тръгнат другите, няма празно! Много криво, без нарушение не може да се мине, а едно че аз никак не ги обичам тия неща, едно че от другата страна на булеварда, на който се опитвам да изляза, срещу мен, седят две ченгета и дебнат. В същото време отсреща идва някакъв…ъъъ.. трактор, който ще се движи направо, демек в улицата, от която аз излизам. И аха се освободи една пролука в движението, ама нейсе, трактора направо се движи, аз завивам, той с предимство, нема братче, айде пак седи и чакай.. И аз си седя и си мигам с мигача и по едно време какво да видя – двамата сладури отсреща излизат на платното. И какво мислите, че направиха? Спряха движението в двете посоки и ми махнаха да мина… Много съм им благодарна, разбира се, но така и не разбрах дали беше поощрение, че спазвам чуждото предимство или са си рекли нещо като “тая омотана жена сигурно до утре няма да мине ако не я пуснем” рџ‰

Comment by Lady — 13/11/2007 @ 10:56 pm
@Lady:
Според мен важното е не причината, а самия факт, че са се намесили!

Comment by Izida — 14/11/2007 @ 10:40 am