Дъжд
Много е приятно да се работи, докато навън ромоли дъжд. Само да не ти се налагаше да идваш на работа и да се прибираш… Вчера след един кратък следобеден дъждец видях две верижни катастрофи и в двете посоки на движение на надлеза над Площада на Авиацията – всяка с по 7-8 коли, за щастие без сериозни поражения. Всеки път, дори след най-краткия дъждец, има катастрофи на този надлез. Обикновено са по 3 катастрофи в платно, с по 2-3 коли във всяка.
Днес чаках 35 минути на спирката си, за да видя само едно 280, което мина на 10тата минута пълно. Добре, че срещнах колега, с който успяхме за около още 15 минути да си хванем такси. Пак се запитах : как може нещо толкова обичайно като дъжд през есента в нашите географски ширини да предизвиква такъв хаос в целия град?! Мога само да се радвам, че нямаме урагани …
Да бе, много е приятно да се работи. Аз в такова време едва се сдържам да не заспя (както в момента).
А за хаоса. Ами проблемът не е толкова в дъжда, колкото в начина на шофиране. Никой не спазва дистанция, всеки се вре, всички са нервни, уморени и прочие. Дъжда е само последната капка в пълната до ръба чаша.
Поздрави Ему
П.П. И като споменахме хаоса:
Седят хирург, архитект и програмист и спорят, чия професия е най-древна.
– Бог е създал Ева от реброто на Адам. Това е хирургия. Значи хирургията е най-старата професия – казал хирурга.
– Да, ама бог е създал света от хаоса. Това е архитектура. Значи архитектурата е най-старата професия – казал архитекта.
Програмиста седи и им се хили:
– А кой мислите е създал хаоса, а?
Comment by Emu — 20/9/2006 @ 3:21 pm