Irina’s Weblog

14/10/2005

Достоен завършек на седмицата

Filed under: Daily,The desert of the real,Права на потребителите — Izida @ 10:00 pm

Кофти сутрин! Събудих се с главоболие, тръгнах към офиса по-късно от обичайното, трябваше да мина през обменно бюро и да платя сметката за ток на входа. И нямах време да закуся!

Както обикновено слязох на спирката на Плиска, но вместо да хвана веднага рейс към София Прес, минах през обменното бюро в подлеза и се запътих към близката поща. Пред самата врата усетих потупване по рамото. Спрях и се обърнах. Непознат запъхтян мъж на около 50на години, облечен с костюм и вратовръзка, ми се усмихна:

– “Извинете много! Аз съм шефа на обменното бюро в подлеза.”

В първия момент изобщо не разбрах за какво говори – вече бях забравила дори, че съм обменяла пари. Той явно усети недоумението ми и дообясни, размахвайки сгънат лист от перфорирана принтерна хартия :

– “Става дума за обменното бюро в подлеза! Нали сега обменихте пари? Та стана малка грешка – забравихме да ви издадем бордеро както е според новите наредби, ако обичате последвайте ме да оправим тази грешка.”

Обърна ми гръб и тръгна.

Замислих се за момент – каква е вероятността това наистина да е шефа на обменното бюро? Малка. Помислих си : “Ок, ще го последвам. Но само ако отиваме в бюрото!”. Обаче преди да пресече уличката, за да влезе в подлеза, той зави наляво покрай пощата в посока отдалечаване от Цариградско. Спрях се и му подвикнах :

– “Извинете, но бюрото не е в тази посока!”
– “Да, разбира се! Водя ви в нашия централен офис, той е тук съвсем наблизо…”

И без да се обърне продължи покрай пощата. Последвах го още малко, но на почтително разстояние. Нямах никакво намерение да се отдалечавам от потока хора с някакъв непознат. В този момент вече бях и абсолютно убедена, че всъщност дори и да е шефа на бюрото, аз нямам никакво задължение да вървя с него – и че сделката отдавна е приключила. Тогава го видях да влиза в първия вход в блока след пощата (над чиято врата имаше голяма реклама на Алианц) и ме прикани :

– “Заповядайте, изчакайте ме тук във входа. Само ми дайте касовата бележка за да издам бордерото…”

Вече нямаше сила на този свят, който да ме накара да вляза в някакъв си вход с този непознат. И както си седях на тротоара, директно му казах:

– “Господине, няма да ви дам никаква бележка! При това вие дори не можете да удостоверите кой сте – може да сте всеки!”

– “Е как?! Нали ви казах, аз съм шефът на бюрото!”

– “И очаквате да ви повярвам?!”

– “Добре!! Искате ли си бордерото?!

– “Не!”

– “Довиждане тогава!” – тросна се той и изчезна във входа.

Аз се обърнах, чудейки се как да постъпя. Реших да си платя сметката в пощата и така или иначе ми е по път – да мина през бюрото да се убедя окончателно, че е бил измамник! Зад стъклото бяха мъж и жена. Говорих с жената :

– “Извинете, само искам да попитам – имате ли централен офис наоколо?” – тя гледаше недоумяващо – “Така си и мислех…”

И й разказах как са се опитали да ме измамят. Мъжът веднага се намеси :

-“Нищо не сте му дали, нали? Никой няма право да ви иска какъвто и да е документ извън бюрото!”

Отидох на работа. Като споделих с колегите, един от тях изкоментира, че това си е за полицията. И тогава за пръв път изобщо ми хрумна, че това си е престъпление и би трябвало да го докладвам. Не знам как не се бях сетила за това… Почудих се известно време – предположих, че ще трябва да ходя лично до полицейско управление и да давам показания, с което наистина не ми се занимаваше. Обаче ме загложди съвестта – при мен не успяха, но ще има и други опити. Не вярвам по моята жалба да успеят да го хванат – но ако се съберат и други жалби поне ще знаят, че действа наоколо. И ако го хванат бих свидетелствала.

За това се обадих на 166.

Любезна жена ме изслуша и обясни, че ще ме прехвърли към Първо районно полицейско управление, в чиято район бе станал инцидента. От там естествено ми обясниха, че трябва да дойда да подам жалба. И все пак всеки, на който описвах с няколко думи случката ме прекъсваха разтревожено : “Нищо не сте му дали, нали?”.

Е, хванала съм се на хорото – ще го играя. И без това беше време за обедна почивка. Вероника, благодаря ти, че ме придружи! Хванахме едно такси и в 12:00 бяхме там. Веднага ме упътиха с кого трябва да говоря. В момента в остъклената стаичка жена пишеше жалба, а влезе и друг мъж също да пише. Чакахме около 30 минути. Тогава дойде и моя ред. Отново разказах случилото се, полицайката ми даде бланка за попълване и започнах да го описвам на лист. Полицайката ми благодари за това, че съм си направила труда да дойда и любезно ме изпрати. Трябва да призная, че съм приятно изненадана от отношението, което получих там! Приключих с управлението точно за час с чакането!

И се отправих към офиса.

Достоен последен работен ден за тази седмица! В понеделник бяхме призовани с Лъчо да свидетелстваме по дело срещу недобросъвестен съсед, наводнил апартамента под своя. В идните дни имах контакти с Държавната Автомобилна Инспекция (ДАИ) покрай жалба срещу такси, която подадох чрез Комисия за защита на потребителите (преди беше ~~Комисията по Търговия и Защита на Потребителите (КТЗП)~~) – возеше на тарифа, различна от обявената и не се чувстваше изобщо виновен, защото имаше своето извинение – още не им били дали новите лепенки. А в петък – опит за измама и нов досег с властите – този път с изпълнителната.

Дано поне уикенда ми е спокоен! Имам нужда…

Comments (4)

4 Comments »

Тц, уикенда ще следва посещение от ВиК с цел отнасяне на водомерите в неизвестна посока (разбира се, никой няма да си направи труда да спре водата, поне не и веднага), констатиране на тотална загуба на мрежата вкъщи (някой гладен студент е изял около 60 метра от кабела на кабелната), някой ще открадне бушоните на входа (ток ще имате едва в четвъртък, по-следващия) и разбира се, на Лъчо паметта пак ще се скапе!

Я вземете се поразходете някъде и ще забравиш за това “дано поне уикенда ми е спокоен” рџ™‚ :)!

Comment by Дончо — 15/10/2005 @ 12:03 am
Мале, Иро, толкова ли наивна изглеждаш? Това с шефа (служителя и подобни) на чейнджа е доста стар номер и през ден го обясняват по телевизията и вестниците. Как въобще ти хрумна дори, да го последваш? А и как чак в офиса се светна, че става дума за престъпление? Но е много похвално, че си си направила труда, да подадеш жалба (мен май ще ме до мързи). Надявам се, да не съжаляваш, за тази си отговорна постъпка. Милото родно правосъдие все още кара съвестните граждани да съжаляват, че са такива :(. Но дано, дано да греша.

А идеята за разходка е много добра (макар вече да е късно, ако не сте се изнесли вече), но пък може да се помисли да мръднем някъде другия уикенд ;).

Поздрави Ему

Comment by Emu — 18/10/2005 @ 10:23 am
Явно толкова наивна изглеждам рџ™‚ Лошо няма – така повече диванета си показват номерата и ги натирвам (или поне се опитвам) дето им е мястото … Обикновено тогава чувам : “Какво кротко момиче изглеждаше, а какво устато се оказа!!” (казано в лошия смисъл от страна на нарушителя) рџ‰

За това, че го последвах до някъде – сега като гледам, наистина не е трябвало. Но беше сутрин, спеше ми се, тръгнах без да се усетя. Естествено след няколко крачки знаех, че е пълен измамник, но просто ми стана любопитно – все бях слушала за такива хора, ама никога не бях попадала. И тук можете да ми се карате – но да, не помислих за лоши изходи : беше светъл ден, натоварено време, а и аз не се отдалечих от потока хора разбира се. В момента, в който той поиска да го следвам в някакъв си вход – до там беше любопитството ми! Всичко с граници! Най-плашещото в ситуацията за мен е това, че ме е проследил!

Наистина не ми хрумна, че е престъпление докато колегата не ме светна. Просто защото съм учила основно Търговско право в Търговската гимназия, така че основно следя за нарушения, за който си контактувам с Кооперацията по Търговия и Защита на Потребителите. Т.е. нарушения на Търговския Закон и Закона за защита на потребителите.За щастие не ми се беше налагало до сега да докладвам друго престъпление! Естествено, чела съм и Наказателния кодекс и веднага си припомних, че имам пълните основания да се обадя на 166.

Иначе тези номера явно минават – преди няколко месеца моя колежка беше обрана (този път наистина) пред обменно бюро!

Comment by Izida — 18/10/2005 @ 5:40 pm
Браво Иринче рџ™‚

само така!
може би си заслужава един сайт да се публикува информация за съмнителни хора.
само като идея.

дано тази седмица ти е по-забавна и безпроблемна

Св.

Comment by Svetlio — 19/10/2005 @ 12:32 pm

RSS feed for comments on this post.

14/10/2005

Достоен завършек на седмицата

4 Comments »

Leave a comment

Важни теми

Връзки (Links)

Да помогнем

еКнижарници (eBookstores)

Чета още (Other blogs)