Другата страна на медала
Доста време мина от както Могилино навлезе трайно в българския ежедневен език едва ли не като нарицателно. Днес обаче прочетох една статия в блога, посветен на Могилино, която ми вдъхна надежда : “ДДМУИ “Слънчице””. Тя разказва за един съвсем различен дом, който вече си има и интернет сайт.
Разгледайте го : Дом за деца “Слънчице”. Шарен, весел, изброяващ какво е направено през годините за подобряване условията за децата, със снимки от ежедневието им, както и на изработените от тях предмети – сувенири, вази, поставки за яйца, рамки за снимки и т.н.
Искам искрено да поздравя директорката на дома г-жа Бистра Ботева, и да й пожелая да продължават да се развиват все така добре. Защото от това, което виждам като дейности на сайта, съм искрено възхитена!
А за който има възможност и желание – има публикувани банкови сметки, по които може да дари пари. В момента преустройват баните и тоалетните за хора с физически увреждания.
Значи можело. Гледам снимките им и ми се ще да ги покажа навред – личи професионализъм и грижа. Някой поема отговорност и има ясна посока.
Тази директорка заслужава да оглави решението на проблема на национално ниво, заради доказани резултати.
Чудех се през цялото време какъв е правилния въпрос около Могилино. Той бил: защо няма други като нея ?
Какво ли пречи на колегите и навред из републиката да си вземат насериозно работата ? Що не са в контакт с тая жена и не обменят идеи ? Драматичната разлика между “Слънчице” — нека забележим само името — и десетината анонимни кафези за изоставени клетници из страната какво отразяват: отношението на целокупното народонаселение към проблема или човекът-разлика ?
Защо, защо, защо на едно място има Бистра Ботева – а на друго, предполагам обръщат глава като видят цветовете и слънчевия климат в дома ?!
Предполагам последния въпрос обяснява и разликата между всички останали ЕС членки и бг: солта е във водача.
Благодаря ти за темата. Най-сетне се почувства някакво тържествено “спасение”. Хора като Бистра правят света по-добър. Трябва да бъдат празнувани !
Comment by in2h20 — 30/4/2008 @ 2:45 pm
Този малък успех е постигнат, с адски много къртовски няколкогодишен труд и посвещаване на почти цялото лично време на опити за постигане на повече. Да не споменаваме бясното обикаляне по всякакви възможни институции и фондации…
Това го знам от личното ми познанство с директорката.
Опасявам се, че за много хора подобни усилия изглеждат напразни.
Comment by Sven — 12/5/2008 @ 9:58 am