Лекарска тайна
Попаднах случайно на някаква жълта хроника – в нея подробно бе описано за жестоки наранявания на някаква жертва. Запитах се – колко ли пъти съм слушала след някоя тежка катастрофа по магистралата, с жертви и хора в интензивното в кома, лекуващите им лекари да задоволяват жаждата за зрелища на читателите/зрителите като обясняват най-подробно какво им е състоянието, какви интервенции са преминали и какви им предстоят, до каква степен ще се възстановят, какви трайни увреждания ще имат, и т.н.
Защо ли си мисля, че има такова нещо, наречено лекарска тайна – не може моят лекуващ лекар просто така да обясни на цяла България за какво съм влезнала в кабинета му, без моето изрично съгласие. Едва ли е искано такова от хора, които още не са дошли в съзнание от постъпването си в болницата.
Какво тогава дава право на лекарите да коментират конкретен случай?! Разбирам да правят статистика за броя ранени в новогодишната нощ, но да седят зад бюрото си със скръстени пръсти и да обясняват състоянието на конкретен пациент … не само ми се струва неморално, а и незаконно! Или засиленият обществен интерес те лишава от правото ти да пазиш здравословното си състояние в тайна? Колкото до етичния кодекс на българските медии – то е явно колко от подписалите го спазват написаното в него.
Надявам се да ми предоставите някое разумно обяснение…
Нямам, Ирина! Но темата е много добра, дори не се бях замислял над това… Мисля, че си съвсем права – нарушават правата на пациента.
Comment by BORIME4KA — 12/3/2008 @ 2:23 pm
Според мен лекарите достатъчно рядко дават подробности. Обикновено казват какво е състоянието стабилно/критично/леко има/няма опасност за живота, което според мен не е проблем.
Comment by ceci_ — 12/3/2008 @ 2:35 pm
ceci_, не знам, може и да си прав. Поне аз от известно време съм си поставила за цел да обръщам внимание на подобни лекарски публични изявления и ми се струват хич не малко. А и какво като са малко, ако се случи точно с теб например? Разкриването на състоянието ми публично няма да ми е по-леко ако знам, че съм една от малкото…
Comment by Izida — 12/3/2008 @ 3:23 pm
хмм това, което кажа си е мое лично мнение рџ™‚ и няма нищо общо с законодателството. Според мен
1. Ако се е случила някаква катастрофа то тя е публична, защото обикновено свидетелите са повече от един и криенето на състоянието няма съществен смисъл.
2. Лично мнение е че колкото повече човек крие нещо, толкова е по-уязвим.
Освен това според мен е по-добре да се казва имената на хората, примерно човека пиян ли е бил (че после току-виж по магически начин се оказал трезвен?!?), какво му е състоянието, защото има роднини, приятели и е по-добре да научат по-рано (има шанс да помогнат по някакъв начин).
И после, според мен наистина те не съобщават конкретна информация, просто обрисуват картината в общи линии.
Comment by ceci_ — 12/3/2008 @ 11:04 pm
едно бързо
П.С. рџ™‚
Например призив за даряване на кръв в голяма степен е показател за състояние, но аз поне не се съмнявам, че по-добре да си кажат, отколкото някой да умре. Идеята ми е че няма смисъл от престараване.
Comment by ceci_ — 12/3/2008 @ 11:08 pm