Преоткриване
Гробищата вече бяха запустели. Печално и самотно сега стърчеха там окитените стари кръстове. Мъглата се сгъстяваше повече. Стрехите на старата черква плачеха с едри сълзи. Капките тупаха тъжно и правеха вадички по мокрия пясък. Сякаш това схлупено здание, изнемощяло под товара на годините си, безутешно плачеше.
“Задушница”
Елин Пелин
Всеки край е едно ново начало, показва Елин Пелин малко по-надолу в текста. От малкото задължителни четива в училище, които ясно помня, сякаш съм го гледал на кино.
Comment by dzver — 17/9/2007 @ 11:45 pm
А аз вече го бях забравила. Но нищо! Така ми е дори по-приятно за четене сега.
Comment by Izida — 19/9/2007 @ 1:35 pm