Варненци, варненци
Много ядосах с острия си хумор варненци днес! Проклинали са ме, проклинали са ме, та думи нямам! Ето, пресичам си аз пак на прословутото локално платно на Цариградско шосе срещу Плиска, или поне се мъча да пресека. Не видиш ли – днес и там не щат да ми дадат предимство! Ама аз съм си нахален пешеходец, от онези, дето шофьорите все ги псуват. И давам смело. Една кола мина – този беше така категоричен, че хич не се пробвах да мина пред него. Следващата обаче караше по-бавно, та реших, че е дошъл и моят ред. И тъкмо тръгнах да пресичам, когато забелязах, че жената, която караше автомобила, изобщо не гледа към пешеходната пътека (и следователно към мен)! А си блееше или по-точно беше съсредоточена някъде надясно, сякаш търсеше някой в тълпата или бройкаше магазините. Аз се спрях, а тя мина на косъм от мен. Така се вбесих, че заблъсках с юмрук по предното й стъкло, по страничното й предно стъкло (без да пропусна да извикам на отворения й прозорец “Простак!” – така е, свикнала съм мъже все да ме газят), както и по ламарината на задната й врата. Тя продължи да гледа все така съсредоточено някъде зад мен и изобщо не спря – все едно ме няма! Надявам се факта, че се шашна така да означава, че вече би се замисляла повече (поне за известно време) като наближи пешеходна пътека!
Ей, следващия път ще съм с ключове в ръката – просто така, профилактично…
Иначе видях и нещо невероятно – шофьор на рейс 280 слезе за да спусне рампата и една госпожа в инвалидна количка да слезе от рейса. Но не това беше невероятното – а факта, че шофьорът го направи с усмивка, пожела приятна вечер и се качи пак в рейса. Направо не повярвах на очите и ушите си! Най-малкото очаквах да го направи, но псувайки.
И тогава млад мъж помогна на жената да слезе от островчето за да се изправи тя на свой ред пред локалното платно. Където 2 коли я заобиколиха, но не й направиха път да мине! Горката жена! Изобщо горките инвалиди в България!
И за капак – във Фантастико нямаха връзка с банките, та се наложи да платя в брой – пфу вместо с кредитната си карта! Няма вече да говоря лошо срещу варненци, общавам рџ™‚
Бе не бе. Аз не съм те проклинала, как тъй ще те проклинам?! Ама на мен просто ми докривя, че ако бях избрала да науча за Варна от твоя блог, щях да си съставя мнението за някакво градче, което се състои основно от заведения и капанчета с тъпи надписи, в които работи цялото население, когато не е заето да кара бясно по улиците – нещо, което явно е нехарактерно за големите български градове. Ей за туй ми стана смотано рџ™Ѓ
Comment by Marfa — 4/7/2007 @ 10:13 am
На мен ли така ми се струва, но или двете изречения си противоречат или си “изяла” някое(и) друго(и)?
Нищо не си. Преди половин, една година, една девойка на “Дондуков” ми скри шапката. Там коли – бол, скорост – бол и пешеходните пътеки са нещо, което почти никой не ебава. Та, приближаваме с едни колеги пешеходната пътека и леко се подаваме, та белким някой спре. Малко след нас се появиха 2 девойки. Едната се спря като нас, но другата заби поглед в отсрещния тротоар (т.е. “Коли, не ме интересувате и няма да ви гледам), каза “трябва да спрат” и продължи пресичането. На всички ни се изправи косъмът, включително и на приятелката й. То разбирам, че шофьорите са длъжни да спрат и е хубаво да им се показва това, но чак да си рискувам живота за каузата – Ц! Не искам. Все едно да вървиш срещу картечница с гордо вдигната глава :). Ама пресече, мамка му.
Платформа в действие не съм виждал и се радвам, че поне един инвалид се е възползвал от “привилегията” да се вози на градски транспорт. Между другото някой да е виждал в действие някой то асансьорите за инвалиди на Орлов мост, гарата или метрото?
А за усмихнатия и учтив шофьор ми напомни на един шофьор на 76, който обявяваше спирката, на която спира и пожелаваше “довиждане и приятен ден” на слизащите. Ех, бяла лястовичка на жицата.
Поздрави Ему
Comment by Ему — 4/7/2007 @ 1:44 pm
Да, нещо не съм се изразила добре. Просто приех, че факта, че не ме забеляза доказва, че блокира и се шашна. Все пак беше невъзможно да не ме забележи като си гледаше надясно по принцип, а аз точно от дясната страна на колата й блъсках по стъклата. И реагира като се направи, че не е там, нито вижда, нито чува.
Колкото до асансьорите на Орлов мост, четох някъде, че нямало кой да ги стопанисва и пази, та за това не работели.
Comment by Izida — 4/7/2007 @ 1:52 pm
Защо ли не се учудвам? Цялата простотия още в началото ми изглеждаше като отбиване на номер (“Ние мислим за инвалидите”), придружено с придобиване на пари от някоя фирма, която сигурно няма нищо общо с някой общински съветник, група, кмет или баба му.
Поздрави Ему
Comment by Ему — 4/7/2007 @ 4:14 pm