Irina’s Weblog

7/3/2007

Ира в действие или какво продават в магазин “Родео”

Filed under: Daily,Права на потребителите — Izida @ 10:03 pm

Вчера на прибиране минах покрай магазинчетата пред Стол N4 – и както подминавах едно от магазинчетата, се спрях и се загледах в една блузка, изложена вътре. След няколко секундно колебание вече бях в магазина и мерех блузката, като бях оставила торбата със здравословната си вечеря от домати и краставици при продавачката. Блузата бе приятна материя, 100% памук. И ми допадна и като усещане. В следващия момент вече приемах торбичката с новата си блуза. В последния момент подметнах :

– Само секунда, касовата бележка в чантата ли е?
– Момент, сега ще ви издам …

Прибрах се доволна вкъщи – изпреварих пролетта, имам си нова блузка с къс ръкав. Облякох я да се видя пак. И тогава видях Него – дефекта! Блузката има ред копчета тик-так до яката, най-долно от които бе направило бримки в материята, за която е защипано (чрез щракане върху снимките можете да ги видите в по-голям размер) :

Ядосах се! Първо – макар и да си знам правата, мразя да се стига до използването им. И второ, по-важно, блузката наистина ми хареса. Е, казах си, явно утре ще ида там и ще искам смяна с друга. Само дано са останали от моя размер. А ако няма – ще им обясня, че срещу приспадане на определена сума (за мое успокоение, че съм компенсирана), ще я задържа. За съжаление предния път като предложих този вариант едва ли не ми се изсмяха – че защо да ми намалят? Ще ми върнат парите и ще я пробутат на някой друг, който няма да знае какво може да направи.. Застисках мислено палци да имат моя размер!

По-късно сгъвах блузата за да я приготвя за връщането, когато забелязах нещо странно – етикетчето с бродерията на марката и модела, намиращо се на вътрешната страна на гърба на блузата, бе като разрязано с нож през средата :

Хм, дали е случайно? Тогава се замислих и над факта, че не помня да съм премахвала каквито и да е етикети от блузата. Може би е скъсано при махане на етикета? Едва ли, това нещо е от плат и то с бродерия, плътно е. Обзе ме още по-голямо съмнение, че нещо не е наред – обърнах блузата наопаки и тогава видях и втория етикет, закрепен от вътрешната страна за страничния шев :

Ядосах се много! За мен нямаше друго логично обяснение, освен, че тази блуза е бракувана и е маркирана като такава чрез нарочно срязване на етикетите! Бях още по-ядосана от факта, че дори вече не искам да ми я сменят – ясно е какъв тип стоки внася този магазин. Дори се замислих, дали някъде не е пишело, че това е преоценена стока, или дори – втора ръка?! Не, нямаше такова нещо, а ако е подобен род стока, са задължени да го обявят според ЗЗП. За това я прибрах в торбичката й и днес след работа минах през магазина. Обясних за какво идвам на младата продавачка, показах й касовата бележка (как се радвам, че си я поисках!). Тя погледна, учуди се, и каза :

– Разбирам, но честно казано не знам какво да направя. Не съм запозната с процедурата…
– Аз знам : като клиент имам право да поискам да ми замените стоката, да я ремонтирате, да ми върнете парите или да ми направите отбив от цената.

Момичето се зачуди, звънна някъде по GSM-а си. Никой не вдигна. Питах я дали може д ами даде номера на управителя, тя обясни, че той всеки момент ще се обади. Така и беше. От обясненията й разбрах, че това са “новата серия тениски”. След няколко “Аха”-та затвори и ми обясни, че тъй като нямат налична друга тениска с моя номер, то може да ми я смени с коя да е друга стока или ако не си харесам – да ми върне парите. Тъй като вече нямах вяра в произхода на стоките, а и наистина си бях харесала точно тази блуза, просто си поисках парите. Не пропуснах и да отбележа, че съм много учудена как може да се случи подобно нещо – но не получих обяснение. И така си тръгнах без нова пролетна блузка, но поне с възстановени пари.

Радвам се, че се разбрахме напълно човешки и културно – момичето бе разбрано. Аз нямах ни най-малко желание да правя проблеми – най-малкото защото ми е ясно, че тя просто работи като продавач там. Ако трябва да виня някой – това са нейните шефове!

Е, това е моят начин – да похваля магазина им на моите страници и да се надявам, че разочарованието ми скоро ще се стопи.

Между другото, става дума за магазин “Родео”, в ляво от входа на Стол N4. Но, вече съм почти 100% убедена, че важи за повечето магазини в Студентски, че и не само там! При това забелязах и че блузата носи марката s.Oliver, колекция QS. В онлайн магазина не намерих подобна блуза, макар че много прилича на тази. И понеже търсачката на магазини на сайта показа, че имат магазин в София, на бул. Витоша, реших, че ще го посетя.

Явно съм попаднала не само на бракувана стока, а и на имитация! Ако бях видяла марката, сигурно нямаше да я взема, защото знам, че не би се продавала на тази цена. Мислех, че купувам обикновена ежедневна тениска. Мразя български анцузи с емблеми на Найки или Пума. Предпочитам да имат за емблема марката, която са. Другото е пошло. Но, ние, българите, все още се гордеем, че сме се сдобили с имитация, дето почти не й личи, а струва 20 пъти по-малко! И това води единствено до постоянното разрастване на пазара на евтини ментета. Бях свидетел как магазин за козметика предлагаше тоалетни води за по 5 лв – всяко шишенце в различен цвят. Из под щанда продавачката извади лист, на който срещу всеки цвят бе записано кой известен парфюм имитира – видите ли, не го показвала на всеки. За това се радвам, че се отървах от това менте – един вид дефектът проработи в моя полза.

П.С. Това бе и повод да включа в действие механизмите за защита, които “проповядвам” наляво и надясно от сума време рџ‰ Да не кажете после, че само говоря! А дано скоро не ми се случва пак…

Comments (19)

19 Comments »

Наскоро купих на сина ми една играчка-огнедишащ дракон в яйце. Всичко беше чудесно и детето много разпалено
взе да го сглобява като се прибрахме, докато в един “красив” момент не забелязахме,
че опашката на чудовището липсва. Като видях как детето посърна, направо се вбесих. Не ми беше за парите,
макар че 10 лева за подобна глупотевина са ту мач. Върнахме се в магазина с касовата бележка
и продавачката, любезна жена на годините на майка ми, ни подмени играчката. Аз се бях приготвила за сканадал, но слава богу,
не се наложи. рџ™‚

Comment by ladyvera — 7/3/2007 @ 11:04 pm
Мразя български анцузи с емблеми на Найки или Пума.

Вярваш или не, голяма част от тези емблеми са си истински. В Дания съм виждал анцуг Puma, на който на етикета отчетливо си пишеше “Made in Bulgaria”.
Ние имаме евтина работна ръка (особено по помашките региони) и пада яка експлоатация на шивачки, които работят на по 16 часа, шиейки на ишлеме за отвън. Малко прилича на оутсоринга това :).
Просто го споменавам за пълнота, иначе е ясно, че е пълно с ментета по родните магазини.

Да не кажете после, че само говоря!

Няма нужда сама да си търсиш оправдания за това, че си преследваш правата. Истина е, че някои четящи може да си кажат “Тая пък, за едни ХХ лв скандали ще прави”, но какво ти пука за тях? “Ние сме овце” – много култова песен на Черно Фередже. И много вярна :).

Comment by Дончо — 8/3/2007 @ 9:46 am
@ladyvera : Започвам да се успокоявам, че явно вече сме успели до определена степен да превъзпитаме продавачите и да заслужим някакво уважение. Което си е повод за радост! рџ™‚

@Дончо: За ишлемето – да, знам че има. Това не е проблем. Аз визирам евтините анцузи за по 10 лв парчето, дето можеш да купиш от незаконната сергия на спирката (щото законна продажба на дрехи извън търговски магазин няма в България). Накичени с емблеми, които са абсолютно не на място!

А относно оправданието – не е оправдание, а по-точно успокоение. От много време – за щастие, не ми се беше налагало да правя рекламации. Но през същото това време много приятели, познати и непознати са ми искали съвети. Та някак аз бях започнала да губя “тренинг” като само проповядвам и не практикувам рџ‰ Това ми бе опреснителен курс един вид.

Comment by Izida — 8/3/2007 @ 11:00 am
рџ™‚ само се чудя как не си забелязала марката s.Oliver … сигурно е било тъмно в магазина :))

А за правата на потребителите си права, но трябва и самите потребители да са по-настоятелни.

Comment by Alex — 8/3/2007 @ 2:24 pm
И аз не знам – най-вероятно защото ме болеше глава през целия този ден и просто бързах да се прибера за да си легна. Дори и известно време се чудех дали да вляза да меря.

Comment by Izida — 8/3/2007 @ 2:39 pm
Само имай предвид, че срязания етикет не значи НЕПРЕМЕННО менте или брак !!! Има случаи, когато фирмите за конфекция, дават на 1/3 от цената, на служителите си произвеждани от тях стоки. И за да не стават ТАКИВА злоупотреби, като: служителите да купуват по-наедричко и да ги продават на магазини (без значение чужди или собствени) – режат или целия етикет, или по твоя начин. Така че, задължително трябва да го върнеш, ако видиш такъв етикет!!! Аз съм имал приатели, които са ми взимали, по този начин, дрехи, и са били рязани по тези начини. Това им е механизма, за да се защитят от “изтичане” на стока. А оделно отделят по-некачествените за служителите си… И според мен, твоя сличай е такъв рџ™‚

Comment by Pharaon — 8/3/2007 @ 9:27 pm
Здравей,

от известно време следя блога ти и забелязвам, че държиш и отстояваш правата си на потребител, за което ти се възхищавам. Ако повече хора го правеха и то не само в сферата на потреблението, щяхме да живеем в едно малко по-добро общество.

Конкретно за този пост обаче има едно малка неяснота.

Според условията и реда на чл. 112, 113 и 114 от ЗЗП, потребителят НЕ МОЖЕ веднага и безусловно да изисква връщане на заплатената от него сума. При заявяване на рекламация, потребителят може да изиска от търговеца да приведе стоката в съответствие с договора за продажба като последният замени стоката с нова или извърши ремонт на стоката.Заплатената сума може да му бъде възстановена само ако търговецът не е в състояние да извърши това привеждане или ако то не стане в рамките на един месец от предявяването на рекламацията (и в двата случая договорът за продажба се разваля) Трябва да се има впредвид и следният член:

чл. 114 (2) Потребителят не може да претендира за възстановяване на заплатената сума или за намаляване цената на стоката, когато търговецът се съгласи да бъде извършена замяна на потребителската стока с нова или да се поправи стоката в рамките на един месец от предявяване на рекламацията от потребителя.

Нямам ни най-малкото намерение да се заяждам, но в конкретния случай ти би трябвало да изискаш да ти сменят блузката с нова или да я поправят (ако това е възможно). Оставяме настрана съмненията ти относно надеждността на стоките в този магазин. Не става ясно от поста ти (или поне на мен не ми стана ясно) защо са ти предложили друга стока или пари. Дали защото са нямали твой размер от същата блуза? Или защото не са знаели как да действат според закона и са прескочили едно… да речем “право”, което чл. 114 (2) им дава? Предполагам, че е първото, но все пак…

Бих желал това да се изясни, за да не се създават заблуди у хората.

Не искам да ме разбереш погрешно. Аз съм и от двете страни на “барикадата” и съм ЗА спазването на закона (с излключение на един член от него) от всички, както и ПРОТИВ всякакви предпоставки за злоупотреба и от двете страни. И най-вече за коректни отношения търговец-потребител.
Изключението, е чл. 53 от ЗЗП, за което може да се допиташ до dzver:)

P.S. Още едно нещо, което е добре да се знае:

Чл. 128.(2) “Когато търговецът удовлетвори рекламацията, той издава акт за това, който се съставя в два екземпляра, и предоставя задължително един екземпляр на потребителя”.

Comment by Искър — 26/3/2007 @ 9:47 pm
Благодаря за забележката – допълних в поста обяснение за причината да не ми сменят блузата с нова, а именно факта, че липсваше моя номер. Иначе нямах избор и щях да приема подменената – естествено след като прилежно огледам етикетите, както и за дефекти. И честно казано сега мисля, че после бих я носила с радост, защото още като мина покрай магазина се заглеждам в блузките от тази серия. Жалко!

Колкото за документа при удовлетворяване на рекламация – интересно, явно винаги като ми удовлетворят рекламацията съм предостатъчно доволна за да искам още от търговеца. Но сега като го прочетох – звучи повече от логично! Все пак трябва да има доказателства за това как е подходил при възникване на рекламацията. За съжаление трябва да призная, че не съм и виждала вписване в т. нар. Регистър на рекламациите. А наскоро една колежка сподели, че при подмяна на скъсал се при първото носене панталон, й изискали касовата бележка – ако не я дадяла, нямало да й сменят панталона!

А да знаеш къде има образец за този акт?

П.С. Благодаря за съдържателния коментар! И успех с борбата срещу чл. 53 рџ™‚

Comment by Izida — 27/3/2007 @ 8:55 am
Здравей и благодаря за пожеланието.
Радвам се, че коментарът ми бе приет:)

Бланка за акт за рекламация предполагам трябва да има в Апис или да се продават по книжарниците. Намерих един тук, но не знам до колко е достоверен (не знам дали ще излезе линка):
http://clubs.dir.bg/showthreaded.php?Board=accounting&Number=1944283851&page=0&view=collapsed&sb=5

Иначе, ако правилно съм разбрал за панталона, при предявяване на декларация, потребителят задължително трябва да предостави документ за покупка:

ЗЗП:

Чл. 125.(4) При подаване на рекламация потребителят задължително прилага и документите, на които се основава претенцията:
1. касова бележка или фактура;

Поздрави и успешен ден.

Comment by Искър — 27/3/2007 @ 12:44 pm
Нямам проблем да се простя с някоя и друга касова бележка. Но ме притеснява да не загубя правото си на рекламация за в бъдеще. За това бих дала касовата бележка когато насреща имам вече документ, удостоверяващ станалото. Или по-правилно – бих се консултирала с КЗП. В случая на колежката не са издали никакъв документ след като са й изискали касовата бележка и тя остава само с подменената стока, която също може да прояви дефект, и с личния си разказ за станалото…

Другото интересно е този член :

Чл. 122. Потребителят има право на рекламация за всяко несъответствие на стоката с договореното, включително за стоки втора употреба, когато след доставката, при първоначалния преглед или при съхранението, монтажа, изпитванията или експлоатацията са открити несъответствия с договора за продажба.

Според него имаме право на рекламация дори и ако стоката е употребявана! Интересно ми е колко ли е този срок – не ми се вярва да е пак 2 години.

Comment by Izida — 27/3/2007 @ 12:58 pm
Ирина,

мила искам да ти кажа, че всичко което се продава около “Четворката” е турска стока. Аз за четири години не съм се излъгала да си купя нищо от там. Аз на този тип дрешки им викам – парцали. Моят съвет е да правиш като мен, когато си купуваш дреха – когато вляза в пробната да меря артикула го оглеждам много внимателно за дефекти от външната и вътрешната страна, поглеждам за производителя на етикета, както и за материята, и цената. Мисля, че ти си била толкова въодушевена от дрешката, че си пропуснала да видиш този срязан етикет, който е очебиен. Но моите поздравления, че винаги си искаш касовия бон!

Comment by Мариана — 4/4/2007 @ 12:41 pm
Да, така беше – просто много ми хареса блузката, а и след работа бях доста уморена и неконцентрирана. Трябва да призная, до скоро ми беше неудобно да си искам касов бон. Но от както държавата даде 2 години гаранция реших, че си заслужава да си “прося” – и съм получавала отговори от типичното “Ооо, извинете, разбира се, сега ще ви издам!” до “Ами ние принципно не издаваме бележки, но щом настоявате…”

За щастие все повече хора си искат касовия бон и вярвам, че скоро ще дойдат времената, когато във всеки магазин ще ти дават бележката без поискване!

Чудя се, дали двете години бяха дадени на нас, потребителите, с цел да имаме повече права, или чрез нас държавата иска да принуди търговците да плащат данъци – все пак клиентите задължават търговците да им издават фискални бонове, което води до вписване на продажбите във фискалната памет и съответно запис на ДДСто.

Comment by Izida — 4/4/2007 @ 12:52 pm
На мен тук вече ми се е случвало да ме гонят с касовия бон до вратата на магазина, затова свикнах да съм сигурен, че си ги вземам винаги рџ™‚

Ако се приеме данъчен кредит за “предадени” касови бележки (мисля, че в Турция го имат), нещата много бързо ще си дойдат на местото според мен. Простичко е – за всеки 100 лв, които си показал пред държавата като касови бележки, тя ти връща 2 или 5. Познайте какво ще стане :).

Разбира се, сложно е за проследяване, но ефектът си струва.

Comment by Дончо — 4/4/2007 @ 1:58 pm
До колкото си спомням от Търговската гимназия, клиентите са тези, които плащат ДДСто – държавата смята, че щом имаш финансовата възможност да купиш нещо за 100 лв, то можеш да платиш отгоре 20 лв като данък. Търговците са само посредници – плащат ДДС като купуват стоки на едро, приемат ДДС като продават стоки на клиента. И ако имат над определен оборот годишно, имат право да се регистрират по ДДС и да им се прави равносметка всяка година – колко ДДС са платили те, колко са приели, и да им се връща разликата ако има такава. Или да доплатят на държавата ако са взели повече, от колкото са дали рџ‰

Но … не мисля, че връщането на ДДС е стимул за търговеца да впише една продажба. Все пак ДДСто се изравнява след време, има и забавяне при изплащането му от държавата. Това е инфлация и замразяване на средства от страна на търговеца. При това малките търговци нямат право на това – те не могат да се регистрират по Закона за ДДС. Освен това, дори и да са регистрирани, една продажба води и до други данъци – като данък печалба например. Така че пак излиза, че ако не регистрират продажбата ще си приберат в джоба повече, понеже ще си спестят данъците – като крадат от държавата, следователно от всички нас!

Поправете ме ако греша …

Comment by Izida — 4/4/2007 @ 2:08 pm
Ти пак мислиш като възпитаник на “иконома”! Не четеш, просто си говориш наизуст.

Върни се сега и прочети предишния ми коментар. Може би ще разбереш, че данъкът се връща не на търговеца, а на частното лице, което съвестно си е събрало, описало и предало в срок получените касови бележки от търговците. Връща се малка сума – до 5%. Но това директно означава, че аз имам 5% отстъпка от държавата за всички покупки, за които си поискам официален документ.

Как мислиш, дали ще си искам официален документ тогава рџ‰ ?

Доколкото знам, Турция има подобна схема. И работи, учудващо добре за ориенталско-мангалското ни мислене (защото ние като че ли имам еднакво мислене с тях по тези въпроси).

Comment by Дончо — 12/4/2007 @ 10:00 am
О, аз съм пропуснала, че е предложение за нововъведение рџ™‚ Ясно, разбирам! Но не съм сигурна, че ефектът ще компенсира разходите на държавната администрация за да се справя с връщането на средствата…

За мен лично 2те години право на рекламация за достатъчен стимул за да си прося бележка. За това и мисля, че ще има доста по-висока събираемост на данъците от търговците ако просто се проведе по-масово обучение на клиентите в новите им права!

Comment by Izida — 12/4/2007 @ 10:11 am
QS са евтината марка на s.Oliver и цените са в пъти по-ниски, на нивото на Esprit. Съмнява ме да е менте, поне съдейки по снимките. Най-вероятно е бракувана (скъсания етикет), друго и без това няма да се появи в такъв сборен магазин. В онлайн-магазина, който е различен за всяка държава, ще намериш много малка част от асортимента…

Comment by хахо — 17/5/2007 @ 10:11 pm
По повод на блузката! Абсолютно съм сигурна, че тази блузка е оригинал на С.Оливър. Тези блузки обикновено се шият в Гърция. Знам, защото съм си купувала в Гърция от фабрика, която шие дрехи С.Оливър и много други марки.Не мога да кажа фирмата,защото имам познати и не искам да имат проблеми.
Системата е следната – от фирмите поръчват примерно 5000 блузи, но се ушиват 5500, в случай на дефекти и пр., за да се направят замени. От фирмата поръчител се следи изкъсо процесът на шиене, а и за дефекти. Ако всички дрехи са наред, тези 500 бр. повече се разпределят м/у персонала или се продават на килограм (буквално). Уговорката е етикетите да се късат или режат, както е във Вашия случай.Имайте предвид, че често в България може да се открият оригинални дрехи за малко пари.В Гърция съм си купувала по пазарите оригинални блузи за по 2-3 евро. Други големи марки изземат всички остатъци и дори платовете, етикетите и т.н.

Comment by Jen — 9/1/2008 @ 4:54 pm
Предполагам сте чували за “Champion”. Докато се разхождах из София попаднах на техен магазин. Вътре си харесах един анорак за 110лв. Дълбока качулка и всичко. Само че се оказа че ги шият в Кърджали ( откъдето съм и аз и преди да има някакви коментари БЪЛГАРИН СЪМ !!! ) и си намерих абсолютно същия директно от фабриката за 10 лв. Нито е бракуван, нито нищо. Просто собствениците са ми познати.

Comment by Sharky — 16/9/2008 @ 12:12 am