Такси N
Ех, любима моя спирка “Плиска”! За пореден път имам цяла ода за тебе!
Днес излязох пак от подлеза и протегнах крак да стъпя върху същата онази пешеходна пътека на локалното платно, на която за малко да ме прегазят преди време. И, о, чудо! В същия момент минаващо такси реши, че пътеката е идеалното място да отбие рязко и да спре! Като се има предвид, че естествено останалите вече паркирани коли не бяха оставили законното място от 5 метра преди пътеката свободно, то таксито се мушна в тясната и без това пътека под ъгъл – нямаше как да се побере колата на дължина. Добре, че не се качи на тротоара да ме прегази при тази рязка маневра… И тъй като беше буквално под носа ми, не се сдържах да не почукам по стъклото и да му посоча многозначително с жест пътеката. Последва вдигане на рамене. Тогава се провикнах за да ме чуе зад затворените си прозорци:
“На пешеходната пътека сте, господине!”
Отговорът беше много познат на българския пешеходец жест – среден пръст!
Да съм жива и здрава, пък дано и ми поникнат крилца та да мога да прелитам над спрелите по пътеките автомобили! Бас държа, че такситата могат много лесно да уредят въпроса с липсващите ми крилца :-/
Да си жива и здрава наистина и ти пожелавам по-скоро да ти поникнат крилца, или ако не ти поникнат, то да използваш удобните крилца на някоя авиокомпания, които да те отнесат далече от простотиите…
Comment by Дончо — 20/10/2005 @ 6:59 pm
Само дано не ми поникнат в следствие удар с тъп предмет (т.е. таксиметрова кола) или осъзнаване на факта каква патка съм, че ми пука…
Comment by Izida — 20/10/2005 @ 7:43 pm
И това е начин. Но не се притеснявай, ако въобще го осъзнаеш, ще е за кратко и от болката едва ли ще се замислиш над това ;)…
Сериозно: продължавай да внимаваш. С “такива” крилца, каквито описваш, няма да си полезна вече никому!
Comment by Дончо — 20/10/2005 @ 9:43 pm