Irina’s Weblog

Вчера реших така, покрай другото, да попрочета малко от началото на книгата “Цифрова крепост” – технотрилър, автор е Дан Браун. И “малкото” прерастна в изчитане на 50% от нея (или близо 200 страници), което изяде съня ми. Когато най-накрая реших, че е прекалено късно (или може би твърде рано е по-правилно да се каже), ГСМ-ът ми показваше 4:05 сутринта. Да… очертава се тежък ден! За мое учудване обаче станах в 8:30 по-лесно от всякога! Започвам да си мисля, че има хора, които просто трябва да спят по-малко за да се чувстват добре. От сума време се опитвам да лягам преди 1:30 през нощта и понякога успявам. Обаче отдавна не съм се чувствала така свежа рџ™‚ Надявам се това да не доведе до някой “срив в системата” в ранния следобед например.

Но да се върна на книгата. Тъй като този технотрилър твърди, че е насочен към широката публика, то в него авторът е включил и разяснения на някои понятия като например какво е криптография, защо е необходима, малко история, дори и примери за разшифроване на шифриран текст. Впечатление ми направи описанието на шифъра на Цезар. В историческата справка, която книгата прави по темата, имаше разяснение за нуждата от скриване на съобщения от противниковите войски. И обяснение на самия алгоритъм. Според книгата : съобщението винаги съдържа n^2 на брой символи (25, 36, 42, 64, …). Те се записват ред по ред в матрица (n X n) и след това декодираното съобщение се чете не по редове, а по колони. Естествено първото нещо, което направих днес, е да проверя дали аз греша или автора – понеже до колкото си спомням от ученото в Техническия университет, шифърът на Цезар представлява доста елементарна субституция : всяка буква се заместваше с друга буква, като отместването е константно и представлява симетричен ключ.
Описания в книгата алгоритъм прилича много на Транспозиционен шифър, който се е използвал в Египет и Гърция (може би и в Рим), но наистина не е известен като Шифър на Цезар. Според една загадка в официалната страница на автора, описания код се нарича “Caesar Box” и за пръв път е използван именно от Цезар. Поразтърсих из Интернет разбира се, но много от страниците имат доста анализ на цялата книга – а не искам да си развалям интересното до момента четене като гледам “напред” предварително. Така че ще продължа да издирвам мнения на други читатели и коментари за открити неточности в книгата чак като я приключа.

Две интересни места, на които попаднах :

• Trinity College Department of Computer Science : Historical Cryptography Web Site
• Math Explorer’s Club : Number Theory and Cryptography

В списъка на новите книги в книжарница Хеликон попаднах на следната книга (категоризирана в раздел “Културология. Митология. Фолклор”) : “Киберкултурата: Основни концепции”, автори Дейвид Бел, Брайън Д. Лоудър, Никълъс Плийс, Дъглас Шулър.
Мисля, че това ще е следващата книга, с която ще се сдобия (след няколкото “египетски” книги).

Миналата седмица по време на “Панаира на книгата” в НДК се сдобих с няколко попълнения на домашната си библиотека. Реших да “рискувам” и да взема книга, която не се отнася за Египет – митология, история, роман; нито за компютри. И така в ръцете ми попадна книга, която от давна се чудех дали да купя – “Животът на една гейша” от Минеко Ивасаки. Прочетох я много бързо. Почувствах отново емоцията от досега с напълно непозната култура, каквото усещане ми носека книгите за Египет преди години. Мисля си да прочета още някой роман по темата – понеже намирам този начин на запознаване по-щадящ в сравнение с награбването на академична литература. Вярно е, че не всичко е достоверно, но навлизането в материята е много по-лесно.

Естествено не мина и без да питам Google за повече информация на тема “гейши”. Попаднах на следните прекрасни снимки :
“Гейши и майко в Япония (главно Киото)”

Вече си набелязах следващата за купуване книга – предстоящото заглавие “Пейзажните снимки” от поредицата на National Geographic “Тайните на фотографията”, издател е “Егмонт България”.
Предполагам тази книжка ще стане любимата ми от поредицата – остава да взема и да ходя извън София и Пловдив за да мога да попрактикувам заснемането на пейзажи… Вчера минавах покрай строеж до работата. До нослето ми достигна аромата на дървените смолисти трупи, поддържащи новоизлятата бетонна плоча. Спрях се само за да вдишам още веднъж мириса на борова гора. Май е време да помисля за екскурзия сред природата!

След като изчетох “Ефективен С++” на Скот Майерс (и прецених, че превода ми харесва), днес се сдобих и със следващата “ефективна” книга – “По-ефективен С++”. Подзаглавието й е “35 нови начина да подобрите своите програми и проекти”, докато на първата е “50 конкретни начина да подобрите своите програми и проекти”. Сигурно и поради този факт бях учудена от това, че новата ми книжка е с около 100 страници по-дебеличка от предната рџ™‚ Още по-добре – 100 странички повече интересно вечерно четиво. 100 странички повече за обсъждане с Лъчо рџ™‚ Че то какво е да прочетеш нещо и да не го споделиш? Все пак да видиш удоволствието на някой друг от научаването на нещо любопитно до някъде достига чувството, което си изпитал когато ти си го научил (и което за да изпиташ отново трябва да намериш нещо също толкова, че и даже по-любопитно) рџ™‚ А това чувство е несравнимо.

В четвъртък попаднах на интересна online книжарница. В нея доставката е безплатна, а има и доста добри отстъпки от цените на книгите. Лъчо се противопостави на правилото, гласящо : “Една жена е готова да купи нещо за 2 лева ако струва 4 лв. дори и да не и трябва – защото е с намаление. А един мъж е готов да даде и 20 лв. за нещо, което струва 2 лв. защото му трябва на секундата.” Той си хареса книгата “Java за мрежови приложения / Професионално” на Дик Стефлик и Прашант Сридхаран, ИнфоДАР, 2001 г. (ISBN 954-761-018-X, ISBN на английското издание 0-13-084466-7). Книгата има корична цена (с включено СД) 19 лв., а в тази книжарница беше на промоция – 4.94 лв.! И така в петък книгата пристигна – масивно томче, разглеждащо JDBC, RMI, IDL, Java Beans, Jini, JMX/JMAP, JNDI и др. Вечерта се излегнах и реших да попрочета някоя и друга страница преди заспиване (и без това бях в Пловдив, където компютър нямам).

Книгата започваше доста обещаващо – първата глава носи името “Java за напреднали”. На читателите е обяснено, че ако не познават Java то е добре да вземат някоя по-подходяща за тях книга. На лицето ми изгря краткотрайна усмивка. Казвам краткотрайна, понеже като започна главата, първото четиво за “напреднали” беше какво е това клас и какви членове може да има той – променливи, методи, що е то конструктор. Казах си : “Ако това е advanced Java, то не искам да знам какво е basic Java според критериите на този преподавател!”. Естествено не минава и без отричане на C++ – нямало нужда от толкова дебъгване както в C++. Щом казват… I/O-то на Java-та просто блика от суперлативи. И все пак това не го разбрах :

“Ако внесете вашите C++ I/O процедури в Java ще загубите толкова функционалност, колкото ако пренесете обектно-ориентираните техники за проектиране в Java от C++.”

Тук си припомних, че Дик Стефлик (преподаващ вече 25 години в Университета Бингамтън – Държавния университет на Ню Йорк) е написал второто издание на тази книга след като се обадил да пита в издателството кога ще излиза и те му обяснили – авторът на първото издание вече не работел в Sun, а в Microsoft, и нямало да пише повече по тази тема. Та се чудя от него ли са тези красоти, от първото издание ли, или от превода? Със сигурност от превода обаче идва израз като :

“Създаването на нови обекти става чрез използването на новата операция.”

Явно някой така е разбрал що е то “the new operator”. рџ�‰ Между другото навсякъде е преведено по този начин!

В един момент започна да ми се набива на очи и смесването на термините клас и обект като например тук:

“Базовият клас е особен тип обект, който формира основата на други класове.”

По-нататък авторите ни убеждават, че AWT е възникнала понеже Netscape не били съгласни с различния “вид и усещане” на графичните компоненти – а това единствено предлагала съществуващата до момента библиотека Swing. До колкото знам Swing е по-новата библиотека, така че няма ка да е причина за възникването на AWT!

Стигнах и до нишките. Въвеждат се двата начина за създаване на нишки – чрез наследяване на Thread; чрез имплементиране на интерфейса Runnable и използване на конструктора Thread(Runnable). Според автора наследяването на Thread е метод, който ни

“връща обратно в дните на структурното програмиране”

– е това искам да ми го обясни по-подробно! Да каже подобно нещо точно за един от трите пилона, на който се гради идеята на обектно-ориентираното програмиране!

Освен това установих, че грешките в кода се увеличават с броя на страниците и след проверка на коментарите за книгата в Amazon установих, че и в английското издание си присъстват – кодът е ужасно грозно табулиран (трудно четим), с “;” след дефиницията на класа както и след дефиницията на последния метод в класа (?!).

Не мога да не цитирам обяснението за това що е интерпретация на кода :

“Спомнете си, че Java е интерпретиран език. Това означава, че кодът, който разработвате, се компилира в байтов код само наполовина. Байтовият код се транслира след това от локалната виртуална машина в местен код. Накрая, този местен код се стартира на вашата машина.”

Реших все пак да погледна и нататък – от любопитство. Така или иначе бях минала вече в състоянието “Откриване на бисери” рџ™‚ Та отгърнах глава трета, озаглавена “Java сокети и URL” – и бисерите наистина не секнаха рџ™‚ Цитирам :

“В сърцевината на всички TCP и UDP комуникации е виртуалното устройство, наречено сокет или порт…. в TCP/IP определени сокети са посветени на специфичните договорени услуги. Ако трябва да погледнем на пакетно ниво, ще видим, че сокетът се идентифицира от 16-битово число, от където излиза, че разполагаме с около 65,000 възможни сокета. Първите 1024 сокета са посветени на специфични договорени услуги и се наричат добре познати портове.”

Е, явно за авторите няма разлика между сокет и порт. Пък и защо да си усложняваме живота и да включваме и IP адреса в сокета, като порта е достатъчен? рџ™‚ Коя ли е тая машина, на която на един порт се вързват едновременно няколко различни отдалечени машини, че да ни трябва и IP-то да разграничим сокетите един от друг? рџ�‰

Честно казано не смятам да хабя повече време да разглеждам тази книга и съветвам и вас дори и за тези пари да не си я купувате! Освен ако не искате да се сдобиете с колекция бисери разбира се – за това е много подходяща. Аз лично обаче не смятам (въпреки, че сред идните теми има интересни такива) да рискувам да бъда излъгана за елементарни неща – което забелязвам е практика в първите глави. Сега се сетих и за нещо друго : авторът (явно преподавателят) обяснява, че DNS е един от термините, който всеки чува още при първата си “среща” с Интернет. Но е също така един от термините, който разбира доста късно. Самият той признава, че си е поставил за цел да разбере какво е DNS когато започнал да води лекции за Мрежово програмиране и един студент го питал как се прави връзката между “десетичната версия с точки” с “IP думата с точки” … Може би това обяснява много неща!

При почти ежедневната вече рутинна проверка на любимата ми електронна книжарница Българска книга попаднах на нова преводна книга, която ще имам на всяка цена : “По-ефективен C++. 35 нови начина да подобрите своите програми и проекти” на Скот Майерс, ИК “ЗестПрес”.

Тъкмо реших да си поръчам тази книга, заедно с предната от поредицата : “Ефективен С++. 50 нови начина да подобрите своите програми и проекти”, когато разбрах, че тя в момента не е в наличност рџ™Ѓ Така е който много чака! Сега ще се наложи да си я търся от другаде – може би направо в складовете зад София Прес.

Лъчо ме изненада с нов подарък – втория том на Теодор Леков за древен Египет, който представлява превод от оригинални йероглифни текстове на една от древните заупокойни книги – “Литанията на Ре”.

Благодаря ти, Лъчко рџ™‚

Прибавям и нея в колекцията си от книги на тема Египтология – но ако трябва да съм искрена, в последно време излизат толкова много книги по темата (и доста от тях са не преводни, а български авторови книги), че не мога да насмогна да ги изчитам рџ�‰ Започвам да си мисля, че Нов Български университет някак раздвижват сферата на Египтологията в България, за което съм много щастлива.

Не можех да мина покрай пловдивската Централна Поща и да не разгледам сергиите с книги. Този път от любопитство прегледах какво ново има в учебната литература за средните училища. И попаднах на нови дисциплини, които съжалявам, че не са били преподавани по мое време – например Психология, Логика, Информационни технологии. Изглежда, че образованието в България е преминало стъпка напред и компютрите вече са здраво стъпили в обучението. Което ме радва. Но не може и да не ти се набие на очи учебник по Български език, на чиято корица има компютър, а пред него мастилница с перо – явно учителите вече се чудят как да бъдат по-интересни и съвременни, та чак малко попрекаляват рџ�‰ Старанието им обаче е похвално.

Не се сдържах да не си купя учебника по Логика за 9ти клас на Просвета. И наистина го намирам за доста интересен. Вчера четох за понятията в човешкото мислене. Въвеждат се понятия като класове от индивиди с общи характеристики, които имат и свое поведение. Говори се за общо съдържание на няколко класа (т.е. общ родов клас), за отношения между класовете, илюстровани с Ойлерови диаграми (всеки клас се обозначава с кръг). Не мога да не кажа, че искрено съжалявам, за това, че не съм изучавала тази дисциплина в моя 9ти клас. Сега като чета това във всичко намирам аналогии с обекно-ориентираното програмиране. Всеки един термин превеждам в терминологията на ООП, понеже тя ми е по-позната от терминологията на науката Логика. Дали ако бях изучавала тази дисциплина едно време щях по-лесно да премина от структурно в обектно-ориентирано програмиране (и щях по-лесно да погледна извън разликите в синтаксиса, т.е. по-философски)?

Понякога чак ме хваща яд на учениците, които не осъзнават какво им се дава на готово, до каква полезна информация имат достъп. И не мога да кажа, че не съм оценявала това като ученичка – оценявах го. Но имаше и дисциплини (като химия и георгафия), които просто не намирах за практични и нужни. Е, учех ги, но не с удоволствие, а само защото бяха в програмата. Но за повечето дисциплини се държах здраво и си пазя какви ли не тетрадчици и помагала, както и учебниците от средното. Рядко ги разглеждам, но когато го правя си спомням тогавашните си тревоги за миг и си казвам : “Всичките ми тревоги от това време сега са смешни и малки, но за времето си все пак са били големи върхове за прескачане”. Т.е. всяко нещо с времето си.

Току що старият часовник отброи дванадесетте си удара, оповестяващо идването на новото денонощие. Аз вече съм в леглото си, в Пловдив, при баба ми. И пиша това по начина, по който почти съм забравила – с химикал в едно малко тефтерче (предполагам досещате се, че тук компютър няма). Е, за малко успокоение – тефтерчето е с емблема host.bg – т.е. свързано е със света, в който прекарвам основна част от времето си и поне малко ми помага да се чувствам в “свои води”. рџ�‰
Иначе този петък беше ден, посветен на Техническия университет – трябваше да изясня някои неща в канцеларията. Подбрах такъв ден за тези дейности, че да мога да присъствам на защитите на дипломните работи на Вероника и Ирина (колежки от моята група). За самите защити не ми се говори – прекалено дълъг пост ще стане, така че ще го оставя за друг път.
Но след защитите отидох до една от любимите ми книжарници – Хеликон. Предния ден попаднах на сайта им на книгата “Портретните снимки” от любимата ми поредица “Тайните на фотографията”. Именно първата книга от поредицата – книгата “Как се правят хубавите снимки”, е един от любимите ми подаръци от многото, които Лъчо ми е правил – това е и книгата, която ме запали по фотографията до степен да си купя цифров фотоапарат рџ�‰ Препоръчвам най-горещо тази поредица на всеки, който има интерес към фотографията!
Естествено посветих времето преди заспиване на новата си книжка. И тя не ме разочарова. Още от първите страници ме изправи пред един проблем, който от известно време ме терзае – проблемът със снимането на непознати хора в интересни за мен ситуации. Много пъти ми се е искало да снимам например някоя майка с малкото и дете, което любопитно сочи с пръче какво ли не наоколо и разпитва. Но все се спирам – какво ще си каже човекът, дали няма да се притесни, уплаши, ядоса? До колко е редно и до колко е морално да снимаш човек, който не подозира? Срещала съм и хора, които са готови на всичко само и само да ги снимаш – но винаги са били в някаква степен познати (например някой съсед). Според авторът можеш да подходиш или като се сближиш с човека и го предразположиш, или като го снимаш тайно и по този начин не предизвикаш никаква реакция у него. Аз нямам отговор за себе си все още, за това и за момента снимам клонки, пейзажи, животни и близки хора рџ™‚

Скоро ще пусна и галерия, където ще кача свои снимки – все още съм на diap-up достъп у нас, кoeто си е пречка.