Irina’s Weblog

Както си преглеждах електронния вестник Коректив, попаднах на статия, която много ме зарадва – отговор от редакцията на моето писмо до тях, пратено на 20ти юли :

Здравейте!

Пиша ви във връзка със статията “Кой ще сложи край на играта на криеница с ДДС”. Чаках с нетърпение влизането в сила на новия Закон за защита на потребителите – основно заради точката за задължителното включване на ДДС в крайната цена. Но изпитах разочарование, когато прочетох по-внимателно текста :

Чл. 19 (4) В търговския обект обявената продажна цена и цената за единица мярка трябва да включват:
1. данъка върху добавената стойност (ДДС) и всички други допълнителни данъци и такси, и….

Не съм сигурна, че задължава рекламите по медиите да включват ДДС! Въпросът е зададен и към Комисията по търговия и защита на потребителите в техния форум на адрес : http://forum.ktzp.bg/viewtopic.php?t=233

Но до днешна дата няма коментар от тях.

Може би вие имате повече информация по тълкуването на този член.

С уважение,
Ирина Марудина

Мнението на адвоката Минчев, консултант на Коректив, можете да прочетете в статията “Цена без ДДС е заблуждаваща реклама”.

Този месец движението из София е просто ужасно! Явно общината се възползва от отпускарския сезон за да затвори и ремонтира няколко ключови артерии. Ефектът е : задръствания, каквито дори и при оспорвани мачове трудно се виждат! Но днес беше уговореното с Лъчо ходене на IMAX. Та се наложи да се пренеса от нас до Sofia Mall. И понеже забравих, че тролей 5ца в момента е с променен маршрут и не ходи до Руския паметник, се оказах на спирката на Плиска с ограничено време и без идея какъв транспорт да ползвам до там.

И се качих на такси – кола на “Такси-С-Експрес”, телефон 1280. Отправихме се по Цариградско шосе – където отново имаше задръствания, така че се движехме с постоянна скорост, доста монотонно. Погледът ми мина през касовия апарат и забелязах сума, която интуитивно не ми хареса – 2 лв. до тук, а бяхме някъде около Орлов мост. Погледнах пак тарифата – да не съм се качила на такси-имитатор. Не, беше си стандартната тарифа от 0.49 лв/км. Погледнах пак апарата да видя да не ме таксува на нощна – не, същото пишеше и там. Тъкмо си казах, че съм станала направо параноична на тема таксита, и апарата пред мен, както си вървеше ритмично, скочи от 2.20 лв на 2.50 лв за секунда и отново продължи да нараства с нормални темпове!! Не можах да повярвам на очите си – реших, че съм се объркала, привидяло ми се е от жегата. Но продължих внимателно да гледам апарата. И само след минута видях отново как сметката се вдигна пак с около 30-40 стотинки ей така, от нищото.

Първо – при постоянна скорост това не е възможно. Второ, едва ли има кола, която може да ускори от 60 км/ч (с колкото се движехме) до 1800 км/ч за една секунда! И казвайки 1800 км/ч не се базикам – 0.30 лв за секунда при 0.49 лв/км тарифа показва, че сме изминали над половин километър за секунда, което си е 1800 км/ч!

Погледнах шофьора и казах :

– Извинете, смятате ли, че е нормално касовият апарат да прескача с по 20-30 стотинки за една секунда?

Шофьорът без да се замисли отговори :

– Ами да, нормално е. То си зависи от скоростта… – и повиши тон обидено – Какво намеквате, че ви лъжа!?

– Да, сигурна съм! Защото не е възможно при вашата тарифа да сме изминали толкова за секунда, че да ми струва 30 стотинки!

– Ама вие колко смятате, че ще ви излезе? Изобщо колко често ползвате таксита?! Ето, сега е под 4 лв, (бел. ав. от Плиска до паметника Левски…), до Мола ще ви е максимум 5.50! (бел. ав. – Паметника Левски е по средата м/у Плиска и Мола, да не говорим, че изобщо не е трябвало да завива натам!).

– Спрете тук, не желая да се возя повече с вас!

Още повече – честно хващам такси от Студентски град до Централна гара. И обикновено излиза 4, 4-50 лв от Студентски град до паметника Левски. А може да се каже, че Плиска е по средата м/у Студентски град и паметника. При неговото таксуване това пътуване би излязло сигурно над 10 лв!

И ми е чудно – как ще ме закара за само още лев и половина от паметника Левски до Мола? Или ще пусне помпата в обратна посока…
И най-глупавото, което не мога да си простя – не взех касова бележка! Точно този път, когато с очите си видях наглостта му, аз пропуснах рџ™Ѓ Но знам защо – бях толкова ядосана, обидена, чувствах се направо насилена! За какви ни имат не разбирам?!

Но аз вярвам, че всичко се връща. И макар аз да загубих самообладание и да не взех мерките, които трябваше, има хора, които ще го направят. А и следващия път ще запазя повече самообладание – защото психиката се тренира…

И от сега нататък аз ще избягвам “Такси-С-Експрес”. Защото после и Лъчо ми сподели как от същата фирма го “прекарали” веднъж по нормалния маршрут от фирмата до нас за 9 лв вместо 6 лв. Е, бележката още се пази – просто бях забравила, че са те. Втори инцидент от тази фирма е предостатъчен. То и един стига, но нали първия път не съм била в колата, забравих името. Сега ще помня!

П.С. И все пак за да имат помпи, някой им ги произвежда. Не знам производителят на касовия апарат ли дава възможността да се помпа, или външно устройство, което го лъже за километрите. Но и в двата случая – някой е взел пари за да модифицира таксуващо устройство, знаейки, че то ще служи единствено за лъгане на клиентите и фалшифициране на сметки. Е да е жив и здрав този някой! Чудя се, нямаме ли съвест, ние, българите??

Днес попаднах на следния материал на сайта на Българската национална асоциация на потребителите (БНАП) – “Какво трябва да знаем при избора на международни кредитни карти?”

Направили са и сравнителна таблица за условията на различните банки : “Сравнителен тест на международни кредитни карти”

Днес се сетих, че така и не ми стана ясно какъв е механизма на “замяна” (както СКГТ пише на сайта си) – дали се връщат пари, или се сменят билетите с нови чрез доплащане. Техният отговор :

По желание на клиента могат да му се върнат и парите за неизползваните билети.

Във форума на СКГТ можете да прочетете следното мнение на компанията :

С Решение №413 на Столичен общински съвет от 08.06.2006 г. бе прието от 01.07.2006 год. да бъде изменена цената на билета за еднократно пътуване, да отпаднат някои видове билети и се въведе нов вид образец на “Билет с талони за десет пътувания”. Това Решение веднага бе анонсирано от медиите в публичното пространство и обществеността своевременно бе информирана. Многократно бе напомняно за тази промяна, за да могат гражданите да използват наличните количества закупени билети по старите цени.
“СКГТ-СОФИЯ” ЕООД няма нормативно задължение да заменя или да възстановява суми по неизползвани билети.
Единствено в услуга на клиентите е създадена организация в едномесечен срок, да се извършва подмяна на старите билети с нови срещу доплащане.

Е не мога да повярвам, че могат да ти продават билети в продължение на години, след това да кажат, че от дадена дата няма да важат и да твърдят, че не са длъжни да ти връщат парите! Особено като опира до нещо толкова масово и широко използвано като градския транспорт. А ако да кажем имаш талони от преди година, в момента на научаване на промяната на цените не си в страната, върнеш се след 1ви август – и какво? Кредитирал си ги като си купил билети предварително и за подарък получаваш едно “Пак заповядайте!” – защото ако ги оставим така, тази ситуация ще се повтори при следващото увеличение, бъдете сигурни!

След над двуседмично мълчание по темата за отказа за изкупуването на стари билети под определена бройка, СКГТ най-накрая проговори като пусна във всички теми (източник), в които се пита по темата, следното :

Във връзка с многобройните запитвания е взето решение до 30.07.2006 г в два от пунктовете за продажба на абонаментни карти на – пл.”Възраждане” №1 и на бул.”К-я Мария Луиза” 86 да се връщат стари билети, независимо от бройката им.

Доволна съм! Но само малко … Питам се : те ли ще ми платят транспорта до там, който иначе не бих ползвала? Да не говорим, че за да отида в работното им време трябва аз да отсъствам от своето работно място.

Това е прах в очите ни и не смятам да млъкна доволна! Също така изрично ще питам – а талоните все още ли се искат да са цели за да се връщат?

Редакция :
Ще приемат и части от талони! Отговорът на СКГТ е тук.

Отдавна стана официално, така че едва ли ви казвам нещо ново. Но за мен поне новото беше до кога важат старите билети – а именно до същата дата, от която започва продажбата на новите! Лично аз не искам да плащам за услуга, която не съм ползвала, и за това ще внимавам нито един стар билет да не остане у мен! Е какво щеше да им струва да дадат поне една седмица, в която да важат и двата типа билети?! Ако питате мен – ще им струва пропуснати печалби от многото хора, които ще пропуснат да си използват някой и друг билет, и ще си купят нови! “Капка по капка вир става” е казал народът.

Все имате един месец (целия юли) да смените старите си билети. За целта СКГТ предоставя цели два адреса! И в случай, че идеята за разкарването със собствените им транспортни средства до тези места не ви разубеди – са сложили и допълнителните условия да се сменят минимум 10 стари билета, или талони, но без нито един употребен билет от тях.

За мен това е прах в очите! И никаква грижа за крайния потребител! При положение, че не само че няма климатици в рейсовете, а и половината дръжки за отваряне на прозорците са счупени, няма едно чукче, с което да счупиш стъклото при нужда (а рейсове са се палили на Цариградско шосе и в по-студено време) …

P.S. От форума на Градски транспорт научих, че няма вече “специализирано звено” контрольори, които преди имаха правото да искат карти и билети само срещу карта, без елече. Вече всички трябва да са отново с елечета. Не давайте документите си на нелегални контрольори!

Не ви ли омръзна като гледате някоя реклама по телевизията за новата супер оферта на някоя фирма да дебнете като орел за малката звездичка и ситния текст, който може всеки момент да прелети след нея – “Цената не включва ДДС”. А не ви ли е омръзнало като сравнявате цени да ги преобразувате или до “с включено ДДС”, или “без ДДС”? На мен лично ми е омръзнало! И за това с радост обявявам – има шанс практиката да се обявяват цени без ДДС да се прекрати!

Източник – “Закон за защита на потребителите” (или на сайта на Български център за нестопанско право), приет на 09.12.2005, влизащ в сила на 10.06.2006.

В него са добавени членове, задължаващи търговците да калкулират в цените на стоките и услугите и данъка добавена стойност :

(4) В търговския обект обявената продажна цена и цената за единица мярка трябва да включват:
1. данъка върху добавената стойност (ДДС) и всички други допълнителни данъци и такси, и
2. цената на всички стоки и услуги, които следва да бъдат заплатени допълнително от потребителя, в случаите когато те задължително трябва да бъдат продадени или извършени от търговеца.

Чл. 27. (1) Продажната цена на услугата се посочва в левове.
(2) Продажната цена на услугата включва ДДС и всички други данъци и такси, дължими от потребителя, както и цената на всички стоки и услуги, които трябва да бъдат заплатени допълнително от потребителя.
(3) Означаването на различни цени за една и съща услуга в търговския обект е забранено. Ако въпреки това са посочени различни цени за една и съща услуга, потребителят заплаща по-ниската цена.

Казвам “има шанс”, а не “след броени дни няма вече да виждаме цени без ДДС”, защото не се имам за отчаян оптимист. До момента законът задължава цената на разфасовките да включва не само цената на килограм и теглото на разфасовката, а и крайната цена на конкретната разфасовка. Всички знаем колко се спазва това. Така че предполагам ще мине много време преди и този член да започне да влияе. Но се надявам да има повече потребители, които не биха спестили няколко минутки да се обадят където трябва, щом видят заблуждаваща реклама – с цена без включено ДДС. Всъщност винаги съм се чудела – защо й е на реклама, очевидно насочена към крайни клиенти потребители, да казва цена без ДДС? Освен да ги обърка и подведе, аз друга причина не виждам.

Тази статия е написана на база старата версия на Закона за защита на потребителите! От 10.06.2006 г. в сила влезе новия Закон за защита на потребителите.

Според седмичния ми имейл с празниците (и вие можете да се абонирате при mail.bg), днес, 15 март, е Световния ден на потребителя. След малка справка с Wikipedia за 15 март открих, че наистина присъства като “World Consumer Rights Day” – явно при нас се подразбира, че става дума за правата ни като потребители, та не са го включили при превода. Комисията по търговия и защита на потребителите естествено не е пропуснала повода да включи нови полезни съвети в няколко сфери – от оптика до топлоенергия. Това за момента е било едно от най-полезните за мен като гражданин места в мрежата! От бюлетина им научих, че стартира информационна кампания под мотото „Потребителско обучение”. Ще включва поставяне на информационни табла из магазини от големите търговски мрежи. Аз лично съм много доволна от стикерите с важни граждански права, разлепени из автобусите – научих някои полезни неща. Надявам се тази кампания да пожъне успех.

Ето и някои полезни места :

• Комисия по търговия и защита на потребителите
• Сдружение за защита на потребителите
• Българска национална асоциация на потребителите

Поиграх си да намеря малко полезна информация, която отсях от законовата уредба на таксиметровите превози. Лично аз ще си принтирам това текстче. Преди време носех в себе си извадка от Закона за защита на потребителя, сега явно се налага да нося това.

От “НАРЕДБА № 34 от 6.12.1999 г. за таксиметров превоз на пътници” научих, че цената на минута изчакване, цената за повикване и началната такса зависят от цената на километър пробег :

Чл. 21. (1) Лекият таксиметров автомобил трябва да отговаря на следните изисквания:
….
7. да има залепен на видимо отвън място вдясно на предното стъкло и в салона на арматурното табло, както и на стъклата на двете задни врати стикер за цените с размери 150 мм x 100 мм на бял фон с черни букви с височина на буквите не по-малка от 5 мм и височина на цифрите не по-малка от 10 мм (приложение № 9) с информация за:

а) наименованието на превозвача;

б) цената за един километър пробег по дневна тарифа;

в) цената за един километър пробег по нощна тарифа;

г) цената за повикване на адрес, която не може да надвишава цената за един километър пробег по съответната тарифа с повече от 50 %.;

д) първоначалната такса, която не може да надвишава цената за един километър пробег по съответната тарифа с повече от 50 %;

е) цената за една минута престой, която не може да надвишава 50 % от цената за един километър пробег по съответната тарифа;

Интересно защо в публикуваното на сайта на Рикарс такси копие от тази наредба липсва именно информацията за тази обвързаност в цените – т.е. точките г), д) и е) приключват там на мястото на запетайката! Ето за това чета закони само от сайтовете на официалните органи и институции!

Според приложение 9 този стикер трябва да включва тарифите, изредени в следния ред :

¦ ЦЕНА ЗА 1 км ПРОБЕГ (лв.)
¦ ЦЕНА ЗА ПОВИКВАНЕ (лв.)
¦ ПЪРВОНАЧАЛНА ТАКСА (лв.)
¦ ЦЕНА ЗА 1 мин. ПРЕСТОЙ (лв.)

Интересно това означава ли, че този ред трябва да е винаги същия? Според мен би трябвало да бъде така! Защото някои таксиджии разчитат именно на навика да виждаме тарифите изброени така, за да ни метнат като разменят местата на някои от редовете.

Според член 41 от същата наредба :

В периода от 6 до 22 ч. работи с дневна тарифа, а от 22 до 6 ч. – с нощна.

И нещо много интересно :

Чл. 44. Водачът може да откаже превоз, когато:

1. прецени,че е застрашена сигурността му;

2. пътникът е в явно нетрезво състояние или под въздействието на друго упойващо вещество;

3. пътникът е с облекло, багаж, животни, които биха могли да замърсят или повредят автомобила.

Според този член излиза, че водачът не може да ми откаже превоз защото смята дестинацията за прекалено близка например! Също така нищо не пише за отказ да мине по улица заради опасност за автомобила му – разбирам, не искат да си разбиват колите. Но по тези улици минават всички в крайна сметка! Особено по кварталните улички, стигащи до блокове и кооперации. До там втори вариант няма. А и съм чувала обяснението при въпрос “Защо тръгнахте по заобиколен път?”, че минава по по-дълъг маршрут, защото най-късия минавал по улица с лоша настилка. Така автоматично нарушава следния член :

Чл. 38. След наемане на автомобила водачът задължително включва таксиметровия апарат и превозва пътника по най-краткия маршрут, освен ако пътникът не пожелае друго.

Малко по-нататък става ясно към кого трябва да се обръщаме при проблеми с таксиметров превоз :

Чл. 48. Контролът по прилагането на тази наредба се осъществява от Изпълнителната агенция “Автомобилна администрация” и контролните органи на МВР.

От “НАРЕДБА № 35 от 3.11.1999 г. за функционалните и техническите изисквания към електронните таксиметрови апарати с фискална памет” научавам, че :

Чл. 21. (2) Клиентът е задължен да изисква от водача касова бележка и при поискване да я показва на контролните органи.

Това не е проблем за мен! Трябва да призная, че нямам навика да го правя – искам бележка само ако смятам да предявя някакво оплакване към шофьора. Но сега като се замисля – редно е да искам. Също както искам касови бележки за всяка стока – и с радост забелязвам, че някои еднолични търговци вече дори не отговарят с “Е, щом искате – разбира се, че ще ви дам! Ще се отчитате някъде ли?”, а просто си дават бележка без поискване! Както и е редно.

В Приложение № 2 към чл. 3 от същата наредба са изброени техническите изисквания към електронни таксиметрови апарати с фискална памет. Сред тях в моите очи изпъква едно изискване:

8. Електронният таксиметров апарат с фискална памет трябва да се блокира при изключено печатащо устройство и при липса на хартиена ролка.

Излиза, че ако шофьорът обясни, че не може да даде касова бележка, защото му е свършила хартията, и все пак апаратът работи, то същият този апарат е незаконен, защото не отговаря на техническите изисквания в тази наредба! И не би трябвало да е сертифициран, защото не би трябвало този модел фискален апарат да е минал тестовете на Държавната агенция по стандартизация и метрология.

И малко извадки от “Закона за автомобилните превози” :

Чл. 24. (2) Регистрираните превозвачи могат да осъществяват таксиметрови превози на пътници само с автомобили, от датата на първата регистрация на които не са изтекли повече от 10 години.

Също така се изброяват и правата на длъжностните лица към изпълнителна агенция “Автомобилна администрация” :

Чл. 91. (3) (Изм. – ДВ, бр. 11 от 2002 г.) Длъжностните лица от Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация” имат право:

1. да спират моторните превозни средства, извършващи превози на пътници и товари, за проверка;

2. на достъп до гаражите, сервизите, автогарите и всички помещения, свързани с дейността на превозвачите;

3. (доп. – ДВ, бр. 99 от 2003 г., в сила от 12.12.2003 г.) да изискват от водачите и превозвачите за проверка и при необходимост да задържат всички документи, свързани с превоза на пътници и товари;
….

Ето какво казва същия закон за нарушението на шофьора от ОК супертранс – а именно неиздаване на фискален бон :

Чл. 94. (1) Водач на моторно превозно средство, който не издаде документ за платена превозна цена, включително и за таксиметровите превози, се наказва с глоба от 100 до 200 лв.

А ето и какво казва закона за тези, които “модифицират” апаратите за таксуване с цел набиране на повече километри пробег например :

Чл. 95. (1) Водач на моторно превозно средство, който разпломбира не по установения ред, повреди или измени показанията или управлява превозното средство без или с неизправен таксиметров апарат или тахограф или неправилно ги използва, се наказва с глоба от 100 до 500 лв.

(2) За повторно нарушение по ал. 1 наказанието е глоба от 500 до 1000 лв.

Започна и месец февруари. С него започна и моето чакане за списание National Geographic, което според обещанието на г-жа Златанова (справка : поста “Абонамент”) трябва вече винаги да пристига преди официалното пускане на броя на пазара.

Ще видим!

Обикновено новият брой излиза по сергиите на 4то число, така че имат 3 дни да ме изненадат приятно. А ако не дойде преди да излезе на пазара – ще се наложи да си поговорим с издателството отново…

Ноември месец реших, че ползите от една противогрипна ваксина са достатъчно за да превъзмогнат нежеланието ми да ползвам медицински препарати без видима нужда. Отправих се смело към аптеката :

– Какви противогрипни ваксини продавате?
– По принцип имаме два вида, но в момента няма – свършиха.
– А кога ще имате пак?
– Не зная – и в склада няма в момента…

Интересното е, че това съвпадна с шума около птичия грип и постоянните търсения на медиите за умряла гарга, корморан или чайка.

Също така на няколко сайта с информация за противогрипните ваксини видях наблягания на факта, че те не помагат при птичи грип. Този факт за мен говори за това, че явно много българи търсят в ежегодните противогрипни ваксини защита от птичия грип. Започнах да се замислям : дали противогрипните ваксини срещу обичайния есенно-зимен грип не са изчерпани като предпазна мярка именно срещу птичия грип?

Няколко дни по-късно се заслушах в радиопрограма. Течеше рекламен блок. Чуха се крясъци на птици като при събиране за миграция – много гласове, близки и далечни. След това спокойна, бавна и приятна музика се превърна във фон на реклама на противогрипна ваксина в клиника Торакс. След като жената приключи с рекламното послание, композиционната рамка бе затворена с нови звуци на птици.
При първото слушане не можах да повярвам на ушите си! Поставих си за цел да следя блока и специално да обърна внимание на това дали птиците не са част от други реклами. И все пак шанса преди и след рекламата на Торакс да има две реклами, едната от които свършва със звуци от птици, а другата почва с такива, е минимален!

Не мога да скрия възмущението си! Според мен тази реклама спада без никакво съмнение в графата “Непочтена реклама” (вижте “Закон за защита на потребителите”, глава четвърта, раздел III). Цитирам :

Чл. 34. Непочтена е всяка реклама, която:

• …
• цели да предизвика безпокойство или страх или използва тези чувства и липсата на опит от страна на потребителите;

И малко по-нагоре:

Чл. 29.(2) Забраняват се заблуждаващата или непочтената реклама.

Също така около Нова година гледах обзорно предаване за изминалата година по Сателитен канал ТВ България. В него, разбира се, присъстваше и репортаж за птичия грип. Следните думи ми се запечатаха в паметта (естествено не цитирам дословно):

Покрай разпространилия се страх от птичи грип, най-накрая българинът научи, че има полза от противогрипните ваксини.

Щеше ми се да бях записала името на предаването за да пиша на журналиста:

Аз съм от онези българи, които още не са направили връзка между птичия грип и ползата от противогрипна ваксина. Бихте ли ми обяснили?

След сума телефонни разговори, писане по форуми и нерви (за справка “Абонамент” и “Абонамент 2”), най-накрая тази вечер открих заветното списание National Geographic в пощенската си кутия!

То стана време да чакам следващия брой! И обяснение за повторното закъснение до тук не съм получила.

Продължение на темата “Абонамент” от 10/01/2005.

Вчера отново звъннах на издателството. При опита да ме свържат с лицето, което отговаря за абонаментите, ми съобщиха, че в момента линията е заета. И ми продиктуваха директния телефон – да звъня направо там по-късно. На сайта на Санома-Блясък все пак има контакти (не знам как съм ги пропуснала преди). Там като отговорно за абонаментите и разпространението лице е посочена Ваня Златанова с телефон 02/970 68 48. Именно това е и номера, който ми даде секретарката.

Звънях няколко пъти през деня – даваше или заето, или свободно. Явно се конкурирахме с други интересуващи се за списанията си клиенти. Но ще продължавам да звъня и да питам защо списанието ми още го няма – а е на пазара от вече 2 седмици. Според последната информация, която получих при обаждане там, трябваше да е в кутията ми най-късно на 13ти този месец.

Днес писах тема във форума им : “абонамент за National Geographic България”. Получих бърз отговор от главния редактор на сп. “Блясък” – явно този сайт е не на самото издателство, а на едно от списанията им. И все пак аз се абонирах именно тук, така че за мен като клиент няма друго по-правилно място в мрежата, където да се свържа с издателя. То друго и не намирам…

И смятам да звънна отново на секретарката на издателството и да искам този път телефон на някой шеф! Не ме ядосва толкова фактът, че има закъснение. Ядосва ме това, че аз съм клиент, който трябва с нокти и зъби да дири информация за закъснението на доставка. Като би било редно те да ми предоставят тази информация преди още аз да я поискам! Имат ми номера на GSM-a. Имат ми и e-mail-а : да кажем би било скъпо да звъннат на всеки абонирал се от София (макар уронената репутация да струва доста повече според мен). Дори и e-mail да не пратят – имат сайт! Поне там да имаше някаква информация! А те не само, че не предоставят сами обяснение, а в последните дни отказват и при поискване да говорят.

Това вече е прекалено!

Ако и днес не получа информация, ще се свържа с Комисията по търговия и защита на потребителите – защото аз съм един излъган клиент. И дано те успеят да намерят информацията, която на мен не ми се предоставя.

Дойде и времето за пристигането на първия брой на списанието “National Geographic България”, за което списание се абонирах миналата година. И понеже се притеснявах дали пощата ще го достави на точния адрес, си пратих едно тестово писмо една сутрин – празен плик с адрес само. Писмото беше пристигнало на следващата вечер благополучно. Лъчо каза : “Те са видяли, че е празно и са решили, че е тестово – нали уж самите пощи пускат такива да видят дали системата работи. И за това са го обработили с приоритет” рџ�‰

И така след този тест зачаках своето списание. А то вече излезе на пазара. Всеки ден сутрин и вечер проверявах дали няма да го намеря в пощата. Но напразно. Вчера като споделих с колегите, единия ми колега сподели, че баща му е абониран (в Ямбол) и още в петък е получил своя брой. В понеделник вечерта се разтърсих из сайта на Санома Блясък – притежателя на официалните права за издаване на National Geographic в България, на чийто сайт направих и абонамента си. Но не намерих там нито имейл, нито адрес или телефон! Само светски клюки…

За това вечерта прерових един преден брой на списанието. И намерих телефона на издателя в него.

Днес звъннах. Секретарката веднага ме свърза с отговорно по абонаментите лице – това и поисках. Разговорът протече горе-долу така:

– Здравейте! Абонирана съм при вас, но не получих списанието си.
– За кое списание става дума точно?
– National Geographic България.
– От София ли сте?
– Да.
– Извиняваме се много, но фирмата-разпространител за София в последния момент отказа да изпълни поръчката. Списанието ще бъде при вас до два дни. От тук нататък ще пристига преди официалното му пускане на пазара.

Поне не се е загубило по пътя – което вече не знам как се доказва…
Да видим дали най-накрая ще пристигне!

И все пак се чудя защо не са обявили тази информация поне на сайта си. Едва ли има толкова малко хора в София, които са се абонирали, че да ги оставят просто така да си чакат. При това и телефон съм дала при абонирането, можеха да звъннат да предупредят. Знам, гафове стават. Но клиентите винаги са прави (от опит…) и трябва да им се угажда.

Кофти сутрин! Събудих се с главоболие, тръгнах към офиса по-късно от обичайното, трябваше да мина през обменно бюро и да платя сметката за ток на входа. И нямах време да закуся!

Както обикновено слязох на спирката на Плиска, но вместо да хвана веднага рейс към София Прес, минах през обменното бюро в подлеза и се запътих към близката поща. Пред самата врата усетих потупване по рамото. Спрях и се обърнах. Непознат запъхтян мъж на около 50на години, облечен с костюм и вратовръзка, ми се усмихна:

– “Извинете много! Аз съм шефа на обменното бюро в подлеза.”

В първия момент изобщо не разбрах за какво говори – вече бях забравила дори, че съм обменяла пари. Той явно усети недоумението ми и дообясни, размахвайки сгънат лист от перфорирана принтерна хартия :

– “Става дума за обменното бюро в подлеза! Нали сега обменихте пари? Та стана малка грешка – забравихме да ви издадем бордеро както е според новите наредби, ако обичате последвайте ме да оправим тази грешка.”

Обърна ми гръб и тръгна.

Замислих се за момент – каква е вероятността това наистина да е шефа на обменното бюро? Малка. Помислих си : “Ок, ще го последвам. Но само ако отиваме в бюрото!”. Обаче преди да пресече уличката, за да влезе в подлеза, той зави наляво покрай пощата в посока отдалечаване от Цариградско. Спрях се и му подвикнах :

– “Извинете, но бюрото не е в тази посока!”
– “Да, разбира се! Водя ви в нашия централен офис, той е тук съвсем наблизо…”

И без да се обърне продължи покрай пощата. Последвах го още малко, но на почтително разстояние. Нямах никакво намерение да се отдалечавам от потока хора с някакъв непознат. В този момент вече бях и абсолютно убедена, че всъщност дори и да е шефа на бюрото, аз нямам никакво задължение да вървя с него – и че сделката отдавна е приключила. Тогава го видях да влиза в първия вход в блока след пощата (над чиято врата имаше голяма реклама на Алианц) и ме прикани :

– “Заповядайте, изчакайте ме тук във входа. Само ми дайте касовата бележка за да издам бордерото…”

Вече нямаше сила на този свят, който да ме накара да вляза в някакъв си вход с този непознат. И както си седях на тротоара, директно му казах:

– “Господине, няма да ви дам никаква бележка! При това вие дори не можете да удостоверите кой сте – може да сте всеки!”

– “Е как?! Нали ви казах, аз съм шефът на бюрото!”

– “И очаквате да ви повярвам?!”

– “Добре!! Искате ли си бордерото?!

– “Не!”

– “Довиждане тогава!” – тросна се той и изчезна във входа.

Аз се обърнах, чудейки се как да постъпя. Реших да си платя сметката в пощата и така или иначе ми е по път – да мина през бюрото да се убедя окончателно, че е бил измамник! Зад стъклото бяха мъж и жена. Говорих с жената :

– “Извинете, само искам да попитам – имате ли централен офис наоколо?” – тя гледаше недоумяващо – “Така си и мислех…”

И й разказах как са се опитали да ме измамят. Мъжът веднага се намеси :

-“Нищо не сте му дали, нали? Никой няма право да ви иска какъвто и да е документ извън бюрото!”

Отидох на работа. Като споделих с колегите, един от тях изкоментира, че това си е за полицията. И тогава за пръв път изобщо ми хрумна, че това си е престъпление и би трябвало да го докладвам. Не знам как не се бях сетила за това… Почудих се известно време – предположих, че ще трябва да ходя лично до полицейско управление и да давам показания, с което наистина не ми се занимаваше. Обаче ме загложди съвестта – при мен не успяха, но ще има и други опити. Не вярвам по моята жалба да успеят да го хванат – но ако се съберат и други жалби поне ще знаят, че действа наоколо. И ако го хванат бих свидетелствала.

За това се обадих на 166.

Любезна жена ме изслуша и обясни, че ще ме прехвърли към Първо районно полицейско управление, в чиято район бе станал инцидента. От там естествено ми обясниха, че трябва да дойда да подам жалба. И все пак всеки, на който описвах с няколко думи случката ме прекъсваха разтревожено : “Нищо не сте му дали, нали?”.

Е, хванала съм се на хорото – ще го играя. И без това беше време за обедна почивка. Вероника, благодаря ти, че ме придружи! Хванахме едно такси и в 12:00 бяхме там. Веднага ме упътиха с кого трябва да говоря. В момента в остъклената стаичка жена пишеше жалба, а влезе и друг мъж също да пише. Чакахме около 30 минути. Тогава дойде и моя ред. Отново разказах случилото се, полицайката ми даде бланка за попълване и започнах да го описвам на лист. Полицайката ми благодари за това, че съм си направила труда да дойда и любезно ме изпрати. Трябва да призная, че съм приятно изненадана от отношението, което получих там! Приключих с управлението точно за час с чакането!

И се отправих към офиса.

Достоен последен работен ден за тази седмица! В понеделник бяхме призовани с Лъчо да свидетелстваме по дело срещу недобросъвестен съсед, наводнил апартамента под своя. В идните дни имах контакти с Държавната Автомобилна Инспекция (ДАИ) покрай жалба срещу такси, която подадох чрез Комисия за защита на потребителите (преди беше Комисията по Търговия и Защита на Потребителите (КТЗП)) – возеше на тарифа, различна от обявената и не се чувстваше изобщо виновен, защото имаше своето извинение – още не им били дали новите лепенки. А в петък – опит за измама и нов досег с властите – този път с изпълнителната.

Дано поне уикенда ми е спокоен! Имам нужда…