Irina’s Weblog

20/10/2005

Такси N

Filed under: Daily,Taxi,The desert of the real,Zebra — Izida @ 5:32 pm

Ех, любима моя спирка “Плиска”! За пореден път имам цяла ода за тебе!

Днес излязох пак от подлеза и протегнах крак да стъпя върху същата онази пешеходна пътека на локалното платно, на която за малко да ме прегазят преди време. И, о, чудо! В същия момент минаващо такси реши, че пътеката е идеалното място да отбие рязко и да спре! Като се има предвид, че естествено останалите вече паркирани коли не бяха оставили законното място от 5 метра преди пътеката свободно, то таксито се мушна в тясната и без това пътека под ъгъл – нямаше как да се побере колата на дължина. Добре, че не се качи на тротоара да ме прегази при тази рязка маневра… И тъй като беше буквално под носа ми, не се сдържах да не почукам по стъклото и да му посоча многозначително с жест пътеката. Последва вдигане на рамене. Тогава се провикнах за да ме чуе зад затворените си прозорци:

“На пешеходната пътека сте, господине!”

Отговорът беше много познат на българския пешеходец жест – среден пръст!

Да съм жива и здрава, пък дано и ми поникнат крилца та да мога да прелитам над спрелите по пътеките автомобили! Бас държа, че такситата могат много лесно да уредят въпроса с липсващите ми крилца :-/

14/9/2005

Колко струва гражданската съвест в България

Filed under: Daily,Taxi,The desert of the real,Zebra — Izida @ 2:08 pm

Ако чуете по новините за пешеходец, пребит от шофьор на такси, то това може да съм аз рџ™Ѓ Защото ми писна да мълча и да заобикалям колите им, които най-безцеремонно изчакват клиенти върху пешеходната пътека. Особено след вече споменатия наскоро инцидент. И правя забележки специално на таксиметровите шофьори, защото ако там е спряла друга кола, то шофьорът и не е в нея и така или иначе няма към кой да отправя критика.

Днес за трети пореден път се разправях с шофьор, който беше настъпал пътеката. Преди инцидента бих си казала – “Е, поне само две педи е заел, можеше да е на цялата. Така има от къде да се минава, не е толкова опасно”. Вече обаче знам, че не съм била права! Не случайно законът казва, че и пътеката, и 5 метра преди нея е забранено спирането. Не е забранено само за да могат да вървят по нея пешеходците, а и именно за да не тръгне някой заблян шофьор като изобщо не гледа кой е пред него и да няма време да натисне спирачки.

За това и се намесих – спрях до сваления му прозорец и протече горе-долу следния разговор:

Аз: Извинете, спрял сте върху пешеходната пътека и пречите на пешеходците да минават спокойно. Бихте ли се преместили?

{няколко секундно мълчание}

Х: Къде е тая пешеходна пътека?!

{посочвам знака на стълба на отсрещния тротоар}

Аз: Точно тук, където съм аз, както виждате.

Х: И защо да се премествам?! Има достатъчно място за да се минава!

Аз: А вие не знаете ли, че по закон спирането на пешеходна пътека и на 5 метра преди нея е забранено и има глоба от 40 лв. при нарушение?

{няколко секундно мълчание и презрителен поглед}

Х: И какво, ти ли ще ме глобиш?!

Аз: Трябва да извикам КАТ за да се преместите от пътеката ли?!

Х: Ами айде, викнете ги да видим! … Абе я ми се махай от главата!

Това, което направих, е да спра да говоря с този човек (погледът му беше като на все още не дотам цивилизования ломбардец от 10 век, учуден как така във Византия може да има някакви си закони за максимално разрешено количетво износ от дадени стоки, дето му забраняват да изнесе всичките 5 пурпурни мантии, купени в страната). И да набера номера, изписан на колата му. За да приканя диспечерката да накара конкретната кола да се махне от там. Е, никой не вдигна. А таксиджията продължи да ме гледа нагло и самодоволно, с присмехулна усмивка до момента, в който не дойде клиент и той щастливо потегли. Едни думи ми се впиха в главата от сутринта : “И какво, ти ли ще ме глобиш?!“. Чувството за безнаказаност е просто потресаващо! Време е такива изказвания да престанат!

Мисля си каква ли акция може да се организира и кой може да я подкрепи – и говоря за по-глобална акция! Защото заслужаваме като пешеходци – и то не само на Плиска, а и на коя да е пешеходна пътека, да пресичаме спокойно, да не бъдем заобикаляни с бясна скорост и бипкания, да не бъдем навиквани заради желанието ни да минем от един тротоар на друг и то по правилния начин! Поразгледах страницата на “Господари на ефира” – те имат вече акции за неработещи светофари, за паркираните по тротоарите и дори в подлезите автомобили, за пресичащите неправилно пешеходци. Защо да няма и една за пешеходните пътеки? Мисля си да се свържа с тях – дано проявят интерес.

1/9/2005

Огорчение

Filed under: Daily,Taxi,The desert of the real,Zebra — Izida @ 11:16 am

Днес бе денят, в който огорчението ми от родната действителност придоби небивали мащаби. А денят обещаваше да е добър – приятно слънчице в ранния септември, планирани работни задачки, които просто чакат да си изпълня.

Ситуацията се разви на Плиска, на спирката срещу хотела. Там като излезеш от подлеза веднага можеш да пресечеш на обозначена пешеходна пътека и да отидеш да се качиш на рейса. Добре, но пешеходната пътека в 90% от случаите е неизползваема, понеже върху нея има спряло такси, което чака клиент. Този конкретен път таксито беше спряло само на около 20% от пътеката, така че аз тръгнах да пресичам. В този момент обаче таксито също тръгна и за малко да ме прегази – наистина за малко! Естествено той ме пита какво си мисля, че правя или нещо от сорта. Тогава аз отидох до сваления му прозорец и му напомних (не псувам ако това сте си помислили), че съм на пешеходна пътека, като му посочих и знака. Той най-нагло с усмивка започна : “Къде е викаш пешеходната пътека? А, тука ли била? И какво от това? Ааа, ми хубаво…” . И с усмивка даде газ и ме подмина, като не пропусна да викне на заминаване : “Пикла!”.

Е, това е началото на един прекрасен ден! Като изключим шока от това, че за малко не бях прегазена, последва яда към самата мен, че не му взех поне номера и не записах към коя фирма е. Въпреки, че като помисля сега по-трезво, това едва ли би ми свършило някаква работа. И целият ми ден беше съсипан заради “наглостта” ми да пресека на пешеходна пътека пред спряло такси.

Закона за движението по пътищата регламентира в чл. 98, ал. 1 следното:

(1) Престоят и паркирането са забранени:

5. на пешеходни или велосипедни пътеки и на разстояние, по-малко от 5 метра преди тях;

По-долу в закона (чл. 183, ал. 4) е фиксирана и глобата при нарушение на горното правило:

(4) Наказва се с глоба 40 лв. водач,който:
1. неправилно преминава през пешеходна пътека;

8. неправилно престоява или паркира в зоната на пешеходна пътека,спирка за обществен превоз на пътници или кръстовище;

Остава и някой да вземе да контролира спиращите и престояващите на това конкретно място! Тъй като там е важен транспортен възел – място за смяна на рейсове, такситата там са наистина много. И нужни – и на мен ми се е налагало да се възползвам от услугите им. Но трябва да се регулира поведението им! Не може да спрат там 10 таксита, като първия в колоната е спрял изцяло върху пешеходната пътека, защото аз имам право да я ползвам тази пътека, тя е за мен и другите пешеходци! Случвало ми се е да съм почти на края на пешеходната пътека, вече преминала почти до рейса, а да ми свирне кола, профучаваща до мен – до кога?! Вече веднъж накарах едно такси да се махне от пешеходната пътека като седях до прозореца му докато не се мръдна назад – е, не на 5 м, но поне можеше да се минава. Но докога ще трябва аз сама да се боря с това?

Мисля утре да напиша едно отворено писмо – до КАТ и Софийска Община, в което да поискам съдействие за точно това конкретно място. Защото има нужда не само от закони, а и от съблюдаването им.

« Previous Page
п»ї