Irina’s Weblog

7/9/2008

София-Пловдив-София

Filed under: Daily — Izida @ 7:57 pm

Автобус София-Пловдив, горещ юлски ден. До мен седи жена на средна възраст, зад нас – още две жени, явно нейни познати.

– Добра е тая моята ферма! Друго си е да береш грозде – къде къде по-лесно е от ягодите. Преди по цял ден клечах по тия лехи, кръста ми се скапваше. А сега – докато си побъбрим с другите българки, те кошовете се напълнили и денят е приключил. Е, случва се да намине чорбаджията и да се развика на испански “По-бързо! По-бързо”, ама това се понася.
– То ще взема и аз да се откажа от тия ягоди – вече колко години ходя в Испания. Отида – садя, връщам се, след месец-два пак в Испания – тоя път да ги бера. То ако беше със самолет как да е, ама с рейс е много. Иначе лошото на нашата ферма е, че е на 7 км от близкия град. Докато купи едно рейсче да ни вози до града, беше една работа като свършат провизиите, не е за разправяне… Айде как да е, ние, жените, можем да изкараме и само на портокали известно време – а портокали поне винаги има. Ама мъжете как ще карат само с плодове?!
– Абе по-добре да си далеч от града! Че иначе само се охарчваш! Веднъж седмично стига да ходиш да пазаруваш. А да не отиваме в Испания да харчим я?!

Няколко дни по-късно, обратния маршрут – Пловдив-София. До шофьора седи едър мъжага с дебел ланец, черна тениска без ръкав и оглася поне четири реда назад.

– Друго си е да си имаш собствен джип – да ходиш спокойно на лов. Е, сега ползвам джипа на един приятел, ама не е същото! Та решил съм да си купя. Иначе едно време, в началото на 90-те имах едно Ферари. Та чакам си аз на червено на Орлов мост. И една черна Волга, братле, да не успее да вземе завоя! И челно в мен, както съм си спрял! Направо побеснях! И ченгетата идват, и се хилят. Аз нямаше и да ги извикам, ама те бяха наблизо и видяха катастрофата. Оказа се, че онзи пък няма гражданска. И сега какво, питам аз ченгетата? Ами ние ще си го глобим, викат, пък ти си го съди в гражданския съд. Как ли не съм тръгнал по съдилища! А той обяснява как никакви пари няма… Хванах няколко приятели, научих му адреса, и право в неговата къща в едно селце до София. Влизаме – то какво има мислиш?! Един хладилник, микровълнова и телевизор! Нищо не мога да си изплатя с тях…

Comments (5)

2/9/2008

Кино на открито

Filed under: Daily — Izida @ 3:43 pm

Днес започва “Киноклуб на открито” – безплатни прожекции на български филми от 21 ч. в градинката пред НДК. Първият филм в програмата е “Проблемът с комарите и други истории” на Андрей Паунов.

Програмата можете да видите тук.

Comments (0)

1/9/2008

Електронно таксуване в СКГТ

Filed under: Daily,Граждански — Izida @ 9:22 am

Вчера вечерта се запознах с новата наредба за превоз на пътници в София (лично аз четох версията на сайта на СКГТ: “Наредба за превоз на пътници и условия за пътуване с масовия градски транспорт на територията на Столична община”).

Вече официално са въведени електронните билети и карти. До колкото разбирам те не променят начина на заплащане на транспортната услуга – пак купуваш същите по цена билети и плащаш същите абонаментни цени. Единствената разлика е, че сега при даване на 7,50 лв. не получаваш хартиени билети, а в електронния ти билет се зареждат тези 10 бройки пътувания. А, да, и пускаш искане за издаване на електронния носител на цена 3 лв за нормална тарифа и 2 лв за преференциална (източник : приложение 2 към наредбата от сайта на СКГТ).

И все пак какъв е смисъла от това да зареждаш електронни карти като в автобусите няма валидатори? Ако си с електронни билети ти няма как да ги таксуваш. Същото е и при електронните карти – длъжен си да ги валидираш при влизане в превозното средство иначе не си редовен пътник. Излиза, че в най-добрия случай можеш да си купиш електронна карта само за една или две линии в случай, че ползваш само тролейбуси и трамваи. А за всичко останало да си ползваш хартиени билети.

А до колко ли са защитени от измами тези електронни носители? Само да не се окаже, че фалшифицирането на електронните карти е по-лесно от това на хартиените.

Ето и някои точки от наредбата, които ми направиха впечатление:

Чл. 12. При пътуване с МГТ пътниците са длъжни:

3. Да се качват от първа врата когато закупуват билет за еднократно пътуване от водача или от билетния автомат.

Защо си мисля, че до скоро бе позволено возенето на домашни любимци ако са с намордник, редовни документи и билет за превоз? Все пак ме радва, че най-накрая кучетата-водачи на слепи имат някакъв по-специален статут:

Чл. 13. В превозните средства на МГТ не се допускат за превоз:

8. Живи животни и птици. Изключение се прави за полицейски кучета и кучета-водачи на слепи граждани, снабдени с намордник и къс повод и знак “червен кръст”.

Интересно защо само броя карти за спасители е ограничен – че да ограничат по бройка и тези на депутатите! Така или иначе техният брой е ясен:

Чл. 21. (1) Право на пътуване с преференциална именна карта по образец, утвърден от СО на хартиен или електронен носител имат:
СО.

7. Спасители на Планинската контролно-спасителна служба – до 120 души;

Ето и вариант да смениш карта за една или две конкретни линии с друга линия срещу малка сума :

Чл. 46. (1) Превозен документ издаден/зареден за една линия може да се замени за друга маршрутна линия за същия валидностен период при промяна на маршрута или по друга обективна причина. Подмяната се извършва в съответната служба на издателя.

(2) Когато промяната е поискана без да е изменен маршрутът, за който е издадена / заредена картата, и без да е налице друга обективна причина, лицето заплаща за услугата 5,00 лв.

Билетът като застраховка:

Чл. 48. Пътник с редовен превозен документ е застрахован по застраховка “Злополука” на пътниците в МГТ.

Чл. 49. В случай на застрахователно събитие пътникът уведомява превозвача или застрахователното дружество, с което превозвача има сключен застрахователен договор.

Comments (10)

21/8/2008

Малка игра

Filed under: Daily,The desert of the real,Шофьорски — Izida @ 5:48 pm

С Лъчо си играехме на една игричка в курорт Албена – при пресичане на улица трябваше да познаем дали идващата кола е българска или румънска. За съжаление бързо ни писна, защото не беше никак трудно : ако намали и спре, значи е румънска; ако мине пред краката ти върху пешеходната пътека със стърчащ от прозореца лакът, значи е нашенец.

Само веднъж обърках – един софиянец най-изненадващо ни направи път, да е жив и здрав!

При екскурзията ни до Румъния по Великден, екскурзоводът ни забавляваше с обяснения за румънските нрави и традиции. Когато влязохме в Румъния наред с любопитните факти за националния им празник, за прословутия граф Цепеш (по-известен като Дракула), за липсата на кафенета на открито в Букурещ, изтъкна и това как сега вече се налага рейса да намали скоростта, защото тук глобите са тежки, а и се налагат наистина. Да, това наистина звучи чуждоземно за нас! И си е атракция!

Comments (2)

19/8/2008

Карадере – Албена

Filed under: Daily — Izida @ 11:17 pm

Контраст! Тази една думичка най-добре описва тазгодишната ми лятна почивка.

Първите няколко дни бяхме в едно закътано райско кътче – село Горица, и посещавахме плажовете Карадере и този на близкия град Бяла. Естествено Карадере се е опазило от талазите благодарение на няколко километровия черен път, криволичещ през баири и храсталаци, който дели плажа от село Горица. Половината плажна ивица бе осеяна от разноцветни палатки, в другата част компания ни правеха само гларусите.

След това изкарахме седмица в комплекс Албена – най-северното ми летуване до момента. Отдавна исках да посетя този комплекс, а една промоция на достъпна нощувка със закуска в тризвезден хотел ме убеди окончателно. Бих казала, че Албена е всичко, което искам от своя жилищен квартал:

изобилна зеленина – от нашия хотел не се виждаше никой съседен хотел, а пътят към плажа минаваше през горичка с ухание на смола, в която няколко пъти видях кафяви катерички;
учтив обслужващ персонал – пощальоните бяха в спретнати униформи на велосипеди, който и да питаш в комплекса винаги бе отзивчив и готов да помогне; продавачите и сервитьорите са усмихнати и учтиви;
много добра поддръжка – жена в униформа почистваше от прецъфтели цветчета една цветна градинка, градинар обираше от тревата пред хотела опадалите листа. Някак лесно се свиква със спретнатия и поддържан вид, чак спира да ти прави впечатление колко постоянство в поддръжката всъщност се изисква;
голям плаж – при това за разлика от плажа на Слънчев бряг тук нямаше опънати с колчета въжета до самата вода, указващи границата на зоните с платени чадъри; самите зони с чадъри бяха само до половината широчина на плажа, не до самия край на пясъка;
не попаднах на двойни цени за българи и чужденци, нито на незаконния процент сервиз в менютата на ресторантите;
транспорт – в комплекса имаше безплатни автобуси на всеки 20 минути. Вървят по два маршрута, от 9:00 до 17:00, което се оказва плюс ако не ви се разхожда точно сега до плажа. Нищо, че е близко и че се минава през сенчести горички.
по продължение на целия плаж с лице към уличката имаше набучени в пясъка табели с националния телефон за защита на потребителите 0700 111 22. За съжаление надписът беше само на български.

И все пак си има своите минуси:

предполагам поради факта, че почти всички хотели предлагат “All inclusive” настаняване (включена в цената закуска, обяд и вечеря на шведска маса), имаше мизерно малко заведения за бърза закуска от типа дюнери, хот-дог, палачинки, тостери за обяд. На цялата главна пешеходна улица нямаше нищо различно от сладолед и ресторанти! Чак на втория ден намерихме два павилиона за дюнер, два за палачинки и няколко места за пица – бяха разположени по улицата, която се простира по протежение на плажната ивица. Цените са като за чужденци. Това може би обяснява липсата на различни цени за българи/чужденци – просто и двете са си високи. Сядането в пицария “Ти Амо” на централната пешеходна улица в първия ни ден в Албена, където хапнах пица фунги за 13 лв, завърши с това, че при преполовяване на пицата си във втората половина открих три сготвени бели червейчета в манатарките. След няколко дни се престраших да седна на мексиканско – Текс-Мекс. Като се изключи, че ми объркаха поръчката (поправиха се обаче бързо), храната беше вкусна и на вид прясна. Но в плажното заведение на една от Лагуните ми сервираха хот-дог от хляб, едни кремвирш и малко кетчуп – такова “постно” нещо не бях виждала! А на снимката имаше поне зелена салата и горчица. С една дума – хем скъпо, хем гадно! Добре, че бяха дюнерите. Любимият ми в момента Дарко с цена от 1,50 лв в София, вървеше от 2,00 до 3,50 лв в Албена.
Още във вторник при първото ходене на плажа, бяхме нападнати от хапещи ситни летящи мушички. В общи линии ако не си във водата, прекарваш времето като се пошляпваш и подскачаш като спящо безпризорно куче, ухапано от бълха. За щастие, поне се убиват лесно. Принудих се да се върна в хотела и да се пека на шезлонг там (макар че успях и да си донеса няколко гадинки с мен). На следващия ден сякаш понамаляха, но пак беше неприятно – май им липсваше анестетика, с който разполагат комарите. В четвъртък група българи си поискаха обратно парите от продаващия билети за чадъри на плажа с обяснението, че отиват на някой друг плаж заради насекомите. Чух, че множенето им се дължало на прекомерния цъфтеж на водораслите в началото на седмицата, което пък е следствие от жегите. Все пак комари нямаше въпреки горите наоколо, така че си мисля, че едно пръскане би помогнало.
такситата – на идване в комплекса предпочетох да дойдем без такси като си потъркаляхме куфара до хотела само и само да не попадна пак на някой, който да ме изнерви излишно в началото на почивката ми. В края вече ми беше все тая. От хотела ни извикаха такси, като рецепционистката обясни, че струвало 10 лв до гарата – за киломерът-два. Съгласихме се. Като пристигна обаче шофьорът обясни, че ще ни струва обаче 13 лв, защото трябвало да си плати обаждането на хотела. И изчезна някъде към рецепцията. Стиснах Лъчо да не се заяжда – има ли смисъл? Дори не забелязах дали пусна апарата.
хотела – три звезди явно не са достатъчно в България за да попаднеш на добра стая; първоначално бяхме настанени на първия етаж, без прозорец, на чиято врата на терасата имаше предупреждение да затваряш и заключваш преди излизане с цел избягване на кражби. Това нямаше да ме безпокои ако стаята не миришеше на мухал, най-силно в гардероба, който граничеше с банята. Представете си какво става като затвориш и излезеш някъде за през целия ден! Като бонус мазилката в банята капеше на фин прах от тавана. С багажа на рецепцията настояхме за смяна на стаята или да ни върнат парите. За щастие управителката уреди бързичко преместването ни в нова стая – този път на третия етаж и без забележки.
камериерките бяха доста шумни – крещяха си служебна информация тип “Пенке, оправи ли 139та?”, “Да знаеш как се изкъпах като чистех банята – бил оставен на душ и като го пуснах, цялата се залях със студена вода”… и т.н от едното крило на хотела до другото. Поне ме развеселяваха на моменти. Чудя се какво ли си мислеха всичките германци в хотела като не разбираха езика… Един път приказлива камериерка успя да нахълта в стаята след като няколко пъти отговорих на почукването на вратата да не влиза понеже тъкмо се преобличах за плаж. Разбираемо е да не ни чуе – говореше си с колежка явно. На вече сериозно раздразнената реплика на Лъчо : “Извинете, бихте ли излезли?!” отговори “Да…” и продължи да стърчи пред мен усмихната и неподвижна до втората реплика на Лъчо : “Ами излезте тогава!”. От този случай нататък всеки ден слагахме табелата “Моля не безпокойте” освен ако не искаме изрично да почистят.
На изпращане никоя от трите служителки, които ни пожела лек път, не ни попита как сме изкарали, нито ни покани отново догодина. Предполагам следствие от горните две точки.
Има Wi-fi, но се заплаща като се купуват карти за достъп. Цените не ми допаднаха, но вече не помня какви бяха. При нужда ползвах интернета от МТел. (допълнение: 7 лв на час, отстъпки за количества – максимум 20 лв за 5 часа)

Като цяло, в Албена ми залипсваха домашните домати, които купувахме в горица от дядо Петко ежедневно – различни по форма и размери, но невероятно ароматни и вкусни.

Ето и няколко снимки:

Карадере

Плажа на Карадере

Щъркели над Бяла

Свечеряване в Албена

На плажа на Албена

До табелата на КЗП
До табелата на Националния телефон за защита на потребителите, отново на плажа на Албена.

Лунно затъмнение

Лунно затъмнение
Лунното затъмнение, наблюдавано от терасата ни в хотела в Албена

Comments (4)

25/7/2008

Прекаленият светец

Filed under: Daily,The desert of the real,Граждански — Izida @ 1:39 pm

Спор във форум по повод изнасяне на храна от ресторант с шведска маса:

– “Навсякъде имаше разлепени табели, че вода и храна не се изнася от ресторанта или се заплаща. Браво! Похвално, че детето ти не е стояло гладно! Типично български манталитет показваш, щом си преминала правилата!”

– “Моля не нарушавайте добрия тон, все пак правилата са измислени за да бъдат нарушавани. “Прекаления светец и Богу не е драг.” Извън това искам да кажа,че е нормално да има табели, с инструкции и забрани, но това не е закон.
….
а така нареченото “спазване на всички правила” за съжаление си е характерен белег на българския синдром ‘комплекс за малоценност”.”

Оправдания, оправдания, оправдания… Ако човек реши да прекрачи правилата, винаги ще си намери причина. Нищо, че сам осъзнава колко е в грешка. Или поне се надявам, че осъзнава.

За съжаление, не само хотелиерските правила предизвикват подобни реакции. Завиждала съм на възпитанието на мои познати западноевропейци, за които законите наистина са закони. Но забелязвам у тях нещо, което при нас липсва – вяра в това, че щом се е наложило да има такъв закон, то явно е за тяхното общо добро и да го прекрачат би значило да вървят срещу самите себе си.

Comments (6)

5/7/2008

Рок концерти

Filed under: Daily,Music — Izida @ 10:14 pm

Няколко месеца се чудех дали ми се ходи на концерта на Whitesnake & Def Leppard. Така и не се навих – последния ми концерт – този на Foreigner, много ме издразни! Беше в зала Фестивална, звукът изобщо не ми хареса. За капак – пушеше се толкова много, че някакво момиче до мен дишаше през шала си. Още на третото парче с Лъчо се изнесохме в най-задната част на залата, където бяхме до края. А от самите Whitesnake имам също неприятни спомени – бяхме на някакъв стадион (не помня кой), и закъсняха с няколко часа… Умряхме от скука след като “Ахат” ни подгряха – дето се вика, напълно “изстинахме” докато Whitesnake ни удостоят с честта да се появят. Да не говорим, че охранителите се отнасяха с нас като с говеда на паша (или към кланница…) – в един момент се питах аз ли им плащам за посещението на концерта или те на мен?!

Е, добре че не отидох на този! Като чета статията в dnes.bg как са закъснели с 3 часа след подгряващата група, плюс проблеми със звука, дъжд (айде, за това си носех дъждобран преди за всеки случай, вина нямат), после още час до появата на Def Leppard. Не знам дали бих чакала до 1 през нощта за да излязат да пеят…

За това и много стисках палци като отивах на концерта на Depeche Mode – бях почти убедена, че пак никой няма да те упътва откъде да влезеш в сектора си, нито ще дава информация. Е, бях приятно изненадана – конна полиция, точна информация, липса на стадни опашки. Значи можело! Не съм просто прекалено взискателна! Но… това беше единичен случай в текущия ми концертен опит.

И все пак – явно съм разглезена от концертите класическа музика – друго си е да имаш място, да си ограден от отзивчиви и усмихнати служители, концертът да почне на секундата и да не се чувстваш като че ли трябва да им се молиш да си изпеят парчетата…

Comments (6)

13/6/2008

GreaseMonkey скрипт за сайта на ПИБ

Filed under: Computers,Daily — Izida @ 8:59 am

Макар да съм голям фен на GreaseMonkey, не бих препоръчала на никой да разрешава на написан от непознат JavaScript код върху сайта за електронно банкиране! Естествено говоря за нашумелия скрипт на любителския сайт e-fibank.org (това НЕ Е сайта на ПИБ!!). Като опре до софтуер, работещ с пари, не бих рискувала в никакъв случай. Аз самата си харесах парчето код от скрипта, което премахва ограничението за максимални 15 транзакции в справката за движения по сметка. Но дори аз сама не бих си позволила да модифицирам сайта на ПИБ. Просто защото не знам какво може да счупя. И ще съм виновна аз. Не искам да давам на банката си възможност да бяга от отговорност ако стане някоя беля!

Не ми допадна и сходността в адресите на любителския сайт за електронното банкиране и самото истинско банкиране – в първия момент се зачудих дали този скрипт не е писан от програмисти в ПИБ! Все пак разликата е само “bg” -> “org”. Това спокойно може дори да се приеме като опит за измама – според мен създателите на сайта рискуват излишно. Най-малкото, домейнът можеше да бъде e-fibank-fans.com например – ясно да се разграничава от истинския.

Нямам какво повече да допълня, освен да насоча вниманието ви към статията : Greasemonkey тук, Greasemonkey там. Аз лично ползвам Firefox постоянно, но за банкирането на ПИБ ползвам само IE – преди години само то се поддържаше. Не знам как е сега банкирането им под Firefox, но понеже имам доста добавки към лисицата, някак не ми харесва идеята да ползвам през него банкирането. А и съм се убедила, че поддръжката за IE си остава фокус за много фирми.

Редакция :
Ето и официално изявление на ПИБ : “Любителски сайт за интерфейса на ПИБ”

Comments (8)

България 360

Filed under: Daily,Photography — Izida @ 8:33 am

Най-накрая дойде и деня, в който успяхме с Лъчо да се разходим по моста на влюбените до НДК. За да видим изложбата фотографии “360° България”. Толкова много кадри! Минахме половината мост и решихме дружно, че е време за обяд. После се върнахме и разгледахме останалата половина. Много интересни са и коментарите на автора под всяка една от фотографиите. Освен това се прибрах с плакат – розови пеликани на езерото Вая, който вече краси стаята ми в офиса. Вече работи и сайт за онлайн продажба на материали от изложбата, а другата седмица се очаква да излезе и албум с фотографиите – за момента има плакати, картички, пъзели и календари.

P.S. Изложбата е в София до 18 юни, така че побързайте! После смятам да я разгледам и в Пловдив с нашите – през септември.

Comments (0)

6/6/2008

Нови онлайн услуги от MTel

Filed under: Daily — Izida @ 10:36 am

MTel ме зарадваха днес така, както отдавна не бяха ме радвали! В месечния им електронен информационен бюлетин, за който се абонирах, прочетох следното :

Управлявайте онлайн М-Тел услугите, които ползвате

Когато пожелаете и където и да се намирате можете лесно и бързо да управлявате ползваните от вас мобилни услуги: Семейство и приятели, GPRS, Видео разговор, Гласова поща. Можете също така да проверите текущата си сметка и оставащите безплатни минути, ако тарифният ви план е с пакет минути.

За момента услугата е достъпна само за клиенти на абонаментен план.

Вече имам удобен интерфейс за промяна на номерата в групата “Семейство и приятели” – да въвеждаш номера в гласовата система на *88 за мен е досадно. Единствено се наложи да валидирам желанието си за ползване на тези услуги като въведа кода от SMS, който системата ми прати. Но това става за по-малко от минутка (включително с изчакването на SMS-а).

Сега остава да видя как може да се ползва тази услуга без да ходиш из сайта рџ‰

Редакция:
Оказа се обаче, че при всяко ново влизане в системата трябва наново да валидирам GSM-а си като въвеждам временен код от SMS за да мога да вляза в менюто “Моите услуги”! Искрено се надявам това да е някаква грешка…

Comments (16)

2/5/2008

С джобен компютър на път

Filed under: Daily,PocketPC — Izida @ 10:54 pm

Минаха и великденските празници, които тази година с Лъчо изкарахме в Румъния – миналата година пообиколихме Солун и Метеора в Гърция, тази година бе ред на северната съседка.

Какво мога да кажа за Румъния? На първо място – завиждам им за запазените замъци! Наистина са като рисунките в детските ми книжки – с островърхите кули, каменната зидария, красивите градини и статуи. На второ място – е, ще има друг пост по темата, евентуално.

За мое учудване, иначе над 100 годишния ни хотел разполагаше с безплатен WiFi интернет във фоайето. Така че дори нямах нужда от роуминга, който активирах за случая. Говорих на спокойствие и с майка ми и брат ми, и с баба ми чрез мобилната версия на Skype. Fujitsu Siemens Pocket Loox-a се оказа отличен компаньон за пътувания.

PDA-то послужи и при конвертиране на валутите – колко леи да дадем на прибиране, че да получим точна сума в евро. Докато всички даваха някакви кръгли суми в леи, ние измъкнахме сума с включени бани (румънските монети), изчислена до стотинката. Човекът в бюрото няколко поредни пъти смята наистина ли се получава точна сума в евро. После от формулата ми в Excel се възползваха и околните на опашката от групата ни. Изобщо – електронните таблици са отличен начин да записваш какво ли не. А в джобния компютър няма начин да пропуснеш да запишеш – винаги ти е в ръка дето се вика.

Освен ползването на WiFi интернета ми послужи и за хранилище за данни – една от точките в списъка с подготовката за пътуването бе да си запиша материали от Wikipedia за история, география, икономика на Румъния, както и за конкретните градове като Синая, Бран, Брашов, и замъците около тях, които ще посещаваме. Така в автобуса по път към поредното градче имах време да попрочета малко повече.

Друго предимство се оказа иначе нежеланата от мен и излишна екстра – вградения GPS. Нямам навигационен софтуер – не пътувам толкова че да си струва да похарча 200 лв, а и не съм шофьор, така че обикновено друг навигира. Но се възползвах от софтуера Fujitsu Siemens GPS Locator – показва координати, надморска височина, скорост на движение. Записах си координатите на 10на точки по пътя и после в Google Maps успях да разгледам точния ни маршрут. И понеже това много ми допадна като идея, потърсих софтуер по темата – преписването на координати е досадно. Е, не намерих нещо, което да отговаря на критериите ми за момента. Но се сдобих със софтуер на правене на “снимки” на екрана – Pocket Screen Capture. Малката програмка генерира bmp, png, jpg (с избор на нивото на компресия) в зададена папка, конфигурира се с кой бутон да се прави снимката на екрана, като може да прави поредица от снимки през определен интервал. Сдобих се с нея за няма и $8 след използване на една от многото промоции, с които Handango ме заливат периодично по електронната поща. Да, можеше и да я ползвам безплатно – има демо версия, която слага един малък надпис в центъра на екрана, който на мен лично не ми пречи. Но така ми допадна програмката – пробвах още няколко преди да си харесам тази, че просто реших да си я купя.

За моя изненада обаче се оказа, че ключът за регистрация не работи. Но след 5 минутки открих, че вината си е в мен – бях объркала Owner ID-то на PDA-то… След като ми мина малко яда към самата мен (че съм се забляла така), проверих из политиките на Handango. Оказа се, че не съм сама – често се случвало да получават оплаквания за неработещи ключове в последствие да се окаже, че проблемът е грешка в Owner ID-то при въвеждането му от страна на клиента. Съветваха да се свържа с тяхната поддръжка. Та драснах едно учтиво писмо с питане дали не могат да ми дадат ключ за ново, този път вярно, Owner ID. Получих отговор след няколко часа, че препращат въпроса до разработчиците. А днес, ден по-късно, получих и новия си ключ!

Като добавим и това, че на 2 Gb SD карта съм си записала няколко от любимите си дискове с музика, вече не си представям да съм на път без джобен компютър!

Comments (3)

30/4/2008

Другата страна на медала

Filed under: Daily,Граждански,Позитивно — Izida @ 2:00 pm

Доста време мина от както Могилино навлезе трайно в българския ежедневен език едва ли не като нарицателно. Днес обаче прочетох една статия в блога, посветен на Могилино, която ми вдъхна надежда : “ДДМУИ “Слънчице””. Тя разказва за един съвсем различен дом, който вече си има и интернет сайт.

Разгледайте го : Дом за деца “Слънчице”. Шарен, весел, изброяващ какво е направено през годините за подобряване условията за децата, със снимки от ежедневието им, както и на изработените от тях предмети – сувенири, вази, поставки за яйца, рамки за снимки и т.н.

Искам искрено да поздравя директорката на дома г-жа Бистра Ботева, и да й пожелая да продължават да се развиват все така добре. Защото от това, което виждам като дейности на сайта, съм искрено възхитена!

А за който има възможност и желание – има публикувани банкови сметки, по които може да дари пари. В момента преустройват баните и тоалетните за хора с физически увреждания.

Comments (2)

Икономичност

Filed under: Daily,Humor — Izida @ 9:15 am

От много време се чудя как успяват нискотарифните авиолинии да предлагат толкова ниски цени. Е, бюлетинът на WizzAir, за който се абонирах наскоро, изясни положението – хората спестяват от разходи за преводачи!

бюлетин

Comments (3)

19/4/2008

Да се разходим из София

Filed under: Daily — Izida @ 11:47 pm

Последните седмици обикалям доста из града – ей така, за удоволствие, да разгледам разни интересни експозиции, които съм си отбелязала в календара от месеци.

Зоопарка
Миналата събота например с компания се разходихме из Софийския зоопарк. Трябва с усмивка да отбележа, че няма почти нищо общо с това, което си спомням от първото си посещение там преди около 5 години! Всичко изглежда подновено, клетките на приматите изглеждат като тези, които съм виждала по “Маймунски работи” по Animal Planet. Освен всичко са добавени и обучителни атракциони за децата – една пътека е цялата в разнородни отпечатъци от стъпки на животни, има пъзели по стените при маймуните. Изобщо – заслужава си да се види!
България на длан
Днес (или като гледам часовника си – вече вчера…) отидохме да видим експозицията “България на длан” в Културен институт в кв. Красно село /ритуалния дом/. Работното време е всеки ден от 10:00-19:00 часа, билет за възрастни 3 лв, има намаления за ученици, студенти, деца, пенсионери. В залата точно срещу входа са събрани около 16 макета на различни забележителности от България – храмове, крепости, известни сгради, включително и копие на Панагюрското съкровище. Реших, че задължително трябва да видя с очите си закрития мост над река Осъм в Ловеч, както и да пренощувам в Копривщица. Макар и събота, нямаше никой освен нас и момичето, което посрещаше посетителите. Всеки експонат има кратка бележка, има и телефон, на който да звъннете срещу заплащане за повече информация. Има и два телефона със столче до тях, на които можете безплатно да набирате кодовете на различните обекти и да слушате по 2-3 минутки за всеки от тях. Чакам с нетърпение да разширят колекцията!
100 български манастира пред Ректората
По път към “България на длан” попаднах и на експозицията от снимки на български манастири в градинката между Ректората на СУ и Народното събрание. Ако имате път натам до 28ми април, задължително разгледайте!
“Пролетни срещи с растенията” в ботаническата градина
Тук е момента да похваля и ежедневния бюлетин на ZaGrada.bg, за който се абонирах преди време. Благодарение на него научих за започналите днес “Пролетни срещи с растенията” в софийската Ботаническа градина, които ще продължат до 24ти април. Работното време по време на събитието ще бъде 10:00-17:00 часа, входът за деца е 50 ст., за възрастни – 2 лв. Специално за неделя, Цветница, входът ще е свободен. Като се има предвид и слънчевото време, което обещават синоптиците за утре, мисля, че ще има доста народ! СКГТ са се погрижили и за специална междинна спирка на 111 за улеснение на посетителите. Освен разглеждането на екзотични растения, ще можем да се консултираме и със специалисти за отглеждането им. Ще има експозиция и на мушката, като според информацията в ЗаГрада.бг ще могат да се закупуват млади растения от над 500 вида! Чак се чудя дали да не пропусна само заради факта, че може да си тръгна с прекалено много саксии, а вече имам цветна градина на терасата си.

Comments (5)

25/3/2008

Европейска здравноосигурителна карта

Filed under: Daily,Граждански — Izida @ 10:42 pm

За всички, които смятат да се поразходят из Европейския съюз през наближаващите Великденски и Майски празници, едно напомняне : сдобийте се с Европейска здравноосигурителна карта!

Процедурата не е нищо особено – взимате една паспортна снимка, копие на удостоверението за временен адрес (ако е различен от посочения в личната карта постоянен адрес), и намирате най-близкия до вас дистрибуторски център на фирма “КИМ-2000” ООД (преди създаване на сайта ezok.bg ползвах този списък на дистрибуторски център на фирма “КИМ-2000” ООД), които издават картите. В София има два клона – в 22-ра и 29-та поликлиника. От там купувате бланка за стотинки, попълвате, подписвате пред длъжностното лице и това е. От тази година няма и такса за издаване, а ще я имате до месец при обикновената поръчка. На мен ми казаха да дойда след 20 дни. Валидността на картата е една година, ако сте пенсионер или инвалид – 10 години.

Естествено има и изискване да не сте с прекъснати здравноосигурителни права. Което се случва ако имате повече от 3 неплатени месечни вноски за здравно осигуряване. Можете да проверите статуса си сайта на НОИ : “Справка за здравно осигуряване”

Малко информация :

Европейска здравноосигурителна карта – сайт, посветен на ЕЗОК; добавен на 15 септември 2008 г
Информация за ЕЗОК от сайта на Европейската комисия
НЗОК > Международно сътрудничество > Европейска интеграция > Европейска здравноосигурителна карта

Comments (19)

National Geographic Kids България – Млади откриватели

Filed under: Daily — Izida @ 11:07 am

Случайно забелязах нова секция на сайта на National Geographic България – “NG KIDS”. Новото списание за млади откриватели излиза на българския пазар от 1ви май!

И има специално предложение – ако се абонирате до 8 май 2008 година (включително), получавате отстъпка 50%, т.е. плащате 4 броя – получавате 8.

Comments (0)

24/3/2008

Пролетно почистване

Filed under: Daily,Граждански — Izida @ 1:58 pm

Днес вятърът в София си го бива! Гледам го и си мисля – колко ли найлонови торбички в момента се оплитат по клоните на дърветата около нашата кооперация? И ме хваща яд … много!

Докато пийвах чаша капучино на терасата с изглед към детската площадка вчера, не можех да не забележа десетките отпадъци в градинката под нас. Жалко, игликите са много красиви, но засенчени от пъстри боклуци! И в този момент забелязах силуета на една възрастна жена, която с лопатка и метла обираше пръстта, излязла от градинката и попаднала на плочките, и я връщаше обратно в градинката. Казах на Лъчо : “Излизам за половин-един час!”, сложих едни домакински ръкавици и с една торба слязох и аз пред блока – и без това кметът на общината учтиво бе приканил да почистим през съботата и неделята.

Съседката много се зарадва на компанията, а аз за нула време събрах цяла торба с 99% пластмасово съдържание от градинката. Особено неприятни са полимерните опаковки, частично заринати в пръстта. Както и оплетените в клоните на храстите. Но не им се дадох! Минах набързо и през задната страна на блока.

После със задоволство седнах на терасата и вече виждах само игликите…

За жалост, пустият вятър пак ще довлече най-разнообразни найлони. Но поне за един следобед бе красиво!

Comments (4)

17/3/2008

Намаление

Filed under: Daily,Humor — Izida @ 10:13 pm

Аптека в ж.к. “Изток”, София, снимана тази събота :

намаление

Започвам да си мисля, че табелата е сложена през юли 2007ма и ще седи там до май 2008ма!

Comments (0)

14/3/2008

Откриват зала с пеперуди в Софийския зоопарк

Filed under: Daily — Izida @ 10:20 am

Утре, 15 март 2008, от 12:00 ч. ще има официално откриване на зала с пеперуди в Софийския зоопарк :

Зала с пеперуди ще бъде открита в Столичния зоопарк на 15 март ,
съобщи директорът на градината д-р Иван Иванов. Помещението ще бъде в залата на слоновете и в него ще живеят 200 пеперуди, представители на повече от 20 вида. Екзотичните видове имат размах на крилата 18 см. Пеперудите ще бъдат предоставени на Зоопарка от г-жа Олга Ускова, собственик на единствената ферма за пеперуди в България.
В залата ще бъдат монтирани въжета върху , които ще се разположат пашкули, от които пред очите на посетителите ще се излюпват нови екзотични пеперуди . Пеперударника ще бъде единствения на Балканите.

Източник : Столична община.

P.S. Часът на откриване научих след обаждане до зоопарка.

Comments (5)

3/3/2008

Avtobusi za …

Filed under: Daily,Humor — Izida @ 1:07 am

До днес наивно вярвах, че табелите, имащи за цел да “помогнат” на чужденците, неразбиращи кирилицата, могат да бъдат видени само по черноморските ни курорти. Да, ама не! Следващата снимка е от Автогара “Юг” в Пловдив :

vseki den

Надявам се някой да ме обори, като обясни, че надписът всъщност има напълно смислен превод от турски език например!

П.С. При следващото ми минаване през тази гара ще взема да им лепна едно стикерче с надпис “http://6lyokavitza.org” рџ‰

Comments (8)

« Previous Page — Next Page »

7/9/2008

2/9/2008

1/9/2008

21/8/2008

19/8/2008

25/7/2008

5/7/2008

13/6/2008

6/6/2008

2/5/2008

30/4/2008

19/4/2008

25/3/2008

24/3/2008

17/3/2008

14/3/2008

3/3/2008

Важни теми

Връзки (Links)

Да помогнем

еКнижарници (eBookstores)

Чета още (Other blogs)