Irina’s Weblog

22/10/2008

јборигенски страсти

Filed under: Daily,Music — Izida @ 7:41 pm

ћиналата седмица освен, че се сдобих с билет за Depeche mode (още в понеделник, разбира се), посетих два концерта – този на –ичард  лайдерман в ср€да и на Descendance в петък.

 лайдерман, естествено, напълни зала 1 на Ќƒ  до пръсване. »звестен е, н€ма съмнение, а и лично аз научих за него от рекламите по телевизиите. „ух, че продавали и билети за правосто€щи. — типични€ френски акцент об€сни как ще идва “јназър тайм, енд аназър тайм, енд аназър тайм…” рЯШЙ Ќ€маше превод на никое от изказвани€та му за съжаление, нито на представ€нето на “—имфони€ “итаник”. „увствах се обаче особено когато чух звука на електронна китара, на обой, арфа, а около ро€ла виждах само струнни инструменти. ѕо-гол€мо удоволствие ми достави втората част на концерта, в ко€то изпълнени€та звучаха не толкова поп. Ќ€как обаче не можах да усет€ онова чувство, което те обзема като чуваш автентични€ звук на класически инструмент – в един момент се замислих, че дори и той да е на запис, пак н€маше да усет€ разлика. “ой сами€т правеше “шоу” – говори на €понски, раздаваше нотите си на предните редове. „ух и двете си любими произведени€ от негови€ репертоар – “Ѕалада за јделина” и “Ќосталги€”. «а съжаление, аранжиментът на “Ќосталги€” бе много по-различен от това, което б€х свикнала да чувам и дори не усп€х да € позна€.

ѕълна противоположност беше концерта с аборигенски танци и песни в петък. ѕърво, зала 1 на Ќƒ  беше … празна! —лед като се вид€, че така или иначе предните сектори остават празни, б€ха приканени и по-задните да минат напред. “ака се оказа, че пълни са само оркестрината и двата предни сектора. ¬сичко назад бе пусто. —тана ми н€как обидно от името на изпълнителите – тр€бва да е много непри€тно да се изправиш пред подобна празна зала! ѕревод този път имаше. “ой и си беше нужен – танците б€ха сравнително кратки, а всеки от т€х беше предшестван от об€снени€ за културата и обичаите, с които е свързан. ¬ъпреки, че беше нужен, тр€бва да призна€, че съжал€вах, че изобщо има превод! –азбирах отлично английски€ на австралийците.  акто и по-гол€мата част от присъстващите. ¬същност присъстваха много чужденци – чух основно английски и френски. ќбаче да чуеш как човекът об€сн€ва : ““ози танц е ритуален и обикновено се повтар€ през ц€лата нощ, което н€ма да се случи сега разбира се”, а преводачът да об€сни : “ѕрез тази вечер ще видите този танц повторен н€колко пъти. ўе има изненади!” – наистина си беше изненада! Ќад€вам се аборигените да не са се сдобили с микрофона на преводача по начина, по който об€сниха, че са се сдобили с китари : “ѕреди 400 години дошли испанците, нашите предци ги из€ли и запазили китарите…”  упих си и диск с аборигенска музика, който в момента слушам. »нтересно е как в кра€ на вечерта изведнъж се сетих, че за ц€ла вечер не чух нито една песен, чието об€снение да говори за любовни тревоги, крадене на булки или изобщо дуели за жена. ѕесните се отнас€ха за религи€та – кръщене, сътворение; за правосъдие; и за храна – колко са благодарни на кенгуруто за даровете, как един ден не успели да хванат кенгуру заради дъжда и всички заспали гладни, за богати€ изненадващ улов на миди, за брането на плодове, за събирането на мед.  оето тр€бваше да очаквам, имайки предвид в колко по-сурова действителност живе€т аборигените, докато ние в ≈вропа имаме благосклонна към нас природа и климат.

ѕредставлението беше много интересно – разказът бе увлекателен и по едно време усетих как виждам аборигените с техните оскъдни препаски и мистични шарки по кожата, танцуващи около високите пламъци на ритуален огън, как чувам пукането на съчките, как усещам вкуса на червени€т прахол€к, забулващ бурните им танци.

 акво ли е било усещането на първи€т европеец, стъпил сред т€х!

1 Comment »

  1. »зобщо не ме изненадва, че залата за  лайдерман е била пълна, а за аборигените – не.  ато си помисл€ как групичка като ЅќЌƒ може да напълни залата, само заради добре изглеждащите изпълнителки и електрически цигулки…«а съжалени€ обаче, дет’ се вика на културни меропри€ти€ малко хора ход€т. ¬ случа€ е имало и много чужденци. Ѕи т€бвало да се засрамим. «ащото ако Ѕ√ ансамбъл отиде н€къде и пее и танцува в празна зала пред 100 човека, ще плюем после до немай къде.  ак нищо не разбират, ограничени, прости, недай си Ѕоже да е в ўатите….

    ѕ.ѕ. ѕърви€т европеец, стъпил при т€х н€ма да е бил супер щастлив ако и на него са му откраднали китарата по този начин. рЯШЙ рЯША

    Comment by amidala- — 23/10/2008 @ 8:39 am

RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Leave a comment

пїњ