Irina’s Weblog

23/1/2008

Дарения за Могилино

Filed under: Граждански — Izida @ 8:20 pm

От сайта “Изоставените деца на България” научих, че Уницеф приемат дарения за подпомагане на децата в Могилино.

Дарение можете да направите на страницата Дарения на сайта на UNICEF България.

19 Comments »

  1. Засега предпочитам да дарявам на save-darina.org. Защото сумата, която искам да дарявам, не е неограничена. И защото, колкото и грозно и “счетоводно” да звучи, децата от save-darina.org са такива, които имат шанс в този живот. Докато децата от “Могилино” в повечето случаи имат нужда от специализирани грижи, до края на живота им.

    Знам, че боли. Но животът е пълен с болка.

    Comment by Дончо — 23/1/2008 @ 9:54 pm

  2. Нека ти задам един въпрос : мислиш ли, че човек, претърпял трансплантация или каква да е друга тежка операция, ще се отърве някога от специалните си грижи?

    Comment by Izida — 23/1/2008 @ 10:13 pm

  3. @Izida: Не, не мисля! Ще има винаги нужда от допълнително лечение. Но, ако всичко е успешно, този човек има шанс да бъде пълноценен гражданин! И да допринесе нещо за обществото.

    Както ти казах: математика. Жестока математика, но ясна, точна и прагматична. Жестока като времето и държавата, в която живеем. Но когато ресурсите са силно лимитирани, какъв е изборът?

    Едно богато общество (държава, здравна система, you name it…) ще има ресурс и за тези домове, за да ги докара в прилично състояние. За съжаление, при нас положението не е такова. Ако от едната страна измират деца, поради липсата на нормален такъв специализиран дом, а от другата измират поради липса на пари за трансплантации, аз вземам моето лично решение да помогна на втората група.

    Comment by Дончо — 23/1/2008 @ 10:51 pm

  4. Дончо, кажи ми честно : гледа ли филма за Могилино? Не мога да приема, че човек, видял условията на живот на тези деца (сред които има и деца без умствени увреждания, грешно “заточени” там), може да откаже да дари…

    Децата, за които save-darina събира пари, имат родители – за тях има кой да се застъпи, има кой да намери клиники, да стартира процедури по набиране на средства. Децата в Могилино са сами! Още една причина да даря и на тях – защото са в толкова по-беззащитна позиция, че умът ми не побира как изобщо оцеляват!

    Надявам се обаче все по-често да виждам историите на родители, събиращи пари за дете с тежко увреждане, вместо това дете да бъде захвърлено на “доизживяване” в дом.. Да, надявам се да се чува, защото така или иначе статистиката показва : деца с увреждания се раждат, това е то. Нека поне се научим да ги приемаме и да се опитаме да направим най-доброто за тях.

    norman, ако държиш на мнението си, ще се наложи да го облечеш в по-прилични думи! Самият факт, че не допускам мнение, насочено срещу опонента ми в оформилия се спор, показва колко ми е неприятен езика ти!

    Comment by Izida — 23/1/2008 @ 11:01 pm

  5. Позволявам си да се обадя, защото не съм съгласен с Дончо. Не за друго, не заради “жестокостта” на математиката, а заради отношението към “пълноценността”. Няма пълноценни граждани сами по себе си. Ние сме пълноценните, когато се отнасяме към другите като към хора, личности — с техните задължения, понякога компенсирани от специалните им нужди или права. Не другите правят гражданското, не другите допринасят нещо за обществото — аз го правя. Аз, ти, всеки поотделно — с гражданското си отношение.

    За мен това е същото като в концепцията за хуманно отношение към животните. Животните не са хора, затова не се отнасяме с тях като към равни — същността на “хуманното отношение” е, че в отношението “ние” сме хората, хуманните. И както животните могат да бъдат наранявани, имат усещания и чувства, така е и с другите хора наоколо. Включително и тези, които са непоправимо извън “нормалността”.

    За мен такова разделение на първо и второ качество граждани е неприемливо. Гражданското е отношение, не е постоянна външна величина. Всяко дете е дете и има своите нужди от внимание и грижа от общността. Всичко отвъд това ми звучи като дефиниране на “второ качество хора”, което винаги е било неправилно и вредно.

    Comment by turin — 23/1/2008 @ 11:45 pm

  6. @turin: Благодаря ти за коментарът! Разбира се, че си прав: разделението е нещо ужасно. Така или иначе обаче, разделението винаги го има и ще го има. Някои ще бъдат по-беззащитни от други, някои – по-умни, трети – по-богати и т.н. Също както човекът е по-доминиращ от останалите животински видове на планетата ни.

    Математиката ми затова е жестока, защото опира точно до тази чиста (и материална!) пълноценност. Съчувствам на болните деца от Могилино. Но не мога да сложа нуждите им преди нуждите на болните деца от save-darina.org. Радвам се, Турине, че има и хора като теб, които мислят различно – защото те евентуално биха дарили (и) на Могилино. Аз обаче не смятам да го правя, поради вече посочените от мен причини.

    Като казах “причини” и се сетих още нещо! Не желая да дарявам на Могилино поради факта, че там парите ще се управляват от разсипната държавна ръка. Докато при save-darina.org отиват директно в ръцете на нуждаещите се.

    @Izida: Не, не съм гледал филма. Не коментирам покъртителността на филма тук. Чел съм обаче за (и виртуално съм преживявал също) трагедията на децата от save-darina.org.

    Предполагам, че филмът за Могилино е ужасен. Мястото сигурно прилича на някои сцени от DOOM II. И въпреки това, един лев дарен за save-darina.org е по-ефикасен за мен, теб и за страната ни от същия лев, дарен за Могилино.

    Comment by Дончо — 24/1/2008 @ 6:36 am

  7. Дончо, жалко е, когато към дарението се подхожда като към някакъв вид хазарт. “Залагам на по-печелившия”… Доста хора мислят като теб и е жалко, защото децата от “Спаси, дари на” си имат и родители, и цяла мрежа за дарения зад себе си, тоест те са с едни гърди пред децата от Могилино.

    И понеже не си гледал филма, не знаеш, че в Могилино не са само “живи трупове”, а и деца, чиито единствен проблем е глухота или слепота или лека степен на умствено изоставане. И те имат бъдеще и още как. Ей преди малко бТВ даваха репортаж за едно тях, вече преместено. Може и да не говори, но си изкарва само пари като изработва пликове и коси с косачката.

    Comment by Yana — 24/1/2008 @ 8:48 pm

  8. @Yana: Съгласен съм с определението ти – хазарт е. Във всяко оцеляване, ако щеш и в съвсем рутинен пътнически полет, има немалка доза шанс.

    По-горе изразих личното си мнение. Всеки от вас е в правото си да помага на когото смята за добре.

    Comment by Дончо — 25/1/2008 @ 5:24 am

  9. Между другото, парите, дарени за Могилино, няма да се управляват от държавата. Пише си го много ясно, управляват се от УНИЦЕФ.

    Честно казано, смятам, че си взел решението си без въобще да се информираш – нито си гледал филма, нито си наясно какво точно се прави в Могилино и какви деца има там. Мисля, че всеки родители на дете от сейв дарина би се ужасил, като разбере, че ти не би дарил, ако детето им беше малко по-увредено.

    А как избираш измежду децата в сайта, пак по потенциал за пълноценност ли?!

    Comment by Yana — 25/1/2008 @ 5:55 am

  10. Само да допълня: малкият Пламенчо от сейв дарина в увреждането си не е по-различен от тежко болните деца от Могилино. И да са успешни трансплантациите му, Пламенчо няма да стане учител, лекар, политик или прочие нещо там “пълноценно”. Силно се съмнявам, че въобще някога ще ходи. Но ако попиташ родителите му, той е на мама и татко слънчицето и по-хубаво дете от него няма.

    Comment by Yana — 25/1/2008 @ 6:05 am

  11. @Yana: Напротив, смятам че съм информиран достатъчно добре, за да имам обоснована пред себе си позиция. Освен това ти няма как да знаеш колко съм коментирал темата задочно с Ира рџ™‚ . Но, както казах по-горе, когато свършат логичните доводи, започват допусканията (или обидите). В случая – допусканията.

    Не мисля да продължавам повече този спор. Явно сме на различни позиции. Мисли си каквото искаш за мен, криво ми е, че може би ще имаш грешно мнение, но в крайна сметка не мога да помогна за което.

    Пак да кажа – най-важното е, независимо на колко различни мнения сме, дарения да има. Защото и едната, и другата страна имат нужди, които нашата циганска държава не може да покрие.

    Comment by Дончо — 28/1/2008 @ 12:57 pm

  12. Някъде четох коментар под статия за първи впечатления на българин от комунистическите времена на командировка на запад. Видял хората по улиците, сред които и инвалиди, и си казал : “Тези пък кой ги е напускал по улиците?!”

    Мисля, че точно това липсва на нашето поколение – ние сме възпитани в общество, което се е отказвало от инвалидите и ги е изолирало за да не си разваля кефа. Така много хора са израснали с идеята, че мястото на хората с умствени увреждания е “зад решетките” – за престъпление, което те евентуално някой ден могат да извършат!

    Сега, когато хората с увреждания вече лека полека започват да получават права, ще се наложи да свикнем с тях. Дали ние ще успеем – съмнявам се! По-точно нашето поколение ще си иде един ден, а следващото ще е свикнало от рано с идеята, че не се раждаме равни нито като контекст, нито като способности.

    Comment by Izida — 28/1/2008 @ 1:28 pm

  13. И още нещо да допълня : чувала съм мнения, че негативното отношение към хората с умствени увреждания е в резултат на лошо или липсващо възпитание по темата от страна на техните родители. Но аз не смятам така – колкото и да ти се набива в главата, че човекът е по-особен, с по-специфичен речник и/или вид, няма да го приемеш ако никога не си контактувал с подобен човек! Някои неща трябва да се изпитат, не да се заучават като стихотворение. Именно за това смятам, че е полезно децата с увреждания да са сред останалите си връстници. А за това как ще напредват в обучението – тук вече си има специалисти-педагози, има си специализирани занимални и т.н. Важното е обаче да не ги откъсваме от другите и да им позволим да имат що годе нормално съществуване и лична свобода.

    Comment by Izida — 28/1/2008 @ 1:56 pm

  14. Знаете ли,наистина не е правилно ние да определяме кой заслувава повече и кои по малко.Дали децата от Могилино или от save-darina.org.Да несамнено те са нуждаещи се …и не влагайте само финансов смисал на думата ,защото главната,тяхната истинската нужда е да бадат подкрепяни,разбирани,толерирани,стимулирани…и от това всашност зависи шанса им за пълноценен живот…всяко дете има нужда от любов и от вяра в собствените му способности за да се развива и ж това наистина децата от save-darina са с доооста преднина…децата с увреждания не са по различни и не заслужават по-малко от нас …разберете го!?Те сащо заслужават да се усмихват…

    Comment by di^^a — 3/2/2008 @ 10:13 am

  15. Извинявам се че пиша малко неграмотно ,но се надявам да разберете какво имам предвид…не сам на вашите години още по малко на вашия опит предполагам,защото аз сам от това поколение което е нарочено че ‘не му пука’…Все пак сам решила да агитирам цялото си училище да помогнем на децата от Могилино…Ние учениците СМЕ гражданско общество и това ни прави длъжни да се вклучим в каузата…

    Comment by di^^a — 3/2/2008 @ 10:27 am

  16. Бях забравила да мина насам.

    Това, което исках да кажа е, че много деца от сейв дарина имат увреждания като децата от Могилино – ДЦП, мозъчно увреждане. И едните, и другите ще имат до края на живота си нужда от специализирани грижи. Затова ми е странно точно как е избирал Дончо, информирано уж.

    Comment by Yana — 6/2/2008 @ 5:57 am

  17. Всички деца се нуждаят от помощ,дори здравите,относно разразилия се тук спор- децата от Могилино и тези от сейв дарина са равни като нужди и потенциалза развитие с малката разлика,че първите са изоставени от всеки,дори и родителите си,а това е така,защото държавата с отношението си,с безхаберието си всекидневно вменява вина на родителите на деца с увреждане и им трови живота с кой от кой по безумни закони, родители,които въпреки трудностите са решили да се грижат за децата си,в резултат на ,което рано или късно нашите деца с увреждане(моето е едно от многото такива)попадат в институция,защото ние сме обикновени хора-борбени,но все пак смъртни.

    Comment by pogar — 21/6/2009 @ 6:11 pm

  18. Здравейте, по повод на сайта сейв Дарина искам да споделя дълбокото си разочарование от хората, които стоят зад него. Причини – никакво чувство за отговорност към поети ангажименти, няма договор, няма ангажимент. Наскоро изоставиха едно дете на което бяха обещали да правят 2-ра кампания, след направена първа успешна, месец преди насрочената дата за операция, което наложи нейното отлагане. За Рафаил говоря, ако някой се интересува. Без некоректност от страна на родителите, без обяснения от страна на екипа. Понеже щетите за здравето са неизмерими, аз лично смятам, че трябва да бъде абсолютно забранено на случайни хора да се заиграват с подобни каузи. Правейки нещо доброволно и извън всякакви документални рамки, всъщност те не носят отговорност за нанесени щети, но си публикуват единствено хвалебствия за себе си.

    Comment by Росица — 9/9/2010 @ 5:19 pm

  19. И аз чух за този случай, също прочетох коментар на майката във форума, който стоя там пет минути и беше изтрит. После потърсих профила, да видя и други мнения, но… Ако ви прави впечатление няма изобщо неин коментар в целия сайт, явно е премахната и регистрацията й, понеже я потърсих и я няма и в списъка на регистрираните. Периодично във форума се появяват и други негативни коментари, които биват незабавно изтрити…, четеш ги, а след малко ги няма. Някаква треска ги тресе тези хора от информацията, която разочаровани родители биха могли да публикуват. Дано да излезе на яве цялата истина, сейв дари на нямат изобщо актуални кампании от доста време, а Хурмузова май се е устремила към политиката.

    Comment by Марина — 4/10/2010 @ 1:58 pm

RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Leave a comment

п»ї