Irina’s Weblog

Във вторник вечерта посетих клуб “Sugar” за да чуя семинара “Software Engineering and Beyond”. Естествено имаше и обсъждане на гъвкавите принципи за разработка - “agile software development”. Докато за пореден път чувах принципите, изброени в манифеста на гъвкавия процес, внушаващи как не трябва да смяташ, че първоначалната спецификация е договор и да се бориш с промените, а напротив - да ги очакваш и приемаш с радост, не можех да не се сетя за акулата във филма “Търсенето на Немо”, която си повтаряше :

I am a nice shark, not a mindless eating machine. If I am to change this image, I must first change myself. Fish are friends, not food.

Та така… клиентите са приятели, не срещуположната страна по договора.

И като говорим за аналогии с рисувани герои, чух и весело обяснение защо програмистите искат да приемат гъвкав метод на разработка на софтуер какъвто е Scrum процеса. Историята разказва за прасето и кокошката, които решават да започнат заедно бизнес. Кокошката предлага да отворят ресторант и в него да сервират шунка с яйца (прословутото ham’n eggs). На което прасето отговаря :

“No thanks, I will be commited. But you’d only be involved!”

Все пак правенето на шунка от прасето е доста по-силна отдаденост към проекта от това да снасяш яйца Ние, разработчиците, сме прасенцата, чийто бекон е на огневата линия. Докато маркетинговия отдел са кокошките, които не вършат реално ежедневната работа по приключване на проекта. И Scrum обещава нов начин на взаимодействие между тези роли - с помощта на третата основна роля, the Scrum master.