Irina’s Weblog

19/8/2010

Неправомерно искане на лична карта на упълномощител при приемане на колет

Filed under: Права на потребителите — Izida @ 8:52 am

Днес попаднах на следната статия :

КРС срещу Български пощи 1:0

Трябва да призная, че и аз много се изненадах на Български пощи когато преди време поръчах мои книги на адрес на приятел и за да ги взема ми искаха неговата лична карта въпреки написаното на бележката пълномощно и представянето на моята лична карта. Все пак не е редно аз да разнасям чужд документ за самоличност! После си казах : И все пак ако не искат личната карта на оригиналния получател, всеки, който намери бележката за колета на пода пред входа (случва се), може да попълни отзад пълномощно до себе си и да вземе колета ми.”
Като се обаче замисля, всеки, който взима колет, представя лична карта. Така че ако някой се опита да вземе моя пратка, ще трябва да бъде записан като приел пакета в пощата и да се подпише. И ако аз след време потърся колета, ще има точен запис кой го е взел. Оттук нататък полицията може да си свърши работата.

4/8/2010

Услуга срещу услуга

Filed under: Daily — Izida @ 3:09 pm

Много съм се чудила над очевидната разлика в качеството на обслужването в България спрямо страните от Западна Европа. И при нас се намират сервитьори-професионалисти, които се стараят да ти е комфортно, и продавач-консултанти, за които работата им не се изчерпва с това да ти сложат кутията със стоката в количката.

Започвам да вярвам, че проблемът е в мисленето и дори – в езика ни. Англичаните например имат думата “service” за услуга в смисъла на обслужване – например търговска услуга, ресторантьорска услуга, и думата “favour” като услуга в смисъла на “правя някому услуга от добро сърце”. За нас думата и в двата случая е една – услуга. Така че ако аз си купя услуга “хранене в ресторант”, излиза, че имам право на маса, стол и храна. А сервитьорът просто ми върши услуга…

п»ї