Irina’s Weblog

Както писах преди два дни, днес ПИБ пуснаха обновената версия на своето ново електронно банкиране. Преди малко календарът ми напомни да погледна какво ново на хоризонта и ето моите впечатления:

• Дизайнът ми харесва повече - изглежда по-изпипано като оформление, има банер с телефон за помощ при проблеми;
• Още при стартиране прави впечатление, че се отварят по-малко прозорци от преди.
• При влизане в системата се зарежда страницата със сметките и тяхното състояние. Бях направила забележка, че няма нужда всеки път да се озоваваш при влизане на екрана “Смяна на език” - така или иначе това е рядко ползвана операция. Все пак активното меню остава “Администрация”, което е и първото в хоризонталното меню. Администрацията на потребителският акаунт е операция, която на мен май никога не ми е трябвала. За това би ми било по-удобно да е накрая в менюто, а при влизане веднага да е активно менюто “Преводи и справки”.
• В списъка със сметките вече присъства освен салдото и замразената сума - преди за да видя дали имам замразени суми (като още неотчетени тегления от банкомат или плащания през ePay), се налагаше да щракна на номера на сметката за да се зареди нов екран с детайлна информация; Сега всичко е достъпно още в самото начало. Но ми прави впечатление, че все още личните ми сметки се изписват без първите два символа от IBAN номера им.
• Формите за въвеждане на преводи изглеждат по-кратки. Не мога да си спомня какви полета в повече е имало преди, защото най-вероятно никога не съм ги попълвала за да ги запомня. Колкото по-малко има за въвеждане - толкова по-добре!
• Не позволяват въвеждане на сума със запетая в полето за сума на превод - трябва да е с точка. Вече дава информативно JavaScript съобщение. Но се чудя защо ли не приемат и запетаята като валиден разделител.
• Вече не виждам при въвеждане на сумата и преминаване в друго поле при превод, да се прави презареждане на страницата. Това ме объркваше много пъти, защото нормално след въвеждане на сума отивам в полето “Основание”, пиша нещо, след което осъзнавам, че докато съм пишела основанието вече се е сваляла наново страницата - заявка, направена при напускане на полето “Сума”. И губех текста на основанието.
• Формата за извлечение по сметка вече допуска до 50 реда в резултата, не както преди само до 15. Освен това са въвели календар, който се отваря при щракане на полетата за дати. Дори не съм усещала колко повече време ми отнема да напиша датите ръчно - това наистина спестява време!

В общи линии - обичайната ми употреба на банкирането вече е улеснена, което ме прави един доволен клиент!

Ако смятате, че леснотата, с която се пише на JavaScript, е достатъчен показател за това да го наречем глупав и аматьорски език за програмиране, то погледнете следната статия на Douglas Crockford :

“JavaScript: The World’s Most Misunderstood Programming Language”

Има и отлични статии на тема наследяване и скриване на информацията в JS:

• “Private Members in JavaScript”
• “Classical Inheritance in JavaScript”

От пост в блога на Първа инвестиционна банка научих, че от 31ви този месец ще е достъпна осъвременената версия на електронното им банкиране. Наистина ми е любопитно да видя как са развили системата след множеството препоръките и забележките на клиенти.

I could list all of the qualities that I notice in clean code, but there is one overarching quality that leads to all of them. Clean code always looks like it was written by someone who cares. There is nothing obvious that you can do to make it better. All of those things were thought about by the code’s author, and if you try to imagine improvements, you’re led back to where you are, sitting in appreciation of the code someone left for you—code left by someone who cares deeply about the craft.

Michael Feathers, автор на Working Effectively with Legacy Code

Да, приятно е да видиш парче код, за което да си кажеш : “Тук наистина няма какво да се подобри!”. И да си представиш как човекът не просто е написал нещо, което работи, а и е вложил грижа и старание да го подобри до степента, която е пред теб. Това у мен събужда чувство на уважение към автора. И въпроса : Дали и аз бих го довела до този вид?

Мнения на други специалисти (Stroustrup, Booch и др.) : “InformIT > What Is Clean Code? By Robert C. Martin”

Миналата седмица освен, че се сдобих с билет за Depeche mode (още в понеделник, разбира се), посетих два концерта - този на Ричард Клайдерман в сряда и на Descendance в петък.

Клайдерман, естествено, напълни зала 1 на НДК до пръсване. Известен е, няма съмнение, а и лично аз научих за него от рекламите по телевизиите. Чух, че продавали и билети за правостоящи. С типичния френски акцент обясни как ще идва “Аназър тайм, енд аназър тайм, енд аназър тайм…” Нямаше превод на никое от изказванията му за съжаление, нито на представянето на “Симфония Титаник”. Чувствах се обаче особено когато чух звука на електронна китара, на обой, арфа, а около рояла виждах само струнни инструменти. По-голямо удоволствие ми достави втората част на концерта, в която изпълненията звучаха не толкова поп. Някак обаче не можах да усетя онова чувство, което те обзема като чуваш автентичния звук на класически инструмент - в един момент се замислих, че дори и той да е на запис, пак нямаше да усетя разлика. Той самият правеше “шоу” - говори на японски, раздаваше нотите си на предните редове. Чух и двете си любими произведения от неговия репертоар - “Балада за Аделина” и “Носталгия”. За съжаление, аранжиментът на “Носталгия” бе много по-различен от това, което бях свикнала да чувам и дори не успях да я позная.

Пълна противоположност беше концерта с аборигенски танци и песни в петък. Първо, зала 1 на НДК беше … празна! След като се видя, че така или иначе предните сектори остават празни, бяха приканени и по-задните да минат напред. Така се оказа, че пълни са само оркестрината и двата предни сектора. Всичко назад бе пусто. Стана ми някак обидно от името на изпълнителите - трябва да е много неприятно да се изправиш пред подобна празна зала! Превод този път имаше. Той и си беше нужен - танците бяха сравнително кратки, а всеки от тях беше предшестван от обяснения за културата и обичаите, с които е свързан. Въпреки, че беше нужен, трябва да призная, че съжалявах, че изобщо има превод! Разбирах отлично английския на австралийците. Както и по-голямата част от присъстващите. Всъщност присъстваха много чужденци - чух основно английски и френски. Обаче да чуеш как човекът обяснява : “Този танц е ритуален и обикновено се повтаря през цялата нощ, което няма да се случи сега разбира се”, а преводачът да обясни : “През тази вечер ще видите този танц повторен няколко пъти. Ще има изненади!” - наистина си беше изненада! Надявам се аборигените да не са се сдобили с микрофона на преводача по начина, по който обясниха, че са се сдобили с китари : “Преди 400 години дошли испанците, нашите предци ги изяли и запазили китарите…” Купих си и диск с аборигенска музика, който в момента слушам. Интересно е как в края на вечерта изведнъж се сетих, че за цяла вечер не чух нито една песен, чието обяснение да говори за любовни тревоги, крадене на булки или изобщо дуели за жена. Песните се отнасяха за религията - кръщене, сътворение; за правосъдие; и за храна - колко са благодарни на кенгуруто за даровете, как един ден не успели да хванат кенгуру заради дъжда и всички заспали гладни, за богатия изненадващ улов на миди, за брането на плодове, за събирането на мед. Което трябваше да очаквам, имайки предвид в колко по-сурова действителност живеят аборигените, докато ние в Европа имаме благосклонна към нас природа и климат.

Представлението беше много интересно - разказът бе увлекателен и по едно време усетих как виждам аборигените с техните оскъдни препаски и мистични шарки по кожата, танцуващи около високите пламъци на ритуален огън, как чувам пукането на съчките, как усещам вкуса на червеният прахоляк, забулващ бурните им танци.

Какво ли е било усещането на първият европеец, стъпил сред тях!

The architect Christopher Alexander - father of patterns and pattern language … views the craftsmanship of fine structure to be the sole purview of the architect; the larger forms can be left to patterns and their application by the inhabitants.

James O. Coplien

Казано иначе - архитектът Кристофър Александър, бащата на шаблоните за дизайн, смята, че ролята на архитекта е да “изпипа” детайлите. Самите шаблони може и клиента да си ги подбере!

Източник : Clean Code Foreword.

Сблъсках се със следния проблем : връзката към външен файл с каскадни стилове присъства в главата на HTML документа в IE, само дето компонента на страницата, за който се отнасяше, си седеше без никакъв стил. Във Firefox страницата изглежда нормално.

Така научих, че Internet Explorer налага ограничение за максималния брой връзки към външни стилове, също така и към вградени стилове за всяка страница. Статията в MSDN : “All style tags after the first 30 style tags on an HTML page are not applied in Internet Explorer”, полезна дискусия на сайта на Drupal : “Drupal >> Issues >>IE: Stylesheets ignored after 30 link/style tags”.

Сега обаче установих, че и MSDN не казва истината - всъщност стиловете, които се прилагат, не са 30, а 31! Проблемът се проявява ако се опиташ да включиш 32-ри по ред стил.

В примера на MSDN се добавят стилове със следния JavaScript код :
for (i=0 ; i < 31; i++)
{
document.createStyleSheet()
StyleSheetCount.innerText = "Total Style Sheets = " + i
}


Вижда се, че започват цикъла от 0, и за бройка отпечатват не бройката, а индекса на последния елемент.

Лъчо предположи, че числото 31 идва от факта, че най-вероятно стиловете са 32 (едно вече много кръгло и красиво от програмистка гледна точка число), но единият е запазен за “вградения” в IE базов HTML стил. И все пак не разбирам - защо ако добавяш стил с JavaScript ти дава грешка (нищо, че е напълно неинформативна - “Error: Invalid argument.”), а ако просто имаш декларирани връзки към външни стилове тези над 31вата просто се игнорират без предупреждение?!

Сега ме гони параноята и периодично подскачам с въпроса : “А дали Internet Explorer не налага и ограничение за. …?”