Irina’s Weblog

31/10/2008

¬печатлени€ от обновеното ново банкиране на ѕ»Ѕ

Filed under: Daily,ѕрава на потребителите — Izida @ 9:53 am

 акто писах преди два дни, днес ѕ»Ѕ пуснаха обновената верси€ на своето ново електронно банкиране. ѕреди малко календарът ми напомни да погледна какво ново на хоризонта и ето моите впечатлени€:

  • ƒизайнът ми харесва повече – изглежда по-изпипано като оформление, има банер с телефон за помощ при проблеми;
  • ќще при стартиране прави впечатление, че се отвар€т по-малко прозорци от преди.
  • ѕри влизане в системата се зарежда страницата със сметките и т€хното състо€ние. Ѕ€х направила забележка, че н€ма нужда всеки път да се озоваваш при влизане на екрана “—м€на на език” – така или иначе това е р€дко ползвана операци€. ¬се пак активното меню остава “јдминистраци€”, което е и първото в хоризонталното меню. јдминистраци€та на потребителски€т акаунт е операци€, ко€то на мен май никога не ми е тр€бвала. «а това би ми било по-удобно да е накра€ в менюто, а при влизане веднага да е активно менюто “ѕреводи и справки”.
  • ¬ списъка със сметките вече присъства освен салдото и замразената сума – преди за да вид€ дали имам замразени суми (като още неотчетени теглени€ от банкомат или плащани€ през ePay), се налагаше да щракна на номера на сметката за да се зареди нов екран с детайлна информаци€; —ега всичко е достъпно още в самото начало. Ќо ми прави впечатление, че все още личните ми сметки се изписват без първите два символа от IBAN номера им.
  • ‘ормите за въвеждане на преводи изглеждат по-кратки. Ќе мога да си спомн€ какви полета в повече е имало преди, защото най-веро€тно никога не съм ги попълвала за да ги запомн€.  олкото по-малко има за въвеждане – толкова по-добре!
  • Ќе позвол€ват въвеждане на сума със запета€ в полето за сума на превод – тр€бва да е с точка. ¬ече дава информативно JavaScript съобщение. Ќо се чуд€ защо ли не приемат и запета€та като валиден разделител.
  • ¬ече не виждам при въвеждане на сумата и преминаване в друго поле при превод, да се прави презареждане на страницата. “ова ме объркваше много пъти, защото нормално след въвеждане на сума отивам в полето “ќснование”, пиша нещо, след което осъзнавам, че докато съм пишела основанието вече се е свал€ла наново страницата – за€вка, направена при напускане на полето “—ума”. » губех текста на основанието.
  • ‘ормата за извлечение по сметка вече допуска до 50 реда в резултата, не както преди само до 15. ќсвен това са въвели календар, който се отвар€ при щракане на полетата за дати. ƒори не съм усещала колко повече време ми отнема да напиша датите ръчно – това наистина спест€ва време!

¬ общи линии – обичайната ми употреба на банкирането вече е улеснена, което ме прави един доволен клиент!

29/10/2008

Ќеразбрани€т JavaScript

Filed under: Computers — Izida @ 4:57 pm

јко см€тате, че леснотата, с ко€то се пише на JavaScript, е достатъчен показател за това да го наречем глупав и аматьорски език за програмиране, то погледнете следната стати€ на Douglas Crockford :

“JavaScript: The World’s Most Misunderstood Programming Language”

»ма и отлични статии на тема наслед€ване и скриване на информаци€та в JS:

ѕ»Ѕ с обновено електронно банкиране

Filed under: Computers — Izida @ 12:48 pm

ќт пост в блога на ѕърва инвестиционна банка научих, че от 31ви този месец ще е достъпна осъвременената верси€ на електронното им банкиране. Ќаистина ми е любопитно да вид€ как са развили системата след множеството препоръките и забележките на клиенти.

24/10/2008

—тарание

Filed under: Books,Computers — Izida @ 10:46 am

I could list all of the qualities that I notice in clean code, but there is one overarching quality that leads to all of them. Clean code always looks like it was written by someone who cares. There is nothing obvious that you can do to make it better. All of those things were thought about by the code’s author, and if you try to imagine improvements, you’re led back to where you are, sitting in appreciation of the code someone left for youЧcode left by someone who cares deeply about the craft.

Michael Feathers, автор на Working Effectively with Legacy Code

ƒа, при€тно е да видиш парче код, за което да си кажеш : ““ук наистина н€ма какво да се подобри!”. » да си представиш как човекът не просто е написал нещо, което работи, а и е вложил грижа и старание да го подобри до степента, ко€то е пред теб. “ова у мен събужда чувство на уважение към автора. » въпроса : ƒали и аз бих го довела до този вид?

ћнени€ на други специалисти (Stroustrup, Booch и др.) : “InformIT > What Is Clean Code? By Robert C. Martin”

22/10/2008

јборигенски страсти

Filed under: Daily,Music — Izida @ 7:41 pm

ћиналата седмица освен, че се сдобих с билет за Depeche mode (още в понеделник, разбира се), посетих два концерта – този на –ичард  лайдерман в ср€да и на Descendance в петък.

 лайдерман, естествено, напълни зала 1 на Ќƒ  до пръсване. »звестен е, н€ма съмнение, а и лично аз научих за него от рекламите по телевизиите. „ух, че продавали и билети за правосто€щи. — типични€ френски акцент об€сни как ще идва “јназър тайм, енд аназър тайм, енд аназър тайм…” рЯШЙ Ќ€маше превод на никое от изказвани€та му за съжаление, нито на представ€нето на “—имфони€ “итаник”. „увствах се обаче особено когато чух звука на електронна китара, на обой, арфа, а около ро€ла виждах само струнни инструменти. ѕо-гол€мо удоволствие ми достави втората част на концерта, в ко€то изпълнени€та звучаха не толкова поп. Ќ€как обаче не можах да усет€ онова чувство, което те обзема като чуваш автентични€ звук на класически инструмент – в един момент се замислих, че дори и той да е на запис, пак н€маше да усет€ разлика. “ой сами€т правеше “шоу” – говори на €понски, раздаваше нотите си на предните редове. „ух и двете си любими произведени€ от негови€ репертоар – “Ѕалада за јделина” и “Ќосталги€”. «а съжаление, аранжиментът на “Ќосталги€” бе много по-различен от това, което б€х свикнала да чувам и дори не усп€х да € позна€.

ѕълна противоположност беше концерта с аборигенски танци и песни в петък. ѕърво, зала 1 на Ќƒ  беше … празна! —лед като се вид€, че така или иначе предните сектори остават празни, б€ха приканени и по-задните да минат напред. “ака се оказа, че пълни са само оркестрината и двата предни сектора. ¬сичко назад бе пусто. —тана ми н€как обидно от името на изпълнителите – тр€бва да е много непри€тно да се изправиш пред подобна празна зала! ѕревод този път имаше. “ой и си беше нужен – танците б€ха сравнително кратки, а всеки от т€х беше предшестван от об€снени€ за културата и обичаите, с които е свързан. ¬ъпреки, че беше нужен, тр€бва да призна€, че съжал€вах, че изобщо има превод! –азбирах отлично английски€ на австралийците.  акто и по-гол€мата част от присъстващите. ¬същност присъстваха много чужденци – чух основно английски и френски. ќбаче да чуеш как човекът об€сн€ва : ““ози танц е ритуален и обикновено се повтар€ през ц€лата нощ, което н€ма да се случи сега разбира се”, а преводачът да об€сни : “ѕрез тази вечер ще видите този танц повторен н€колко пъти. ўе има изненади!” – наистина си беше изненада! Ќад€вам се аборигените да не са се сдобили с микрофона на преводача по начина, по който об€сниха, че са се сдобили с китари : “ѕреди 400 години дошли испанците, нашите предци ги из€ли и запазили китарите…”  упих си и диск с аборигенска музика, който в момента слушам. »нтересно е как в кра€ на вечерта изведнъж се сетих, че за ц€ла вечер не чух нито една песен, чието об€снение да говори за любовни тревоги, крадене на булки или изобщо дуели за жена. ѕесните се отнас€ха за религи€та – кръщене, сътворение; за правосъдие; и за храна – колко са благодарни на кенгуруто за даровете, как един ден не успели да хванат кенгуру заради дъжда и всички заспали гладни, за богати€ изненадващ улов на миди, за брането на плодове, за събирането на мед.  оето тр€бваше да очаквам, имайки предвид в колко по-сурова действителност живе€т аборигените, докато ние в ≈вропа имаме благосклонна към нас природа и климат.

ѕредставлението беше много интересно – разказът бе увлекателен и по едно време усетих как виждам аборигените с техните оскъдни препаски и мистични шарки по кожата, танцуващи около високите пламъци на ритуален огън, как чувам пукането на съчките, как усещам вкуса на червени€т прахол€к, забулващ бурните им танци.

 акво ли е било усещането на първи€т европеец, стъпил сред т€х!

6/10/2008

Ўаблоните и детайлите

Filed under: Computers — Izida @ 10:08 pm

The architect Christopher Alexander – father of patterns and pattern language … views the craftsmanship of fine structure to be the sole purview of the architect; the larger forms can be left to patterns and their application by the inhabitants.

James O. Coplien

 азано иначе – архитектът  ристофър јлександър, бащата на шаблоните за дизайн, см€та, че рол€та на архитекта е да “изпипа” детайлите. —амите шаблони може и клиента да си ги подбере!

»зточник : Clean Code Foreword.

1/10/2008

Internet Explorer ограничава бро€ CSSи за една страница

Filed under: Computers — Izida @ 2:35 pm

—блъсках се със следни€ проблем : връзката към външен файл с каскадни стилове присъства в главата на HTML документа в IE, само дето компонента на страницата, за който се отнас€ше, си седеше без никакъв стил. ¬ъв Firefox страницата изглежда нормално.

“ака научих, че Internet Explorer налага ограничение за максимални€ брой връзки към външни стилове, също така и към вградени стилове за вс€ка страница. —тати€та в MSDN : “All style tags after the first 30 style tags on an HTML page are not applied in Internet Explorer”, полезна дискуси€ на сайта на Drupal : “Drupal >> Issues >>IE: Stylesheets ignored after 30 link/style tags”.

—ега обаче установих, че и MSDN не казва истината – всъщност стиловете, които се прилагат, не са 30, а 31! ѕроблемът се про€в€ва ако се опиташ да включиш 32-ри по ред стил.

¬ примера на MSDN се добав€т стилове със следни€ JavaScript код :
for (i=0 ; i < 31; i++) { document.createStyleSheet() StyleSheetCount.innerText = "Total Style Sheets = " + i }

¬ижда се, че започват цикъла от 0, и за бройка отпечатват не бройката, а индекса на последни€ елемент.

Ћъчо предположи, че числото 31 идва от факта, че най-веро€тно стиловете са 32 (едно вече много кръгло и красиво от програмистка гледна точка число), но едини€т е запазен за "вградени€" в IE базов HTML стил. » все пак не разбирам - защо ако добав€ш стил с JavaScript ти дава грешка (нищо, че е напълно неинформативна - "Error: Invalid argument."), а ако просто имаш декларирани връзки към външни стилове тези над 31вата просто се игнорират без предупреждение?!

—ега ме гони парано€та и периодично подскачам с въпроса : "ј дали Internet Explorer не налага и ограничение за. ...?"

пїњ