Irina’s Weblog

27/8/2008

Диференцирано ДДС

Filed under: Humor — Izida @ 2:36 pm

Реших да видя какво предлагат Албена като промоции към края на сезона. И попаднах на следния интересен надпис:

ДДС

Сещам се за следните възможни варианти:

  • в България незабелязано за мен са определили диферентицани ДДС ставки за различните стоки; при това не книгите, лекарствата или ежедневните стоки са с намалено ДДС, а хотелиерските услуги. Е, в България това не звучи странно – все пак хотелиерският бранш е по-силен и разполага с повече средства от книгоиздателския, може и да успеят те да се преборят макар че книгоиздателите не успяват за момента;
  • цената включва само 7% от дължимите 20% ДДС – които ще бъдат начислени върху тази цена и ще оскъпят продукта.

Интересна работа!

Редакция:
Излиза, че наистина хотелиерските услуги са облагодетелствани с по-ниска ДДС ставка според Закона за ДДС, както ми бе посочено от gregory в коментар под темата:

Чл. 66. (1) Ставката на данъка е 20 на сто за:
1. облагаемите доставки, освен изрично посочените като облагаеми с нулева ставка;
2. вноса на стоки на територията на страната;
3. облагаемите вътреобщностни придобивания.
(2) Данъчната ставка за настаняване, предоставено от хотелиер, когато е част от организирано пътуване, е в размер 7 на сто.

Gipsy song

Filed under: Music — Izida @ 1:27 pm

Една нощ докато сменях каналите на телевизора случайно попаднах на концерта в Пловдив на “Балкански коне” – веднага разпознах Теодосий Спасов. Една песен ми се впи в главата – “Gipsy song”. Оказа се, че китаристът Влатко Стефановски, предлага за свободно сваляне освен текстове на някои от песните си (между които и циганската песен), и 20 към момента mp3-ки.

Ето и връзка към циганската песен : “Gipsy song”.

В менюто “Mp3’s” на сайта му можете да свалите и останалите 29 песни.

П.С. Виждам, че имат издадено и DVD с концерт под името “Дете се роди” – може би него съм гледала.

25/8/2008

Манатарки

Filed under: Humor — Izida @ 6:36 pm

Заведение на плажа на Албена. С Лъчо ще хапваме пици. След злополучния опит с пицария “Ти Амо” – а именно манатарките с червеи на пицата, Лъчо решава, че ще изясни съдържанието на текущата си пица:

– Извинете, пица “Неаполитана” с какви гъби е?

След известно чудене сервитьорката вдига рамене и отива да пита готвача.

Връща се победоносно:

– С мариновани!

П.С. И второто й връщане до готвача не помогна – след като въртяха сума време един голян буркан с гъби, не успяха да разберат какви са всъщност… Пицата бе заменена с друга без гъби.

21/8/2008

Малка игра

Filed under: Daily,The desert of the real,Шофьорски — Izida @ 5:48 pm

С Лъчо си играехме на една игричка в курорт Албена – при пресичане на улица трябваше да познаем дали идващата кола е българска или румънска. За съжаление бързо ни писна, защото не беше никак трудно : ако намали и спре, значи е румънска; ако мине пред краката ти върху пешеходната пътека със стърчащ от прозореца лакът, значи е нашенец.

Само веднъж обърках – един софиянец най-изненадващо ни направи път, да е жив и здрав!

При екскурзията ни до Румъния по Великден, екскурзоводът ни забавляваше с обяснения за румънските нрави и традиции. Когато влязохме в Румъния наред с любопитните факти за националния им празник, за прословутия граф Цепеш (по-известен като Дракула), за липсата на кафенета на открито в Букурещ, изтъкна и това как сега вече се налага рейса да намали скоростта, защото тук глобите са тежки, а и се налагат наистина. Да, това наистина звучи чуждоземно за нас! И си е атракция!

19/8/2008

Карадере – Албена

Filed under: Daily — Izida @ 11:17 pm

Контраст! Тази една думичка най-добре описва тазгодишната ми лятна почивка.

Първите няколко дни бяхме в едно закътано райско кътче – село Горица, и посещавахме плажовете Карадере и този на близкия град Бяла. Естествено Карадере се е опазило от талазите благодарение на няколко километровия черен път, криволичещ през баири и храсталаци, който дели плажа от село Горица. Половината плажна ивица бе осеяна от разноцветни палатки, в другата част компания ни правеха само гларусите.

След това изкарахме седмица в комплекс Албена – най-северното ми летуване до момента. Отдавна исках да посетя този комплекс, а една промоция на достъпна нощувка със закуска в тризвезден хотел ме убеди окончателно. Бих казала, че Албена е всичко, което искам от своя жилищен квартал:

  • изобилна зеленина – от нашия хотел не се виждаше никой съседен хотел, а пътят към плажа минаваше през горичка с ухание на смола, в която няколко пъти видях кафяви катерички;
  • учтив обслужващ персонал – пощальоните бяха в спретнати униформи на велосипеди, който и да питаш в комплекса винаги бе отзивчив и готов да помогне; продавачите и сервитьорите са усмихнати и учтиви;
  • много добра поддръжка – жена в униформа почистваше от прецъфтели цветчета една цветна градинка, градинар обираше от тревата пред хотела опадалите листа. Някак лесно се свиква със спретнатия и поддържан вид, чак спира да ти прави впечатление колко постоянство в поддръжката всъщност се изисква;
  • голям плаж – при това за разлика от плажа на Слънчев бряг тук нямаше опънати с колчета въжета до самата вода, указващи границата на зоните с платени чадъри; самите зони с чадъри бяха само до половината широчина на плажа, не до самия край на пясъка;
  • не попаднах на двойни цени за българи и чужденци, нито на незаконния процент сервиз в менютата на ресторантите;
  • транспорт – в комплекса имаше безплатни автобуси на всеки 20 минути. Вървят по два маршрута, от 9:00 до 17:00, което се оказва плюс ако не ви се разхожда точно сега до плажа. Нищо, че е близко и че се минава през сенчести горички.
  • по продължение на целия плаж с лице към уличката имаше набучени в пясъка табели с националния телефон за защита на потребителите 0700 111 22. За съжаление надписът беше само на български.

И все пак си има своите минуси:

  • предполагам поради факта, че почти всички хотели предлагат “All inclusive” настаняване (включена в цената закуска, обяд и вечеря на шведска маса), имаше мизерно малко заведения за бърза закуска от типа дюнери, хот-дог, палачинки, тостери за обяд. На цялата главна пешеходна улица нямаше нищо различно от сладолед и ресторанти! Чак на втория ден намерихме два павилиона за дюнер, два за палачинки и няколко места за пица – бяха разположени по улицата, която се простира по протежение на плажната ивица. Цените са като за чужденци. Това може би обяснява липсата на различни цени за българи/чужденци – просто и двете са си високи. Сядането в пицария “Ти Амо” на централната пешеходна улица в първия ни ден в Албена, където хапнах пица фунги за 13 лв, завърши с това, че при преполовяване на пицата си във втората половина открих три сготвени бели червейчета в манатарките. След няколко дни се престраших да седна на мексиканско – Текс-Мекс. Като се изключи, че ми объркаха поръчката (поправиха се обаче бързо), храната беше вкусна и на вид прясна. Но в плажното заведение на една от Лагуните ми сервираха хот-дог от хляб, едни кремвирш и малко кетчуп – такова “постно” нещо не бях виждала! А на снимката имаше поне зелена салата и горчица. С една дума – хем скъпо, хем гадно! Добре, че бяха дюнерите. Любимият ми в момента Дарко с цена от 1,50 лв в София, вървеше от 2,00 до 3,50 лв в Албена.
  • Още във вторник при първото ходене на плажа, бяхме нападнати от хапещи ситни летящи мушички. В общи линии ако не си във водата, прекарваш времето като се пошляпваш и подскачаш като спящо безпризорно куче, ухапано от бълха. За щастие, поне се убиват лесно. Принудих се да се върна в хотела и да се пека на шезлонг там (макар че успях и да си донеса няколко гадинки с мен). На следващия ден сякаш понамаляха, но пак беше неприятно – май им липсваше анестетика, с който разполагат комарите. В четвъртък група българи си поискаха обратно парите от продаващия билети за чадъри на плажа с обяснението, че отиват на някой друг плаж заради насекомите. Чух, че множенето им се дължало на прекомерния цъфтеж на водораслите в началото на седмицата, което пък е следствие от жегите. Все пак комари нямаше въпреки горите наоколо, така че си мисля, че едно пръскане би помогнало.
  • такситата – на идване в комплекса предпочетох да дойдем без такси като си потъркаляхме куфара до хотела само и само да не попадна пак на някой, който да ме изнерви излишно в началото на почивката ми. В края вече ми беше все тая. От хотела ни извикаха такси, като рецепционистката обясни, че струвало 10 лв до гарата – за киломерът-два. Съгласихме се. Като пристигна обаче шофьорът обясни, че ще ни струва обаче 13 лв, защото трябвало да си плати обаждането на хотела. И изчезна някъде към рецепцията. Стиснах Лъчо да не се заяжда – има ли смисъл? Дори не забелязах дали пусна апарата.
  • хотела – три звезди явно не са достатъчно в България за да попаднеш на добра стая; първоначално бяхме настанени на първия етаж, без прозорец, на чиято врата на терасата имаше предупреждение да затваряш и заключваш преди излизане с цел избягване на кражби. Това нямаше да ме безпокои ако стаята не миришеше на мухал, най-силно в гардероба, който граничеше с банята. Представете си какво става като затвориш и излезеш някъде за през целия ден! Като бонус мазилката в банята капеше на фин прах от тавана. С багажа на рецепцията настояхме за смяна на стаята или да ни върнат парите. За щастие управителката уреди бързичко преместването ни в нова стая – този път на третия етаж и без забележки.
  • камериерките бяха доста шумни – крещяха си служебна информация тип “Пенке, оправи ли 139та?”, “Да знаеш как се изкъпах като чистех банята – бил оставен на душ и като го пуснах, цялата се залях със студена вода”… и т.н от едното крило на хотела до другото. Поне ме развеселяваха на моменти. Чудя се какво ли си мислеха всичките германци в хотела като не разбираха езика… Един път приказлива камериерка успя да нахълта в стаята след като няколко пъти отговорих на почукването на вратата да не влиза понеже тъкмо се преобличах за плаж. Разбираемо е да не ни чуе – говореше си с колежка явно. На вече сериозно раздразнената реплика на Лъчо : “Извинете, бихте ли излезли?!” отговори “Да…” и продължи да стърчи пред мен усмихната и неподвижна до втората реплика на Лъчо : “Ами излезте тогава!”. От този случай нататък всеки ден слагахме табелата “Моля не безпокойте” освен ако не искаме изрично да почистят.
  • На изпращане никоя от трите служителки, които ни пожела лек път, не ни попита как сме изкарали, нито ни покани отново догодина. Предполагам следствие от горните две точки.
  • Има Wi-fi, но се заплаща като се купуват карти за достъп. Цените не ми допаднаха, но вече не помня какви бяха. При нужда ползвах интернета от МТел. (допълнение: 7 лв на час, отстъпки за количества – максимум 20 лв за 5 часа)

Като цяло, в Албена ми залипсваха домашните домати, които купувахме в горица от дядо Петко ежедневно – различни по форма и размери, но невероятно ароматни и вкусни.

Ето и няколко снимки:

Карадере

Карадере
Плажа на Карадере

Щъркели над Бяла
Щъркели над Бяла

Свечеряване в Албена
Свечеряване в Албена

На плажа на Албена
На плажа на Албена

До табелата на КЗП
До табелата на Националния телефон за защита на потребителите, отново на плажа на Албена.

Лунно затъмнение

Лунно затъмнение
Лунното затъмнение, наблюдавано от терасата ни в хотела в Албена

п»ї