Спор във форум по повод изнасяне на храна от ресторант с шведска маса:
- “Навсякъде имаше разлепени табели, че вода и храна не се изнася от ресторанта или се заплаща. Браво! Похвално, че детето ти не е стояло гладно! Типично български манталитет показваш, щом си преминала правилата!”
- “Моля не нарушавайте добрия тон, все пак правилата са измислени за да бъдат нарушавани. “Прекаления светец и Богу не е драг.” Извън това искам да кажа,че е нормално да има табели, с инструкции и забрани, но това не е закон.
….
а така нареченото “спазване на всички правила” за съжаление си е характерен белег на българския синдром ‘комплекс за малоценност”.”
Оправдания, оправдания, оправдания… Ако човек реши да прекрачи правилата, винаги ще си намери причина. Нищо, че сам осъзнава колко е в грешка. Или поне се надявам, че осъзнава.
За съжаление, не само хотелиерските правила предизвикват подобни реакции. Завиждала съм на възпитанието на мои познати западноевропейци, за които законите наистина са закони. Но забелязвам у тях нещо, което при нас липсва - вяра в това, че щом се е наложило да има такъв закон, то явно е за тяхното общо добро и да го прекрачат би значило да вървят срещу самите себе си.
Реклама. Дясната половина на екрана си остава черна, в лявата виждаме един много тесен хол. Мъж се опитва да завърти един плосък телевизор и да го закачи на стената, която е само на метър от дивана. След известно количество безрезултатни опити за обръщане и разминаване със съпругата, в дясната половина на екрана се появява надпис за ипотечен кредит.
Странно! По примера на повечето реклами (преди-след) очаквах тесният хол всеки момент да се разшири и да обхване целия екран, а мъжът с усмивка да демонстрира завъртане и позициониране на един класически телевизор с кинескоп!
Както бе казал “поета”:
Тази година завод за полупроводници, догодина - за цели проводници…
До днес си мислех, че да си изсипеш колата, да се сгромолясаш на нея и да съдиш заведението за мокрия под е извън нашата българска действителност:
Собственикът на фирма “М комплект ЗЗ” е получил 44 акта от Столичния инспекторат заради незаконни реклами на дейността си чрез транспаранти. В отговор на тези актове той е подал в съда жалба срещу общината заради “психически тормоз чрез съставянето на актове”, обяви Диков
Източник: За града.
Идея: Да подадем жалба за психически тормоз от страна на транспарантите на фирмата! Дано само престъпниците-рецидивисти не се сетят и те да ни съдят държавата с подобно основание - примерно психически тормоз заради множество присъди.
Трябва да хванем с Лъчо ранен рейс за Пловдив. Аз лично съм готова да жертвам известна доза от съня си за да избегна емоциите в такситата и да си ползвам градския транспорт. Но Лъчо настоява за такси. И така, една сутрин преди няколко дни се качваме от Плиска двамата в едно “Такси-с-експрес” в посока Централна автогара. Аз отново не съм там и съм за малко.
Тъкмо излизаме на Цариградско шосе от локалното, когато шофьорът започва следния разговор с Лъчо :
- 10 лв устройва ли ви?
- Моля?
- Питам дали 10 лв ви устройва за до гарата…
- Е нали си има касов апарат? Колкото покаже - толкова.
- Добре де, нека бъдат 8 лв!
- Това са 20% по-малко … Как стана така?
- Е, сега… До там ще ви излезе 6-7 лв, аз ви искам 8! Това са лев-два повече! Вдигнаха нафтата преди две седмици и…
- А аз какво да направя по случая? Колкото покаже апарата - толкова!
В крайна сметка шофьорът млъкна, откара ни до гарата без никакви коментари повече. Апаратът показа 5,10 лв. Платихме и си слязохме.
Продължавам да се чудя - що за просия?!
Още една добра новина научих днес - този път от блога на Мартин Димитров.
А именно : От 1ви юли, Държавен вестник вече е достъпен в Интернет от страницата на Парламента!
Още си спомням изумлението ми когато преди година-две исках да видя обнародван едно изменение на закон и установих, че имам достъп само до списъка с публикувани закони във вестника, но не и до самото му съдържание. Известно време се борех да намеря на сайта нужната информация, смятайки, че просто няма как да не е публикувана. Та нали ние като данъкоплатци плащаме за законотворческата дейност на Парламента - би трябвало да имаме достъп до резултатите от труда им. Т.е. да се информираме какви са законите напълно безплатно. До колкото е безплатно на фона на платените данъци де.
П.С. favicon-а на сайта на Парламента е … емблемата на сървлет контейнера Tomcat 
Няколко месеца се чудех дали ми се ходи на концерта на Whitesnake & Def Leppard. Така и не се навих - последния ми концерт - този на Foreigner, много ме издразни! Беше в зала Фестивална, звукът изобщо не ми хареса. За капак - пушеше се толкова много, че някакво момиче до мен дишаше през шала си. Още на третото парче с Лъчо се изнесохме в най-задната част на залата, където бяхме до края. А от самите Whitesnake имам също неприятни спомени - бяхме на някакъв стадион (не помня кой), и закъсняха с няколко часа… Умряхме от скука след като “Ахат” ни подгряха - дето се вика, напълно “изстинахме” докато Whitesnake ни удостоят с честта да се появят. Да не говорим, че охранителите се отнасяха с нас като с говеда на паша (или към кланница…) - в един момент се питах аз ли им плащам за посещението на концерта или те на мен?!
Е, добре че не отидох на този! Като чета статията в dnes.bg как са закъснели с 3 часа след подгряващата група, плюс проблеми със звука, дъжд (айде, за това си носех дъждобран преди за всеки случай, вина нямат), после още час до появата на Def Leppard. Не знам дали бих чакала до 1 през нощта за да излязат да пеят…
За това и много стисках палци като отивах на концерта на Depeche Mode - бях почти убедена, че пак никой няма да те упътва откъде да влезеш в сектора си, нито ще дава информация. Е, бях приятно изненадана - конна полиция, точна информация, липса на стадни опашки. Значи можело! Не съм просто прекалено взискателна! Но… това беше единичен случай в текущия ми концертен опит.
И все пак - явно съм разглезена от концертите класическа музика - друго си е да имаш място, да си ограден от отзивчиви и усмихнати служители, концертът да почне на секундата и да не се чувстваш като че ли трябва да им се молиш да си изпеят парчетата…
Доста съм заета в последно време (което ясно си личи по бройката ми публикации напоследък), но не мога да пропусна една публикация на народния представител Минчо Спасов. Спомняте ли си случая от есента на 2007ма, когато депутатът е станал свидетел на хулиганска проява от страна на водачите на два луксозни автомобила срещу друг автомобил (в който пътува и дете)? Ако не - вижте темата “КОГО СКРИ МИНИСТЪР РУМЕН ПЕТКОВ?”. С една дума - понеже Фолксвагена не е освободил на време лявата лента за каращите с висока скорост автомобили, те го притиснали в аварийната лента и го замеряли с бутилки минерална вода. Румен Петков отказа да даде имената на провинилите се когато бе заставен да обясни на парламентарния контрол защо въпреки сигнала на тел. 166 автомобилите не са били спрени на входа на София. Само обясни, че и тримата водачи са санкционирани, а вина за неспирането им носи приелия обаждането в Ихтиман (когото също не назовава, за да не бъде “оплют и омаскарен в квартала, не че не го заслужава” (по негови думи). Минчо Спасов не се е отказал и е повел разследване - “КОГО СКРИ РУМЕН ПЕТКОВ 2 (ИСТИНАТА БОЛЕДУВА,НО НЕ УМИРА)”.
Оказва се, че изобщо не е имало глоби на водачите както Румен Петков обяви пред Парламента! Нагло… едно е да лъжеш народа, друго - да лъжеш своите И още - двата автомобила Ауди и Мерцедес с еднакви номера (разлика в буквичките), са
“на Стамен Христов Стаменов- бивш служител на Мото батальона на МВР и зет на висшестоящ офицер от същото министерство. “
Браво на Минчо Спасов, че не оставя случая да се забрави! Сега да видим какво ще предприеме г-н Пирински, председателя на Народното събрание, до когото е насочено писмото.
