Irina’s Weblog

След концерта на Foreigner вчера се отбихме с приятели да хапнем нещо набързо в “Мис Каприз” до Плиска. Първо, не ви препоръчвам ако ходите там да се отбивате през тоалетните преди да сте се навечеряли - има опасност да загубите апетита си! Второ, май и пици не е добре да ядете в тази пицария! Поне не вечер. Лъчо например се сдоби с пица, от която не успях да си отрежа крайче както обикновено - толкова бе жилава и твърда. Щастието му, че не съм го подяла, бе кратко - самият той не успя да разреже пицата си въпреки приложените мускули! Хрумна ми да я пипна - абсолютно студена, освен че е твърда и суха. Естествено я върнахме с думите : “Поръчали сме прясна пица, не претоплена стара, при това и не добре претоплена…”

Наглостта обаче бе пълна - върнаха ни я след 5 минути, с 1 градус по-топла…

Платихме с точност до една стотинка (30 лв и 4 стотинки) и се изнесохме. Категорично вече са в черния ми списък заведения!

Мина и семинара, посветен на NetBeans и Swing.

Roman Strobl ни запозна с новостите в NetBeans 6.0, който скоро трябва да стане финална версия до колкото разбрах. С кратка шега лекторът провери колко от физиономиите в залата разбират английския му, след което започна да ни демонстрира самото IDE. Също така наблегна и на факта, че NetBeans не е само едно IDE, а платформа, която можеш да използваш за разработка на свои приложение благодарение на архитектурата и лиценза. За пример даде фотоалбум и приложение, използващо свободните за ползване карти на NASA : “No, that is not Google Maps”, както каза Роман. След което демонстрира релефа около София и каква е гледката от хотела му. Да, проекта World Wind, включващ картите на NASA, както и предоставеното Java SDK, категорично са в списъка ми ToTest!

Въпросът колко човека в залата ползват NetBeans предизвика реакция само у една шепа хора, което изненада неприятно Роман - в Гърция, по негови думи, около 50% от присъстващите на презентацията ползвали Sun-ското IDE. Докато при нас преобладаваше Eclipse. Това доведе до множество сравнения с Eclipse, запознаване с функционалността “Import Eclipse Project”, готов профил с клавишни комбинации “Еclipse” и т.н. Един колега от залата предложи въвеждане и на “Export to Eclipse Project”, което много ме озадачи - едвам са хванали хора, що да ги улесняват да мигрират към други? Но идеята беше добра - ако си в екип, работещ основно с Eclipse, а искаш да разработваш на NetBeans, би било удобно да можете лесно да си прехвърляте проектите. Роман даде идеята да се ползва създаване на проект с Ant скрипт, който Ant скрипт после да се използва за създаване на проект в Eclipse.

Хареса ми, че предлагат различни конфигурации на средата в зависимост от това дали искаш всички опции или ще разработваш само J2SE, C++, Ruby, J2EE, като чистия J2SE вариант е само 21 Мб за сваляне! Може и да го пробвам като редактор за дребни “проектчета” и тестове по време на четене на книги да видим как е. Eclipse не ми е много удобен за това, защото създаването на проект ми идва в повече ако е само един тестов файл. В такива случаи ползвам прост редактор със синтактично оцветяване и компилиране от конзолата.

Също така приятна изненада беше възможността да извадиш някой от прозорците извън главния прозорец на NetBeans-а - за да го завлачиш например на втория си екран. Жалко, че аз си имам само един монитор.

Profiler-ът изглеждаше приятен, Роман демонстрира ползването на “Profiling points” за засичане времето на изпълнение между тях. Наков изрази съжалението си за това, че нямаш опцията да видиш структурата на променлива от съставен тип в малкото прозорче, което се появява като я селектираш. Но залата не му позволи да обвини Eclipse в липсата на тази опция - кой не ползва “Inspect” (Ctrl-Shft-I)! Можеш да правиш и “snapshot” в даден момент, да сравняваш с “snapshot” от минал момент и да виждаш колко памет повече е заета например.

Друг минус, който Наков посочи, е липсата на автоматична компилация само на променените класове по време на редактиране - опцията “Build Automatically” в Eclipse. Роман обясни, че имали голямо желание да включат тази функционалност във версията 6.0, но не смогнали с времето и за това ще трябва да се изчака до следващата версия. Като до тогава се компилира целия проект всеки път. А това е минус при големи проекти, аз поне ползвам нон-стоп автоматичното компилиране.

В общи линии повечето новости в NetBeans, които Роман представяше толкова ентусиазирано, пораждаха у мен леко съжаление към този проект на Sun - ползвам тези опции от години с Eclipse, което значи и че са поизчистени от бъгове. Не видях причина да мина към NetBeans освен може би малката дистрибуция при желание само на J2SE поддръжка.

Тъй като тази лекция се проточи с половин час, втората лекция започна в 20:30. На Мирослав Начев му се наложи да се сблъска с нуждата на много от гостите да се поразтъпчат въпреки желанието на организаторите да пропуснем почивката заради ограниченото време. Минахме към кратко представяне на новите SwingX компоненти - в общи линии преглеждане на примера, даден от Sun. Доволна съм от развитието на компонентите, изглеждаха доста добре и също влизат в ToTest списъка ми.

Все пак правеше впечатление разликата в представянето на NetBeans 6.0 на машината на Мирослав спрямо тази на Роман. Както каза глас от залата : “Сега ще видим как се държи NetBeans в нашенски условия…”

Покрай втората лекция “Rich Client Application example” се поотплеснахме към въпроси от базите данни като политиките на транзакции и заключване, които доведоха до извода, че е добре да има лекция по темата. Стига и някой да се подготви

Нуждата при ползване на JNLP цялото приложение да е подписано от един човек доведе до дискусия на тема дали трябва разработчика му да е подписал и известни широко използвани библиотеки, които е включил - например log4j. Отговора бе - да, трябва да подпишеш всичко! Един от гостите се противопостави на нуждата той да гарантира пред клиента за log4j. Мирослав напомни, че все пак клиента плаща на нас за разработка на приложението, и че в крайна сметка ако ние не вярваме на една библиотека, защо искаме клиента да й вярва? А и тук се намесва отговорността - ти разработваш приложението, трябва да избираш внимателно какви компоненти ползваш.

Когато семинара приключи (около 22:15), моят пакет солети за екстремни ситуации бе отдавна изяден от колегите Така че с Верчето се хванахме под ръчичка за да не се претрепем нейде в леда, и се отбихме за по една пица в “Торонто” - много са ми вкусни пиците там! След това вече можех да преценя, че съм доволна от това, че дойдох на семинара - да, беше тежък, защото бе след работен ден, до късно, без почивки, но подочух някои новости, за които, предполагам, скоро ще се чува все повече. Колкото до презентацията на NetBeans - била е добавена 3 дни преди семинара след като според Наков Sun научили за събитието и пратили човек. Жалкото бе, че зае най-бодрото време (поне за мен) - първия час и половина. Това се доказва и от асиметричността на тази ми публикация - колкото и да се стараех, концентрацията ми бе ниска след втория час. Но поне направи нещо, за което аз не намерих достатъчно желание - да разгледам тази алтернатива на текущото си IDE Eclipse. Веднъж го инсталирах, но така и не се насилих да го тествам сериозно. Накрая го махнах защото имах нужда от мястото и това е. Неприятно впечатление обаче ми остави скастрянето на дискусиите, които се получи на няколко пъти - предполагам причина бе ограниченото време - минусът на семинарите в работен ден.

А, да! След месец ще има някакво събитие в графа “забавни” - “боксинг” между .NET и Java програмисти. Нещо борбите между платформите не са ми любима тема, но смятам да се отбия в парк-хотел Москва ако имам възможност (съжалявам, не помня точната дата и час в момента).

Това се казва маратон! Имам междинен краен срок по проекта, в понеделник бях на ресторант с колегите, във вторник се видях с приятел на китайско, в сряда (т.е. днес) смятам да ида на семинара на БАРС “Creating of Rich Client Applications using NetBeans 6 and Java Swing”, в четвъртък - концерт на Foreigner, в петък - пътуване към Пловдив. И предните две седмици не отстъпваха на тази, така че вече имам нужда от един “reset” - казано иначе да прекарам няколко дни в леглото пред телевизора, попийвайки от любимия си за момента чай Тwinings с лайка, мед и ванилия. Чаят щеше да продължи да ми е любим ако не бях прочела, че 20,5 % от него са ароматизиращи добавки…

Само дето до почивката има време! Щото е планирана за около коледните празници.

“Коледна среща на блогърите”

13 декември, четвъртък от 18.30 часа.

(мястото вероятно ще е Кривото, но за да се направят резервации, трябва да се знае колко човека(блогъра) ще дойдат).

Елате да се познаем, се казва в приветствието и да си пийнем и поговорим.

Aко искате да участвате в срещата, просто напишете един ред на bogomil@spisanie.com. Нека да е скоро за да запазим места. Всички записани ще се виждат от тук.

Източник : Богомил Шопов

Към момента, „БТК” АД притежава господстващо положение на пазара на предоставяне на услугата „ADSL достъп до Интернет”.

КЗК установи, че дружеството принуждава потребителите на ADSL достъп да бъдат абонати и на телефонните услуги, които предлага. По този начин „БТК” АД поставя в пряка зависимост сключването на договора за ADSL услуга, с договор за ползване на фиксирана гласова телефонна услуга. Проучването показва, че не съществуват технически или технологични причини за обвързването на двата вида услуги.

Източник : Комисия за защита на конкуренцията.

Наложена е глоба от 250 000 лв. за злоупотреба с господстващо положение. Да видим кога ще “отвържат” ADSL-а от телефонната услуга. Всъщност това именно отказа баща ми да ползва техния Интернет преди време.

Споделям тук нещо, което съм забелязала не всеки е прочел :

Абонаментната карта, издадена за определена линия, важи за всички превозни средства в участъците, където имат един и същи маршрут и общи спирки с отбелязаната в картата линия, без метрополитена, както и при временна организация на движението, по заместващите линии.

Източник : сайта на СКГТ, Транспортни документи

Което ще рече, че може да сте си купили карта само за една линия и да ползвате и други автобуси - понеже в даден отрязък техните спирки съвпадат с тези на вашия рейс, следователно и в тях пътувате по същата автобусна линия. Това прави тази карта изгодна когато пътувате на малки разстояния, все пак не искате да чакате конкретен рейс, а има и други по същия маршрут.

Естествено трябва да се внимава за това дали в дадения отрязък автобуса, с които искате да замените вашия, няма някоя излишна спирка или пък не пропуска някоя от спирките на вашата линия. В такъв случай аз поне смятам, че картата не важи.

Писала съм не един път (“Взаимопомощ”, “Градски транспорт”, “Градски транспорт” …) за това колко мразя явлението гратисджийство по отношение на градския транспорт. Добре де, като ползваш рейсовете, какво ти пречи да си платиш? Ако не ти се плаща за “скапаните рейсове”, що не ползваш маршрутки, таксита или не ходиш пеш?

В обедната почивка поспорихме с колега, който изказа следното мнение :

Защо да плащам билет? Решил съм, че ми е по-изгодно да пътувам без билет, като си плащам глобите…

Замислих се, че когато ходихме във Виена, момичето, при което бяхме отседнали, ни обясни как веднъж я глобили като нередовен пътник и от тогава винаги е с карта. Не от неудобство, срам, нежелание за конфронтации. А защото билетчето струва 1,70 евро, а глобата е 70 евро!

Извода : трябва и в София да вдигнат цената на билета за нередовен пътник. Явно 7 лв (или както е описано в наредбата - на цената на 10 билета), не стига.

П.С. А може би с въвеждането на новата система на таксуване този проблем няма да съществува - сигурно ще има обаче куп други нови, като кракване на картите и презареждане с произволна сума…

“The Final Word On the final Keyword” - според автора на статията Renaud Waldura, претрупания с “final” Java код има предимства, които изброява за всяко едно от възможните приложения.

А вие пишете ли final при всеки възможен случай?

Впечатление ми направи идеята, че final отделя агрегацията от простото познанство (Aggregation vs. Acquaintance). Т.е. ако един обект е част от друг обект като баналното Engine като част от Car, то Engine ще е константна референция в класа Car. Ако една референция не е final, това показва, че обекта, към който сочи, не е съставна част, а по-точно “познат” на нашия обект.

Преди време бях писала в темата “Такситата искат ли искат…” за абсурдните според мен искания на таксиметровите шофьори чрез Асоциацията на таксиметровите синдикати.

За тези, които се интересуват, предлагам връзка към статия на Светла Костадинова, изпълнителен директор на Института за пазарна икономика

“Защо е вредно да се ограничи броя на такситата в София”

В петък се свързах с хората, разработващи приложен слой в приложението, който аз ползвам - един метод генерираше изключение при опита ми да го ползвам. Днес получих интересен отговор : проблемът е оправен, решението е било да разменят местата на двете променливи, които аз подавам на метода… До сега не ми се беше случвало да разменя места на параметри, още повече - да не го забележа и да обвиня чуждия код. Още повече със сигурност четох JavaDoc-а на слоя, който ползвам. Защо се случи? Защото този слой от по-ниско ниво, на който аз разчитам, при всяка следваща версия показваше все нови и нови проблеми. Загубила съм доверие в него - вероятността проблема да е там е висока, което от своя страна е притъпило собствената ми самокритичност и не съм проверила достатъчно добре своя код. Пък и какво можеш да объркаш в едно викане на метод?!

В този конкретен случай имаше и друга причина - разменените параметри са от един тип и са съответно източник и цел на операцията. Аз самоуверено съм си написала операция(цел, източник). Да, ама не! Било обратното! Реших да проверя защо съм ги написала именно в този ред така убедено въпреки, че съм проверила документацията на метода - спомних си за C функциите от типа на memcpy, strcpy и д.р. Наистина при тях реда е <цел, източник>! Докато java.lang.System.arraycopy в Java е на обратно. Аз ли се лъжа, или наистина имаше подобна политика в C/C++, първо цел, после източник? Ако беше така, не намирам причина в Java да отхвърлят този стил.

Забелязвам някаква мода в уеб страниците : вместо да има статичен текст “Въведете име:” преди полето, самия текст е вътре в полето и се изтрива като започнеш да пишеш в него. Това обаче има няколко интересни последици

Например : пиша коментар в един сайт. Полето за коментар при зареждането на страницата съдържа обяснителния текст “Въведете своя коментар тук:” - слушам и изпълнявам! Но понеже на страницата не се виждаха предните коментари, отидох в другия таб на Firefox-а за да прочета на какво всъщност отговарям. Връщам се аз в таба с моя коментар и какво да видя - полето празно! Добре, че Ctrl+Z сработи, че нямаше да пиша цялото това нещо наново и щях да се откажа от коментирането там. Една бърза инспекция на текстовото поле показа следния код onfocus=’this.value=”";’ …

Друг случай - сайт с логин форма на всяка страница, представляваща дискретна кутийка с две полета в нея. За да няма излишен текст, “Име” и “Парола” са изписани в самите полета. Изтриването на полетата става при onclick и onselect. Да, но за да се чете текста в полето за парола, се налага това поле да не е от тип “password”! Ако беше - вместо “Парола” щяхме да четем “******”. Но сега пък аз трябва пиша паролата само докато няма хора около мен, щото иначе всеки я чете! Моето решение - JavaScript, който намира това поле, изтрива съдържанието му и му слага тип “password”, който скрипт е асоцииран за автоматично изпълнение при onload на дадения сайт чрез add-on-а GreaseMonkey за Firefox.

GreaseMonkey се оказва отлично допълнение за хора с професионални изкривявания, които просто не могат да се примирят с някои неудобства по сайтовете, които ползват!

П.С. Питам се, още ли има уеб разработчици, които не са прочели книжката “Не ме карай да мисля” на Стийв Круг?

Столичния транспорт скоро започва тестове по новата система за таксуване с електронни билети. Ето как обясняват смарт-картите от самата СКГТ : “SMART карти”. За съжаление не намерих нищо по въпроса с цените - може би още се уточняват. Но четох някъде, че ще има по-високи цени на транспорта през пиковете часове с цел да се преразпредели пътникопотока към по-спокойните часови интервали.

Още не ми е ясно и как ще се гарантира, че хората се таксуват - все пак ти влизаш в рейса и си длъжен да си таксуваш картата чрез доближаване до таксуващия апарат. Вече си представям хай-тек контрольори с четци на карти в ръка, подобни на ПОС терминалите по касите на магазините

И как ще си таксуваш багажа ако е обемист? До момента за него трябваше отделен билет.

Гледах филма от край до край. Няколко пъти го почвах, все спирах още на десетата минута с мисълта, че не съм сигурна искам ли да видя какво следва. Но го изгледах! Не писах по темата - изживях си емоцията с Лъчо, с приятели и колеги.

Но днес прочетох статия на Гергана Грънчарова, Министър по европейските въпроси от 2007-ма, и не мога да не споделя какво мисля :

Това е трагедия и тя изглежда по еднакво болезнен начин навсякъде по света, независимо дали тези деца са снимани в специализирана институция или в собствения си дом.

И аз мислех така. Но видях разликата в снимките на Васка при влизането й в дома и сега, повече от десет години по-късно. - та на влизане снимката изглеждаше като на всяко друго дете от детска градина! А Диди? Която при оставянето й в дома четеше списания, само няколко месеца по-късно е започнала да се клати на стола си като другите… Повечето от тези деца биха изглеждали по съвсем друг начин ако бяха отгледани правилно, с грижи. Не си търсете извинение в сегашния им вид. Да не говорим за резултата от нездравословната диета. И дали е правилно в този дом да има и деца, чийто единствен недъг е да са слепи или глухи? И те ли са тежка гледка? Съмнявам се, че глухия Тодор има оценка за наличие на мозъчни увреждания, че е научен на езика на глухонемите. Че изобщо не можеше да говори - това се вижда.

Уви, част от родителите – навсякъде по света – изоставят тези свои деца.

А какъв е процента на родителите, изоставящи деца с увреждания в България спрямо другите страни в ЕС? Кейт Блюит изтъква като причина да дойде в България именно високия процент, ако не се лъжа най-висок за целия ЕС. Какво прави държавата за да подпомогне родителите на деца с увреждания? Как ги стимулира да не ги зарязват по домове? Риторични въпроси, знам си …

Кой даде съгласие една камера да снима месеци наред лицата им, раните им, кататонията им. Кой даде разрешение една камера да ги снима голи?! Дори някое от тези деца да е имало шанса да бъде поето от осиновители, дали сега, когато кадрите с него са разпространени като назидание, дали някой би поискал да го осинови?!

Звучи ми все едно са показали как се прави маратонка в забутан нелегален цех - виждате ли, имат дефекти, пък вие искате да купите. Едва ли някой осиновител, който би приел да се грижи за дете с увреждания, не е наясно с проблемите му. Едва ли някой ще се откаже веднъж решил се, защото детето е включено във филм. Защо да се отказва? От срам, че детето е видяно по телевизията ли? Напротив! Публичността може да изтръгне съжаление от повече хора, които да решат да помогнат на горките дечица. Дано! Колкото до това кой е дал съгласие децата да се показват голи - питайте държавните служители, които са техни наставници. Защото и мен това ме възмути! Макар и с увреждания, те имат право на лично пространство.

Има уютни спални, има стая за игра с басейн от балони, има специална стая за терапия с водно легло, направена още през 2001 г.

Чувам същото, което чух и от директорката на дома в самия филм - през цялото време се говори за ДОМА - за едните тухлени стени, за ремонтите и вложените пари, за оборудването. И какво като ги има щом и г-жа Грънчарова признава, че няма квалифициран персонал? Много успокоително, че има телевизор във всяка стая, щом по него вървят само сапунки вместо образователни програми за деца като “Улица Сезам” например. Браво за стаята с водно легло, само дето се питам дали изобщо дете е влизало в нея или си е съвсем нова понеже няма рехабилитатори? И аз забелязах плюшените играчки по леглата, и спалното бельо с весели щампи. Да, това ме учуди - очаквах всичко да е старо, вехто, кърпено; да има дупки по балатума и счупени стъкла. Е, нямаше, скоро е ремонтирано. Но все пак това не компенсира гледката на детето с крака като клечици, единия от който видимо счупен, а медицинската сестра му маже ходилото с йод, че било отекло нещо… Или на детето, загубило палеца си заради гангрена от прекаленото му смукане. Питат жената от персонала каква инструкция е дал доктора или сестрата, за да не загуби и другия палец, който вече смуче вместо липсващия. “Ами, вижте, за мен детето е добре. Няма температура, ако вдигне - ще го заведа при сестрата и това е.”

Съжалявам, г-жо Грънчарова, не можете да изтръгнете от мен съжаление към “неразбраните” държавни институции по повод Могилино! Не може директора на един дом да се изправи и да каже : “Аз не чувствам да нося вина, персоналът ми ме предаде!” и така да обясни десетте нови гробчета за последните две години в иначе току що пребоядисания дом. Не може да се търси вина в пратеника - остава да изкараме досие и на г-жа Блюит само и само да се успокоим, че на нея и на кадрите на нейните камери не може да се вярва. И вие да ми кажете, че дома е от тези в добро състояние. За мен дома не е в оборудването, дома е в грижата. На ваше място бих се срамувала да призная, че това е от добрите домове!

Съжалявам…

Миналата седмица попаднах на информация за издаването на първия DVD самоучител за български народни танци. Лъчо ми го купи днес от книжарницата в Orange center на Граф Игнатиев. Това е първото от поредицата DVD-та и, трябва да призная, вече очаквам другите с нетърпение! За всеки от петте танца (право хоро, дунавско хоро, ширто, ръка, шопска ръченица) има текстова информация за областта и танца, уроци такт по такт с гласово обяснение и изпълнение на хорото с музикален съпровод и подходящи костюми. От главното меню можете да изберете език - български или английски.

Цената, обявена на сайта, е 9,90 лв без доставката, Лъчо го е купил за 12.99 лв.

Само една забележка : чия е брилянтната идея през цялото време на уроците и демонстрационното хоро в средата на екрана по почти цялата дължина и с височина 1/4 от екрана да има полупрозрачна сянка “HORO.BG”?? Това ще попречи ли изображения или клипове да бъдат крадени ми обяснете? Или просто ще накара хора като мен, които са си купили диска, да се чувстват като че ли гледат поредния краден презапис, свален от някой торент… Усещането е като да очакваш всеки момент да излезе съобщение, че демо-версията е изтекла, купете си сега цялото DVD!

Днес GMail ме изненада със следното информационно съобщение :

Firebug is known to make Gmail slow unless it is configured correctly. Fix this Hide

Fix this е връзка, която сочи към съвети, заключващи се в това да забраниш Firebug за Gmail или, ако не искаш, то поне да спреш логването на XMLHttpRequest-ите и “Network monitoring”.

Не, мерси! Не съм забелязала да има забавяне, а и ако трябва да избирам между GMail и Firebug - какво да кажа, пощенски клиенти много!

Вървя си по тротоара. Изведнъж се озовавам пред група ученици, едва ли бяха над 8ми клас, застанали в кръг и гледащи втренчено в центъра му. Инстинктивно последвах погледите им - там, между учениците, се въргаляха в мокра локвичка счупени парчета стъкло. Или казано иначе - децата си изпуснали шишето алкохол…

- Станалото - станало. Ще купим нова, какво да се прави…
- А дали по-нататък продават? Или да се върнем?

Де им е съвестта на тези, дето продават алкохол и цигари на деца? Че е незаконно - незаконно е. Но да си затварят очите? Както около училищата има табели : “Внимание, тук пресича твоето дете!” така трябва явно на търговците да се раздават диплянки : “Внимание, този купувач на цигари/алкохол може да е твоето дете!”