Irina’s Weblog

28/9/2007

Имало едно време една зебра

Filed under: The desert of the real, Zebra, Шофьорски — Izida @ 1:27 pm

Вървя си аз в сряда по бул. “Васил Левски” за да си хвана тролей от близката до НДК спирка. Стигам до кръстовището с ул. “Раковски”. Тъкмо да тръгна да пресичам и ми светна червено, така че чинно си зачаках, застанала на тротоара така, че като светне зелено да закрача уверено по самата среда на пътеката. И както си седя и гледам колите, някои от които продължават напред по “Раковски”, други, завиващи надясно по “Васил Левски”, изведнъж вниманието ми е приковано от автомобил, който завива наляво - обратно на движението на еднопосочния булевард! Заглеждам се учудено. Колата, както казах, свива леко в ляво, спира насред кръстовището пред спрелите на булеварда автомобили, после включва задна, започва да се движи назад в кръстовище, и също така назад минава по пешеходната пътека, пред която аз изумено стоя. И понеже няма място преди пътеката (да не говорим за онези заветни забранени 5 метра преди нея), спира така, че аз се падам до страничното стъкло на водача. Все пак той продължава да е обърнат назад за да се опита максимално да се прибере от кръстовището.

Аз съм втрещена! Зачудих се за момент, след което нервно зачуках по страничното му стъкло. Той се сепна и се извъртя рязко да види какво става, погледна ме изумено, и взе да ми прави всевъзможни знаци в стил : “Абе ти к’во правиш тук и що ме стряскаш така, аз реших, че беля стана…”. В това време светна зелено за мен. Аз заобиколих колата, минах пред нея за да пресека, което бе съпроводено с бипкания по мой адрес, мигания с фарове и викове. След като вече пресякох (не бих стояла на пешеходна пътека без причина), се обърнах. Той се подаде през срещуположната му врата и взе да ми показва жестове тип “круше” в челюстта! Бях шашната! Млад човек, облечен стилно, в нова, малка, градски тип кола, а подобно поведение, подобно неуважение и заплахи за физическа саморазправа с пешеходец, при това жена! Направих му за пореден път знак с ръце в стил “Ей по тази линия е пешеходната пътека”, махнах му отегчено с ръка и си продължих по пътя. Покрай мен профуча и тролея ми … Докато чаках следващия имах шанса да се уверя, че човека наистина си паркира там като остави от пешеходната пътека няма и 50 см и напусна колата. Пожелавам му да му се наложи да походи пеша из София! Искрено му го желая!

А следващия път ще намеря табелата на паяците, ще звънна на телефона и лично ще изчакам паяка да дойде! Пък ако ме удари - ще си извадя медицинско.

П.С. Оказва се, че това не е достатъчно - в статията “Полицай отказа да глоби нагъл шофьор на ламборгини” се говори как при аналогична случка, на същото място, паяка за 30 минути не се появил, колата тръгнала, а полицая не я глобил щото нямало свидетели! Е ще се оправим!

25/9/2007

На плаж в Ахтопол

Filed under: Humor — Izida @ 5:57 pm

Ахтопол Stinger

Това се казва искреност. Няма какво да те лъжат - ще има ужилване, по-добре е да си приготвен психически. Какво да се прави, това е то цената на посещението на българските плажове! Забележете и откровено жестокото изражение на този стършел. Може би символизира събирач на такса чадър. То повече и не може да се очаква от масата концесионери на плажове.

Семинар “Creating AJAX Applications with Google Web Toolkit (GWT)”

Filed under: Computers — Izida @ 5:46 pm

В сряда, 26.09.2007 г., от 18:30 часа в зала 200 на ФМИ ще има семинар на тема “Creating AJAX Applications with Google Web Toolkit (GWT)”, в рамките на който ще се състои и първата среща на BGJUG /Bulgarian Java User Group/. Аз вече се регистрирах на сайта на BGJUG, добавих и RSS-а на форума за да следя какво ново. Да видим как ще се развие!

Стискам си палци да успея да си вместя задачите в тези така кратки дни и да мога да го посетя.

24/9/2007

Един обяд на …

Filed under: Humor, The desert of the real — Izida @ 12:56 pm

- Извинете - провиквам се аз към сервитьорката, тъкмо оставила последното от поръчаните блюда на масата.
Тя се връща и застава срещу мен с очакващ поглед. Аз й подавам малката бяла порцеланова чашка с дръжка, пълна с чеснов сос, която тя остави на масата ми малко след като поръчахме, с думите :

- Искам да откажа соса. Не мога да го ям при положение, че е чашката е мръсна!

Тя гледа учудено, взима соса, започва да оглежда външната страна на чашката.
- Как, нищо му няма…

- Не вън, вижте вътре - там, където дръжката влиза в чашката, е мръсно.

След като тя отново отказва да погледне там, три ръце - моята, и на две колежки, се протягат и й сочат мястото. Този път мръсното петно, остатък от преден червен сос, е забелязано.

- А… ами това, това просто не е добре изплакнато. Кетчуп е! - казва тя с интонация в стил : “Вие пък как така не се сетихте сами! То е елементарно!” и сякаш факта, че не е изплакнато добре не е притеснителен, все едно се налага да ти обяснява, че е нормално пицата на пещ да има брашно по долната си повърхност.

- Именно за това говоря! Няма да го ям.

Изгледа ме, взе соса и си замина. Довършихме обяда спокойно - не случайно изчаках да донесе всичко преди да направя рекламация, не исках изненади в храната си от някой ядосан готвач. Сметката беше нещо си и 98 стотинки - изрично погледнах, сосът беше задраскан. Естествено оставихме абсолютно точна сума в знак на обида. И си казахме - това беше. Вече тук - не.

Нова игричка за джобния компютър

Filed under: Computers, PocketPC — Izida @ 9:01 am

От прекалено дълго време запълвах пътуванията си в градския транспорт с пасианс и судоку, и още една-две свободни игри с GPL лиценз. Реших, че е време да си купя някоя забавна игричка за джобния компютър, с която да се разнообразя. Лъчо ми препоръча Handango и ClickGamer. Една от любимите за мен характеристики на джобните компютри е факта, че са неудобни за игра от типа “first person shooter” и разни ралита, поради което основно за тях се пишат логически и пъзел игри. Така че имах мноооого избор ;) За моя още по-голяма радост се оказа, че, в сравнение с преди 8 месеца, сега има много повече игри за VGA разделителна способност, което беше допълнителен стимул да се поразровя. В четвъртък вечер свалих около 40на демо варианти на разни игри, спрях се на няколко. След дълго умуване (т.е. игра докато съм в Пловдив), установих, че най-много ми е мъчно за изчерпването на демо минутите на играта Scarabeus VGA (демото обаче е дадено само в Handango след безплатна регистрация, иначе има и QVGA вариант). За $19,95 реших, че си струва - забавна игра, скин по моя вкус. Избрах да я купя от ClickGamer, тъй като за опцията да сваля повторно играта при нужда Handango искат допълнителни $4,95, докато в ClickGamer това е безплатно. Аз естествено си записах exe-то на сигурно място (надявам се) ;) Сега вече остава опасността не да заспя от скука по време на безкрайните задръствания, а да си пропусна спирката!

Решила съм следващата игра да е Resco Diamonds, която за $15 предоставя вариант на една от любимите ми малки и забавни игрички. Предлага се и друг вариант на същата игра - Bejewed, която Astraware предоставят в пакет с още 4 игри за $30 - PopCap Games Pack 1. Но при тестването установих, че не “Bejewed”, а “Bejewed 2″ е еквивалент на Resco Diamonds, така че може би ще пропусна пакета в полза на единичната игра - а и графиката на Resco Diamonds според мен е много по-приятна.

Друга готина и забавна игричка е Happy Lines - играла съм доста време вариант за PC и все пак продължава да ме забавлява. Което е точния критерий коя игра си заслужава парите - особено като струва $10. Вчера инсталирах един свободен клонинг на тази игра на компютъра на баба ми - Lines game. Макар и не толкова шарена, е приятна за игра.

Само едно ме притеснява - като слушам mp3ки в рейса за времето на пътуването батерията пада в няма и 10на процента. Новата игра смъкна накъде към 20% за същото време… Но батериите са за да се зареждат. Все пак ще взема да си поръчам една втора оригинална батерия за като и минат циклите на презареждане на тази.

20/9/2007

Такситата искат ли искат…

Filed under: Humor, Taxi — Izida @ 1:59 pm

Както вече обясних, не ползвам таксита. За мен да се кача в такси вече е равносилно на това да седна на зъболекарския стол - само чакам да ми кажат “Готово!” за да спра да треперя ;) Но темата продължава да ми е интересна - от чисто любопитство. И след като преди 2 дни писах за искането им за 20% увеличение на цените, днес попаднах на “ново 20″ : “Такситата искат 150% поскъпване”. Нека искат! Така клиентите ще намалеят, но с по-малкото курсове пак уж ще вадят същите пари. Пожелавам им го - едва ли е приятно да въртиш из претоварена София. От друга страна това и за мен е плюс - ще се свие търсенето, някои таксита ще излязат от пазара, а по-малкото коли на пътя е плюс.

Реших обаче да проверя каква е тая “Асоциация на таксиметровите синдикати”, чийто председател е изказал тези предложения. Но и се зачудих : а колко нива са се обединили? Синдикати, асоциации на синдикати, може би има и обединения на асоциациите? Та ето го и сайта на “Асоциацията на таксиметровите синдикати”. Там в новините обаче не се казва нищо за това изявление на председателя Стефан Боснов. Но намерих друг интересен текст от месец май тази година с искания, зад които трябва да се обединят през текущия месец - септември. Заглавието е : “Готови ли сме да защитим исканията си и на цената на протестни действия?”. Основните точки, които ми правят впечатление, са:

  1. “От първи септември 2007 год., трябва да сме готови да защитим исканата от нас минимална тарифа на километър.” - Комисията за защита на конкуренцията се е вдигала дори когато две фирми качат цените си в близък срок. Ако предложат това, комисията би трябвало веднага да се вдигне на крака, защото подобно браншово обединение и съгласуване на цените е напълно във вреда на свободната конкуренция и от там - на нас, потребителите. До колкото знам е и незаконно.
  2. “Ако искаме да излезем от кризата първата стъпка е минималната тарифа да бъде не по-малко от 50% на цената на бензин А95, определена от цената на бензина към съответната общината.” - Каква криза? Ако бяха в криза, нямаше да си позволяват да вдигат така цените и да изнудват цяла България с незаконните си протести! За мен те са в позицията на силата. И да си питам - кое такси кара на бензин??
  3. “Стойността на билета за градски транспорт да определя минималната тарифа на таксиметровата услуга за общината.” - май бъркат обществената услуга градски транспорт с таксиметровия автомобилен превоз! Да, такситата постоянно карат в бус-лентите, но нарушаването на Закона за движението по пътищата не им дава статут на средства за обществен транспорт на пътници.
  4. “Разликата в тарифите спрямо конкуренцията между фирмите превозвачи към съответната община да бъде до 20-25% от определената минимална тарифа.” - може би това е за да покажат, че им пука и за нас, та за това слагат и горна граница. За да не кажем, че само за себе си мислят! Е, то така ще изчезнат и такситата-ментета, които силно вредят на имиджа на определени големи компании. Но това е страничен ефект, да не си помислите нещо друго?
  5. И бисерът в програмата :

    Тарифите трябва да включват задължително:

    * такса багаж – еднократно, когато се ползва багажника на таксито;
    * такса амортизация – еднократно, когато таксито се наема за повече от един пътник;
    * такса – национални празници -13 дни в годината – (компютърна настройка на фискалните устройства за автоматично включване на двойна тарифа от 0 до 24 часа на съответния ден, съобразно чл. 264 от Кодекса на труда.)

    За багажа - няма проблем! Само не забравяйте да допълните и при какви условия ползването на багажник е задължително - например ако има чанта с размери над 60/40/40 см или с тегло над 10 кг. И не забравяйте да си носите линийка и кантар, да не се окаже, че някой пътник иска да си спести таксата багаж и лъже за размерите само и само да вкара чантата в купето! Ще имате право на една чанта ръчен багаж, без остри предмети в нея, да знаете! Или още по-добре - нека изискат да можеш в купето да си държиш само мляко за бебето, животоспасяващи лекарства и това е. Друго не ти трябва и отива в багажника, за да си платиш таксата. Като в самолетите! А дали ще раздават напитки и храна?

    За амортизацията - предлагам да се мисли в перспектива : България затлъстява! Даже не само България - това е световна тенденция. Вместо след няколко години да искат нова промяна в Закона за автомобилните превози, нека от сега си поискат тарифа на кило живо тегло. Че иначе ако им дойде някоя 150 килограмова лелка, ми тя ще им изхаби колата колкото три млади момичета! Че и за капак няма да е приятна гледка да си плакнеш окото вместо да гледаш пътя… Господа таксиджии, разочаровате ме. Мислех, че и сами ще се сетите колко ще ви е по-изгодно таксуването на кило!

    За двойната тарифа по време на празници съм напълно съгласна (без майтап!) - нормално е да получаваш повече пари ако работиш на националните празници вместо да си си със семейството.

    Иначе промяната е добре дошла за нас, програмистите. Защото ако въведат нов метод на изчисление на тарифите, ще се задейства нова верига - разработка на нови фискални апарати, тяхното стандартизиране, после услуга по поставяне и пломбиране. Само че като ги знам таксиджиите, след това ще се вдигнат на бунт колко много пари ще трябва да дадат за фискални апарати заради тази смяна, нищо че сами са я поискали. Те де да знаят, че след промените във фискалните апарати ще трябва и пари да се дават? И за това ще искат подмяната им да се заплати от държавния бюджет.

    Предлагам обаче и ние, потребителите (аз ще се пиша само за спорта), да се обединим и да искаме и добавяне на няколко тарифи с отрицателна стойност в такситата :

    • за слушане на чалга;
    • за отказ да се мине по посочен от нас маршрут;
    • за пушене;

    Можем да помислим и над други. То явно от закони и наредби не ги е страх, нека тогава една цигара в колата да му коства намаляне на сметката с 1 лв. да видим дали няма да си я запали навън след като ме закара. Ще има и възпитателен ефект!

  6. От месец май 2007 год. започна официално кампанията за внасяне на предложения за промени в ЗАП и аргументиране на изискванията по промените.” - за край ви връщам към встъпителните думи. Които заедно с финалните изграждат една композиционна рамка на речта : “За въпроси, касаещи ЗАП, моля пишете или се обадете на посочените в сайта телефони.”. Може би трябва да им пиша с един въпрос, а именно : Къде в “Закон за автомобилните превози” (ЗАП) видяхте да се говори каквото и да е за тарифи, та си бутате предложенията в законопроекта за изменението му?? Тарифите са регламентирани в “НАРЕДБА № 34 от 6.12.1999 г. за таксиметров превоз на пътници”. По тази логика можеха да внесат предложението си и малко по-рано тази година - по време на обсъждане на промените в Закона за движението по пътищата. Започвам да се питам : това цялото да не е някакъв майтап?

Оказва се, че такситата могат да са и много приятни, весели и разведряващи - не когато ги ползваш, а когато се радваш, че можеш и без тях, докато четеш поредните им искания ;) Благодаря ви, за дето ме развеселихте в иначе мрачния септемврийски ден!

P.S. На страницата “Синдикат.” има връзка “Етичен кодекс.” с обяснението : “Какви трябва да бъдат правилата и нормите на поведение на шофьора на обществения превоз на пътници”. Отиваш там и какво да видиш? Една тема, стартирана от администратора, със следния текст :

Етичен кодекс на таксиметровия шофьор:

В процес на разработка… B)

Че е в процес на разработка на всеки, който се е качвал в такси, му е ясно - щото са оперирани откъм етика повечето шофьори! Но прави впечатление как са имали време да измислят сума нови тарифи, но не и да си опишат етичните норми.

18/9/2007

100 стъпки към вашите права

Filed under: Books, Граждански — Izida @ 10:48 pm

100 стъпки към вашите права - корица

На морето с Лъчо изчетохме донесените книжки и минахме през една книжарница в новия Несебър, близо до южния плаж, за да вземем нещо ново. Там Лъчо ми намери следната книжка :

“100 стъпки към вашите права част 1″ с автор Детелина Милева Теохарова - юрист, магистър по право, издание на издателска къща ФИЛ.

Книгата обхваща различни аспекти от живота - от интелектуални права, правата ни на потребители, на данъкоплатци, трудово законодателство и какво ли още не. Естествено не е изчерпателна - всяка от 55-те обхванати теми обхваща две-три страници, но дава насоки в кои нормативни документи може да се намери повече информация.

Със закупуването на книгата получаваш и право на една безплатна юридическа консултация на дадения там телефон ;)

Можете да закупите и от книжарница Пингвините.

Добре е да помним, че човек има толкова права, колкото може да брани и защитава. А за да ги браним, трябва преди всичко да ги познаваме!

И един цитат :

Жалбата притежава чудодейната способност да придвижва решаването на проблемите ви, като задейства инертната бюрокрация. Това е така, защото, познавайки тази бездушно-инертна машина, законотворците са обвързали жалбата с персонална отговорност на служителя, до който е отправена, и второ - със срок за решаване на посочения в нея проблем.

Не съм юрист, не мога да дам професионална оценка на книгата. Но като гражданин бих казала, че я смятам за едно задължително четиво и горещо я препоръчвам на всеки! И очаквам с нетърпение част втора.

Пловдивско-таксиджийска

Filed under: Taxi — Izida @ 4:11 pm

За да не решат таксиджиите от София, че само те са ми на мушка, ето и една прясна пловдивска случка, на няма и два месеца.

Хващам такси от позната фирма. Заговарям се с шофьора - пловдивските таксиджии за мен са много по-приятни защото все още не мислят, че от тях зависи икономиката на страната. Става дума, че тъкмо идвам от София при което той възкликва :

Еййй, аз трябва скоро да ходя до София. Да, налага се да ида до Министерството на транспорта. Че в Пловдив два пъти ме скъсаха на изпита за психическа годност, та да ида там да се явя дано го взема!

От тук нататък аз вече се оглеждах я за кървав крик, я за пистолет… Не питайте взех ли касова бележка - платих си и изчезнах яко дим!

Таксита - оптимисти

Filed under: Taxi — Izida @ 1:30 pm

Върви ми на новини за таксита - първо прочетох как Емуто се влачил 1 час до работа, а сега попаднах и на следната новина в ZaGrada.bg : “Големите таксиметрови фирми в София вдигат цените с 20%”. Очаквало се до края на месеца цените да са съответно 59 ст/км дневно и 70 ст/км нощно.

Веднага препратих новината на Лъчо - аз от година отказвам качване в такси. Рядко се случва да се съглася на упорстването му, че ще спестим време - защото за мен е важно да пестя нерви. По темата с такситата и нервите си имам цял раздел даже и много, ама предостатъчно много проблемни ситуации! За това и си ползвам градски транспорт с карта за цял месец за всички линии - срещу 37 лв. на месец сменям колкото си искам рейсове без притеснения. Както е казал народа : “Който го е страх от мечки, не ходи в гората”.

Иначе преди седмица склоних да се качим в такси - с абсолютната уговорка, че аз просто все едно не съм там. Ако има помпа - игнорирам. Ако минава по обиколен маршрут - наслаждавам се на пейзажа. Ако на друг му се спори - да спори. Емоцията е сравнима с дете на зъболекарски стол. Аз не искам да съм там и просто ме няма. Но дори и това не помогна. Качихме се в една кола на “1 Евро”, Лъчо каза дестинацията. Потеглихме. Тъкмо подминавахме предното такси на друга фирма, която изглеждаше съмнителна и за това бе прескочена от нас, когато Лъчо каза :

Извинете, само ако обичате цигарата…

Последваха резки спирачки, задна и докато се вмъкваше на старото си място таксиджията спокойно обясни :

Съжалявам, ама кутия цигари е 4 лв. вече…

Оказах се изгонена от такси защото съм непушач!

И за тази услуга да ми вдигат цени? Ще се кача, ама на кукуво лято :) Та возете някой друг будала, не мен! Градският транспорт може да е доста тъпкан, да закъснява, но поне винаги минава по едни и същи маршрути, струва фиксирана цена, шофьора не ти натрапва съществуването си постоянно и не се налага да дишаш цигарен дим (поне не често…) или да слушаш яка чалга. За последното сигурно трябва да благодарим на ръководството ;)

17/9/2007

Преоткриване

Filed under: Books — Izida @ 10:20 pm

Гробищата вече бяха запустели. Печално и самотно сега стърчеха там окитените стари кръстове. Мъглата се сгъстяваше повече. Стрехите на старата черква плачеха с едри сълзи. Капките тупаха тъжно и правеха вадички по мокрия пясък. Сякаш това схлупено здание, изнемощяло под товара на годините си, безутешно плачеше.

“Задушница”
Елин Пелин

13/9/2007

Честит празник

Filed under: Computers — Izida @ 9:07 am

import java.text.DateFormat;
import java.text.SimpleDateFormat;
import java.util.Calendar;
import java.util.Date;
public class ProgrammersDay {
public static int PROGRAMMERS_DAY_OF_YEAR = 256;
public static void main(String[] args) {
Calendar calendar = Calendar.getInstance();
calendar.set(Calendar.YEAR, calendar.get(Calendar.YEAR));
calendar.set(Calendar.DAY_OF_YEAR, PROGRAMMERS_DAY_OF_YEAR);
Date programmersDay = calendar.getTime();
DateFormat formatter = new SimpleDateFormat(”dd/MM/yyyy”);
System.out.println(”Programmer’s Day this in the current year is at : ” + formatter.format(programmersDay));
}
}

Интересното е, че вече няма статия във Wikipedia по темата - изтрита е след дебат. Но успях да намеря из блоговете какво е пишело там :

“Programmer’s day is a “holiday” on the 256th day of the year celebrated mostly by computer programmers (reason: 256 = 2 to the power of 8 = the number of values representable in a byte of data).
Traditions include drinking, behaving silly, coding silly programs, mini computer games, playing with old computers, etc. That, of course, includes the condition that the developer who chooses to celebrate, needs to have done decent coding on all the other days and had tried the best not to behave silly on the other days. For those programmers who are used to the ‘celebrations’ in their every day lives, this ‘holiday’ becomes unjustified!
Programmer’s day usually falls on September 13th; on leap years, it is September 12th.”

12/9/2007

{”бул”, “еко”, “пак”}

Filed under: Humor — Izida @ 9:27 am

Останах втрещена пред рекламно табло на Цариградско, на което пишеше не “Екобулпак”, а “Булекопак”! Едно търсене показа, че и такава фирма имало и то не отскоро. За разликите и приликите, целите и т.н. - нямам сили, ще се радвам ако някой ми разясни коя фирма с какво се занимава.

Очаквам скоро и “Екопакбул”, “Пакбулеко” и всички други пермутации на множеството {”бул”, “еко”, “пак”}…

Евроцензура над Интернет достъпа

Filed under: Computers — Izida @ 9:01 am

Вчера попаднах на следната новина в Dnes.bg : “ЕС иска да блокира интернет търсенията за инструкции за бомби”. Оказа се, че това притеснително съобщение вече бе описано и в статията в англоезичната Wikipedia, посветена на Фратини, еврокомисар по правосъдието и сигурността :

Interviewed by Reuters he declared his intention to promote online communications monitoring and censorship of “dangerous words” like “bomb, kill, genocide or terrorism” and is expected make a proposal to member states in November 2007.

Като източник е посочена следната статия на Reuters : “Web search for bomb recipes should be blocked: EU”. На въпроса това блокиране на сайтове няма ли да окаже влияние върху свободата на словото и правото на свободен достъп до информация, Фратини отговаря:

“Frankly speaking, instructing people to make a bomb has nothing to do with the freedom of expression, or the freedom of informing people. The right balance, in my view, is to give priority to the protection of absolute rights and, first of all, right to life.”

Груб превод :

“Честно казано инструктирането на хора за това как да направят бомба няма нищо общо със свободата на словото или правото на информация. Според мен правилният баланс е да се даде приоритет на опазването на абсолютните права и, преди всичко, правото на живот”

Успокоението, според Фратини, идва и от факта, че нямало да се блокират исторически данни и лични мнения, а само оперативни инструкции. Но се намесва и цензура над търсенията - посочват се опасни думи като “бомба”, “убийство”, “геноцид”, “тероризъм”.

Не знам за вас, но аз не искам ЕС да се превърне във втори Китай! При това ми се струва абсурдно доставчиците да отсяват коя страница става за показване и коя - не. Да не кажа - невъзможно. И как точно от ЕС ще подготвят инструкции към държавите-членки, как те ще ги конкретизират, как доставчиците на Интернет услуги ще се справят с изпълнението им?

7/9/2007

FireBug и printer-friendly версия на сайт

Filed under: Computers — Izida @ 3:30 pm

Обичам го този FireBug! Днес исках да разпечатам една интернет страница. Естествено имаше доста банери и излишни за печатната версия елементи като “Свържи се с нас” и разни други форми. Така че хванах инструмента “Inspect”, щраках на всеки излишен елемент, и редактирах стила му като в секцията “Style” давах десен клик > “Edit element style” и го скривах с добавяне на “display:none”. Скоро страницата стана не по-различна от обикновен off-line документ!



Creative Commons License
This work is licensed under a Creative Commons Attribution-NonCommercial-NoDerivs 2.5 License.

Powered by WordPress