Irina’s Weblog

Някои реклами просто ме вбесяват! Къде с рекламните си послания, които може би са звучали добре на оригиналния си език, къде с абсурдната си компютърна анимация или обещания за един по-добър свят без петна, сплетени мигли, нередовен стомах и прочие. Например :

• “Кажи ‘сбогом’ на ръкавите - само за 7 дни!” - от първия път, когато го чух, това ми прозвуча като : “Кажи ‘сбогом’ на ръкавите - само за 7 дни, а след тези 7 дни, какво да се прави, пак ще си сложиш блузата с дългите ръкави.” Поне да беше : “Кажи ‘сбогом’ на ръкавите - за цели 7 дни!”. Така поне периодът изглежда по-дълъг А ако не се лъжа целта е била да те зарадват, че само след 7 дни употреба ще можеш да ходиш свободно с потничета. Или и това не е основният смисъл?
• Известна спирала за очи обещава : “… придава на очите до 400% повече обем без слепване” - тъкмо щях да кажа, че почти всеки, може да направи същото с очите ти и без спирала, само с един юмрук! Но се сетих - при оток окото се слепва, докато с тази спирала - не! И казвам “почти всеки”, а не “всеки”, защото все пак да се подуе окото с 400% си е майсторлък. До скоро не бях чула тази крилата фраза - просто бях хипнотизирана от компютърно генерираните мигли, които се вееха на екрана на телевизора ми по време на изричането на горните думи. А може би ползват и 25-ти кадър? И не е ли лъжа обещанието за ефект, който няма как да бъде постигнат без компютърна графика?
• Забелязвам и една тенденция, да се придава по-личен и близък стил на рекламата, като камерата не е статична, а леко се полюлява. Може би имитирайки нашата неспособност като човешки същества да стоим неподвижно и фиксирано. Но има някои реклами (като онази с петната по блузата, дето станали още по-грозни с белината), от които направо може да ти се завие свят, или направо да хванеш морска болест!
• Рекламен билборд - няколко сладоледа те изкушават с вида си. До момента, в който очите ти не попаднат на надписа - “0% захар”. Е добре де - солени ли са? Не. Тогава, защо да са без захар? Може би защото имат аспартам или някое друго творение на химията, чиито подсладителни свойства са открити случайно по време на търсене на нов пестицид. Защо един здрав човек трябва да яде сладки продукти без захар? Нея поне я има в природата и хората я ядат от хилядолетия.

Не ми се е налагало до момента да мисля какво ще правя с чисто новичките си електроуреди след години. Но съм убедена, че всеки един електроуред, който съм закупила до момента, рано или късно ще има нужда от подобаващо “погребение” - няма вечни неща. Не върви да свалиш стария бойлер и да го захвърлиш до казана за битови отпадъци. Не можеш и да го навреш в контейнера за разделно събиране на отпадъци. Тогава?

Оказа се, че вече имаме нормативна база, която ни задължава да предадем уреда за преработка. До колкото разбрах до момента единствената фирма, която се занимава с тази дейност, е Екобултех. Тя сключва договори с производителите и вносителите, така че техните клиенти да не заплащат никаква такса за преработка когато предават техния вече остарял уред. И докажат закупуването му с касова бележка разбира се.

А ако не сте от типа, които си пазят бележките (не забравяте, че те ви дават две години гаранция, която да изисквате при необходимост от търговеца, нали?), то тогава ще трябва да занесете уреда в някоя от базите на Екобултех, където да го класифицират, претеглят и да ви определят цената според тарифите си, която трябва да заплатите.

И малко информация от сайта на Екобултех :

От 2006 г. влeзe в сила Наредба за изискванията за пускане на пазара на електрическо и електронно оборудване и третиране и транспортиране на отпадъци от електрическо и електронно оборудване.

Съгласно изискванията за членство в Европейски съюз, Наредбата транспонира европейските директиви:

EC Directive on Waste from Electrical and Electronic Equipment (WEEE) 2002/96/EC EC Directive on the Restriction of certain Hazarous Substances of Electrical and Electronic Equipment (RoHS) 2002/95/EC

Наредбата задължава вносители и производители на електрическо и електронно оборудване (ЕЕО) за обратно приемане и оползотворяване на излязло от употреба оборудване.

Интересно ми е кой ще следи (или следи и в момента) за спазването на тази наредба.

П.С. Явно фирмите-партньори на Екобултех са калкулирали в цената на самия уред и таксата за рециклиране. Поне така си го обяснявам.

Вчера споделих някои впечатления от шофирането на изхода на София и магистралата, които добих през уикенда. Те обаче ми напомниха най-небивалата случка, която съм виждала. А именно :

Група колеги пътуваме по магистралата от Пловдив към София в някой понеделник сутринта. Както си караме в дясната лента, в лявата лента на нашето платно се задава стара руска кола, караща СРЕЩУ нас!

Мисля, че това води класацията за момента за безразсъдно шофирането.

Пътуването ми до Пловдив тази седмица се оказа много ползотворно - благодарение на задръстванията в петък пътуването с автобус беше почти колкото с влак. А връщането в неделя ми помогна да сваля поне кило - с повишението на билетите от 10 на 11 лв от 20ти този месец, са включили като добавка към услугата “превоз” и сауна! Научих и някои ценни уроци за правилата на движение, които просто не мога да не споделя :

• Ако са задръстени всичките ленти в твоята посока, то няма никакъв проблем да проявиш повече хитрост от другите будали като се качиш и шофираш по тротоара. Много е важно да не се впечатляваш от шашналите се пешеходци - ще ти направят път, по-едър си. Това научих докато чаках в задръстването в петък вечер на кръстовището на Цариградско шосе и Павел Красов. Получаваш бонус точки за оригиналност ако вдигнеш повечко прах или ако си в полицейска кола. Тук искам да вмъкна специалните си поздрави за полицаите, които последваха колите по тротоара с полицейски автомобил без специален сигнал (не видях изобщо буркан) с регистрационен номер СА 5177 АМ около 20:15 мин. Сигурна съм, че са ги преследвали за да въдворят ред!
• Когато си автобус и изкачваш наклон по магистралата, спокойно можеш да ползваш за това аварийната лента. Ако не беше така, нямаше да имам скоро шанса да разгледам банкета отблизо. Имам съмнения, че ако нямаше тук таме аварирали коли, щяхме изобщо да не излизаме от тази лента;
• Когато си тежкотоварен автомобил с товар багер, аварийната лента автоматично се превръща в лента за бавнодвижещо се МПС;
• Ако не можеш да изпревариш един автобус отляво, спокойно можеш да го изпревариш отдясно, като за целта временно минеш в аварийната лента. Ако в този момент бяхме в аварийната, сигурно щеше да мине през банкета.

П.С. Ако някоя от горните ситуации е законна, моля поправете ме…

Спомням си с какво задоволство установих преди години, че вече и в България има промоции, при които имаш шанс да спечелиш лек автомобил покрай покупката на една що годе обикновена стока. Виках си : “Еее, дойде и при нас най-накрая!”

Дойде обаче времето, когато промених мнението си в другата крайност - запитах се : “Този търговец за каква ме има - за клиент, който знае какво иска, или за комарджия, склонен да вземе точно неговия продукт вместо този, който е решил, щото може да спечели нещо отгоре?”

Е не съм комарджия! И знам какво искам! И това са определени качества на продукта или услугата, а не някакви много съмнително награди с шанс от сорта на 1:2,000,000!

До скоро се чудех защо изобщо Комисията за защита на конкуренцията се занимава с промоциите с едри награди - на тях пък какво им пука толкова. Но прочетох този коментар към новината за глобата, наложена на Космо България за нарушения в играта „Презареди b-connect и спечели MINI COOPER” :

Законовата разпоредба не допуска форми на продажба, при които потребителите се привличат чрез обещани допълнителни награди, а не посредством качествата и цената на дадена стока.

Стойността на предлаганите награди в играта на Космо България, шест леки автомобила MINI COOPER, значително надвишава допустимия праг от 100 пъти стойността на продукта или 10 минимални работни заплати.

Като се замислиш - има не малка логика! Конкуренцията се води един от основните фактори, нужни за съществуването на пазарната икономика. Чрез нея производители и търговци са принудени да повишават качеството на стоките, които предлагат, да се стремят да минимизират разходите при производството им и от там - цената, и т.н. Което е в наша - на потребителите, полза. Ако един търговец започне да привлича клиенти не със самия продукт, а чрез разни томболи, награди и т.н., реално така той ще открадне от по-наивните клиенти на конкурентите си. Което ще принуди и конкурентите да минат на същия принцип - едва ли не да забравят изобщо какво продават, важното е как го рекламират и какви томболи организират около него. Това вече е във вреда на нас, потребителите. Защото ако някой от конкурентите все пак не се насочи към томболи, а остане съсредоточен над продукта си, то той ще получи такъв отлив на клиенти, че с него е свършено.

И цитат от Закона за защита на конкуренцията :

Нелоялно привличане на клиенти

Чл. 34. (1) Забранява се осъществяването на нелоялна конкуренция, насочена към привличане на клиенти, в резултат на което се прекратяват или се нарушават сключени договори с конкуренти.

(2) Забранява се използването на принуда или други противоправни способи за въздействие срещу продавачите да не продават стоки или да отказват услуги на определени лица.

(3) Забранява се използването на принуда или други противоправни способи за въздействие спрямо клиентите с цел да купят, да не купят или използват даден вид стока или услуга.

(4) Забранява се обявяването на продажба на изплащане или подобна правна сделка, при която продавачът не декларира ясно своята фирма, не дава точни данни относно броя и размера на отделните вноски, лихвения процент върху невнесените суми и общата продажна цена.

(5) Забранява се предлагането или даването на добавка към продаваната стока или услуга безвъзмездно или срещу привидна цена на друга стока или услуга, с изключение на: рекламни предмети с незначителна стойност и с ясно посочване на рекламиращото предприятие; предмети или услуги, които според търговската практика са принадлежност към продаваната стока или извършваната услуга; стоки или услуги като отбив при продажба в по-големи количества, както и на печатни произведения при продажба или абонамент за периодични издания.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 9 от 2003 г.) Забранява се извършването на продажба, когато заедно с нея се предлага или обещава нещо, чието получаване зависи от: решаване на задачи, ребуси, въпроси, гатанки; събиране на серия от купони и други подобни; разиграване на игри с парични или предметни награди, чиято стойност значително надвишава цената на продаваната стока или услуга.

(7) Забраняват се продажбите на вътрешния пазар на значителни количества стоки за продължително време по цени, по-ниски от разходите за производството и реализацията им, с цел нелоялно привличане на клиенти.

И понеже това са установени практики на лоялната конкуренция, вече ще внимавам повече в избора си на дадени марки - защото уважавам спазването на законите. И много мразя, когато някой се прави на неразбрал (т.е. калкулирал е глобата в разходите си).

Между другото си мислех, че този закон (ЗЗК), се отнася до фирмите и мен не ме засяга. Но явно съм била в грешка.

Тези дни жегата ме изтощи до дупка - с колкото и течности да се наливах, колкото и плодове да хапвах на сила, все се чувствах уморена и недоспала. А сега като се поразхлади отново не ми се спи - не е жега, но пък да се прохабява това време в сън си е срамота

И се зачетох по блоговете с надеждата да има още някой буден. Установих, че не съм сама!

Между другото попаднах на интересна статия в блога на Сви : Learning, or, Learning How To Learn from Coding Horror. И си имам нова любима фраза :

If you don’t like learning new things, you will despise software engineering. It’s all we do. That’s why learning how to learn is such an important skill for software engineers. In our field, how only lasts about five years, but why is forever.

И един свободен превод :

Ако не обичате да учите нови неща, то вие ще презрете софтуерното инженерство. Защото да учим е всичко, което ние правим! Поради това да се научиш как да учиш е особено важно за нас умение. В нашата сфера “как” трае около пет години, докато “защо” е завинаги.

Тези думи ми напомниха думите на един стар мой приятел - трябва да призная първия мой “компютърен познат” (както нашите наричаха компанията ми). Тогава му мрънках защо трябва да уча география и история, като само ми хабят времето, през което мога да уча нещо интересно. И той ми загатна идеята за изграждане на начин на мислене, което е завинаги. Пратих му я, пообсъдихме я, и за късмет той утре има работа в София. Та се очертава приятен обяд, наситен с емоции и спомени за пловдивските ни сбирки от времената на Булпак BBS. Всъщност тогава се водех CoSysOp на BBS-а на именно този приятел.

Някои феноменални преводи, които чух по научно-популярни канали и филми (и които седяха като чернова в блога ми от зимния грип, когато гледах много телевизия по неволя) :

• “The left and right eyesight overlap so as result the crocodile has a binocular vision” - “Крокодилът има зрение като през бинокъл” - орелът сигурно пък вижда като през телескоп; колкото до бинокулярното зрение, явно преводачът не го е учил в основното училище, въпреки, че присъстваше в програмата по биология;
• “It is situated in East London” - “Намира се в Ийст Лъндън.” - мога само да съм благодарна, че този преводач не е превеждал и филма за убийството на Марков. Тогава “България” щеше да е “Булгерия”;
• “I live in a world full of pain, transparent as ice.” - “Живея в свят изпълнен с болка и прозрачен като очи” - придадоха нов смисъл на думата прозрачност и увеличиха знанията ми по анатомия;
• “She has developed a kidney infection” - “Тя развила инфекция на дробовете” - то дето дроб, там и бъбрек;
• “The one of them containes my picture Prince, If you choose that, then I am yours withall” - “Едно от тях /ковчежетата/ съдържа моя снимка….” - Венеция явно е била доста напреднала в технологиите по времето на Шекспир, понеже цитата е от филма “Венецианския търговец”;
• “During the dry season the swamp shrinks leading to a dense concentration of fish which is an easy pray.” - “По време на сухия сезон блатото се сбръчква, което води до увеличаване концентрацията на риба и превръщането й в лесна плячка.” - този преводач явно прекалено дълго е превеждал реклами на перилни препарати и омекотители;
• “The new capital is Thebes.” - “Новата столица е Тебс”; Или казано иначе : Тебс - града на на стоте златни порти в случай че не сте се сетили , че това е Тива. В друг научно-популярен филм бе преведено като Фебс.
• “Otters live in close-knitted family groups” - “Видрите живеят в големи пасажи”… - можеше и да са ята все пак! Да не говорим за това каква е връзката между “тясно свързани” и “големи”;

Изпитвам искрено съжаление към хората, които не разбират английски, и на които се налага да се осланят на преводи като горните! Любимо ми е “Живея в свят изпълнен с болка и прозрачен като очи” - от филм за живота на Фрида Кало. Надписа се появи преди да чуя репликата, a изумлението ми бе такова, че изрично се заслушах какво всъщност се казва.

Това е събитие, което вече е записано като ангажимент в PDA-то ми : онлайн дискусия на тема :

“Докъде се простира цензурата в Интернет?”,

която ще се проведе в сряда от 12:00 на сайта на http://chat.idg.bg

П.С. Дискусията вече е в архива и може да бъде разгледана тук.

Вчера видях новината, че “соларното” такси минава и през България по време на своята обиколка из Европа с цел промотиране на използването на слънчевата енергия. Днес с нетърпение отидох на сайта, чийто адрес видях изписан върху колата на снимката, за да видя дали има нещо за нашата родна страна.

Вижте сами на страницата http://solartaxi.divio.ch, както и самата статия, озаглавена “Bulgaria!!”. Любима ми е снимката със заглавие “The first impressions of Bulgaria” (”Първите впечатления от България”), която ни представя и на главната страница.

Редакция:

И кмета с главно “К” добре се е справил - заявил (според новата статия за срещата с Борисов) :

In our country the monzhly pension is as low as 60 Euro. We have to solve our own problems first. Global warming is an issue of the industrialized nations. They came up with this issue. They have to solve it!

Или казано на български - “В нашата държава месечната пенсия е около 60 евро. Така че първо трябва да решим собствените си проблеми. Глобалното затопляне е проблем на индустриализираните държави. Те доведоха до появата му. Така че те трябва да го решат!”

Точно така, кмете! Добре сте им го казали! Вече смятам, че първите им впечатления са много верни - щом имаме управляващи, изказващи подобни мнения, сигурно всичките трябва да сме като тези на снимката!

П.С. Излиза, че по-предните думи на автора на статията : “Mister Borissow is very interested in talking about Stop Global Warming.” (”Г-н Борисов е силно заинтригуван от разговорите за спиране на глобалното затопляне”), не били похвала, а ирония…

След като Богомил организира събирането на по бира след протеста за Странджа и свободата на словото в “Кривото”, реших, че в събота отново ми се хапват пържени картофки с чеснов сос. И така навих Лъчо да идем в най-близкото “Криво”. Този път реших да пробвам и новата Загорка - “с мек, негорчив вкус”, казано иначе Загорка Голд. Колкото и Дончо да ми повтаряше едно време, че няма да стане програмист от мен докато не се науча да пия бира, аз признавам - не съм й голям фен. Може би и за това тази Загорка ми допада Напомни ми на бира “Верди”, която едно време пиех с компанията от “СисОп-ските срещи” в Пловдив в пица “Верди” - казано иначе коктейл от бира и Спрайт. Но времената се менят - преди година седнах пак там, попитах за бира “Верди”, защото отсъстваше от менюто, а сервитьорката каза :

Съжалявам, вече не предлагаме бира “Верди”. Но ако искате бира “Каменица” със “Спрайт” - ще ви приготвим!

П.С. Ему, не ми се сърди - аз от бира не разбирам!

На сайта на Министерството на здравеопазването можете да видите резултатите от гласуването (актуална връзка : “БЛИЗО 2200 ГРАЖДАНИ УЧАСТВАХА В НАЦИОНАЛНОТО ДОПИТВАНЕ НА МЗ ЗА ИЗБОР НА НАЙ-ВЪЗДЕЙСТВАЩИ ФОТОГРАФИИ ВЪРХУ ОПАКОВКИТЕ НА ТЮТЮНЕВИТЕ ИЗДЕЛИЯ”), в което всеки можеше да посочи кои са най-въздействащите според него илюстрации, които да се поставят върху кутиите за цигари.

Вече веднъж писах до МЗ - да изразя подкрепата си за пълната забрана на тютюнопушенето на обществени места. Участвах и в тази анкета. Надявам се скоро да не ми се налага да дишам цигарен дим докато седя на спирките на градския транспорт. И още повече - да не гледам как дузини ученици също са принудени да свикват с дима от малки.

Преди около половин година писах за промените при пазаруване от Amazon.co.uk след влизането ни в ЕС. Основната разлика бе, че Амазон вече начислява ДДС и за България и Румъния. Обаче ДДСто беше 17%, като за книги бе 0%. Миро писа, че това се дължи на факта, че явно Амазон не са минали определен минимален оборот с България за да прилагат локалното ни ДДС, и за това прилагат английското.

Е, явно този оборот е надминат, защото от 1ви юни Amazon.co.uk вече начислява локалното 20% ДДС :

From June 1, 2007, goods shipped to Bulgaria will be subject to the local VAT rate of 20%.

Същото се е случило и с Румъния, но малко по-рано :

From May 24, 2007, goods shipped to Romania will be subject to the local VAT rate. There is a VAT rate of 9% on books and 19% on all other goods.

Прави ли ви впечатление колко е процента ДДС на книгите? На половина на обикновения! Кога ли и в България ще се преборим за облекчаването на ДДС върху книгите! После се чудят що народа не чете - а държавата помага ли на народа да чете?

Между другото от таблицата с ДДСтата на различните държави в ЕС ми направи впечатление, че за момента по-високо ДДС върху книгите от нас има само една държава с 25% - Дания!

Вече едва ли ще мога да слушам песента “Хубава си, моя горо”, без да се сещам за днешния протест. Радвам се, че бях част от това събитие! Защо отидох точно на този протест? За да покажа, че няма да търпим да ни сплашват силово само защото зад нас, блогърите, не стои някоя медия! И че можем да се защитим един друг. За мен свободата на словото е дори пред акцията за опазване на Странджа - защото без свобода на словото и една квартална градинка не можем да опазим, какво остава да се борим за бъдещето на страната си!

Но да карам по ред : сбирката бе малко поотложена - вместо за 19:00, за 19:30. Заедно с Верчето, моя колежка, отидохме до НДК. Там се срещнах с Ему, после се присъедини и Иво с велосипеда си. Шествието тръгна на време, покрай фонтаните и по Витошка. Там полицаи временно отцепиха движението за да може шествието да пресече кръстовището. Е, на Витошка се наложи да ни изтласкат извън релсите за да преминат трамваите, но го преживяхме.

Трябва да отбележа, че имаше доста хора с лепенки на устите. Което за мен значи, че свободата на словото е тема, която наистина е засегнала много от нас. Аз за съжаление пропуснах да се подготвя - много ангажименти тези дни, сега едвам имам сили да пиша тези редове. Но поне бях там! После минахме покрай Славейков, Народния театър и стигнахме до крайната цел - площада пред катедралата Александър Невски. През цялото време пътят ни беше освободен от коли от полицаи, имаше скандирания, пеене на песни, тъпани.

Когато се събрахме пред Невски, дойде време и за словата. Честитихме си дружно победата с приемането на днешния закон за защитените територии. Но и ни бе напомнено, че това няма да спаси места, които още не са обявени за такива. Изпяхме дружно “Хубава си, моя горо” и химна на Странджа - който аз, признавам си, не знам. За финал прозвуча и химна на България. И програмата приключи - с хоро на площада. Иначе имаше силно полицейско присъствие - тук вече не бяха единични, а си бяха цели бусове. За щастие нямаше никакви сблъсъци, но аз и бях сигурна за себе си в това. Все пак протестът бе законен, тълпата бе мирна и всичко мина гладко.

Видях се и с Лина, Живко, Богомил. С част от агитката продължихме събитието в “Кривото”. Е, там вече тематиката беше компютърна, но то не може в тази агитка да не се почувстваш като на OpenFest или WebTech И изобщо - трябва да отбележа, че тълпата бе съставена главно от млади хора, макар да не липсваха и по-възрасти, както и пенсионери. Радвам се да видя, че има толкова хора, на които все още им пука! Правилно каза единият от говорителите на трибуната :

Този протест е доказателство, че в България се заражда гражданско общество!

П.С. Само на мен ли ми направи неприятно впечатление това, че момичета в зелено раздаваха пред НДК притурки и приканваха да останеш на Tuborg партито?? Надявам се е било планирано още преди да се обяви датата на протеста… А аз поради зелените роклички реших, че са част от кампанията на някоя зелена организация.

Ето и малко от моите снимки :

Сбирката пред НДК:

Потегляме към Витошка:

Тълпата пред нас:

Тълпата след нас:

На трибуната:

Плакат:

Представител на пенсионерите:

Изпълнението на химна на Странджа:

Хорото :

Напоследък все пускам жалби, все чакам резултати, взе да ми писва! Но нямам намерение да спирам.

Днес например се возих в поредното 280, на което трите поредни прозореца, намиращи се точно зад кабината на шофьора, бяха без механизми за отваряне! И естествено - бяха затворени. Изпукак от жега!

И понеже съм почти 100% убедена, че механизмите не са счупени от лошите пътници, а са свалени нарочно от шофьорите - пуснах сигнал във форума на СКГТ, от където ми обясниха, че трябва да пусна жалба. И преди съм чела из форума им, че шофьорите нарочно махат дръжките за отваряне, защото им духало в гърба или нещо от сорта. Но щом производител като Мерцедес е решил, че там дръжки трябва да има и тези прозорци трябва да се отварят - аз му вярвам, че условията на труд са безопасни. И че тази промяна застрашава пътниците.

Бях решила да ходя да гледам безплатната прожекция на “Походът на императорите” както писах по-рано днес. Обаче… в последния момент видях в ZaGrada.bg новината за историческият танцов спектакъл на ансамбъл “Българе” – “България през вековете”. И си казах - все пак е 170 годишнина от рождението на Левски, защо да не посетя този спектакъл?

Използвах повода за да се запозная и с един приятел - Иво. Да, да се запозная, защото макар, че си пишем от 2 години до момента не се бяхме срещали. Разбрахме се да се срещнем пред Ректората на СУ. По път срещнах и едни колеги, които пък отиваха на киното на открито.

Тълпата пред храм-паметника не беше много голяма. Но отново бе шарена - млади и стари, българи и чужденци. Спектакълът разказва за пророческите видения за бъднините на българите на Вергилий, разказани пред кан Кубрат. Имаше наистина въздействащи моменти, които успяха да отронят сълзи от публиката около мен. Няма да ги разказвам - друго е да се види на живо. Мисля, че посещение на подобен спектакъл е направо задължително за учениците - особено на фона на иначе толкова далечно звучащите сухи слова в учебниците по история.

Спектакълът завърши с пресъздаване на освобождението - гръмна топ, стреляха пушки и пистолети. Пред българското хоро играеха “казаци”, русите пееха песни.

След словото на режисьора последва напълно очаквания от мен призив за хоро на площада, поведено от изпълнителите в ансамбъл “Българе”! Не можах да устоя - и се хванах и аз. Трябва да призная, че емоцията беше неповторима! Хорото бе наистина дълго, най-дългото, в което съм участвала. Виеше се на няколко кръга, обикаляше около сцената, разположена на входа на катедралата. Навсякъде имаше усмихнати, весели лица, до самия край на музиката хора продължаваха да се престрашават и да се хващат на хорото. И понеже Лъчо беше дошъл да ме вземе преди 15на минути, използвах докато съм на хорото да се огледам за него сред все по-малкото стоящи безучастно хора. И го видях - махнахме си, а после ме изчака докато музиката свърши.

Който не дойде - пропусна!

Днес от 21:30 пред Народния театър ще има безплатна прожекция на филма “Походът на императорите” на Люк Жаке. Организатор е Френския институт в София и е част от програмата “Кино на открито” от 8 до 19 юли в сърцето на София.

Гледала съм филма, купих си и DVDто, но смятам да го видя и “на открито”. Може би ще се видим там

До момента напълно умишлено отказвах да публикувам каквото и да е във връзка с протестите срещу премахване статута на Странджа. Пропуснах да пиша и за привикването на Мишел от страна на ГДБОП. Пропуснах, защото толкова много хора писаха, че нямаше какво да добавя.

Но сега виждам, че има нов протест - протест, който е по-мащабен в моите очи от всичко до тук. Защото поводът вече не е само Странджа, а и защита на свободата на словото ни. Лично аз като човек, който води блог от около 3 години, се чувствам силно засегната. Не че не ме засяга и темата със Странджа, разбира се. Но просто този път е дори по-лично!

За това сега показвам своята съпричастност - ще бъда на протеста в четвъртък, 19:00 пред НДК. И ще подкрепя общността с присъствието си. Според организаторите, 48 часовото предизвестие до Общината е предадено, така че протестът е законен.

Защото е време да се разбере, че има такова нещо като гражданско общество и в България!

П.С. Браво на Мишел, Йовко и Симион за отличното представяне на проблема в предаването на БНТ.

От известно време си търсех речник за джобния компютър. Основно държа да има възможно повече значения за всяка дума, да има писмени транскрипции (не държа да ми ги изговаря) и да има лесно търсене. Бях почти забравила за това си търсене, докато не видях новите предложения на СофтПрес : “MSDict Cambridge Dictionary of American English”, “MSDict Concise Oxford English Dictionary”, “MSDict Concise Oxford English Thesaurus”, “MSDict Cambridge Advanced Learner/s Dictionary”. Набързо отхвърлих American English и Thesaurus (синонимния).

Обаче не обичам да купувам софтуер, който не съм пробвала лично. За това подирих сайта на производителя : Mobile Systems. Там можеш да избереш конкретен речник, както и устройство - от Windows машина, до PocketPC или мобилен телефон. Лично аз тествах trial версиите за PocketPC (30 дневно право на ползване) :

• MSDict Cambridge Advanced Learner’s Dictionary
• MSDict Concise Oxford English Dictionary

В общи линии ползват един и същи софтуер за преглеждане на речници - MSDict Viewer, който върви без допълнително заплащане към всеки закупен речник. Този софтуер позволява освен търсене при въвеждане на всяка буква и търсене с използване на филтри - чрез стандартните символи ? и *, което е много полезно ако се съмняваш за правописа. Самите описания са интуитивни и разбираеми (все пак речниците не са какви да са, а на престижни университети). Също така има и превод на дума, копирана в clipboard-а. Пази се и история на въведените за превод думи. Имаш функция за показване на случайно избрана дума и думата на деня.

Трябва да отбележа, че и двата имат един проблем свързан с търсенето при използването на * и ? като проблемът е следния: И в двата някои думи имат пояснения като например : book [MAKE A RECORD] (такъв тип са в Кеймбриджкия) или booking(1) (срещат се и в двата речника). Търсенето за “bo?k” обаче води до намиране само на думите, които нямат пояснения! За да намираш и поясненията трябва да добавиш една звезда накрая : “bo?k*”, но тогава губиш силата да кажеш, че търсиш дума с указаната от теб дължина.

Все пак има и някои разлики :

• Оксфордския има 240 000 думи, докато Кеймбриджкия - 170 000.
• В Кеймбриджкия всяка дума с повече значения има допълнително обяснение, сложено в квадратни скоби. Така като търсиш думата ще видиш няколкото варианта и ще избереш за превод този, който е в искания контекст. Например : думата book съществува в няколко варианта : book [ARRANGE], book [MAKE A RECORD], book [TEXT]. Докато в Оксфордския думите нямат подобно обяснение и трябва да кликаш по всяко едно значение. А и значенията са по-обединени, което прави преводите по-дълги. Например думата “book” там присъства веднъж, описанието й е дълго и включва всички значения.
• Горното предимство на Кеймбриджкия речник обаче води до един негов недостатък : търсене за “bo?k” при включен режим wildcard води до само един резултат - “bonk”! Пояснените думи в Оксфордския са много по-малко.
• Почти всяка дума в Кеймбриджкия речник има освен тълкувание и примерни фрази и изречения, в които се прилага това значение - в описанието пише, че са 90,000 на брой фрази. В Оксфордския фразите бяха по-малко.
• Всяка дума в Кеймбриджкия има написана транскрипция. В Оксфордския пълен речник пише : “Pronunciations for words that might cause difficulty”. Както и : “Pronunciations are not given for ordinary, everyday words such as bake, baby, beach, bewilder, boastful, ot budget, since it is assumed that native speakers of English do not, as a rule, have problem with the pronunciation of such words.”. Явно речникът е предназначен за “native speakers”.
• Кеймбриджкия струва 30 лв, докато Оксфордския - 25 лв.

След това сравнение, реших да взема Cambridge Advanced Learner’s Dictionary - намерих го и с 10% отстъпка на борсата зад София Прес. Лицензния ключ ти дава право да регистрираш едновременно няколко версии (предполагам само за лично ползване) - аз го инсталирах на лаптопа си и на джобния си компютър.

——

Иначе ако искате говорещ речник за настолен компютър, допълнен и с около 1000 илюстрации, вижте този хартиен речник с добавка CD :

Cambridge Advanced Learner’s Dictionary / New + CD - Rom Inside. Second edition

Като нищо след известно време ще си взема и този - 36 лв. не е кой знае колко за един наистина богат речник. Повече информация за съдържанието на диска може да прочетете на сайта на Cambridge University Press : Cambridge Advanced Learner’s Dictionary CD-ROM

Също така можете да видите мултимедийно представяне на характеристиките на речника - включва упражнения за изпити, допълнителни примери за всяка дума, словосъчетания, както и синоними. Този речник включва и произношения, които можете да чуете - при това не звучат като генерирани за разлика от един друг речник, на който попаднах наскоро. Освен това има по два аудио записа на произношения за дума - английски и американски.

П.С. Няма да приемам коментари от тип - “А що не си го свали кракнат от еди_къде_си?” или “А за тези, дето не им се дават пари/нямат пари - свалете си го от тук!”. Все пак ми се струва странно да ме подстрекавате към крадене на софтуер при положение, че самата аз пиша такъв!

Дойде новата ми поръчка от Amazon.com - този път книгите напуснаха склада в САЩ на 1.06.2007 и пристигнаха при мен на 12.06.2007 - за 11 дни!

Жалко само, че малко са се смачкали в единия ъгъл книжките, но това не е кой знае какво. Особено при положение, че тук не могат да се намерят.

Редакция: За любопитковците по-долу, книгите са :

• Core Java(TM) 2, Volume I–Fundamentals (7th Edition) (Core Series) - издание на Sun Microsystem Press;
• The Essence of Artificial Intelligence
• Essence of Discrete Mathematics - моя любима материя

От серията “Essence of Computing” имам още 2 книги, които намерих на руски в Книгомания : за компилатори (т.е. езикови процесори, регулярни изрази, граматики) и за бази данни.

И трите книги са на Prentice Hall, което издателство ми е едно от любимите.

Днес бях една от около 1000дата души, които успяхме да се насладим на известни концертни произведения на открито пред Народния театър. Въпреки дъжда!

Бях решила, че ще ходя още като прочетох за събитието в понеделник. Но понеже времето беше толкова приятно сутринта, изобщо не ми хрумна да проверя прогнозата - така си останах по къс ръкав и без чадър. Когато следобеда взе да превалява се зачудих дали концерта ще се състои - но след като не видях никъде новина по отлагането му, реших, че един дъжд няма да ме спре. Хванах си рейса, от Университета поех пеша към Народния театър. Бях там в 19:40, а седящите места вече бяха напълно заети! Но дори и не потърсих дали няма някое единично място - защото заплашителните облаци ми напомняха, че нямам чадър. За това се притаих под една от големите акации в ляво от сцената, точно зад прожекторите. И зачаках.

За мое учудване, градинката пред концерта се изпълни с хора въпреки времето! Самата тълпа бе шарена и разнородна - възрастни, млади, дами с вечерни тоалети, метъли в черни фланелки.

Концертът започна като по часовник в 20:30 ч. Чуваше се отлично! Само от време на време вятърът се намесваше, но за щастие за кратко. Диригентът Максим Ешкенази се обръщаше периодично към публиката за да обясни какво произведение следва и да разкаже с няколко думи темата и историята му. По време на Рондо на Сен-Санс дъждът заваля, десетки чадъри образуваха почти плътен подслон над публиката. За съжаление вече не виждах сцената, но все пак важа бе самата музика. След като изсвириха произведението, Ешкенази се обърна към публиката с думите :

Вие сте още тук? А аз очаквах, че като се обърна няма да е останал никой …

След бурния смях от страна на публиката, диригентът благодари на всички ни за това, че въпреки дъжда сме там и осмисляме работата им. Веско Ешкенази изпълни част от Годишните времена на Вивалди, до колкото помня - “Зима”. Програмата бе попроменена, защото се оказа, че не можело да отлагат топовните гърмежи за след 21:30 ч. А това трябваше да е кулминацията на вечерта, придружаваща “Увертюра 1812 г.” на Чайковски. Така че концертът бе съкратен на един час - до 21:30, като след увертюрата Васко изсвири на бис своите вариации на “Очи чьорние” пред вече значително намалялата публика. Самите топовни гърмежи в края на Чайковски стреснаха много от хората около мен (включвам и себе си в бройката). Просто когато слушаш класика, някак не очакваш да чуеш гръм Но беше внушително! И придружено от заря, която бе посрещната с бурни аплодисменти от тълпата. Максим Ешкенази обясни :

Ще имате шанса да чуете изпълнение на “Увертюра 1812 г.” на Чайковски така, както Чайковски винаги е искал да звучи, но никога не я е чувал. С автентични топовни гърмежи!

Иначе имаше и внушително природно присъствие - светкавици, гръмотевици. Но те сякаш бяха поръчани. Самата публика бе отзивчива и отговаряше на въпросите на диригента като :

“Ще си ходим ли вече? Или искате още?”

Преживяване беше много приятно и впечатляващо. Една госпожа подслони под чадъра си мен и още една жена - макар и под акацията, не бяхме скрити от все по-засилващия се дъжд. А и освен дъжда от водни капки, бяхме постоянно подложени на дъжд от акациеви цветчета. Музиката има способността да сближава хората.

Радвам се, че не накарах Лъчо да ме придружи - опитах се да го запаля с филмовата музика, която бе обявена в програмата. И точно която бе пропусната Трябваше да звучат теми от Междузвездни войни, Хари Потър и др., но така или иначе съм слушала част от тях на един концерт на Класик ФМ през пролетта. И тогава обаче Междузвездни войни остана само на плаката.

Прибрах се мокра - наложи се да ходя пеша в дъжда по къс ръкав, без чадър и по чехли от Народния театър до СУ. Добре поне, че хванах с леко затичване рейс, та не ми се наложи и там да кисна и да мръзна от вятъра. Но мога да кажа едно - вечер, по време на дъжд, жълтите павета са наистина красиви, отразявайки светлините на околните сгради.

За нещастие у нас нямаше ток. Това обаче не можа да ме спре да се сгрея с един топъл душ - на свещ. Като по закон на Мърфи, щом излязох от банята токът дойде.

Надявам се да има все повече подобни мероприятия! Мисля, че могат част от нашите данъци да отиват за това да има повече културни прояви, да могат повече хора да се докоснат до класиката, която за много хора е твърде далечна. В такива моменти още повече съжалявам, че България е изпуснала подобни важни периоди в развитието на Западната цивилизация.