Irina’s Weblog

Сдобих се с книжка, която преди около година се изкушавах да купя в руския й превод. Е, тогава не я взех, но сега наваксвам : става дума за книгата “Историята на Google” на издателство “Слънце”, цена 15 лв.

Май това е първата книга, в която срещам “Silicon valley” преведена като “Силициева долина“! Също така ме върна към времената, когато се ядосвах на това, че някои от най-интересните сайтове присъстваха в отговори на моите търсения в Yahoo! чак на 30та страница! После бе Altavista преди да науча за Google от приятел.

Ето и връзка към сайта на книгата : “The Google Story”

Семинарът на БАРС “Новости в Java 6″, който беше насрочен за днес както вече писах, се отлага за другата сряда.

Повече информация : сайта на семинара.

Всеки рано или късно научава, че за да поиска помощ в някой форум (конкретно говоря за форумите по програмиране), то трябва първо да покаже до къде е стигнал сам. Да покаже, че е вложил усилия - защото кой друг ще бъде мотивиран да ти свърши работата като вижда, че ти не си се постарал сам да си помогнеш? Да покаже, че заслужава човек да му отдели време и да погледне проблема му, че този проблем едва ли е тривиален и банален, а напротив - ще е интересен и ще обогати и теб като включил се в решението му.

Но докато се научат новите форумци, често получават вместо отговор директното “Потърси в Google!”.

Наскоро обаче забелязах нова тенденция - човекът казва какъв е проблема, след което допълва: “Потърсих в Google, но не намерих нищо, което да ми помогне!”

За мен горното изказване изобщо не доказва, че човекът е търсил информация. Добре де, за какво точно търси, какви резултати ти излязоха, в какви раздели на компютърните науки си търсил? Това е просто отбиване на номера и опит да се предотврати появата на “Потърси в Google!” поучението. Обикновено неуспешен…

За тези, които следят развитието на Java, може да е от интерес следния семинар, за който получих мейл днес :

“Новости в Java 6″

Датата е 14.03.2007, часът : 18:00, мястото : ФМИ. Организатор : БАРС.

Това ме подсеща, че в архивите на Sun от конференцията JavaOne’06 имаше и мултимедийни сесии по темата Java 6 (кодово име Dolphin):

• Scripting in Java SE 6
• Mastering Java SE 6 and Developing Dolphin

Вчера на прибиране минах покрай магазинчетата пред Стол N4 - и както подминавах едно от магазинчетата, се спрях и се загледах в една блузка, изложена вътре. След няколко секундно колебание вече бях в магазина и мерех блузката, като бях оставила торбата със здравословната си вечеря от домати и краставици при продавачката. Блузата бе приятна материя, 100% памук. И ми допадна и като усещане. В следващия момент вече приемах торбичката с новата си блуза. В последния момент подметнах :

- Само секунда, касовата бележка в чантата ли е?
- Момент, сега ще ви издам …

Прибрах се доволна вкъщи - изпреварих пролетта, имам си нова блузка с къс ръкав. Облякох я да се видя пак. И тогава видях Него - дефекта! Блузката има ред копчета тик-так до яката, най-долно от които бе направило бримки в материята, за която е защипано (чрез щракане върху снимките можете да ги видите в по-голям размер) :

Ядосах се! Първо - макар и да си знам правата, мразя да се стига до използването им. И второ, по-важно, блузката наистина ми хареса. Е, казах си, явно утре ще ида там и ще искам смяна с друга. Само дано са останали от моя размер. А ако няма - ще им обясня, че срещу приспадане на определена сума (за мое успокоение, че съм компенсирана), ще я задържа. За съжаление предния път като предложих този вариант едва ли не ми се изсмяха - че защо да ми намалят? Ще ми върнат парите и ще я пробутат на някой друг, който няма да знае какво може да направи.. Застисках мислено палци да имат моя размер!

По-късно сгъвах блузата за да я приготвя за връщането, когато забелязах нещо странно - етикетчето с бродерията на марката и модела, намиращо се на вътрешната страна на гърба на блузата, бе като разрязано с нож през средата :

Хм, дали е случайно? Тогава се замислих и над факта, че не помня да съм премахвала каквито и да е етикети от блузата. Може би е скъсано при махане на етикета? Едва ли, това нещо е от плат и то с бродерия, плътно е. Обзе ме още по-голямо съмнение, че нещо не е наред - обърнах блузата наопаки и тогава видях и втория етикет, закрепен от вътрешната страна за страничния шев :

Ядосах се много! За мен нямаше друго логично обяснение, освен, че тази блуза е бракувана и е маркирана като такава чрез нарочно срязване на етикетите! Бях още по-ядосана от факта, че дори вече не искам да ми я сменят - ясно е какъв тип стоки внася този магазин. Дори се замислих, дали някъде не е пишело, че това е преоценена стока, или дори - втора ръка?! Не, нямаше такова нещо, а ако е подобен род стока, са задължени да го обявят според ЗЗП. За това я прибрах в торбичката й и днес след работа минах през магазина. Обясних за какво идвам на младата продавачка, показах й касовата бележка (как се радвам, че си я поисках!). Тя погледна, учуди се, и каза :

- Разбирам, но честно казано не знам какво да направя. Не съм запозната с процедурата…
- Аз знам : като клиент имам право да поискам да ми замените стоката, да я ремонтирате, да ми върнете парите или да ми направите отбив от цената.

Момичето се зачуди, звънна някъде по GSM-а си. Никой не вдигна. Питах я дали може д ами даде номера на управителя, тя обясни, че той всеки момент ще се обади. Така и беше. От обясненията й разбрах, че това са “новата серия тениски”. След няколко “Аха”-та затвори и ми обясни, че тъй като нямат налична друга тениска с моя номер, то може да ми я смени с коя да е друга стока или ако не си харесам - да ми върне парите. Тъй като вече нямах вяра в произхода на стоките, а и наистина си бях харесала точно тази блуза, просто си поисках парите. Не пропуснах и да отбележа, че съм много учудена как може да се случи подобно нещо - но не получих обяснение. И така си тръгнах без нова пролетна блузка, но поне с възстановени пари.

Радвам се, че се разбрахме напълно човешки и културно - момичето бе разбрано. Аз нямах ни най-малко желание да правя проблеми - най-малкото защото ми е ясно, че тя просто работи като продавач там. Ако трябва да виня някой - това са нейните шефове!

Е, това е моят начин - да похваля магазина им на моите страници и да се надявам, че разочарованието ми скоро ще се стопи.

Между другото, става дума за магазин “Родео”, в ляво от входа на Стол N4. Но, вече съм почти 100% убедена, че важи за повечето магазини в Студентски, че и не само там! При това забелязах и че блузата носи марката s.Oliver, колекция QS. В онлайн магазина не намерих подобна блуза, макар че много прилича на тази. И понеже търсачката на магазини на сайта показа, че имат магазин в София, на бул. Витоша, реших, че ще го посетя.

Явно съм попаднала не само на бракувана стока, а и на имитация! Ако бях видяла марката, сигурно нямаше да я взема, защото знам, че не би се продавала на тази цена. Мислех, че купувам обикновена ежедневна тениска. Мразя български анцузи с емблеми на Найки или Пума. Предпочитам да имат за емблема марката, която са. Другото е пошло. Но, ние, българите, все още се гордеем, че сме се сдобили с имитация, дето почти не й личи, а струва 20 пъти по-малко! И това води единствено до постоянното разрастване на пазара на евтини ментета. Бях свидетел как магазин за козметика предлагаше тоалетни води за по 5 лв - всяко шишенце в различен цвят. Из под щанда продавачката извади лист, на който срещу всеки цвят бе записано кой известен парфюм имитира - видите ли, не го показвала на всеки. За това се радвам, че се отървах от това менте - един вид дефектът проработи в моя полза.

П.С. Това бе и повод да включа в действие механизмите за защита, които “проповядвам” наляво и надясно от сума време Да не кажете после, че само говоря! А дано скоро не ми се случва пак…

Вчера получих просветление - протекторите за екрани на PDAта не се продават поне по няколко в комплект за да имаш за повече време, а за да имаш повече опити да ги поставиш правилно! Вчера “оползотворих” още 2, след като в събота пак успях (със съмнителен резултат) да сложа протектор на екрана от втория опит. Та на 4тия опит вече е добре, само с едно видимо мехурче въздух. Но в долния ляв ъгъл, който не се ползва много много и следователно не бих рискувала да се опитвам още да го махам.

Също така открих и лесен начин да махам протектор - все пак ми се наложи да махам 3 до тук, а не всеки беше с непаснало ъгълче за да го дръпна от там. Тъй като да се опитам да подпъхна нещо между екрана и протектора в някой ъгъл ми се стори по-опасно за екрана от колкото изобщо да не ползвам протектор, реших, че ще има и друг начин. За това взех парче не силно лепящо тиксо, залепих го върху протектора, към ъгъла му, и с дръпване на тиксото отлепих ъгълчето на предпазния екран без проблем!

Чудя се дали да не пробвам и други протектори (в момента ползвам тези) - например ScreenGuardz. Продават се за 22 лв. в pdashop-bg.com, и са предварително изрязани за моя модел PocketPC. Според едно ревю са доста добри и най-вече - нямат никакво лепило, а използват статично привличане. Но искат по-честа смяна защото се надраскват лесно. Май ще пробвам.

Както споменах в коментарите към темата “Годишен абонамент за National Geographic Magazine-България”, още не съм получила обещания ми като абонат на списание “National Geographic Magazine България”, платил си за цялата 2007 г., подарък - карти на европейски страни. Трябваше да дойде през февруари, вече е март и нямам никакво известие какво става. За това отново хванах контактите на издателите - Санома-Блясък. Звънях 3 пъти на телефона на г-жа Златанова, отговаряща за дистрибуцията и абонамента. На третия път телефона вдигна друга служителка (не се представи), обясни, че въпросната госпожа я няма и попита какъв е проблема. Обясних за липсващия подарък.

- Към кого сте абонирани?
- Български пощи.
- Да, разбирам. Вижте, имаме малък проблем с Български пощи, за това още не са дошли. Моля почакайте до края на месеца - ще дойдат.

Е как пък с който разпространител се хвана, точно с него имат малък проблем?!

В преден пост, Тони Цирев сподели следното:

Аз си ги получих на място вчера. Една кутия 7-8 см дебела. Още не са решили как да ги пращат, защото не влизат в пощенските кутии. Хубави са, струват си.

Според мен обаче това не ги оправдава. Този подарък е известен и обявен за февруари от миналата година - все можеха да измислят как да го разпространяват за това време.

Иначе аз също ги питах как да ги очаквам - обясниха ми, че ще е колетна пратка, за която ще получа известие.

Някак пропуснах да споделя за една другата интересна поредица научнопопулярни филми на BBC, с които можете да се сдобиете ако купите списание Digital World - а именно поредицата “Вселената на Стивън Хокинг“. Цената е 5 лв., в момента все още се намира на пазара първия диск с първите два епизода.

Сдобих се с нова електронна джаджа, която избирам от доста време - джобен компютър! Доста мислих и структурирах приоритетите си - трудно ми беше да избера при положение, че всички джобни компютри имат органайзер и Mobile Office пакет. Трябваше да се хвана за по-маловажни за мен фактори за да направя избора си. Накрая се спрях на Fujitsu Siemens Pocket LOOX N560. Ето и няколко от основните предимства, които видях в него:

• процесор Intel 625 Mhz - до момента не съм купувала машина с процесор, различен от Intel. Явно съм от фанатичните фенове, дето като се привържат към дадена марка не се отказват. Е, едва ли колкото Apple феновете все пак;
• детайлен цветен VGA дисплей, с разделителна способност 480х640 - колкото първото ми лично PC (Правеца преди това ми беше даден временно) и с 4 пъти повече пиксели при същия размер на екрана от повечето PDAта, които са на пазара в момента (240х320, наречени още QVGA);
• вграден GPS приемник - смятам да си купя софтуера на BgMaps gps.maps, както и карта на София и страната;
• без GSM - след известна доза размишляване взех решението, че не искам джобния ми компютър да е и GSM. Това би означавало нужда да го зареждам всяка вечер, защото този модул харчи доста ток. Освен това моделите с GSM, които видях, бяха и с по-малки екрани от тези, които аз харесах. А и мразя отпечатъци от уши по екрана, както и говорене с разни слушалчици. Предпочитам си стандартен GSM - е, с добавка малка камерка за ако потрябва. По мои наблюдения, след като взема PDAто сутринта, заредено на 100%, в един нормален ден го връщам с батерия пълна на около 80-85%. Също така обичам да експериментирам със софтуера - инсталиране на разни купени и GPL програмки, както и на мои, така че варианта устройството да зависне не е за пропускане. Освен това от един GSM се иска да е сравнително компактен, което води до по-малки габарити и дисплей.
• USB хост - без проблеми свързах към PDAто чрез включения в комплекта кабел външна USB клавиатура. Тръгна от първия път! Това спестява един немалък разход за специализирана клавиатура за моделите без USB host, в случай че изобщо решиш да харчиш пари за това. Също така включих и USB flash drive, който бе разпознат като “Hard disk” и бе достъпен за разглеждане; Както пишеше в едно ревю - идеше ми да пробвам да включа и пералнята в него!
• в комплекта има включен кожен калъф с по-твърда предна част за предпазване на екрана, който пасва идеално на устройството; Това за мен е плюс, защото аксесоарите за този тип устройства не са в изобилие на българския пазар и почти винаги са с поръчка. Което значи и 30на дни за доставка. А как да го разнасям до тогава?
• гаранция от производителя 2 години - повечето, които гледах, бяха с гаранция само една година. Другия вариант, HP iPAQ, имаше обаче опция закупуване на допълнително гаранция; което, естествено, се отразява на крайната цена.
• включен диск с Microsoft Outlook в добавка към синхронизиращия софтуер и драйверите;
• включен в комплекта “cradle” - поставката с изводи за включване към компютър и зареждане; Устройството може да се зарежда чрез адаптер към електрическата мрежа (включен директно в PDAто или към поставката) или по USB (разбира се доста по-бавно);
• не на последно място, мога да си сваля свободно SDK за операционната му система, както и има .NET Compact Framework - това, да мога да си пиша програмки за него, е важно за мен.

И няколко предупреждения :

• тествайте GPS-а на открито - за да тествате GPS модула, ползвайте инсталираната програмка GPS Locator. Но имайте предвид, че не хваща почти нищо в закрити помещения - максимум 2-3 сателита. Докато на открито улавя към 10-11 сателита. Може да определи координатите ви в момента, височината, на която се намирате, скоростта на движение. Може да запомни една точка и да ви каже отстоянието ви от нея по права линия.
• купете си предпазители за екрани - поне аз реших, че предпочитам да сменям надраскани предпазители, от колкото да съзерцавам надран екран и за това си купих още в същия ден - почистващ комплект за PDA на цена 32.40 лв. от Плезио (има снимка по-долу);

Ето и няколко снимки (щракнете върху снимката за по-голям размер) :

В моята ръка. Стандартния Windows Mobile 5.0 екран Today - еквивалента на Desktop при по-големия му брат :

Преглеждане на мои снимки :

Свързване на външна USB клавиатура чрез включения в комплекта кабел (стърчащата в дясно пластмаса не е антена, а просто писалката, която не съм прибрала докрай):

Преглеждане на файловете върху USB flash drive, свързан към PocketPC-то :

PocketPC-то като DesktopPC :

Комплект за почистване на PocketPC с включена мека кърпичка, 5 универсални протектора за екран (които си режете по мярка), твърда карта за изтласкване на мехурчетата въздху, 2 комплекта мокра + суха кърпичка (няма да ги ползвам), резервна писалка (абе те универсални ли са?) :

Зле поставен протектор - виждат се мехурчета въздух. Горния успешен опит бе четвърти по ред, този - едва втори :

Ще взема да си купя една “навиваема” клавиатура от типа на AirTouch - в Мултирама вървят на цени от 19-25 лв. според размера и модела.

За повече информация и снимки, вижте това ревю, където може да видите и какво точно има в кутията като аксесоари : “Fujitsu-Siemens Loox N560 Review”

Ето и две ревюта, които смятам за полезни, макар и да се отнасят за по-слабия модел от серията:
Review PDA Fujitsu Siemens Pocket LOOX N500/N520 и “Big review of FSC Pocket LOOX N500/N520″

Вчера и днес реших да се разнообразя и да почина от работа, като седна да попиша код в съвсем друго направление - за устройство с ограничени ресурси каквото е едно PocketPC, на платформа, която не познавам добре (.NET, при това Compact), и с език, който за момента основно чета (C#).

Естествено документацията на .NET Compact API бе постоянно отворена, а и експериментът стана повод за повторно връщане към книгата “Програмиране за .NET Framework” на Наков и колектив.

Като за старт си свалих “Calculator Application Sample” от MSDN, също и кода на лицензираната под GPL игра PocketSudoku. Наистина друго си е като видиш малко работещ код! Отдавна не бях писала приложения от този тип и трябва да призная, правех постоянно паралели с програмирането чрез използване на Windows API. Само дето методите, обработващи събития, не трябва да ги регистрират ти, ами са си пре-регистрирани в някой базов клас и ти само ги override-ваш

Примерът с калкулатора послужи доста като основа на игричката, която бе повода да почна да пиша. Но ще я представя като мина поне във версия 0.1b, че сега е … абе има доста трески за дялане кода, да не говорим, че и функционалността още е меко казано базова. Но е несложна за имплементиране (като едно въведение в платформата), логическа (което пък е отлично за PocketPC, което няма удобна клавиатура за игра) и най-вече - зарибяваща! Поне за мен.

П.С. Ако и вие сте с дисплей 480х640 и пускате примерния код Calculator, променете си предварително следните редове в конструктора на класа Window :
windowWidth = 240;
windowHeight = 320 - 20;
Вие знаете как

Вчера във Фантастико Лъчо попадна на интересен филм от поредицата за 2,50 лв - Антитръст. Интересно бе да забележа, че сред благодарностите бяха включени Sun, The GNOME Project, Linus Torvalds. Но също така ми направи впечатление, че в трейлъра имаше няколко непознати за мен сцени - в едната Майло и Лиса бяха в леглото. Това би обяснило репликата на Гари : “Знам какво правите с Лиса, само внимавай това да не те разконцентрира”. При липсата на любовната сцена обаче, това звучеше като че ли е надушил конспирацията им. Друга липсваща сцена (за която научих от IMDB.com) е тази, в която Гари иска помощ от Майло за играта Diablo II. Без нея репликата на Майло на края на филма : “Това не е игра! Когато в реалния живот убиваш хора - те умират наистина!” предизвика единствено следната реплика на Лъчо - “Това пък какво общо има? Те не пишат игри…”

Обичам да чета любопитните факти за филмите в IMDB.com - за “Антитръст” например научих, че HTML кода, който се вижда в началните кадри на филма, всъщност е от страницата на IMDB; един от наблюдаваните програмисти носи червена шапка ;); друг има плакат на филма “Хакери”; кода, който Майло разглежда и дописва, е на bzip2, по-нататък има и парчета код от уеб сървъра Jigsaw (разбира те са open-source нaй-малкото) и др.

Още като си купих PocketPC-то бях решила да се запозная с вариантите за разработка на софтуер за тези устройства. За момента открих за себе си следните алтернативи за операционната система Windows Mobile 5.0, с която е устройството :

1. C++ код (т. нар. native code) чрез използване на Windows Mobile 5.0 SDK - със сигурност бързи приложения, но с повече време за разработка;
2. C# код (или още - managed code), който се компилира със стандартния компилатор, а за да се изпълнява на устройството е нужно то да има инсталиран MS .Net Compact Framework. Всъщност Windows Mobile 5.0 върви с инсталирана версия 1.1 на фреймуърка, но PocketSudoku-то ме накара скоро да мина на 2.0
3. Java код - Sun предлага Sun Java Toolkit for CDC, т.е. инструменти за разработка за по-мощни мобилни устройства (Connected Device Configuration) - компилатор, емулатор. Но срещнах проблеми с намирането на Java виртуална машина за Windows Mobile 5.0 - във форума на Sun попаднах на съвети какво да ползвам при разработка на Java приложения за тази ОС, но така и не намерих виртуална машина, която да се реша да ползвам; Все пак ето два списъка с виртуални машини : http://www.comp.lancs.ac.uk/computing/users/fittond/ppcjava.html и http://java-virtual-machine.net/other.html

В крайна сметка реших да се насоча към .Net - леко разнообразие от Java-та, същевременно достатъчно близко за да не ме затруднява излишно. Чистото C програмиране с ползване на Windows API-то ми се струва мазохистично за момента, особено като искам просто да тествам.

Но и при .Net нещата не се оказаха такива, каквито ги мислех. Вече имах свален .Net Framework 2.0 SDK, както и .Net Compact Framework. Остана обаче да намеря подходящо IDE. Което се оказа нелека задача. До преди Visual Studio 2003, Microsoft са развивали eMbedded Visual Studio - от него и сега безплатно може да се свали EVC++ например. Но то служи за писане на приложения за PocketPC 2002 и не могат да се ползват за моя Windows. Нито за писане на .NET; Безплатните Visual Studio Express на своя страна не включват поддръжка за Mobile development. Излиза, че за да пишеш за джобен компютър на .Net ти трябва купено Visual Studio 5.0 - така съветват и Microsoft във статията “Introduction to Development Tools for Windows Mobile-based Devices”

Понеже при мен е хоби, а не източник на средства, да купувам това студио не е вариант. И реших, че ще се върна във времената на MAKE файловете За момента се справих с написването на простото “Hello World!” прозорче, което компилирах с опции като забрана включването на стандартните .Net библиотеки и с Link-ване с .Net Compact библиотеки - с помощ на статията на “Building a simple NetCF application from the command line - C# version”

Ще видим как ще е за по-сложни приложения.