Много чудна машинка е това Nintendo Wii! С всеки един изминал ден се убеждавам все повече в това! Дълго време се чудех на ентусиазма, обхванал Лъчо - две седмици преди заветната дата 8ми декември (официалната премиера на конзолата в Европа) всичко бе планирано. Как ще се звъни предварително на официалния вносител за България - Техномаркет, за да се знае предварително в кои магазини ще има и кога. За студентския празник нямаше време да се мисли
И така след първоначално объркващата информация в стила : “Да, утре пристигат” следвано от “Не съм чувал да внасяме тази игра!”, в следобеда на 7ми декември най-накрая се чу заветното : “Nintendo Wii е вече в склада, сега го разпределят между магазините Техномаркет в страната”. И още по обяд на 8ми Лъчо отиде с негов колега в Техномаркет Люлин, от където купи една от трите налични бройки. Докато тествал Nintendo-то, другите две бройки също били купени.
Вечерта последва паркиране на телевизора в центъра на хола и ритуално включване на конзолата. Звукът при нормална работа е по-тих от този на лаптопа ми. Самата игра е доста увлекателна - управлението е много свежо, с размахване и натискане на бутони по подобно на дистанционно за телевизор устройство. Така че играта включва много движение - подскачаш, замахваш с ръце, имитираш удари като при бокс и т.н. Единственото притеснение е, че това дистанционно може да бъде метнато при някое по-силно движение право към телевизора! Разбира се Nintendo са помислили за това и са оборудвали дистанционното с връвчица, която да си стегнеш над китката с цел дори и се увлечеш да не си повредиш телевизора (или да не цапардосаш някой приятел). Въпреки това по форумите е пълно със снимки на плоски телевизори с не толкова плоски дупки в тях, както и забити в екраните контролери!
Като за начало разполагахме с играта Wii Sports, която е включена в комплект с конзолата. Особено забавен е тениса, който съм играла макар и отдавна и на живо - без да се усетиш започваш да ползваш дистанционното като една (лека) ракета
Както сподели един приятел - кой знае какво си мислят вашите съседи като гледат силуетите през прозореца!
Ще излъжа ако кажа, че не се впечатлих - и след няколко дни бяхме двамата с Лъчо в Техномаркет Европа отново, този път за втори контролер (дистанционно) и да можем да играем едновременно или един срещу друг. Всеки си има своето “Mii” - виртуално човече, което конфигурираш по свой образ и подобие (избираш очи, коса, дреха..), с което човече играеш и свързваш своите точки и постижения. И понеже самия контролер е около 90 лв, а в комплект с втора игра (Wii Play) - около 110 лв., решихме да вземем втория вариант. По-точно казано е “комплект игри”, а не “игра” - стрелба по разни мишени, родео с крави, риболов, хокей (който повече прилича на добрия стар “Понг”) и разни други занимавки. И за щастие тези игри могат да се играят в седнало, че дори и в легнало положение
Неприятно впечатление ми направи контролера за демонстрации в Техномаркет, който вече беше със скъсана обезопасяваща връвчица… Дано не купуваме телевизори или прозорци скоро!
Друг плюс на Nintendo Wii е наличието на WiFi - при първото влизане в Интернет с него си свалихме Opera и побраузвахме из Мрежата на телевизора си. След няколко дни бе пусната и услугата Weather Channel, която показва времето в региона, посочен от теб. Но позволяваше да въртиш Земното кълбо и да се доближиш до интересуваща те точка на него. За съжаление София все още я няма… Пък може вече като сме в Европа да се е появила - ще видим по-късно
Също така дават възможност да закупуваш с кредитна карта стари игри, които да пуснете с т.нар. виртуална конзола - предлагат игри от времето на 8-битовата конзола NES до Nintendo 64. Цените са разумни - най-скъпите са 6 лири, най-евтините - 3 лири. За целта обаче трябва да се купят и допълнителни контролери - на всяка игра пише с кои точно контролери може да се играе и не всички допускат новия (Wiimote). GameCube се поддържа от Wii така че можете директно да си купите диск за GameCube и да си играете без нужда от ползване на виртуалната конзола. По-нататък май ще си купим, защото аз съм фен на Mario Bros
Друго, което си заслужава отбелязване : начина на игра е толкова интуитивен, че усвояването му отнема минимално време дори на хора, които не са пипвали изобщо видео игри! И е идеален начин за забавление на цялото семейство. Защото докато някой чака да му дойде ред, с интерес наблюдава начина на игра на другия. В първия ден от тази година например, с тази игра се забавлявахме цели три поколения пред телевизора! Освен това самата игра е доста динамична, а потта и мускулната треска са 100% реални!
С една дума : не случайно Nintendo Wii присъства в читателския списък за предмети на 2006 на Капитал!