Irina’s Weblog

До преди минути гледах “Рекламна пауза” по FoxLife. Според водещия това е епизод Едно на това предаване, така че се наложи да обясни на нас, зрителите, че ще има Топ 4 на най-добри клипове, че можем да гласуваме, че всеки път ще дават и по една социална реклама. След края на предаването вече наистина се питам - абе аз наистина ли и преди съм гледала предаване с това име по друга телевизия или се бъркам?! Толкова са убедителни! За това и съм доволна, че в началото на предаването пишеше, че рекламите, показани в него, нямат за цел да ни убеждават да купуваме. Защото иначе щях да хукна да си купувам онзи крем с екстракт от охлюви за оправяне на петна по кожата, белези, акне и всичко кожно, което може да ви се случи - защото охлювите били единствените животни, които можели да регенерират тъканите си. Е, това беше в рекламния блок по време на “Рекламна пауза” - но никой не ме уведоми, че тези реклами отново имат за цел да ме накарат да купувам, така че аз гледах и на тях като на поредния базик. Ако бях на мястото на рекламодателите, щях да ги съдя

Хм, като се замисля, и в края на предаването не “затвориха” времевия прозорец, в който рекламите се показват само заради “художествената им стойност”. Така че след “Рекламна пауза” по FoxLife никоя реклама вече няма за цел да ни кара да купуваме Но не, греша! Те си казаха, че това се отнася само за рекламите по време на предаването. Което за мен включва и рекламните блокове в самото предаване обаче.

Или пък другата актуална в момента реклама - “Прати СМС на номер еди_кой_си на цена само 1,20 лв и имаш шанс да спечелиш това прекрасно плюшено мече, с което да зарадваш любим човек!… По 10 ст. от всеки СМС ще бъдат дарени на домове за сираци в България…” - добре де, кои домове? Освен това със ситен шрифт горе по екрана бърза надпис, в който се обяснява, че мече печели всеки стотен СМС, както и че количествата са ограничени. За мен това значи, че може да има примерно едно мече, което да дадат на стотния, пък ти продължавай да пращаш и след това ако искаш. И тези 10 стотинки ми се струват токова смешни, че ги приемам единствено като опит да се манипулира зрителя, че неговата хазартна заигравка е нещо добро - видиш ли, обществото ще спечели благодарение на теб! На всеки, който се чувства стимулиран от това, бих казала - просто идете на сайта на Българската Коледа и дарете там!

И тук ще вмъкна нещо не хумористично - до момента Българската Коледа е събрала почти 2 и половина милиона лева!! Което прави около 50% от събраното за всичките три предни години взети заедно! Явно кампанията набира сила, което ме радва. Аз лично участвам за втора година с дарение през ePay и приканвам всеки познат да се включи също. С интерес следях новините на сайта на Българската Коледа и изпитах голямо удовлетворение, когато прочетох следното :

Общо 35 деца и 11 детски клиники към днешна дата ще бъдат подпомогнати със средства от «Българската Коледа», вместо първоначално обявените 14 деца и 5 клиники, съобщи президентът Георги Първанов при официалното закриване на дарителската кампания за 2005 г.

Защото знам, че частица от тази помощ идва от мен!

На 27 септември 2006 г. този блог стана на две годинки. Как си лети времето… Още си спомням как инсталирах за пръв път WordPress на току що закупения хостинг с “парещ” още домейн. А кога ли за пръв път се сблъсках с блоговете? Май беше в началото на същата тази 2004 година, когато се роди и моя блог. И то на професионална, не на лична основа. Просто търсенията на информация в Google все по-често даваха на първите места не статии в известни списания, а връзки към лични блогове! Първоначално бързо затварях тези връзки - намирах ги за непроверени източници на информация и като такива - ненадеждни. Само че скоро осъзнах и големия плюс на блоговете - когато в програмирането излезе някоя нова технология например, трябва доста време за да може някой изобщо автор (да не говорим пък ако чакаш уважаван..) да напише и публикува книга по темата. Докато обикновените програмисти, потребители на технологията, могат веднага да напишат мнението си, да споделят опита си, да опишат проблемите, с които са се сблъскали, както и решенията, които са открили. Да, не е сигурно дали е вярно - но това важи и за книгите - и там информацията не може да е 100% вярна. А като пробваш съвета скоро ще разбереш дали е прав или не. Дори понякога при книгите е по-лошо, защото сериозни грешки са скрити зад авторитета на конкретен автор и биват пропускани.

Малко по-късно попаднах и на блоговете, посветени на лични теми. Първата ми реакция бе много негативна - спомням си как споделих с приятел, че четейки блога му се чувствам се едно надничам вечер през прозореца му. Което не ми допадаше! Скоро обаче разбрах, че ако някоя тема ти идва “прекалено лична”, винаги можеш да я пропуснеш. Но има много общовалидни теми, които си заслужават да бъдат прочетени - и обсъдени.

Трябва да призная, че съм крайно неудовлетворена от абонаментната услуга за National Geographic Magazine-България, предоставена от издателя Санома-Блясък! За справка - темите “Абонамент”, “Абонамент 2″, “Мълчанието е злато”. Кратко обобщение:

• списанието месеци наред пристигаше със седмици по-късно спрямо излизането му по павилионите; обясненията - от провален договор с разпространителя им, до задържане на митницата; е как тогава излиза по павилионите на време?! да не говорим, че моя колежка, абонирала се към друг разпространител, получи първия брой седмици преди мен!
• когато най-накрая взе да идва навреме, започнаха да ми го смачкват в кутията от чиста злоба (по принцип се събира идеално);
• един брой не пристигна изобщо;
• звъняла съм общо 10на пъти до издателството, в половината от които се оказваше, че няма кой да ме чуе; писах електронни писма; бях принудена да пиша из форума на “любимото” ми списание Блясък само и само да получа капка внимание като клиент!

На фона на горното бях решила, че няма да се абонирам тази година!

Тогава обаче пуснаха рекламата за подаръка от 11 карти на европейски страни, които ще бъдат доставени през февруари на всеки абонирал се за цялата година. Хванаха ме отново Реших да поема “риска” на абонамента още веднъж - този път обаче не директно към Санома-Блясък. А към някой, на който имам повече вяра в момента - Българските пощи. Така че се надявам тази година да нямам разправии като предната - иначе и безплатен глобус да дадат през февруари 2008, няма да ме имат като абонат!!

Интересно, но в рекламата на абонаментната кампания за 2007 на страниците на самото списание не видях реклама на абонамент към самото издателство - реших, че може да са преценили, че не им е по силите да осигурят качествена услуга (в което аз за себе си се убедих нееднократно). Но все пак на сайта им има вариант за абонамент. Който с усмивка пропускам!

И тази година не пропуснах Панаира на книгата. Отидохме в събота с Лъчо да видим какво ще ни предложат този път. Трябва да призная, че не съм очарована, защото :

• беше претъпкано с хора, до някои представителства изобщо не можеше да се приближи човек;
• имаше и щандове, които не предлагаха отстъпки;
• повечето отстъпки бяха същите, че и по-ниски от тези, предлагани от някои онлайн книжарници;
• търсенето на щанда на дадено издателство отнема време;
• ако забравиш на кое издателство е дадена книга - лошо…

Към това добавям и плюсовете на пазаруването в онлайн книжарници :

• централизирано търсене по име, автор, издателство;
• целогодишни отстъпки;
• периодични промоции;
• евтина или безплатна доставка до дома/офиса;

На база това кратко сравнение мога да кажа едно : Панаира на книгата не може да ме стимулира да закупя накуп повече книги с идеята, че ще спестя пари, а ще ги чета после. При положение, че онлайн книжарниците имат целогодишни отстъпки от около 10%, то мога да изчакам да дойде реда за четене на конкретна книга и чак тогава да я купя, а не да дам пари накуп.

Преди месец Саша, моя колежка, сподели, че в понеделник си купила микровълнова печка Haier от Технополис. В сряда вечерта пуснала за пръв път да пече принцеси на грила - вместо аромат на разтопен кашкавал обаче, печката започнала да пуши от всички пролуки! И така на следващия ден, четвъртък, тя се обади до Технополис за да се поинтересува какво може да се направи. След като приключи разговора, се обърна към останалите в стаята за да попита :

“Как мислите, изтекли ли са наистина 3 дни от покупката? Купих я в понеделник, днес е четвъртък. Защото така ми казаха - и следователно съм нямала право на рекламация, а на гаранционен сервиз. За което трябва да се обърна към сервиза, не към магазина.”

И аз дълго време се чудех дали трите дни за рекламация включват и деня на покупката - за това гледах да отправям рекламации до по-ранния възможен срок, за всеки случай. Но това бе преди половин година! Разясних й, че въпросът й вече не е актуален и няма значение към случая - защото в новия Закон за защита на потребителите (в сила от 10.06.2006 г) присъства следното :

Чл. 126. (1) Рекламацията на потребителска стока може да се предяви до две години от доставката на стоката, но не по-късно от два месеца от установяване на несъответствието с договореното. Рекламацията на услуги може да се предяви до 14 дни от откриване на несъответствието на услугата с договореното.

Да, това са две години!! Мина времето, когато се прибираш вкъщи, установяваш дефект, връщаш се на момента в магазина, а там мазен продавач ти се усмихва лукаво : “Ааа, да сте гледали в магазина!”. И самодоволно потърква ръце, че е излъгал още един балама - тогавашната дума за “клиент”. Сега вече клиента има механизъм да се защити! Стига да го знае разбира се.

След като посочих този член на Саша, тя моментално реши да звънне пак в магазина. Но тъй като аз не съм юрист, я посъветвах първо да чуе тълкуванието на някой, на който това му е работата. Така че тя проведе един разговор и с експерта от КТЗП на техния регионален телефон за София. Но може да се ползва и горещия телефон на Комисията за защита на потребителите - тел. 0700 111 22, на цената на един селищен разговор от цялата страна. Там й обясниха, че в случая магазинът наистина трябва да приеме рекламацията й. За целта трябва тя да бъде записана в книгата за рекламации на търговския обект, без изобщо да се налага на Саша да се разправя със сервиз. Все пак печката не се е повредила, тя никога не е работила както трябва. И ако й откажат да приемат рекламацията, да пусне жалба при тях.

Въоръжена с конкретни членове от Закона за защита на потребителите и мнението на експерта от КТЗП, Саша позвъни отново в Технополис. Отново й бе отговорено, че има само три дни за рекламация и те са изтекли. Този път обаче тя отвърна с добре обмислена реч, в която цитираше новия закон, датата му на влизане в сила, мнението на КТЗП. Отсреща жената обясни, че не е чувала за подобен нов закон, тя си знае за 3те дни и това е. Дори и да дойде в магазина с печката, нямало да й приемат рекламацията. Но след като Саша не се отказа, я помолиха да се обади след 5 минутки за да се допита до шефа си.

Когато звънна след 10 минутки, разговорът бе кратък:

Заповядайте при нас с печката, госпожо.

Така след 4 телефонни разговора Саша най-накрая получи правото да отиде с дефектната печка в магазина. И след по-малко от час бе там. След като се върна на работа ми обясни, че пуснали печката (като за целта на правилното репродуциране на проблема дори намерили филия с кашкавал от някъде…) и естествено тя пак започнала да пуши. Извинили се, извадили нова печка - и тя започнала да пуши по същия начин! Тогава измъкнали мострата - тя била вече добре. Но колежката отказала да приеме мостра за нова стока и им дала срок до вечерта да намерят нова, работеща печка. В крайна сметка вечерта взела мострата - явно не са открили друга с нормално работещ грил. По между другото поискали да им даде да видят този нов закон и служител на Технополис се зачел в разпечатаните на компютър страници. И обяснили, че ще пратят една печка от тази серия в сервиза за да установят какъв е проблема.

Успешен край! До след седмица - когато и тази печка показала дефект… Оказало се, че на тази тествали грила - само дето пропуснали микровълните. И печката не можела да топли! Интересното е, че когато отново звъннала на телефона им за да разбере какво може да се направи, отново й обяснили, че щом са минали три дни - няма право на рекламация! Явно тези хора така и няма да научат новия закон… Дали щеше да е така, ако в новия закон срока за рекламация се намаля? Този път тя бързо им разяснила, че вече са изчистили тази точка. Познали я : “О, вие сте госпожата с микровълновата…” и я приели отново. Този път си избрала печка от друга марка - а партидата с дефектните печки сега била на същия ред, на промоция!

Изводът : следете законите, които най-пряко ви касаят! И не се осланяйте на информация, дадена ви от търговец - най-малкото, проверявайте я!

Чудя се какво ли може да се направи за да е сигурно, че магазини от ранга на Технополис ще спрат веднъж за винаги да лъжат клиентите си? Толкова се ядосах, че ми идеше да разпечатам листовки с този и няколко други по-важни членове от Закона за защита на потребителите, да застана на входа на Технополис и да ги раздавам на минаващите!

Но трябва да има и по-лесен начин - например да бъдат задължени да вписват тези права на потребителите някъде по документите за продажба.

Редакция: Тази тема послужи като основа на Симион Патеев за написването на статия във в. Дневник, в броя от 12.12.2006 г., с името “Мъчителният път на правото да си потребител в България”. Благодаря му за това, че помогна в разпространяването на “добрата новина” - победата е възможна когато си готов да се бориш за правата си! Също така изказвам благодарностите си и към главния редактор на в. Дневник, г-н Васил Атанасов, за разрешението да публикувам сканираната статия в блога си - в нея освен описаната случка можете да прочетете и някои най-полезни членове от новия Закон за защита на потребителите.