Да, така се чувствам от близо седмица. И като се замисля, че именно страха от неприемане в обществото, от това да се чувствам различна, нежелана, е основното ми “ЗА” оставане в България.
Живея и работя в София от около 4 години. Градският транспорт, на който разчитам, винаги си е бил претъпкан. Но поне сравнително редовен - знаеш, че ако изчакаш следващия рейс ще се прибереш по човешки, а не като сардина в консерва. Второто не ми понася и за това никога не се качвам в кола, в която няма място между седалките - да не говорим да взема да се тъпча по вратите и да вися наполовина!
Но от както тази година започнаха ремонтите на основни пътни артерии из Столицата, настана невиждана поне от мен суматоха. Постоянни задръствания - при това по няколко последователни задръствания по един типичен маршрут от югоизточните квартали към Центъра. Което на свой ред води и до затлачването на колите на Градския транспорт. Разбирам желанието да се оправят улиците, но не трябва ли да се помисли и над това как ще се придвижват през времето на ремонтите живущите в града? Японския пример с ремонтите нощем звучи направо утопично!
Мястото, където трябва да се търси обяснение, е Столичната община. За това и посетих форума на Общината, секция “Транспорт > Столичен градски транспорт”. Виждам, че не само аз съм потресена от невероятните закъснения и ядосана от това, че сякаш никой не предприема нищо - “Да, знаем за проблема, но докато не се приключи строежа на Метрото на Г.М. Димитров, промяна не може да се очаква.” ми отговориха по телефона преди време. Кога ще е това? След година-две… Честито!
Но не това е фокуса на тази ми тема. Фокусът си заслужи тема, започната със следното анонимно мнение :
За огромните задръствания по улиците на София,за липсата на места в детските градини, за много други неудобства трябва да “благодарим” на президента Желев,който позволи “демократично” голяма част от България да се засели безконтролно в София.
Сигурно не бих му обърнала внимание ако не бяха масата подкрепящи това мнение коментари! Изведнъж се замислих - каква съм аз - българка или пловдивчанка? Има и възгласи за възстановяване на “софийското гражданство”. Че защо го даваме така на дребно - да си върнем направо и комунизма! За какво ни е влизане в Европейския съюз? Чудя се как изобщо е възможно жителите на Столицата да считат останалите българи за натрапници?! Отдавна подозирах, че прословутото българско гостоприемство си е чист мит!
Може би ако само в този форум бях видяла тези идеи, пак щях да ги игнорирам. Но днес прочетох следното в коментар от Б. Величков в блога на Георги Чорбаджийски :
– Няма какво да се замисляме. Много станаха “софиянците”. И ще стават още повече. Нищо против нямам към хората, родени извън София, аз самият съм половин “несофиянец”. Ама в това отношение напълно съм съгласен с идеята да се върне софийското гражданство, най-вече поради факта, че страхотният информационен поток от страна на институциите по отношение на това “Що е Европа и с какво се тя яде…” е оставил у огромна част от населението на България впечатлението, че Европа ще дойде само в София. И сега е битка. Направо битка. Познавам хора, които буквално едвам свързват двата края, но ясно и категорично заявяват “аз един път съм излязъл от село и съм дошъл в София, обратно там не се връщам”.
Борим се за премахване за ограниченията за работа на българите в Западна Европа след влизането ни в ЕС, а същевременно искаме въвеждане на ограничения на свободното движение на хора и работна сила в самата България!
