Irina’s Weblog

Според афишите из града, монаси от Шаолин ще демонстрират уменията си в зала в НДК на 7ми юни - с Лъчо мислим да отидем. Дано и цената на билетите е що годе разумна.

Тази година Панаирът на книгата ме изненада двойно : първо, бях забравила, че тече в момента (всъщност до го затварят утре) и второ, тази пролет за разлика от предните два панаира се простира на цеи ТРИ етажа вместо на един! За скромния вход от 1 лев получихме няколко часа удоволствие от разглеждане на множество книги, разговори с издатели за бъдещите ми издания, както и, разбира се, от закупуване на над дузина книги все с отстъпки.

Особено съм доволна от щанда, представящ различни поредици на издателство “Dorling Kindersley” (DK) - сдобих се с пътеводителят за Египет “DK Eyewitness Travel Guides - Egypt” (в случай, че най-накрая се престраша да помисля за екскурзия), както и с много увлекателна за мен енциклопедия с множество илюстрации и описание на медицински процедури - “The human body”.

Почти всеки щанд имаше отстъпка от 10%. Имаше и щандове, в които се продаваха залежали книги по лев, два, пет. Така се сдобих с два джобни справочника на O’Reilly. Не съм сигурна колко често ще ги ползвам - JavaScript и HTTP, но при положение, че общо ми струваха колкото една малка пица - що да не?

Имаше интересни предложения от AlexSoft - английски книги като “Beginning Database Design”, “LAMP” и др. на специалната оферта - цената им се определя при курс на долара $1 = 1лв.

Лъчо пък се сдоби с безплатен демо-комикс от “ArtLine”. Трябва да призная фигурките на Марвин и вогонът много добре се вързват с номера на щанда - 42 Също така имаше и друга интересна новина - ArtLine са превели и започват да издават комикса “WarCraft SunWell”! Друга добра за него новина е, че “Уикенд”, които наскоро пуснаха с техен вестник “Винету и Поразяващата ръка” на DVD, са предвидили пускането и на още няколко филма от същата немска поредица за Винету.

С една дума : ако обичате книгите и не искате да харчите пари - не ходете! Защото там със сигурност ще ви изкушат …

През последните седмици се занимавам с това да си намеря ноти за пиано на класически автори. И трябва да призная съм приятно изненадана от Internet-a! Наред с многото онлайн магазини, има и наистина отлични колекции със свободни за сваляне произведения. Което ми се струва нормално като се има предвид кога са творили композитори като Бах, Бетовен и Моцарт. Чак се чудя как е възможно все още да се продават!

Любимото ми за момента място е едната от външните връзки на страницата “Sheet music” - Wikipedia, а именно International Music Score Library Project (IMSLP). От там вече съм си разпечатала няколко произведения.

Мога само да си представям как би изглеждал живота ми ако имах тези ресурси по-рано! Честно казано като ученик не обичах библиотеките - най-вече заради неучтивите лелки, които те караха сам да се оправяш дори и като поискаш помощ - да търсиш сам, да записваш книгите в картона си и т.н. Особено бях уплашена от голямята пловдивска библиотека “Иван Вазов” - стъпих там само веднъж като придружител и реших никога да не се записвам! Толкова беше мрачно - пълен контраст на идеята ми за библиотека, която трябва да струи от “светлината на знанието”. Може би и за това до ден днешен купувам книги вместо да ги чета от библиотеки.

След като направих не до там ласкави коментари за няколко книги, реших че е време да наваксам като опиша и някои мои любими книги. Конкретния повод беше молбата от читател да му препоръчам книга на тема история на Египет. Ето какво избрах аз от библиотеката си.

На първо място, моят фаворит е “Древен Египет. Религия, митология, история” с автор Розали Дейвид. Тази книга разглежда историята на Египет от преддинастическата епоха, през обединението, развитието, възхода, до поглъщането й от гръко-римската цивилизация. Голям плюс на тази книга е не дотам строгия език, с който обикновено се характеризират академичните исторически книги. И освен това е доста изчерпателна (над 500 страници), както и лесна за четене по моя преценка, и достъпна цена от 12.00 лв. Може да се купи от тук.

Друг мой фаворит е “Египет” на Николай Генов. Авторът не е професионален египтолог, а журналист и фотограф, предприел пътешествие по Нил. Неговият илюстрован с лични фотографии пътепис се преплита с паралелно течаща нишка, описваща историята на Египет от най-ранни дни до 80те години на предния век. Двете нишки се редуват през глава - една глава е следващата стъпка в пътеписа, следващата - поредния епизод история. Освен увлекателния стил и широкия географски и исторически обхват, тази книга дава и практически съвети при пътуване до страната. Е, те не са толкова актуални, защото е минало доста време от написването му. За мен най-приятното е погледа към съвременен Египет от гледна точка на наш родственик. Може да се купи от тук.

Ако се интересувате от египтологията в България, ще Ви е интересен факта, че в последните години излизат и книги на български египтолози - Сергей Игнатов, Теодор Леков. На мен лично много ми хареса книгата “Папирусът не расте на скала” на Сергей Игнатов. Съдържа преводите на три известни произведения на древноегипетската литература - “Бягството на Синухе”, “Островът на изобилието” и “Приключенията на Венамун”. Освен превода на български (направен от автора от оригиналния древноегипетски текст) книгата включва и оригиналния йероглифен текст. Също така има и кратък литературен анализ на произведенията. Може да се купи от тук. Също така Леков започна превеждането на редица известни свещени египетски книги - до момента е излязла “Литанията на Ре” (може да се купи от тук). А от сайта на издателя разбрах, че всеки момент се очаква да излезе и “Амдуат. Записи от скритата зала”. Трябва да предупредя, че тази група книги за по-тежки и академични.

Ако четете английски и можете да си поръчате от Amazon.com, или да пообиколите книжарниците, внасящи англоезична литература, то бих Ви препоръчала и следните заглавия :

• “The Oxford History of Ancient Egypt”, съставител Ian Shaw - до момента това е най-пълната история на Египет, която ми е попадала. Отделните глави са писани е от различни автори, но стилът е единен и приятен за четене. Илюстрована е с черно-бели и цветни фотографии. С една дума : 512 страници удоволствие! Адрес в Amazon.
• “Reading Egyptian Art”, автор Richard H. Wilkinson - любимата ми книги със символи! Всяка страница показва определен символ (като например око, бут от бик, парче хляб на жертвена поставка, лотус, кърмеща дете майка) с примери от експонати, в които този символ е включен или преплетен по някакъв начин. Съседната на тази страница описва смисъла на символа, как той се е променял през историята и какво друго се влага в него. Прекрасен цветен пътеводител! Адрес в Amazon.
• “Ancient Egypt, Myth & History”, издателство Geddes&Grosset - книгата е разделена на две части. Втората (200 страници) е азбучен речник на богове, места, фараони, символи и т.н. Първата част включва митове, история, фолклорни приказки. Включени са много цитати от оригинални произведения и химни, правени са парарели със съвременни приказки (като връзка между приказката за “Красавицата и сандала” с “Пепеляшка”). Всичко това е описано в хронологичен ред, разкривайки паралелно основни моменти от историята на цивилизацията. Започва се с митовете за сътворението, описана е песимистичната литература от Първия преходен период, минава се през възхода на бога-слънце Атон, към култа за Озирис, .Още една много добра книга. Аз я купих от Книгомания в НДК по Нова година. ISBN : 1-85534-353-3
• “Ancient Egypt” с автори Lorna Oakes и Lucia Gahlin - много богато и красиво илюстрована книга. Няма страница без цветна фотография, а страниците са 512! Дори както се вижда в снимките в Amazon, обикновено са по две илюстрации на страница! Закупих я от Книгомания (мисля, че от щанда отново на Booktrading) за цена от 40 лв. Включва две части, които могат да се закупят поотделно в другото й двутомно издание. Първата е посветена на свещените места в Египет - една своеобразна историческа география. Втората - на митовете и религия - от официалната “държавна” религия, до суеверията на бедния селянин. Адрес в Amazon.
• “The Treasures of Ancient Egypt, The Collection of the Egyptian Museum in Cairo, The Illustrateed Guide to the Egyptian Museum in Cairo” - над 630 страници, изпълнени с експонати от световноизвестния музей в Кайро. Съдържа и указател на края на книгата, в който са представени като снимки в малък размер всичките описани експонати - за бързо намиране. Също така има полезна информация - работно време, цени на билети, препоръчителни маршрути из залите в зависимост от времето за разглеждане. Съдържа карти на етажите с обозначения кои секции за кой период от историята се отнасят. Изключително красива книга! Но не бих я препоръчала като книга за черпене на знания. Все пак е книга-гид. В София я купих от книжарница BookTrading. Виж как изглежда тук.

Започвам наистина да вярвам, че в България законите не значат нищо. Например колко българи са наясно за отговорността, която носят към държавата по пазенето на документите си за самоличност? Пазим ги, защото ако ги загубим следват опашки и отсъствия от работа… А ако намерим?

Из “ЗАКОН ЗА БЪЛГАРСКИТЕ ДОКУМЕНТИ ЗА САМОЛИЧНОСТ” :

Чл. 2. Българските документи за самоличност са собственост на държавата.

Имам чувството, че горното го знаят по-малко хора, от колкото хора знаят факта, че дебитната им карта е собственост на банката.

Чл. 7. (2) Гражданин, намерил документ за самоличност, е длъжен да го предаде на органите на Министерството на вътрешните работи.

И стигам до статията от “Нощен труд”, която ме подсети да преровя и този закон. А именно статията от първа страница, бр. 97 от 18-19 май 2006 с гръмкото име “Вместо с пари клиентка плаща на такси с бикини”. Сюжетът се върти около история, в която клиентка след разхождане из София с такси на ОК Супертранс от адрес на адрес заявява, че не може да си плати сметката от 30 лв. И си тръгва, казвайки на шофьора да задържи багажа й. Интересното за мен обаче беше на последната страница на вестника, където статията продължава :

В офиса на таксиметровата компания пазят с години забравени лични карти, международни паспорти и автоключове от скъпи автомобили.

Над това каре има публикувана снимка на маса, върху която има торба ключове и 10 лични карти, 2 международни паспорта. Вижда се, че има още и извън кадъра.

Колко услужливо от тяхна страна : по-долу са дали телефон, на който да се обадиш. Добре де, а ако не знаеш, че личната ти карта е изпаднала в таксито, как ще се сетиш да им звъннеш?? Колко ли българи са можели да спестят време и разправии ако просто от МВР им се бяха обадили, че картата им е намерена и дадена при тях? С какво право ОК Супертранс ги държат при себе си? Май друг би трябвало да се интересува от тези факти…

Колко странно му звучи на съвременния човек като му кажат, че едно ленено платно е дълго осем кралски лакета и широко пет. Но това не пречи научнопопулярните предавания да измерват всяка значителна височина в “статуи на свободата”… Нравите се менят, мерките също, но идеите остават.

Преди време в newsletter от National Geographic научих за изданието “National Geographic Guide to Digital Photography”, струващо $9.5 + $4 за доставка. Днес реших, че ще си го поръчам (въпреки прекалено дългото чакане на една книга за Тутанкхамон преди време). Все пак се надявам цифровата фотография да не се измени драстично докато пристигне книжката….

Мислех си, че след като получих отговор на жалбата си до ОК Супертранс, то тази тема е благополучно приключена и е време да я забравя. Да, ама не! Одисеята продължава…

Господин Началник оперативен контрол,

притежавам документ с дата 07.03.2006 г, пратен от Вас, в който Вие твърдите, че сте глобили (фактура № *******) шофьора на такси със служебен номер 908 във връзка с подадената от мен жалба за грубо отношение. Също така ме уверихте, че шофьорът е уволнен. Дори повече - че няма никога вече да работи за Вашата фирма.

Интересно как тогава на 07 май 2006 г. към 22:40 ч. пред гара Подуяне ме посрещна кола от Вашата фирма, чийто шофьор ни прикани с думите “Аре рипайте!” с позната интонация. Уточнение - служебният номер на колата бе 908, а уволненият шофьор по магичен начин се е озовал пак при Вас въпреки уволнението и забраната за работа. Не ме разбирайте погрешно - нито съм имала, нито сега имам желанието този човек да загуби работата си. Дали заслужава уволнение е преценка, която е във Вашите ръце и във Вашата компетентност. Но аз загубих всякаква вяра във Вас и качеството на услугите Ви! Може би вероятността да попадна на този шофьор отново Ви се е сторила пренебрежимо малка? Не зная. А и не мисля, че ме интересува.

Жалко! Мислех, че поне Вашата фирма цени клиентите си и че може да Ви се има доверие!

П.С. Прикачвам Ви оригиналния документ и публикувам това писмо на следния адрес : http://blog.marudina.net/?p=184

С уважение,
Ирина Марудина

Към списъка с полезни абонаменти днес добавих и абонамент за бюлетин със седмичната пробрама на НДК. Тук е момента и да се честити 25тата годишнина на Двореца.

И вие можете да се абонирате на страницата с пълната програма на НДК.

Радвам се, че на имения си ден, 5ти май, не проверих за нови коментари, чакащи одобрение, в блога си. Защото вместо веселото настроение, което имах благодарение на посещението на “Танцът на шампионите” в Зимния дворец, щях да съм ядосана за пореден път заради емблематичната вече за мен професия “таксиметров шофьор”.

Ето какво намерих в опашката от коментари за одобрение (естествено с малко цензура) :

Name: емо | IP: 87.126.13.116 | Date: 7/5/2006

Г-жо Марудина, що не си призна ТИ как се държа с колегата , а ревеш като вдовица за К*Р , е заради такива ПАЧАВРИ като тебе БАКШИШИТЕ от тая фирма остават без коли и доход , с нескрит ентусиазъм ще ти кажа следното : ДА УМРЕШ В ЛАИНА , к*рво смрадлива…шофъорите от цялата фирма ДА ТЕ Е**Т В УСТАТА та да не плямпаш повече простотий.

Запазих оригиналния правопис Известно време се чудех дали просто да не затрия този коментар, но реших, че имам няколко неща да кажа на въпросния господин :

Господин емо,
искам да Ви питам : Вие присъствахте ли на случката? Ако не - кой Ви дава право да ме обиждате, твърдейки, че лъжа и не признавам истината за своето поведение? Защото ако Вие не сте присъствали, то аз бях там. И имам и свидетел, който ще потвърди версията ми - за момента друга версия всъщност изобщо не съществува. А защо не питате конкретния шофьор вярно ли е написаното по негов адрес, а се нахвърляте на клиента? До кога други ще са ви виновни за вашите проблеми? Не съм аз причината той да е уволнен, господине! Причината си е в самия него и явната липсата на възпитание и уважение към клиента.

Ако се съди по обръщението “колегата”, то и Вие също сте таксиметров шофьор. И кой смятате, че ще спечелите на ваша страна с неграмотното си писание и вулгарния си език?

Колкото до другите Ви два коментара - те няма да видят бял свят, не и в моя блог! Защото това е моето лично пространство, а не някой неконтролируем форум. И аз тук псувни към мен и другите коментиращи няма да допусна!!