Ето ме отново! След два дни сняг, слънце, самоковски пържени картофи с топено сирене, пилешка скара с чесън и греяно вино с канела и ябълки. След два приказни дни сред красотите на Рила с екипа от OBS. След два дни, изпълнени с фотоексперименти, вдъхновени от книгата “Светлина и осветление”.
Основното, на което повярвах е, че в трудни за снимане условия като при обилна снежна покривка, е много добра идея да се прави клин за всяка снимка. Клинът е режим, при който фотоапаратът заснема три последователни кадъра - един с автоматична експозиция, един преекспониран и един недоекспониран кадър. Трябва да отбележа, че в около 95% от случаите експозицията, която фотоапаратът е сметнал за нормална, се оказва прекалено преосветена. Така че се възползвах от недоекспонирания според фотоапарата кадър. Разликата беше особено очевидна на снимки с преобладаващо небе (където открих, че има облаци чак като погледнах “недоекспонираната” снимка) и на тези със сняг (където на “нормалната” нямаше нито помен от сянка в снега). Също така нагласих разликата да е +-1 позиция (максималното за моето Fuji), и не съм сбъркала - понякога дори със степен по-тъмно не е било достатъчно! Но за щастие тези случаи мисля са рядки. Когато после разглеждах снимките на лаптопа, първо изтрих преекспонираните - от тях нямаше никакъв смисъл в нито един от случаите (което не е много чудно…). След това започнах да сравнявам “нормалния” с “недоекспонирания” кадър. В няколко случая не забелязах разлика между тях! Вгледах се в EXIF информацията и разбрах причината - и двете са при минимална скорост и максимално число на блендата. Жалко …
Също така малко съжалявам за това, че обилния снеговалеж в неделя провали радостта ми от прясно заредените през нощта батерии. Наистина е просто наложително да се носи втори комплект батерии - за да смениш на място и да продължиш да снимаш, но и зарядно - да можеш да заредиш наново изтощените, така че и на следващия ден да имаш пак два комплекта.
Резултатите: от общо 383 снимки - след премахването на неуспешните 2 снимки от всеки клин и на някои явно лоши кадри, останаха 205 снимки.
Ще подбера част от тях и ще ги кача в галерията си съвсем скоро.
Из дебрите на e-bane (благодаря ти, Цвети! :)) :
“Depeche Mode в България”
Студена софийска вечер. Прибирам се към вкъщи с лека усмивка и задоволство от свършената днес работа. Качвам се в 214 за една спирка и търся перфоратор - мой принцип е, че като не ти се плаща за една спирка, е редно да си я извървиш пеша.
Точно до перфоратора стои права една жена и прехвърля в ръцете си 6-7 билетчета. Погледа ми се спря на дупките по тях - явно не търсеше билет за дупчене. Минах покрай нея, перфорирах си билета и го прибрах в джоба си. В следващия миг жената се наведе към мен с усмивка:
- Извинете, може ли само да видя вашето билетче?
Вдигнах ръце демонстративно с думите:
- Съжалявам! Аз си плащам за транспорта и желая и другите да го правят!
Жената рязко се дръпна назад. Усмивката й се стопи за миг. Тихичко измрънка :
- Да, добре … чудесно …
След което поседя десетина секунди, извади билетче, перфорира го и отиде до другата врата на рейса. Засрами се? А дано! Или просто перфорира листче и отиде на мира да види конфигурацията на дупките… Нейна работа! Само не разбирам : с какъв акъл тръгват да търсят съдействие от редовните пътници?? Какъв интерес имам аз да играя ролята на баламата, който плаща и на всичкото отгоре помага на другите да лъжат системата?? Никакъв! Защо трябва редовните пътници да носят на плещите си тези нагли гратисджии?
Извинете ме, господа нередовни пътници, но нямате моята подкрепа!
Започна и месец февруари. С него започна и моето чакане за списание National Geographic, което според обещанието на г-жа Златанова (справка : поста “Абонамент”) трябва вече винаги да пристига преди официалното пускане на броя на пазара.
Ще видим!
Обикновено новият брой излиза по сергиите на 4то число, така че имат 3 дни да ме изненадат приятно. А ако не дойде преди да излезе на пазара - ще се наложи да си поговорим с издателството отново…
