В поста си “Риалити мания” бях споделила за рекламата на предаване, в което участниците минават под ножовете на какви ли не хирурзи само и само да придобият външността, която искат. Днес изгледах за пръв път един епизод от него. И в мен се родиха следните размисли:
Когато археолози изследват останките на хора, погребани преди стотици или хиляди години, са способни да извлекат от самото тяло много информация за обществото, в което са живели. Примерно праисторически човек със счупване на кост и явно зарастване показва, че хората по това време са се грижили за болните и ранените, ловували са и са събирали плодове и за тях. Ако не беше така - човекът нямаше да може да се възстанови, костта нямаше да е зараснала, той нямаше да оцелее достатъчно след инцидента за да може организмът му да възстанови счупеното.
Чудя се какво ли ще си помислят археолозите в бъдещето като попаднат на останки от наш съвременник? Подплънки в бюста, хирургически премахнати ребра за по-плосък корем, естетически протези върху здрави зъби, брадичка с протеза, протеза на носа… Аз бих си казала, че това е общество, в което единствено значение има външния вид и цялото му внимание е било насочено към секса (дори не към продължение на рода и оцеляване на гените му).
Като махнем дълбоко философските размисли:
Реших, че няма да съм част от аудиторията, която “плаща” за това нелепо шоу. Както бях чела някъде преди години : телевизиите печелат пари като продават нас, зрителите, на своите рекламодатели. Освен това се питам - дали всъщност не се плаща и от множеството лекари и клиники за естетична хирургия, които чрез това шоу рекламират продукта, които произвеждат? Постоянно се опитват да ни убедят, че имаме нови и нови нужди, че естествени процеси в телата ни са проблеми! Не смятам да позволявам на маркетинга и хубавите думи да ме учат кое е полезно за мен и кое - вредно.
Вие решете сами за себе си …
Купих си книгата “Измамата ‘Тутанкамон’” от Джералд О’Фаръл още щом видях заглавието сред списъка с новите книги.
Първата половина представлява нищо повече от поредния преразказ на историята за откриването на известната гробница. Но истински интересното идва във втората половина - там се разкриват конспирациите. Авторът подхвърля намеци за истините, които се крият зад дадена предполагаема лъжа - като например : “Дали все пак това е първото влизане на Картър в гробницата?”. Добре, но защо е нужно да подхвърля всяко нещо по няколко пъти? Аз като читател се чувствам обидена - и от първото споменаване мога да схвана идеята, благодаря!
Също така книгата представлява в по-голяма степен събрани цитати от други книги с коментари към тях от О’Фарел. По едно време се чудех коя книга всъщност чета - тази на О’Фарел или “Тутанкамон: неразказаната история” на Ховиг. При това ако махнем повторенията обемът й можеше да се намали с поне една трета.
Ето и някои интересни факти, които си извадих от книгата:
- Тутанкамон имал две деца, починали в ранна възраст, за което се съди по намерените мумифицирани тела в гробницата - правилно! Още по-правилно : и двете са мъртво родени, мумиите са на ембриони;
- Тутанкамон умрял от обесване - дори и вече остарелите теории предполагат удар по главата. Най-новите изследвания показаха масивна рана в областта на коляното, довела до гангрена и смърт;
- Най-известното изображение на Тутанкамон е това от втория (средния) антропоморфен ковчег - да не вземете и вие като мен да се заблудите, че най-известния му портрет е този на масивната златна погребална маска? Ако не ми вярвате - проверете какво има на корицата си тази книга, както и “Пророчествата на Тутанкамон” на Морис Котерел, както и “Убийството на Тутанкамон. Истинската история” на Боб Брайър.
- Споменатите от Картър папируси, които изчезват преди да бъдат показани пубично, със сигурност са скрити понеже съдържат информация, която ще обърне представите ни за Света - дори и да ги е имало, дори и да са откраднати, нека и за момент не ви хрумва, че просто са продадени на черно на богат колекционер, защото подобно предположение ще унищожи половината от теориите на автора;
- Премахването на стомаха от трупа на отровен човек прави невъзможно установяването на евентуално отравяне. Така че процедурата по премахване на вътрешностите е сигурно доказателство за отравяне сама по себе си.
Не мисля, че ще разгърна отново тази книга, освен с цел да намеря още някой от бисерите, които прочетох, но не си отбелязах. Бих дала още примери - но не искам да разкривам подробности от сюжета за хора, които все пак биха искали да я прочетат.
Реших да споделя мнението си и с другите потенциални читатели - публикувах ревюто си на страницата на Бард, както и в страницата за книгата в Amazon.com
Почти изчетох първия брой на “National Geographic България”, който си купих вчера. Трябва да кажа, че съм наистина много доволна от списанието! Всъщност вече дори нямам търпение да излезе втори брой - от списанието обещават, че в следващите броеве ще отпечатат всички статии за България, излизали някога в оригиналното издание, по хронологичен ред! Това за мен е един отличен шанс да видя през очите на чужденци България от преди стотина години.
В първия брой на “National Geographic България” старта на форума е в ръцете на президента г-н Първанов. Той възторжено приветства списанието в света на азбуката на Кирил и Методий.
И все пак сред рекламите открих и реклама на варненски хотел, която е на английски език. Само тя! Към кого е насочена ми е интересно?
И защо изобщо са я пуснали…
Излезе първи брой на българското издание на National Geographic Magazine!
Още не съм скъсала опаковката, но на пръв поглед трябва да кажа, че съм доволна - една от темите е “Убит ли е Тутанкамон?”. Спечелиха си един верен читател 
Което не значи, че ще спра да си купувам оригиналното английско издание разбира се.
Освен това приятна изненада е цената - 3.95 лв. Сравнена с тази на оригиналното издание (11 лв.) и например със списания като Playboy (5 лв), се явява напълно достъпна.
Водещата тема на броя е “Тайните на дълголетието”. Това е и моето пожелание към новото списание на нашия пазар - дълголетие!
Честито на всички!
П.С. Вече посмях да скъсам подвързията и да надникна между кориците. Намерих няколко оригинални статии от български автори - за съкровища в Средна гора, за Родопите, малко история. Другите теми са преводни - някои от тях като тази за Тутанкамон, за Боливуд, вече съм чела. Качеството на хартията е отлично - чак се чудя как са се вместили в тези пари!
Предлагат и годишен абонамент, който носи 20% отстъпка и подарък - карта на света. Май ще се възползвам 
