Утре смятам да посетя първите две лекции, за останалите - малко се съмнявам. Прекалено уморена се чувствам тези седмици покрай многото работа, та не мисля, че мога да отделя цял ден в слушане на лекции. Трябва и да почина малко си мисля. Искрено се радвам, че лекцията за Ant започва в 11.00 - днешното ставане беше трудно. А тази със сигурност не искам да пропусна!
Добре дошли на спирката пред хотел “Плиска”!
Нямах време да изчакам да мине пълен рейс, за да видите нагледно как тълпата обгражда спрялата на пътеката кола - бързах за OpenFest. Но и това си мисля ще ви даде поне малка представа за картинката, която ежедневно ме посреща на отиване към работа.
Утре е откриването на OpenFest 2005!
Реших да ида там още сутринта и да се присъединя към публиката на основния поток (вижте програмата) от общо четирите паралелни потока на тазгодишния фестивал. Лично аз съм много доволна на отделянето на OpenBusiness Con от основния поток на OpenFest - не се чувствам като част от целевата аудитория на разглежданите теми.
Време е и за нови OpenFest фланелки за лятото. Освен това на фестивала ще се срещнем и с форумци от BgDev, с които от доста време не сме се виждали.
В заключение мога само да кажа :
Събота, добре си дошла! 
От скоро по FoxLife върви рекламата на новото “най-скандално в Америка” риалити шоу, което от скоро започва по този канал. Във всяко предаване по двама кандидати ще се подлагат на козметични, пластични, очни операции, ще посещават зъболекари, дизайнери, фризьори. И ще стават красиви!
Какво ли още ще измислят се чудя?! Даваха кадри от пластичните операции, както и на хората след това. Отекли съшити лица, които се гледат в огледала и се радват като деца на Дядо Коледа! И всичко това - пред камери…
Чувствам, че в мен назрява пълна ненавист към тази риалити мания! Дори като гледам “Meerkat Manor” (”Владението на Сурикатите”) Animal Planet, ме побиват тръпки като покажат африкански залез, отразяващ се в лещата на някоя от камерите. Дори срещнах мнение, че това било “риалити шоу”. Не съм съгласна! Това е предаване, чиято цел е наблюдение на животни в естествена среда. Такива има от много години и помагат за напредването на науката. За мен риалити шоу е само такова, в които хора се опитват да те убедят, че се държат естествено срещу шанса да спечелят стабилна сума. Сурикатите със сигурност нямат тези цели. А и макар да е комерсиализирано (т.е. представено така, че да се хареса на обикновените зрители, любители на животни), то поне е с цел подпомагане опазването на дивата природа, спонсориране на научни изследвания. А какви са целите на продуцентите на риалити шоутата? Пари и още пари, слава и още слава! Не благодаря!
И няма да се съглася с никой, който нарича предавания по Animal Planet и Discovery Channel риалити шоута!
Пресичайки локалното платно срещу Плиска днес, осъзнах на какво ми напомня потока хора, мъчещ се да стигне до рейса без да бъде сгазен от профучаващите по тясното платно коли. На ежегодната миграция на зебрите, при която стадата минават през тясна река, пълна с крокодили. Може би целта на Общината е налагането на естествения подбор над пешеходците?
Ех, любима моя спирка “Плиска”! За пореден път имам цяла ода за тебе!
Днес излязох пак от подлеза и протегнах крак да стъпя върху същата онази пешеходна пътека на локалното платно, на която за малко да ме прегазят преди време. И, о, чудо! В същия момент минаващо такси реши, че пътеката е идеалното място да отбие рязко и да спре! Като се има предвид, че естествено останалите вече паркирани коли не бяха оставили законното място от 5 метра преди пътеката свободно, то таксито се мушна в тясната и без това пътека под ъгъл - нямаше как да се побере колата на дължина. Добре, че не се качи на тротоара да ме прегази при тази рязка маневра… И тъй като беше буквално под носа ми, не се сдържах да не почукам по стъклото и да му посоча многозначително с жест пътеката. Последва вдигане на рамене. Тогава се провикнах за да ме чуе зад затворените си прозорци:
“На пешеходната пътека сте, господине!”
Отговорът беше много познат на българския пешеходец жест - среден пръст!
Да съм жива и здрава, пък дано и ми поникнат крилца та да мога да прелитам над спрелите по пътеките автомобили! Бас държа, че такситата могат много лесно да уредят въпроса с липсващите ми крилца :-/
За пореден път по телевизията гледах рекламата на кафето Dauwe Egberts. В рекламното послание се твърди, че алхимията вече съществувала, когато била създадена тази марка кафе. В края на рекламата става ясно, че фирмата съществува от 1753 г… Чувствах се подлъгана! Разбирам, че не са нова фирма - това са няколко века традиция, но в моите очи тези няколко века вече не изглеждат така внушително, както се опитваха да ме убедят - хилядолетната история на алхимията ги засенчва. А и като зрител се засегнах - за какви ни имат?? Какво общо има 18 век с алхимията - която е в разцвета си още от Древен Египет? Дори може да променят рекламното изречение от “алхимията вече съществуваше” на “алхимията вече залязваше”, което си мисля по-точно отразява историческата истина.
В този дух мога спокойно да предложа следното рекламно изречение: “Исус вече беше разпънат когато бе създаден първия ни уеб сайт”…
В понеделник излиза новия албум на Depeche Mode! Малко съжалявам, че не съм разбрала това по-рано (явно не съм истински “фен”), та не можах достатъчно време да го очаквам. Нищо! Това не прави събитието по-маловажно за мен. При това бележи 25 години от първия им запис.
А ако някой от вас иска да е сред първите, които ще чуят всичките нови парчета от албума “Playing the Angel”, то вижте статията “Депеш Мод звучат безплатно в София”
Кофти сутрин! Събудих се с главоболие, тръгнах към офиса по-късно от обичайното, трябваше да мина през обменно бюро и да платя сметката за ток на входа. И нямах време да закуся!
Както обикновено слязох на спирката на Плиска, но вместо да хвана веднага рейс към София Прес, минах през обменното бюро в подлеза и се запътих към близката поща. Пред самата врата усетих потупване по рамото. Спрях и се обърнах. Непознат запъхтян мъж на около 50на години, облечен с костюм и вратовръзка, ми се усмихна:
- “Извинете много! Аз съм шефа на обменното бюро в подлеза.”
В първия момент изобщо не разбрах за какво говори - вече бях забравила дори, че съм обменяла пари. Той явно усети недоумението ми и дообясни, размахвайки сгънат лист от перфорирана принтерна хартия :
- “Става дума за обменното бюро в подлеза! Нали сега обменихте пари? Та стана малка грешка - забравихме да ви издадем бордеро както е според новите наредби, ако обичате последвайте ме да оправим тази грешка.”
Обърна ми гръб и тръгна.
Замислих се за момент - каква е вероятността това наистина да е шефа на обменното бюро? Малка. Помислих си : “Ок, ще го последвам. Но само ако отиваме в бюрото!”. Обаче преди да пресече уличката, за да влезе в подлеза, той зави наляво покрай пощата в посока отдалечаване от Цариградско. Спрях се и му подвикнах :
- “Извинете, но бюрото не е в тази посока!”
- “Да, разбира се! Водя ви в нашия централен офис, той е тук съвсем наблизо…”
И без да се обърне продължи покрай пощата. Последвах го още малко, но на почтително разстояние. Нямах никакво намерение да се отдалечавам от потока хора с някакъв непознат. В този момент вече бях и абсолютно убедена, че всъщност дори и да е шефа на бюрото, аз нямам никакво задължение да вървя с него - и че сделката отдавна е приключила. Тогава го видях да влиза в първия вход в блока след пощата (над чиято врата имаше голяма реклама на Алианц) и ме прикани :
- “Заповядайте, изчакайте ме тук във входа. Само ми дайте касовата бележка за да издам бордерото…”
Вече нямаше сила на този свят, който да ме накара да вляза в някакъв си вход с този непознат. И както си седях на тротоара, директно му казах:
- “Господине, няма да ви дам никаква бележка! При това вие дори не можете да удостоверите кой сте - може да сте всеки!”
- “Е как?! Нали ви казах, аз съм шефът на бюрото!”
- “И очаквате да ви повярвам?!”
- “Добре!! Искате ли си бордерото?!
- “Не!”
- “Довиждане тогава!” - тросна се той и изчезна във входа.
Аз се обърнах, чудейки се как да постъпя. Реших да си платя сметката в пощата и така или иначе ми е по път - да мина през бюрото да се убедя окончателно, че е бил измамник! Зад стъклото бяха мъж и жена. Говорих с жената :
- “Извинете, само искам да попитам - имате ли централен офис наоколо?” - тя гледаше недоумяващо - “Така си и мислех…”
И й разказах как са се опитали да ме измамят. Мъжът веднага се намеси :
-”Нищо не сте му дали, нали? Никой няма право да ви иска какъвто и да е документ извън бюрото!”
Отидох на работа. Като споделих с колегите, един от тях изкоментира, че това си е за полицията. И тогава за пръв път изобщо ми хрумна, че това си е престъпление и би трябвало да го докладвам. Не знам как не се бях сетила за това… Почудих се известно време - предположих, че ще трябва да ходя лично до полицейско управление и да давам показания, с което наистина не ми се занимаваше. Обаче ме загложди съвестта - при мен не успяха, но ще има и други опити. Не вярвам по моята жалба да успеят да го хванат - но ако се съберат и други жалби поне ще знаят, че действа наоколо. И ако го хванат бих свидетелствала.
За това се обадих на 166.
Любезна жена ме изслуша и обясни, че ще ме прехвърли към Първо районно полицейско управление, в чиято район бе станал инцидента. От там естествено ми обясниха, че трябва да дойда да подам жалба. И все пак всеки, на който описвах с няколко думи случката ме прекъсваха разтревожено : “Нищо не сте му дали, нали?”.
Е, хванала съм се на хорото - ще го играя. И без това беше време за обедна почивка. Вероника, благодаря ти, че ме придружи! Хванахме едно такси и в 12:00 бяхме там. Веднага ме упътиха с кого трябва да говоря. В момента в остъклената стаичка жена пишеше жалба, а влезе и друг мъж също да пише. Чакахме около 30 минути. Тогава дойде и моя ред. Отново разказах случилото се, полицайката ми даде бланка за попълване и започнах да го описвам на лист. Полицайката ми благодари за това, че съм си направила труда да дойда и любезно ме изпрати. Трябва да призная, че съм приятно изненадана от отношението, което получих там! Приключих с управлението точно за час с чакането!
И се отправих към офиса.
Достоен последен работен ден за тази седмица! В понеделник бяхме призовани с Лъчо да свидетелстваме по дело срещу недобросъвестен съсед, наводнил апартамента под своя. В идните дни имах контакти с Държавната Автомобилна Инспекция (ДАИ) покрай жалба срещу такси, която подадох чрез Комисия за защита на потребителите (преди беше Комисията по Търговия и Защита на Потребителите (КТЗП)) - возеше на тарифа, различна от обявената и не се чувстваше изобщо виновен, защото имаше своето извинение - още не им били дали новите лепенки. А в петък - опит за измама и нов досег с властите - този път с изпълнителната.
Дано поне уикенда ми е спокоен! Имам нужда…
Утре, вторник, 4ти октомври, е Световния Ден за Защита на Животните.
И България ще се включи в мероприятията по отбелязването му. От сайта на IWNS научих две мероприятия :
Най-малкото, което мога да направя, е да дам тази информация в блога си, надявайки се, че някой ще откликне. Аз още не съм решила как точно ще се включа. Но не е изключено да се включа в протеста. Не знам как е в другите квартали на София, но в Студентски град положението е трагично - има три нови майки с малки кученца, на които за съжаление не мога да предрека нищо добро 
А всяко трето куче, което срещам, е осакатено или с краста.
This work is licensed under a Creative Commons Attribution-NonCommercial-NoDerivs 2.5 License.
Powered by WordPress
