Irina’s Weblog

Днес реших да забързам процеса на пускане на уеб приложения с Tomcat. Просто не ми хареса да спирам/пускам сървъра всеки път, когато компилирам нова версия на WAR-а. И с помощта на Google попаднах на следните “задачи” за Ant :

WAR file Remote Deployment using Ant - Catalina tasks

След известна доза борене с Ant - дефиниране на променливи, подмяна на директории, стигнах до момента, в който най-накрая задачата “list” тръгна! Но какво беше учудването ми като в конзолата ми се изсипа HTML код и червен ред сигнализираше за грешка при изпълнението. Тогава се сетих, че една от променливите имаше странна стойност, която ми се стори още на първо гледане потенциален проблем :

tomcat.manager.url=http://localhost:8080/manager/html

И след повторно търсене в Google намерих второ описание на същия процес на настройка : TomcatAntTasks, този път с вярното url:

tomcat.manager.url=http://localhost:8080/manager

Щастливо разглеждах резултата от изреждането на стартираните в момента уеб приложения в конзолата на Eclipse-а си.
Тогава реших, че е време да подкарам и “сериозните” задачи - спиране, премахване, инсталиране и стартиране на уеб приложения. Най-красивото се крие във факта, че изобщо няма нужда да се рестартира Tomcat сървъра с цел да се deploy-не новото приложение. А това спестява време и нерви.

Но радостта ми беше кратка. След като спрях успешно приложението, над което работя, се опитах да го премахна, за да инсталирам и пусна новата му версия. Премахването обаче даде грешка:

remove:
[undeploy] FAIL - Cannot remove document base for path /cartTest

тново Google беше включен в играта. Излиза, че има проблем с изтриването на struts.jar от deploy-натото приложение и поради тази причина не успява да го премахне! Намерих и Бъг #10026 в Tomcat 4, който не е оправен. Състои се в това, че ако се зарежда DTD от JAR файл, който се намира в ${webapp.name}/WEB-INF/lib директорията, то JAR файлът остава заключен до спиране на виртуалната машина - struts.jar в моя случай. Тук се посочва и вероятно решение - вместо да се включва JAR файл, той да бъде разархивиран и сложен в ${webapp.name}/WEB-INF/classes.

Май е време просто да мина на Tomcat 5, където този проблем не съществува вече

П.С. Вече се сваля…

Денят премина в нощ под знака на поправянето на CSS и писането на JavaScript. Така става, като си позволи човек да подремне следобед и се събуди в 19:30

Във форума BgDev от доста време ме дразни това, че като пишеш мнение си ощетен ако ползваш Firefox. Причината е, че бутоните за добавяне на форматиране (”B”, “U”, “I”, цветове и т.н.) работят коректно само под IE. Дори и не подозирах, че съм ощетена от към функционалност поради избора си на браузър до момента, в който забелязах как Лъчо селектира текст в текстовата област за писане на мнение и после клика на бутончето “B”. Това добавя отварящ и затварящ таг около селекцията при IE. Но при мен винаги добавя само отварящ таг и то в края на текста! Така че се хванах да оправя нещата.

След преглед на JavaScript-а разбрах, че ограждането с тагове на селекция се прави само ако детектнатия браузър е IE. Причината : IE предоставя обект, представящ селекцията, чието модифициране се отразява в директно модифициране на текста в текстовата област. Така че можеш да добавиш директно таговете около върнатата от документа селекция и това да свърши работата.
Но FireFox не предоставя такъв обект. За сметка на това предоставя началния и крайния индекс на селекцията в текста в текстовата област. Така че е налице лесен алгоритъм:

1. Проверяваме дали сме с FF - той дефинира функцията document.getSelection, така че една проста проверка върши работата:
   if (document.getSelection)
{
// code for FF
}От тук нататък кодът ще бъде вмъкван в тази if секция.
2. Запомняме началото на селекцията (obj_ta е обекта textarea, който манипулираме) :
   var cursorPos = obj_ta.selectionStart;
3. Взимаме селектирания текст :var selTxt = text.substring(obj_ta.selectionStart, obj_ta.selectionEnd);
4. Конструираме текста, който трябва да замести селекцията (реализацията на constructSubstText(selTxt) е ваша задача) : var newText = constructSubstText(selTxt);
5. Към текущата позиция добавяме големината на новия текст - за да можем после да позиционираме курсора веднага след добавения текст чрез тази позиция :cursorPos += newText.length;
6. Сменяме стойността на цялата текстовата област като подменяме селекцията : replaceSelection(obj_ta, newText); За целта използвам помощна функция : // Replaces the current selection in the TextArea o with the string s
function replaceSelection(o, s)
{
var s2 = o.value;
o.value = s2.substring(0, o.selectionStart) + s + s2.substr(o.selectionEnd);
}
7. Променяме стойностите на selectionStart и selectionEnd на текстовата област на запазената текуща стойност : obj_ta.focus();
obj_ta.selectionStart = cursorPos;
obj_ta.selectionEnd = cursorPos;

И сме готови!

Предложих решението си и във форума - смятам, че би било полезно и ние, FF юзерите, да ползваме форматиращи глезотийки

Случайно забелязах, че Лъчо чете сайт, често посещаван от мен. Интересното беше не, че и той го чете, а че при него изглеждаше различно. Aз ползвам Firefox, а той - Maxthon (MyIE). Разликата се изразява в това, че един подреден списък, чиито елементи са номерирани с главни римски цифри, при него беше номериран само с точки, като при това те се намираха не в началото, а в дъното на елементите. Реших да видя какво причинява разликата във визуализацията на подредения списък.

Открих, че проблемът при IE идва от следния стил на подредения списък:
margin: 20px 0px 40px 0px;Объркването идваше от задаването на ляво и дясно поле с размер нула.
Замених горния ред със задаване на горното и долното поле, като лявото и дясното са оставени да бъдат наследени:
margin-top: 20px;
margin-bottom: 40px;Това доведе до еднаква визуализация в IE и FF.

Относно показването на числото в дъното на елемента при IE, забелязах, че това се предизвиква от следния стил на списъка:
width: 95%;

Но остана друг проблем.
Забелязах, че като се стигне до големи числа като “XXVIII”, то това число се появява в IE леко отрязано отдясно. Оказа се, че проблемът идва от следния стил, зададен за списъка:
font-weight: bold;Ако го махна, то и в IE числата се появяват цели и без орязване. Явно ширината на полето, в което се изписва номера на елемента, се изчислява преди да се вземе предвид, че е със стил “bold” и следователно заема повече място.

Гледах интересно предаване по National Geographic Channel - “Animals like us”. В него се представяха най-различни животни и техните начини за приспособяване към околната среда. Интересен случай е ракът-боксьор (Lybia tessellata), който носи във всяка от щипките си по една анемония. Ракът ги размахва срещу враговете си, които се страхуват от отровата на анемониите и отстъпват - дори когато имат предимство в размерите. А анемонията печели подвижност, която природно не притежава. Не знам дали анемонията може да се приеме за “инструмент” на рака - може би “жив щит” би било по-подходящо.

Когато обаче стане дума за най-съвършените оръдия в света на животните, в съзнанието ми изниква образа на шимпанзето с клечката, ровещо в мравуняка. Но днес National Geographic промени мисленето ми.

Бяха показани шимпанзета, които трошат орехи с помощта не на един камък, а на два - единият служи за чук, другия - за наковалня. Дори някои шимпанзета включват трети камък, който да поставят като клин под наковалнята с цел тя да стои хоризонтално и ядката да не падне. Тези оръдия приличат много на намерени оръдия, ползвани от древните ни прародители преди приблизително 2 млн. години.

Оказва се обаче, че има животно, което не само, че няма противопоставения на остналите пръсти палец, но и изобщо няма ръце - и въпреки това притежава умението да изработва най-сложния инструмент, открит до сега в животинския свят. И всички познаваме това животно - обикновената гарга! Със своя клюн гаргата чупи клонка, маха листата и извива крайчето като кука. След като пробва да пъха тази кука в дупки по изгнили дървета в търсене на сочни ларви, птицата осъвършенства инструмента като го дооформя за да пасва идеално на дупката. И така си спечелва обяд, който другите животни не могат да си позволят. Това е инструмент, за който шимпанзетата могат да завидят!

Интересното е, че докато търсех материали за сръчността на правенето на куки от страна на гаргите, попаднах на материал за птичия мозък. В него се твърди, че от около 1990 година насам в Япония са забелязани гарги, които чакат на светофарите наред с хората. Когато тръгнат пешеходците да пресичат, гаргите пускат ядки на пътя. След като колите тръгнат, ядките биват строшени. И при следващо светване на червеното, гаргата отива да вземе строшената ядка.

Започвам да мисля, че съм подценявала до колко нашето развитие повлиява на развитието на обкръжаващите ни животни.